Определение по дело №579/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 206/24.11.2011г., постановена по НОХД № 1140/2011 г., К.йският районен съд е признал подсъдимия Т.Р.Х. от гр.А., с ЕГН *, за виновен в това, че на 19.06.2011г. в с.Ч., обл.К., в немаловажен случай държал акцизни стоки без бандерол – 100 кутии цигари марка „Мурати слимс”, всички на обща стойност 500.00 лв., когато такъв се изисква по закона – чл.2, т.2 от Закона за акциза и данъчните складове, поради което и на основание чл.234, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Осъдил е подсъдимия да заплати по сметка на РС – К. направените по делото разноски в размер на 50.00 лева и е постановил на основание чл.234, ал.3, във вр. с чл.53, ал.1, б.”б” от НК отнемане в полза на държавата на 100 кутии цигари марка „Мурати слимс”, след влизане на присъдата в сила. На основание чл.53, ал.1, т.1 от НК съдът е постановил и отнемане в полза на държавата на 1/2 идеална част на лек автомобил марка „БМВ” 320Д с рег. № * с рама WВААL71040КG64065, собственост на подс.Т.Р.Х..

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Т.Р.Х., който чрез защитника си – адв.Мухидин Шабан, я обжалва като неправилна. Счита, че в рамките на възприетите фактически констатации в процесния случай, деянието извършено от подсъдимия представлявало маловажен случай. При разследването били събрани положителни характеристични данни за личността на обвиняемия, същият не бил осъждан, признавал вината си, съжалявал за стореното, допринесъл за разкриване на обективната истина и стойността на държаните цигари възлизала на 500 лева. С оглед описаните обстоятелства и съобразявайки критериите посочени в чл.93, т.9 от НК, счита, че в конкретния случай се касаело за маловажен случай. Налице били само смекчаващи вината обстоятелства и предметът на престъплението – цигари на обща стойност 500 лева, бил доста под приетия ориентировъчен стойностен такъв от ВКС – три минимални работни заплати. Твърди, че неоснователно и неправилно съдът постановил и отнема в полза на държавата на 1/2 идеална част от лекия автомобил на подсъдимия. Последният не бил търгувал с цигарите, а те били предназначени за лична употреба, цигарите не били намерени на скрити места в автомобила, а били на открито, на пръв поглед видимо място на задната седалка, а и автомобила не бил изключителна собственост на дееца, а представлявал СИО. Моли, да се отмени присъдата постановена по НОХД № 1140/2011 г. на Районен съд-К. и подсъдимия да бъде оправдан, или да се измени присъдата, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.Шабан, поддържа жалбата и моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК, като му се наложи съответна административна санкция. Сочи, че по делото не бил определен дължимия акциз за процесните цигари, но той бил определяем по ЗАДС и съответно бил в размер по-малък от три минимални работни заплати за страната, което от своя страна било решаващия критерии за преценка дали случаят е маловажен или не.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К., моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на К.йския районен съд, като правилна и обоснована. Счита, че по делото не са налице доказателства, които да водят до извод, че извършеното от подсъдимия деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива, поради което и не следва да се приема, че случаят е маловажен.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционния съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На въззивното следствие не са искани и събирани нови доказателства. Правилно и законосъобразно на основание чл.373, ал.3 от НПК решаващият съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. С оглед изложеното правилно е прието от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т.Р.Х., роден на * г. в с.Д, обл.С., живущ в гр.А., български гражданин, женен, със средно образование, работи като шофьор в ЕТ”Е-Р.Д.", гр.А., неосъждан, с ЕГН *.

На 19.06.2011г. подсъдимият Т.Х. бил в с.Ч., обл.К., като управлявал автомоßила си „БМВ” 320Д с рег. № *. На задната седалка на автомобила си подсъдимият държал 100 кутии цигари „Мурати слимс” поставени в черна найлонова торба. По същото време на територията на с.Ч. служители на ОД на МВР – К. провеждали специализирана полицейска акция за противодействие на престъпления, свързани с акцизни стоки. В района на бензиностанция „Петрол” в близост до селото, автомобила на подсъдимият Т.Х. бил спрян за проверка от свидетеля М.П.М. – мл.автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР – К.. При проверката свидетелите М. и И.Х., който работел като инспектор в сектор „РИР” при ОД на МВР – К., видели на задната седалка на автомобила черна найлонова торба, като забелязали, че съдържа цигари без бандерол. Било извършено претърсване в автомобила на подсъдимия, при което били иззети намерените на задната седалка 100 бр. кутии цигари „Мурати слимс” без акцизен бандерол с надпис „For duty free sale onli”.

Според приетото по делото заключение на вещото лице Д. пазарната стойност на инкриминираните вещи към 19.06.2011 г. възлиза на 500.00 лв., а размера на дължимия акциз на 317 лв.

