№ 4721
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110104608 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.03.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.СТОЯНОВА
Секретар Биляна Кирилова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 4608 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „...................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”.................” № ............, с ЕИК ................., представлявано
от изпълнителния директор И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против „...................” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ”.................” № ............, с ЕИК ................., представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против М. П. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „............................., и
против В. Х. Г., с ЕГН **********, от гр. .........., ул. „.................“ № 10. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че на 30.08.2023 г. дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците за сумата от общо 1
208,85 лв., от която: сумата от 1 001,19 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата
от 152,31 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., сумата от 45,11 лв.
– главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г.,
сумата от 9,86 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява
настоящата искова претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София ж.к.
„........................“, бл. ..................., с абонатен № 241265 за периода от месец май 2020 г. до
месец април 2022 г., но са останали задължени за дължимата цена за посочения период за
сумата от 1 208,85 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с
„..................” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са
изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците
цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала
при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди,
че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на
дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено
плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на М. П. Г. и В. Х. Г., че ответниците дължат разделно на „...................” ЕАД – гр. София по
1/2 идеална част от сумата от общо 1 001,19 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата
от 152,31 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., сумата от 45,11 лв.
– главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г.,
сумата от 9,86 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
2
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника М. П. Г., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва
качеството на ползвател на процесния отопляван недвижим имот, както и твърденията за
извършено дялово разпределение. Оспорва извършена доставка на топлинна енергия, както
и претендираното обезщетение за забава. Оспорва наличието на валидно облигационно
отношение. Излага твърдения за образувано гр.д. № 33029/2022 г. по описа на СРС, 24
състав, с предмет дължими суми за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022 г., по което с оглед
на извършено плащане издадената заповед била обезсилена. Моли съда да отхвърли
исковите претенции като неоснователни. Ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата В. Х. Г., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че не
ползва жилището повече от 12 години, като същото се ползва от сина , другият ответник
по делото. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца. Излага подробни
съображения.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явява, не изпращат
представител.
С определение от 11.06.2024 г. „..................” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „..................” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 48828/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
06.11.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която М. П. Г. и В. Х. Г. са осъдени да заплатят разделно на „...................” ЕАД
по 1/2 част от следните суми: сумата от 1 001,19 лв. – главница, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София,
ж.к. „............................., абонатен № 241265 за периода от месец май 2020 г. до месец април
2022 г., сумата от 152,31 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г.,
сумата от 45,11 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2020 г. до
3
месец април 2022 г., сумата от 9,86 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. –
направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата
от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от
съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “...................” ЕАД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
От приложеното гр.д. № 33029/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, се установява, че
на 29.06.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, по силата на която М. П. Г. и В. Х. Г. са осъдени да заплатят разделно на „...................”
ЕАД по 1/2 част от следните суми: сумата от 714,19 лв. – главница, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес:
гр. София, ж.к. „............................., абонатен № 241265, за периода от 15.09.2019 г. до
06.06.2022 г., сумата от 160,51 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 06.06.2022
г., сумата от 23,80 лв. – главница за дялово разпределение, сумата от 6,15 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г.,
както и законната лихва върху главницата, дължима от 20.06.2022 г. до изплащане на
вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25
лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а с
Определение № 25733 от 02.10.2022 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение
на парично задължение от 29.06.2022 г. на основание чл. 414, ал. 4 от ГПК, като
определението е влязло в сила на 02.11.2022 г.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “...................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „...................” АД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „..................” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради
етажна собственост, а “...................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и
въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от
потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 4556 от 30.06.2002
г., сключен между „..................” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. „........................“, бл. 508, вх. А, е видно, че страните са се договорили
дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни
вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е
подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице,
избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
4
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че
„..................” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период
относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 73 от 25.01.1980 г. се
установява, че П.П. Г. е придобил собствеността върху апартамент № 19, находящ се в гр.
