РЕШЕНИЕ
№ 3438
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110124366 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против Е. П. М. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ , чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както
следва: 2 047,57 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен №
240220, 298,85 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.01.2022 г., 35,31 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., както и 4,67 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 14.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед № 3490 от 01.02.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че
ответницата е ползвател на имота на основание учредено пожизнено вещно право на
ползване. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като
ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от
1
фирмата за дялово разпределение в края на отчетния период на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява,
че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя
се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответницата,
като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата М. не е погасила в срок
дължимите суми за главница в размер от 2 047,57 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 35,31 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на сумата от 298,85 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.01.2022 г. и
сумата от 4,67 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 14.01.2022 г. Намира за дължима и
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Е. М., чрез
пълномощника си адв. Р. Р., оспорва предявените искови с довод, че същата не притежава
качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот.
Наред с това намира, че задължение за заплащане на ½ част от претендираните суми следва
да имат наследниците по закон на втория ползвател на имота С.Д.М., чието право на
ползване се е погасило след смъртта му. Намира част от процесните вземания за недължими
като погасени по давност. Счита, че начислените суми за услугата дялово разпределение са
определени произволно от [фирма], като липсват доказателства, че ищцовото дружество ги е
заплатило на фирмата за дялово разпределение. Посочва, претенциите за лихва за забава са
недоказани по основание и размер, като по делото е установено публикуването на
процесните Общи условия на интернет – страницата на продавача, при което ответната
страна не е изпаднала в забава. Твърди, че клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от същите,
задължаваща потребителите да разполагат със специално техническо средство с възможност
за достъп до интернет, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, доколкото
противоречи на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Заявява, че не оспорва количеството на доставената до
имота топлинна енергия, съответно осчетоводяването на процесните фактури. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по
същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като
съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, удостоверени в същата, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за
2
процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ:
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и
ответницата с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата
молба сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл са е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за дарение на
недвижим имот от 03.07.2015 г., обективиран в Нотариален акт № 90, том II, рег. № ****,
дело № 162/2015 г. по описа на помощник – нотариус по заместване Д.Д. при нотариус П.Т.
с рег. № 056 на НК и с район на действие Софийски районен съд, третото за процеса лице
С.Д.М. и Е. П. М. (ответницата по делото), в качеството си на дарители, даряват на своя
внук Я.Я.М., в качеството му на дарен, представляван в нотариалното производство от
своята майка и законен представител, следния свой недвижим имот, придобит в условията
на съпружеска имуществена общност – апартамент № 88, находящ се на адрес: [адрес] със
застроена площ от 65,48 кв. м., заедно с избено помещение № 2 с полезна площ от 3,86 кв. м.
и с 3,582 % идеални части от общите части на вход Д на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху мястото. В договора е удостоверено, че дарителите си запазват
заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения недвижим
имот. Посочено е, че сред документите, представени пред нотариуса, установяващи правото
на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, са нотариален акт за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.12.1985 г. и удостоверение за
сключен граждански брак на дарителите с № ***** от 26.04.1973 г., издадено от Благоевски
РНС София.
В Приложение към протоколно решение на Общото събрание на етажните собственици
от адрес: [адрес] за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата топлинно
счетоводство – чрез индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
3
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, както и за издаване на
обща и индивидуални сметки, под номер 1 е вписано лицето С.Д.М. с посочен абонатен №
240220. В списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда – блок 374,
[адрес], изготвен от председателя на домсъвета, под № 2 е вписано лицето С.М.. Същият е
3
отразил, че е живущ в апартамент № 88, ет. 1 с обем на жилището 159,75 м.
Данните, следващи от извършената справка по реда на Наредба № 14 от 18 ноември
2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра
на населението - национална база данни "Население", въз основа на уважено
доказателствено искане на ищцовото дружество, сочат, а и страните не спорят, че лицето
С.Д.М. е починало на 07.03.2020 г.
По делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.
Ето защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. процесният имот е бил в изключителна собственост на третото за процеса лице
Я.Я.М., чийто права произтичат от транслативния характер на договора за дарение от
03.07.2015 г.
Същевременно се установи, че с този договор дарителите – третото за процеса лице
С.Д.М. и съпругата му – ответницата по делото Е. П. М. са си запазили вещното право на
ползване върху дарения имот. След смъртта на единия ползвател – С.М. на 07.03.2020 г.
