Р Е Ш Е Н И Е №
153
гр. Монтана, 12
март 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 05.03.2020 г.
в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 129 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7, ал. 4, т. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/, във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Производството е образувано по жалба на Община Монтана против Решение №
РД-02-36-98/28.01.2020 г. на Заместник министър и Ръководител на Управляващия
орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж" (ОПРР) 2014 – 2020, за
възстановяване на недължимо платена сума по административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP001-1.026-0002-С01 с бенефициент Община
Монтана.
В жалбата се твърди,
че оспореният акт е постановен при съществени процесуални нарушения, нарушения
на приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона. За разходите
посочени в него /697.21 лв./ има издадено Решение № РД -02-36-1143/25.10.2019
г., който акт е отменен със съдебно Решение № 645/19.12.2019 г. на Административен
Съд Монтана по адм.д. № 560/2019 г. Този отменен административен акт е
постановен по повод възобновяване, по инициатива на УО, на административно
производство по издаване на влязло в сила Решение № РД-02-36-823 от 15.07.2019
г. Отмяната на решението, с което е отказана верификация на разходи в размер на
697.21 лева, е задължително за страните по делото, както и за всички страни
/чл. 177 от АПК/ и не подлежи на ново пререшаване, поради ползване на съдебното
решение със сила на пресъдено нещо. Настоящият акт за недължимо платена сума
постановен от УО е постановен в противоречие със съдебно решение №
645/19.12.2019 г. на Административен Съд Монтана, поради което същият е нищожен
и следва да бъде отменен изцяло. Налице е абсолютна процесуална пречка за
повторно решаване от органа - при идентичност на предмета и страните в
производството. УО първоначално издава Решение № РД-02-36-823 от 15.07.2019 г.
за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP001-1.026-0002-C01 с община Монтана. На 25.10.2019 г. издава решение за
възобновяване на производството по влязлото в сила Решение № РД-02-36-823 от
15.07.2019 г., а последното е отменено от съда с цитираното съдебно решение. На
следващо място твърди, че публично вземане, по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, възниква въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Не само, че в
конкретния случай няма административен акт въз основа, на който да се обоснове
възникването на публичното взимане, но и този, с който се отказва верификацията
на разходите и решението за възобновяване на производството от УО са прогласени
за незаконосъобразни и като такива са отменени от Административен съд –
Монтана. Твърди се още липса на мотиви, както и че двамата експерти по проекта
са държавни служители и са назначени като експерти със заповед на органа по
назначаването. Като държавни служители на основание чл. 50а от Закона за
държавния служител и във връзка с чл. 144 и сл. от Кодекса на труда имат право и
могат да полагат извънреден труд, когато това е необходимо за довършване на
започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време.
Ответната страна – Заместник Министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия
орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014 - 2020 (ОПРР ), в писмена молба, чрез гл. юрк А*** С*** оспорва жалбата. В
писмена защита излага съображения за компетентност на административния орган и
спазване на процесуалните правила при издаване на оспореното решение. Позовава се на
чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3/2018 г. за определяне на правилата
за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и
отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата
за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество /Наредбата/ и на чл. 166 от ДОПК. По същество счита, че разходът в
размер на 697.21 лв., заявен за окончателно плащане с искане № 5, не отговаря
на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 60, ал. 1, чл.
62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ. Моли отхвърляне на
жалбата, прави искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен
съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Административен
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Региони в
растеж” 2014 – 2020, Община Монтана сключва договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ в качеството на водещ бенефициент по Проектно
предложение постъпило в ИСУН № BG16RFOP001-1.026-0002 „Обновяване на паркове, зелени пространства и улици”. /л. 13/
С влязло в сила Решение
№ РД-02-36-823/15 07 2019 г. на Заместник – министър на регионалното развитие и
благоустройство и РУО на ОПРР 2014 – 2020, е отказана верификация и плащане на
изброените в три пункта разходи. С последващо Решение № РД-02-36-1143/25 10
2019 г. на Заместник – министър на регионалното развитие и благоустройство и
РУО на ОПРР 2014 – 2020, е възобновено административното производство по
издаване на цитираното Решение № РД-02-36-823/15 07 2019 г., в което е
посочено, че се създава нова т. 4, с която се отказва верификация на разходи в
размер на 697.21 лева.
С оспореното
решение, по сключения АДПБФП № BG16RFOP001-1.026-0002-С01, е установено
публично вземане в размер на 697.21 лева платени като надплатени или недължимо
платени и които суми подлежат на възстановяване.
По делото са приложени още доказателства за изпращане/получаване
на съобщенията от ИСУН, приложено е адм.д. № 560/2019 г. по описа на Адм Съд
Монтана, ведно с всички доказателства към него.