Така описаната фактическа обстановка въззивния съд приема за установена, на база направеното от подсъдимия Т.Х. самопризнание, което се подкрепя изцяло от доказателствата събрани на досъдебното производство - показанията на свидетелите И.В.Х. и М.П.М., които от своя страна са последователни, логични и кореспондиращи помежду си; писмените доказателства по делото - протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на веществени доказателства, свидетелство за съдимост, характеристична справка, както и заключението по извършената съдебно-оценителна експертиза.

Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият Т.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК, за което правилно е бил признат за виновен от първоинстанционния съд.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъпния състав е извършено чрез държане на инкриминираните вещи, като за осъществяването му е достатъчно дееца да е установил фактическа власт върху предмета на престъплението, като без значение е продължителността на държането. По делото не се спори, че инкриминираните цигари са акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по Закона за акцизите и данъчните складове.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът Т.Х. е съзнавал, че държането на акцизни стоки - цигари без бандерол, като такъв се изисква по закон, е обществено опасно деяние, което е обявено от наказателния кодекс за наказуемо, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието и пряко е целял тяхното настъпване.

Всъщност, единственият спор по делото се свежда до това, дали случаят е немаловажен, каквото е изискването по чл.234, ал.1 от НК, за да е съставомерно деянието по този текст. В тази връзка, настоящата инстанция счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че конкретния случай не е маловажен съобразно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, предвид броя на инкриминираните кутии с цигари и завишената степен на обществена опасност на деянието, а и динамиката на този вид престъпност. С този вид престъпления съществено се засяга стопанството - производството и търговията с тютюн и тютюневи изделия, а от там и фиска. Процесното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид престъпления. В този смисъл се явява неоснователен доводът на жалбодателя, че в конкретния случай се касаело за маловажен случай. В тази връзка следва да се отбележи, че законосъобразно е изяснен предметът на престъплението по чл.234, ал.1 от НК и неговата стойност, в случая 500 лева, като законът не изисква установяване какъв е размера на акциза, който се е дължал според българските закони за този вид стока, както твърди в пледоарията си защитника на подсъдимия, макар в случая размера на акциза да е установен от вещото лице, извършило съдебно-оценителната експертиза по делото. Следва да се посочи, че за този вид престъпления не съществува приет от ВКС ориентировъчен размер от три минимални работни заплати, под който размер деянието да се счита за маловажен случай, какъвто довод е направен във въззивната жалба. В този смисъл са Решение № 186/16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1337/2011 г., I н. о., НК и Решение № 471/11.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2327/2011 г., I н. о., НК.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя, като правилно е преценил, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Правилно също така с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, решаващия съд е приел, че в случая по-благоприятна за дееца се явява разпоредбата на чл.55 от НК. Така съобразно чл.55, ал.1, т.1 от НК е определил наказание под минималния предел предвиден в нормата на чл.234, ал.1 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпълнение за срок от 3 години, предвид наличието на законовите предпоставки за това. При индивидуализацията на наказанието, съдът е съобразил всички обстоятелства и не са налице други такива, които да не са били взети предвид при определяне на конкретния размер на наказанието. С оглед личността на дееца и съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК, отново правилно решаващия съд на основание чл.55, ал.3 от НК, не е наложил кулумативно предвиденото в текста на чл.234, ал.1 от НК, наказание „глоба”. С оглед всичко изложено, настоящия състав счита, че наложеното наказание е справедливо, съответстващо на конкретно извършеното от подсъдимия деяние и ще изпълни целите визирани в чл.36 от НК.

Решаващия съд правилно е постановил отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението - 100 кутии цигари „Мурати слимс”, съгласно чл.234, ал.3 от НК.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, първоинстанционния съд е постановил да се отнеме в полза на държавата на 1/2 идеална част на лекия автомобил, който е послужил за извършване на умишленото престъпление, тъй като в него са съхранявани и транспортирани инкриминираните вещи. Постановеното отнемане е правилно и законосъобразно. Съгласно чл.53, ал.1, б.”а” от НК, независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са послужили за извършване на умишлено престъпление. След като по делото е безспорно установено, че именно в автомобила са били установени процесните стоки и фактическата власт върху цигарите е осъществена в лекия автомобил на подсъдимия, то правилно е прието, че той е послужил за извършване на престъплението. С оглед обстоятелството, че същия е закупен по време на брака на подсъдимия и представлява семейна имуществена общност, поради което същият се явява съсобствен на подсъдимия и съпругата му, като всеки притежава по 1/2 ид.част от него, правилно е постановено отнемане до размер на 1/2 идеална част, която е собственост на подсъдимия Т.Х.. В този смисъл и Решение № 109 от 21.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 737/2010 г., I н. о., НК.

При разглеждане на първоинстанционното производство и постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Или, присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 206/24.11.2011 г. постановена по НОХД № 1140/2011 г. по описа на Районен съд - К..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.