учреденото в негова полза вещно право се е погасило по силата на закона на основание чл.
59, ал. 1 ЗС. Следователно, през частта от исковия период за времето от смъртта му –
07.03.2020 г. до края на периода – 30.04.2021 г. същото е продължило да съществува в
правната сфера на ответницата Е. М..
При учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би
могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57,
ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане
цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на
собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното
право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността и след
надлежно уведомяване за това на насрещната страна по правоотношението.
С оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява правото на
ползване, възникнало в полза на ответницата М., да е било погасено през процесния период,
то именно тя се явява и задължено лице за заплащането на стойността на доставяната до
жилището топлинна енергия при доказана реална доставка/потребление, респ. тя е
притежавала качеството „клиент“ на стоката.
Съдът намира, че този извод не се разколебава от обстоятелството, че през една част от
процесния период, конкретно за времето от 01.05.2018 г. до 06.03.2020 г. носител на вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот е било и лицето С.М.. Данните, следващи от
анализираните писмени доказателства и конкретно отразените в договора за дарение
безспорно сочат, че двамата вещни ползватели са се намирали в брачно правоотношение,
възникнало от сключен граждански брак от 24.06.1973 г. и прекратено със смъртта на
лицето С.М. на 07.03.2020 г. – арг. чл. 44, т. 1 от Семейния кодекс. Съгласно разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 СК отговорността на съпрузите за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството, какъвто характер безспорно има задължението за заплащане цената
на доставена топлинна енергия, е солидарна, при което исковата претенция на носителя на
вземането може да бъде насочена срещу всеки от длъжниците за цялото вземане – арг. чл.
122, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, съдът приема, че отговорността на ответницата Е. М., като вещен ползвател
4
на имота обхваща възникналите задължения в рамките на целия процесен период – за една
част с оглед солидарната отговорност между съпрузите, а след смъртта на съпруга и – в
качеството и на единствен вещен ползвател на имота.
Този извод не се разколеба от обстоятелството, че в процесния случай, в качеството си
на дарител, Е. М. си е запазила вещното право на ползване безвъзмездно. Съдът счита, че
така уговорения безвъзмезден характер на ограниченото вещно право намира проявление
единствено в отношенията между новия собственик на имота и прехвърлителя, запазил си
вещното право на ползване, но не и в отношенията между последния и трети за това
договорно правоотношение лица, каквото е и ищцовото топлофикационно дружество.
Спрямо него клиент на топлинна енергия е вещният ползвател на имота, в чиято правна
сфера през процесния период е съществувало правото да ползва жилището и съответно
задължението да заплаща разноските за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 20а ЗЗД
съгласно която договорът обвързва страните, между които е сключен и има силата на закон
между тях. Ето защо, процесната уговорка, свързана с безвъзмездния характер на правото но
ответницата, не би могла да произведе действие по отношение на трето лице, каквото в
случая се явява ищцовото дружество [фирма] /в този смисъл Решение № 450/18.06.2009 г. по
дело № 508/2008 г. на ВКС, ГК, I г.о./, още повече, че в конкретния случая партидата за
процесния имот е открита именно на името на единия от вещните ползватели – С.М.. Във
вътрешните отношения между вещните ползватели и собственика на имота действа
уговорката за безвъзмездния характер на ползването, но в отношенията им с ищеца именно
те се явяват ползватели на имота на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с това и задължено лице за
цената на доставената топлоенергия.
Изложеното обосновава извода, че през исковия период между страните е
съществувало облигационно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно
реалната доставка на топлинна енергия до процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
За изясняване на обстоятелството, касаещо доставката на топлинна енергия в
процесния имот, по делото е изслушано и прието заключението по съдебно-техническата
експертиза. От изводите на вещото лице, обективирани в последното се установява, че в
абонатната станция в процесната сграда в режим на етажна собственост с административен
адрес: [адрес] е налице общ топломер, отчитащ постъпващата и разходената топлинна
енергия, последната представляваща разлика между „ново и старо показание“. Общият
топломер е от търговски тип и е преминал през необходимите метрологични проверки.