София, ж.к „Люлин“, ул. „510“, сграда – блок 17-21, вх. А, ет. 5, а от представения заверен
препис от удостоверение, издадено на 11.01.2013 г. от Столична община, район „Люлин“, се
установява, че блок № 508 в ж.к. „........................“, е идентичен с блок със строителен № 17-
21. Видно от Удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ51-79 от 03.01.2023 г.,
издадено от Столична община, район „Люлин“, П.П. Г. е починал на 08.04.2006 г. и е оставил
за свои законни наследници съпругата си В. Х. Г. и сина си М. П. Г..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „..................” ЕООД са били
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 777,65 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 740,30 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 37,35 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 27.06.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 241265, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. са в размер на
1 001,19 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и с отразени плащания и 152,31
лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени три броя изравнителни
сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на
сумите, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “...................” ЕАД е дружество, регистрирано
по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
5
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 19, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „........................“, бл. ..................., на който адрес е открита партида на абонатен
№ 241265. По делото не се спори, че ответниците са собственици на процесния недвижим
имот по силата на наследствено правоприемство при равни квоти. Спори се за размера на
доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответниците се явяват заварени потребители на енергия за битови нужди и през
исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
6
топлинна енергия в размер на 777,65 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 740,30 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 37,35 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
размера от 777,65 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания
размер от 1 001,19 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана. Всеки от
ответниците следва да плати по 1/2 част от сумата съобразно с квотата си.
По отношение на направеното от ответника възражение за извършено плащане по
повод на по-рано образувано дело, съдът намира същото за неоснователно, поради което
следва да бъде оставено без уважение. От приложеното гр.д. № 33029/2022 г. по описа на
СРС, 24 състав, се установява, че ищецът е претендирал суми за предходен период от време,
макар в издадената заповед да е била допусната очевидна фактическа грешка и периодът, за
който е била претендирана лихва за забава, е бил посочен като период, за който е била
претендирана главница за доставена топлинна енергия. Видно и от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза няма данни за извършени плащания на
сумите, предмет на настоящото производство.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за процесния период лихвата за забава възлиза на 152,31 лв.
Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена. Всеки от
ответниците следва да плати по 1/2 част от сумата съобразно с квотата си.
Относно претендираната главница в размер на 45,11 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „..................” ЕООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „..................” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът
намира, че исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 9,86 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
11.08.2023 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
7
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
57,72 лв. от общо направените разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Всеки от
ответниците следва да плати по 1/2 част от сумата съобразно с квотата си.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 759,95 лв. от общо направените
разноски в размер на 987,50 лв., от които: сумата от 87,50 лв. – платени държавни такси,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Всеки от ответниците следва да плати по 1/2 част от
сумата съобразно с квотата си.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „...................”
ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „..............”,
ул.”.................” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., против М. П. Г., с
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „............................., и против В. Х. Г., с ЕГН **********,
от гр. .........., ул. „.................“ № 10, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и
във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. П. Г. и В. Х. Г. дължат
разделно на „...................” ЕАД по 1/2 /една втора/ част от следните суми: сумата от 777,65
лв. /седемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г.
до месец април 2022 г., сумата от 152,31 лв. /сто петдесет и два лева и тридесет и една
стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението – 30.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от
45,11 лв. /четиридесет и пет лева и единадесет стотинки/ – главница за дялово разпределение
за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,86 лв. /девет лева и
осемдесет и шест стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., както и претенцията за главница за доставена
топлинна енергия за сумата над 777,65 лв. до първоначално претендирания размер от 1
001,19 лв. /хиляда и един лева и деветнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА М. П. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „............................., и В. Х.
Г., с ЕГН **********, от гр. .........., ул. „.................“ № 10, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на
8
„...................” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„..............”, ул.”.................” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, по 1/2 /една втора/ част от сумата от 759,92 лв.
/седемстотин петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА М. П. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „............................., и В. Х.
Г., с ЕГН **********, от гр. .........., ул. „.................“ № 10, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на
„...................” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„..............”, ул.”.................” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.И.Е., на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, по 1/2 /една втора/ част от сумата
от 57,72 лв. /петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени
по делото разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 33341 от 06.11.2023 г. по гр.д. № 48828/2023 г. по описа на
СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „..................” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „.............”, ул. ”...............” № 3, с ЕИК ....................,
представлявано от управителя М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на
„...................” ЕАД, с ЕИК ..................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9