С Определение от 25
02 2020 г. /л. 55/ съдът е разпределил доказателствената тежест между страните,
а при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК е дал и допълнителни указания във
връзка със събирането на относими, за правилното решаване на делото,
доказателства.
При така изложената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
По отношение допустимостта на жалбата.
Видно от писмо
вх. № 557/02 03 2020 г. на Административен съд Монтана, Община Монтана
представя доказателства, от които е видно, че датата на изпращане на жалбата е
12 02 2020 г.
Срокът за
обжалване на индивидуалните административни актове е 14 дневен – чл. 149, ал. 1
от АПК, без специалният закон да предвижда различен срок. Същият срок е посочен
и в оспорения акт, както и съдът пред който същият подлежи на оспорване.
По общите правила
на ГПК, чл. 60, ал. 5 - срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня,
следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния
ден. В случая, обаче, когато специален закон предвижда нещо различно, то
меродавно значение има специалната норма. В тази връзка в чл. 22, ал. 2, във
вр. с чл. 23 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че производства пред управляващите органи
по този закон може да се провеждат и посредством ИСУН при условия и по ред,
определени с нормативен акт на Министерския съвет. Този нормативен акт е Наредба
за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред
управляващите органи посредством ИСУН /Наредбата/.
Съгласно чл. 13,
ал. 1 и ал. 5 от Наредбата - Електронен документ и/или електронно изявление се
счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или
бенефициент с изпращането му в ИСУН. Съгласието на кандидатите/бенефициентите
за приемане на електронни изявления и за приложимия ред за съобщаване по ал. 3
и 4 се приема за дадено с подаването на формуляра за кандидатстване посредством
ИСУН. Наредбата, по смисъла на чл. 2, т. 3, се прилага при извършване
посредством ИСУН на действия по верифициране на разходите и регистриране на
плащанията съгласно акта по чл. 7, ал. 4, т. 4 ЗУСЕСИФ. Според чл. 7, ал. 4, т.
4 от закона Министърът на финансите определя с нормативен акт правилата за
извършване на плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи .. по програмите,
финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд и Кохезионния фонд.
При така действащата правна уредба,
срокът за подаване на жалба срещу законосъобразността на издаденото Решение, с
което се цели възстановяване на неправомерно направени разходи, започва да тече
считано от дата 28 01 2020 г., когато решението е постъпило в ИСУН и изтича на
11 02 2020 г., ден вторник, присъствен. Срокът за подаване на жалба е преклузивен, поради което след
неговото изтичане правото на оспорване се преклудира, а разглеждането на
жалбата по същество се явява недопустимо. В тази връзка без правно значение е
обстоятелството, кога жалбоподателят се е запознал със съдържанието на
уведомлението, а именно датата на първото отваряне, което е с дата 29 01 2020
г.
Извьн
процесуалната възможност за оспорване законосъобразността на издадените актове,
българското законодателство предвижда и възможност за оспорване с искане за
обявяването им за нищожни, в който смисъл е чл. 149, ал. 5 от АПК, което е без
ограничение във времето.
Съгласно чл. 168,
ал. 3 от АПК - Съдът обявява нищожността
на акта, дори да липсва искане за това.
Съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 8 от ДОПК - за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз;
Съгласно чл. 166,
ал. 2 от ДОПК - Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред
за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно чл. 75,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ - След окончателното плащане по проект неизвършените финансови
корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Съгласно чл. 62
от ЗПФ - Органите, отговорни за финансовото управление на средствата от
Европейския съюз, са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането
на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените
или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях
национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции,
предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз или в
клаузите по други програми и договори.
Съгласно чл. 35,
ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 3 от Наредба № Н-3/2018 г. за определяне на
правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и
сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните
програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /Наредбата №
Н-3/2018/, издадена на основание чл. 7, ал. 4 и § 5, т. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ -
Бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова
подкрепа, когато е: недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена
или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случаите по ал. 1, т. 2
управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на
публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси
по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Страните не спорят, че Община Монтана,
в качеството й на Бенефициент е сключила с МРРБ, в качеството му на Управляващ
орган, Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на Проектно предложение, постъпило в ИСУН с
№ BG16RFOP001-1.026-0002 „Обновяване на паркове, зелени пространства и улици”.
Не се спори и по
отношение на издадените и влезли в сила административни актове и съдебно
решение № 645/19 12 2019 г. по адм.д. № 560/2019 г. по описа на Адм съд Монтана,
с което е отменено Решение № РД-02-36-1143/25 10 2019 г. на Заместник Министър
на регионалното развитие и благоустройство и РУО на ОПРР 2014 – 2020 за възобновяване
на производството по влязло в сила Решение № РД-02-36-823/15 07 2019 г., към
което е създадена нова точка 4 за отказ от верификация на разходи в размер на
697.21 лева.