Между абонатите е разпределяна топлинната енергия, отчетена в абонатната станция от
общия топломер, след намаляване с размера на технологичните разходи, които са за сметка
на топлопреносното предприятие [фирма]. Установява се, че през процесния период
сградата е била с непрекъснато топлоснабдяване. Ежемесечно отчети на общия топломер са
извършвани от ищеца. Изяснява се, че за абонатен № 240220 през исковия период е
начислена топлинна енергия за отопление на имот – с един радиатор и една щранг-лира на
мощност, според редовно извършени отчети, подписани от потребител, както и за битово
5
горещо водоснабдяване по данни от редовни отчетr на водомера. Разпределена е и топлинна
3
енергия за сградна инсталация – в съответствие с пълния отопляем обем на имота - 160 м и
3
този на ЕС – 4080м, съгласно зависимост, описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от месец април 2007 г.. Процентите за сградна
инсталация от общото количество топлинна енергия за отопление в ЕС са в рамките на 50 %
съгласно изискванията на чл. 78 от Наредбата. Експертизата достига до извод, че общата
сума за топлинна енергия по прогнозни данни за потребление през процесния период
възлиза на 3 284,54 лева и включва сумата от 951,38 лева за отопление на имота и за сградна
инсталация и сумата от 2 333,16 лева за битово горещо водоснабдяване. Извършено е
изравняване, съгласно действащите през периода цени на топлоенергия, като за имота то е
сума за получаване в размер от – 401,19 лева, при което общото задължение за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 2883,35 лева. В заключението е отразено,
че за извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е начислена сума в общ
размер за целия период от 56,01 лева, от която: 17,71 лева за 2018 г./2019 г. (по 1,48 лева
месечно); 19,15 лева за 2019 г./2020 г. (по 1,60 лева месечно) и 19,15 лева за 2020 г./2021 г.
(по 1,60 лева месечно), като последната включва обслужване на партидата и отчитане на
уредите. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в настоящата
хипотеза за процесния имот са начислени суми за отопление за едно отоплително тяло и за
една щранг – лира и за сградна инсталация – в съответствие с изискванията на Наредба №
16-334, които са обединени в обща сума според изменението на Наредбата. Съдът кредитира
заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като обосновано и компетентно
изготвено, въз основа на материалите по делото и допълнително представени от ищеца и от
съответния топлорайон документи и справки, отговарящо на всички поставени задачи,
останало неоспорено от страните в процеса.
С оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява плащане на
процесната сума, то съдът приема, че през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до имота,
чийто вещен ползвател е ответницата Е. М., с адрес: град София, ж.к. „Света Троица“ бл.
374, вх. Д, ап. 88, е доставена топлинна енергия, включваща суми за топлинна енергия за
отопление, отдадена от сградната инсталация и суми за битово горещо водоснабдяване,
чиято обща стойност възлиза на сумата от 2 883,35 лева.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна въвежда възражение за
погасяване на част от вземанията по давност, което съдът намира за основателно, предвид
следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в съда на 24.01.2022 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
6
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и
след 17.11.2018 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване
с периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, погасени по давност са начислените суми за топлинна енергия, касаещи
периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. и доколкото изискуемостта на вземането за
главница за следващия месец – месец октомври 2018 г. е настъпила след 17.11.2018 г.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че крайният размер на главното
задължение за цена на доставена топлинна енергия, определен по реда на чл. 162 ГПК и при
съобразяване с данните за помесечно начислените суми и за изравняването за съответния
период, съдържащи се в приетото по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., останал непокрит от давностния
срок, възлиза на сумата от 1 718,29 лева, което обуславя уважаването на иска за главница по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ за тази част от вземането. За разликата до пълния предявен
размер от 2047,57 лева или за сумата от 329,28 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018
г. исковата претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Този извод
следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между [фирма] и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В случая, по делото
не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства следва, че за процесната
сграда в режим на ЕС с адрес: [адрес] е извършвано дялово разпределение на топлинна
енергия от ФДР [фирма], избрана с протоколно решение на Общото събрание на ЕС и по
силата на сключен договор с ЕС под № 337 от 13.09.2002 г. за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Изяснява се също, че между ФДР, в качеството и изпълнител и
ищеца [фирма], в качеството му на възложител, е сключен договор под № Д-О-64 от
03.06.2020 г. именно за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сграда в режим на етажна собственост. Експертно се установи, че това е
и процесната сграда – жилищен блок № 374, вход Д, където се намира имотът, ползван от
ответната страна. Този извод следва и от представените от подпомагащата страна
документи, касаещи отчитането на топлинната енергия в рамките на отчетните периоди,
включени в процесния, в т. ч. индивидуалното потребление за абонатен № 240220,
подписани от потребителя.
Размерът на дължимата цена на предоставената услуга дялово разпределение за
периода, за който се претендира от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., останал извън
погасителната давност, възлиза на сумата от 35,20 лева (определена от съда по реда на чл.
162 ГПК въз основа на данните, следващи от приетото по делото заключение на съдебно-
техническата експертиза за месечната дължима цена в рамките на съответния отчетен
период, при съобразяване с броя на месеците, включени в процесния период). В тази връзка
и в отговор на доводите на ответната страна съдът намира за необходимо да отбележи, че в
случая не се касае за произволно начислени суми, а за месечни задължения в конкретно
определен размер, дължими от абоната във връзка с предоставяне на услугата, включващи
обслужване на партидата и отчитане на уредите.
7
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 35,20 лева и в тачи част следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 35,31 лева или за сумата от 0,11 лева –
отхвърлен като недоказан по размер.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., останали непогасени по
давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Предвид изложеното съдът намира за
неоснователни доводите на ответната страна относно липсата на доказателства за
публикуване на изравнителните сметки от топлофикационното дружество, тъй като за
настъпване на изискуемостта на вземанията това оповестяване е ирелевантно.
Върху непогасената по давност главница в размер на сумата от 1 718,29 лева за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. ответната страна дължи лихва за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 14.01.2022 г. в размер на сумата от 245,41 лева (определена от съда на
основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор, при съобразяване с
помесечно дължимите суми в рамките на уважения период).
За тази сума предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 298,85
лева или за сумата от 53,44 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., искът следва да бъде отхвърлен поради погасяване
на вземането по давност на вземането за главница – арг. чл. 119 ГПК.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 35,20 лева за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.01.2022 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 4,67 лева за
периода от 31.08.2017 г. до 14.01.2022 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК в полза на ищеца се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, както и в исковото производство, съразмерно с
8
уважената част от исковете, които съответно възлизат на сумата от 81,86 лева - платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и на сумата
от 455,80 лева – платена държавна такса, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 16,24 лева – за производството
по ч. гр. дело № 3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви и в размер от 56,83 лева в
исковото производство, с оглед представените по делата доказателства за реалното им
извършване – съответно договор за правна помощ и съдействие от 21.04.2022 г. и разписка
№ 0300015320290203 от 01.04.2022 г. (л. 15 - л. 16 от ч. гр. дело № 3140/2022 г.) и договор за
правна помощ и съдействие от 04.10.2022 г. и разписка № 0200016789127887 от 04.10.2022
г. (л. 84 – л. 85 от настоящото дело). В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на ищцовото дружество по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в исковата молба,
за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като
приема, че същото (в общ размер от 100 лева) е малко над минималния размер, установен в
чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в релевантната редакция), приложим по аналогия съгласно § 1 от ДР на
същата – по отношение на размера за заповедното производство и под минималния такъв
(претендиран от 350 лева) – по отношение на възнаграждението в исковото производство,
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Е. П. М., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: [адрес] обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. П. М. дължи на [фирма] сумата от 1
718,29 лева,, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018
г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], сумата от 245,41 лева,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 14.01.2022 г. и сумата от 35,20 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над уважения размер от 1 718,29 лева до предявения размер от 2
047,57 лева или за сумата от 329,28 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.; за сумата над уважения размер от 245,41
лева до пълния предявен размер от 298,85 лева или за сумата от 53,44 лева, представляваща
9
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.09.2018 г., за сумата над уважения размер от 35,20 лева до пълния предявен размер от
35,31 лева или за сумата от 0,11 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, както и изцяло за сумата от 4,67 лева, представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 14.01.2022 г.
ОСЪЖДА Е. П. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес] да
заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 81,86 лева, представляваща разноски в производството
по ч. гр. дело № 3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от
455,80 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Е. П. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес], на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 16,24 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр.
дело № 3140/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от 56,83 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10