Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260218
гр. Пловдив, 11.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 11.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7481/2020г. по описа на ПРС, X наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К, № 4024997, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на И.Г.М. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнително становище жалбоподателят излага
конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли
за неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна взема становище в хода на
производството за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Няма данни за датата на връчване на електронния фиш, поради
което не може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи разписка за
връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще се счита за
подадена в срок. Доколкото от въззиваемата страна не е представена разписка за
връчване и с оглед гарантиране правата на жалбоподателя, съдът приема, че
жалбата е подадена в срок. По отношение на въпроса дали жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна, в случая легитимиран да обжалва е И.Г.М. като
физическо лице. Глобата се налага на него в качеството му на управител на
дружеството, но дружеството не е страна в административнонаказателния процес. В
тази връзка и с оглед становището на жалбоподателя, че той е наказаното лице и
е подал жалбата до съда в лично качество (и предвид обстоятелството, че е
законен представител на юридическото лице-собственик на автомобила), то и
жалбата се явява подадена от легитимирана страна. Жалбата освен това е подадена
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 06.10.2020г. в 16,29
ч. в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до
номер 111, посока Север-Юг, при максимална
разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, МПС с
рег. № **, при отчетен толеранс от минус
3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 77 км/ч.,
тоест с превишение на скоростта от 27 км.ч. Собственик, на когото е регистриран
автомобилът, е „И.Г.М.“ ЕООД, със законен представител – ** му И.Г.М..
Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично
изображение клип № 20745, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената
наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 8-33-20/28.09.2020г.,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3 км.ч.
при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. В приложеното
статично изображение № 20745 е посочено, че АТСС е отчело скорост на
движение на процесния автомобил от 80 км.ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а
именно 77 км.ч.
Изложената по делото фактическа
обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 06.10.2020г., както
и от справката за собственик на процесния автомобил.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/
изисквания за законосъобразност на използването на стационарно
техническо средство за видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR-1M №
581, представляващо преносима мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство
е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за премината
последваща проверка след ремонт № 8-33-20/28.09.2020г.;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
В тази връзка на първо място, относно възражението, че
нарушението е установено в отсъствието на контролен орган, съдът намира, че в процесния случай е налице фиксирана скорост на движение
на лекия автомобил посредством мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип „TFR 1M“, видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. Настоящият съдебен състав намира, че издаването на електронен фиш
при заснето нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в
нарушение на нормативната база. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, се уреждат условията и редът
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за
движение, като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извод, че към настоящия момент
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи
за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда
за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата),
съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в
посоченото Тълкувателно решение - че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на
липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по
определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След
измененията на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г. и издаването на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) при
мобилни АТСС, какъвто е настоящият случай, по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с мобилно автоматизирано техническо средство. Регламентираното в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се тълкува
граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш, а не
установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо
средство. Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че електронните
фишове могат да бъдат издавани и при употреба на мобилни системи за
видеоконтрол в присъствието на контролен орган, в случай че са спазени
изискванията на Наредбата.
Неоснователно се явява и възражението, развито в
допълнителното становище на жалбоподателя, че техническото средство, с което е установено
нарушението, не е било годно към датата на извършване на нарушението.
Действително съгласно представеното удостоверение, мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията за правилата на движение тип TFR1-M е от одобрен тип със срок на
валидност 24.02.2020г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията
обаче, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип. В тази връзка, от значение по настоящото дело е представения
Протокол № 8-33-20/28.09.2020г. за последваща проверка след ремонт на мобилната
система за видеоконтрол, в който изрично е посочено, че АТСС, с което е
установено процесното нарушение, съответства
на одобрения тип. Нещо повече, видно от представената снимка на АТСС, на
същото е залепен стикер със срок на
валидност – 09.21г., в съответствие с чл.846 т.5 от Наредбата за средствата за измерване. Без значение е, че в случая се
касае за последваща проверка след ремонт, а не за обичайна последваща проверка
на средството, тъй като от значение е установеното, че АТСС съответства на
одобрения тип. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018г. на
Председателя на ДАМТН, периодичността на последващите проверки на
скоростомерите е една година. Дори и да се касае за извънредна последваща
проверка, то срокът отново е едногодишен. Следователно срокът, в който
използваното техническо средство е било в съответствие с техническите
изисквания, е до 28.09.2021г., т.е. към дата на извършване на процесното
нарушение 06.10.2020г., АТСС, с което е било заснето същото, е отговаряло на
техническите изисквания. Следва да се посочи и че неоснователно се явява
възражението, че техническото средство, с което е установено превишението на
скоростта, е радарен скоростомер, наименован Трафик Радар TR4D. Както е
посочено и в протокола по чл. 10, и в обжалвания ЕФ, АТСС, с което се
установява нарушението на скоростта, е мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M.
В случая става дума за единна система
за видеоконтрол и измерване на скоростта, която се състои от няколко свързани помежду си компонента,
сред които техническо средство с метрологични характеристики – радар TR4D, както и мобилен компютър, който извършва
управлението на всеки един от модулите на системата, като данните от всеки един компонент не могат да имат самостоятелно и
независимо едни от други значение без тези от останалите компоненти на
системата. В тази връзка и
надлежното удостоверяване на годността на цялата система TFR1-M в съответствие с одобрения тип
установява, че заснемането е било извършено от технически изправно средство.
Посочена
е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е
коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП, като наложената санкция
кореспондира със законоустановения размер – 100 лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се
явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото разноски са
дължими на въззиваемия и
при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно
с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е
от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на
производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено
чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери,
че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4024997,
издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на И.Г.М.
е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА И.Г.М.,
ЕГН ********** *** сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за
представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.