Спорът е следва
ли да се издава акт за установяване на публично вземане, касаещо разходи /в
случая в размер на 697.21 лева/, за които няма влязло в сила решение за
наложена финансова корекция, респ. отказ от верификация и след като решението
за отказ от верификация е отменено с влязло в сила съдебно решение.
Предвид предмета
на делото, а именно: извършването на съдебен контрол единствено по отношение
нищожността на административния акт, следва да се отбележи, че законодателят не
установява отделни предпоставки, условия или критерии, които да разграничават
незаконосъобразността от нищожността на индивидуалните административни актове.
За целта преценката се извършва на база установените за законосъобразност
критерии и с оглед степента/тежестта на засягане, а последните следва да имат
радикални последици върху акта.
Трайно установено
е в практиката, че липсата на компетентност – всякога представлява основание за
обявяване на нищожност. В случая оспореният акт е
издаден от Заместник Министър на МРРБ и ръководител на УО на Оперативна
Програма „Региони в растеж” 2014 - 2020 /ОПРР/, видно от Заповед № РД 02-36-1179/26.09.2018
г. на МРРБ /л. 11/, поради което актът се явява издаден от компетентен орган и
в кръга на неговите правомощия. По отношение на
другите критерии от значение е тежестта на засягане на акта, т.е. същите следва
да са в степен на такова радикално опорочаване, че актът да е лишен от
същността вложена му по закон.
По отношение на
необходимата форма, която следва да има оспореният акт, то законодателят не
предвижда специална форма или други специални изисквания различни от общите,
поради което от значение за този вид актове е обикновената писмена форма, в
който смисъл е чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 на ДОПК или
същата е спазена. За да бъде приет за нищожен един акт, поради липса на форма,
то следва да липсва акт, а в случая не може да се приеме, че е налице липса на
такъв.
Настоящият състав
не установява при издаването на акта да е допуснато особено съществено
нарушаване на административнопроизводствените правила, че да бъде същият обявен
за нищожен. Следва да се има предвид още, че само съществените нарушения имат
правно значение, а несъществените не се отразяват върху действителността на
акта, а за да бъде обявен един акт за нищожен поради нарушение на процесуалните
правила, то нарушението следва да е такова, че да е довело на практика до липса
на волеизявление от компетентния за това орган, каквото в случая не се
установява. Обикновенно нарушенията на този вид порок водят до унищожаемост, а
не и до нищожност.
По отношение на
порока – противоречие с материалните разпоредби. За да е налице този порок,
актът следва да е лишен от всякакво законово основание за неговото издаване,
т.е. същият да е издаден при пълна липса на приложимите материалноправни
предпоставки, визирани в закона и акт със същото съдържание да не може да бъде
издаден въз основа на нито един нормативен акт. В случая съдът установява
наличието на такъв порок, тъй като актът е издаден в противоречие с цитирани в
него правни норми и същият не може да бъде издаден на друго правно основание. За
да се издаде акт при условията и реда на чл. 166, във връзка с чл. 162, ал. 2,
т. 8 от ДОПК, тези правни текстове изискват недължимо платените или надплатени
суми да са възникнали въз основа на административен акт, какъвто акт по смисъла
на ЗУСЕСИФ е влязлото в сила решение на УО за установена финансова корекция/отказ
от верификация, какъвто в случа липсва, поради неговата отмяна като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 560/2019 г. на
Адм съд Монтана. Влезлите в сила съдебни решения, с които е отменен
административният акт, има действие по отношение, както на страните, така и по
отношение на всички, съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, а актовете и действията на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни, в който смисъл е втората алинея на същия чл. 177 от АПК. Влязлото
в сила решение, с което по безспорен начин се установява недължимо платената
сума, е правното основание, въз основа на което административният орган издава
акт за публично вземане. Липсата на такъв акт, е липса на правно основание, а
от там и нищожност на издадения такъв.
По отношение на
порока – противоречие с целта на закона. Целта на ДОПК и ЗУСЕСИФ е да бъдат
установени по размер и впоследствие възстановени недължимо изплатените разходи.
В случая с оспорения акт се цели възстановяване на разходи, които не са
установени като недължимо изплатени по реда и условията на ЗУСЕСИФ и Наредба №
Н-3/2018 г., поради което не може да се приеме, че целта на акта съответства на
законоустановената.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №
РД-02-36-98/28.01.2020 г. на Заместник министър и Ръководител на Управляващия
орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж" (ОПРР) 2014 – 2020.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: