РЕШЕНИЕ
гр.София, 2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и пети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Гергана Цветкова и в присъствието на прокурора М.Николова, като разгледа
докладваното от съдия Маринкова ВНЧД №866 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение
от 30.01.2019 г. по НЧД №80/19 г., СРС, НО, 121 състав е извършил групиране на
наказанията, наложени на осъдената А.М. по осъжданията на лицето до този
момент, като е постановил общ режим на общото най- тежко наказание от 1 година
лишаване от свобода, към което е присъединил изцяло и наказанието глоба,
наложено на М. по едно от осъжданията й. Приспаднал е от общото най- тежко
наказание изтърпяната част от наказанията, както и времето, през което
осъдената е била задържана с МНО задържане под стража.
Срещу
определението в законоустановения срок е постъпила жалба от осъденото лице, в
която моли въззивният съд да уважи жалбата й, тъй като не е съгласна с
определението на СРС.
В
жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на осъдената, както и разпит на свидетели и вещи
лица, но следва да бъде изискана актуална справка за съдимост за осъденото лице
ведно с всички бюлетини за съдимост за същата, както и справка от ГДИН за търпените от нея наказания лишаване от свобода и
времето, през което е била задържана с МНО задържане под стража по различните
дела, както и справка от НАП за това
дали наказанието глоба, наложено на осъдената по НОХД №591/2016 г. в размер на
500 лв. е била платена, респ. кога, както и дали има образувано изпълнително
производство за събирането й, респ. справка за движението на изпълнителното
дело, ако има образувано такова.
В открито съдебно заседание осъденото лице М. не се явява и не взима становище по делото.
Служебният защитник на осъденото лице- адв.Ч. моли
съда да потвърди определението на СРС, тъй като го намира за правилно и
законосъобразно, още повече, че съдът не е уважил направеното от СРП искане за
увеличаване на наказанието на осъдената по реда на чл.24 от НК. Предполага, че
осъдената е депозирала жалбата си с оглед да бъде намалено наложеното й
наказание, но счита че съдът е приложил закона правилно. Предоставя на съда.
Прокурорът при СГП счита определението на СРС за правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на определението, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
Делото пред СРС е
образувано по предложение на СРП за определяне на общо най- тежко наказание на
осъдената А.М. по три от осъжданията на лицето, визирани в предложението, а
именно- за налагане на общо най- тежко наказание в размер на 1 година лишаване
от свобода при първоначален общ режим, към което да бъде присъединено и
наказанието глоба в размер на 500 лв., наложено на М. кумулативно по едно от
тези осъждания.
С обжалваното
определение СРС е определил на осъдената М. едно общо най- тежко наказание
измежду осъжданията й по НОХД №591/2016 г. на СГС, по НОХД №11567/2015 г. на
СРС и по НИХД №9322/2016 г. на СРС, а именно- наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година, като на основание чл.25, ал.4 от НК е постановил същото да
бъде изтърпяно на основание чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС при първоначален общ режим, като е приспаднал търпяната част от
наказанията, включени в групата и времето на задържане под стража по същите. на
основание чл.23, ал.2 вр. чл.25 от НК е присъединил към това общо на- тежко
наказание и наказанието глоба в размер на 500 лв., наложено на осъдената по
НОХД №591/2016 г.
Въз основа на
събраните пред въззивния съд нови писмени доказателства- справка за съдимост и
бюлетини за съдимост за осъдената, справка от НАП относно наказанието глоба,
които съдът кредитира изцяло, следва да се приеме, че не са налице
новонастъпили обстоятелства, които да налагат ревизиране на определението на
СРС. Същото се явява правилно и законосъобразно, доколкото правилна е
преценката на СРС, че деянията, за които е била осъдена М. по горецитираните
дела, са извършени от нея преди за всяко едно от тях да има постановена и
влязла в сила присъда. Ето защо всички те са извършени при условията на реална
съвкупност. В този смисъл са налице предпоставките за определяне на общо най-
тежко наказание на осъденото лице измежду наказанията, наложени й по тези дела,
което в случая се явява наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година,
наложено на М. по НОХД №591/2016 г. на СГС. Към това наказание и с оглед разпоредбата
на чл.23, ал.3 от НПК правилно е било присъединено и наказанието глоба в размер
на 500 лв., наложено на М. по НОХД №591/2016 г.
Същевременно и
след извършване на престъпленията по тези дела, М. е била осъдена по още едно
дело, а именно по НОХД №5247/2018 г. на СРС, НО, 121 с-в за престъпление по
чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено на
12.01.2018 г., за което и с влязла в сила присъда на 09.11.2018 г. й е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален общ
режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Със същата присъда
е било приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието от 8
месеца лишаване от свобода, наложено на М. по НОХД №9322/2016 г. на СРС, НО,
100 с-в, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим
на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи,
че деянието по последното осъждане на М. е било извършено не само в
изпитателния срок на осъждането по НОХД №9322/2016 г. на СРС, но също така и в
изпитателния срок на осъждането по НОХД №591/2016 г. на СГС, тъй като присъдата
по НОХД №591/2016 г. е влязла в сила на 10.05.2016 г. С нея на М. е било
наложено по реда на чл.23 от НК едно общо най- тежко наказание в размер на 1
година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години
считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание глоба. Този срок в
случая изтича на 10.05.2019 г., поради което и деянието, предмет на НОХД
№5247/2018 г. на СРС, извършено на 12.01.2018 г. се явява в изпитателния срок и
по това осъждане на М.. В този смисъл и много по правилно е било да бъде
приведено в изпълнение това наказание по това дело- по НОХД №591/2016 г. на
СГС, тъй като то се явява в кумулация с наказанието от 8 месеца лишаване от
свобода по НОХД №9322/2016 г. на СРС, но е по- тежкото наказание, поради което
и независимо, че към онзи момент не е било извършено групиране на наказанията
на осъдената по тези две дела, то справедливостта и законността са изисквали да
бъде приведено в изпълнение по- тежкото от двете наказания, а именно-
наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено по НОХД №591/2016 г. Това
обаче не е било сторено. В настоящия случай и доколкото престъплението, предмет
на последното осъждане на М. по НОХД № 5247/2018 г. на СРС се явява извършено в
рамките на изпитателния срок по две от осъжданията на М., включени в
определеното общо най- тежко наказание по реда на чл.25 от НК, то и
първостепенният съд не е има, друг избор, освен да постанови по реда на чл.25,
ал.4 от НК така определеното общо най- тежко наказание от 1 година лишаване от
свобода да бъде изтърпяно ефективно, а не да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК.
Правилно също
така е бил определен и режимът на изтърпяване на това общо най- тежко наказание
от 1 година лишаване от свобода, съобразявайки разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС във връзка с тази на чл.57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС, доколкото сборът
от двете наказания- общото определено по реда на чл.25 вр. чл.23 от НК и това,
извършено в изпитателния срок на две от осъжданията, включени в тази група не
надвишава 2 години лишаване от свобода.
Законосъобразно
също така от това общо най- тежко наказание е приспаднато и времето, през което
осъдената е търпяла МНО ЗСП по съответните осъждания, респ. изтърпяната част от
наказанията,к включени в групата.
Съдът не е
приложил спрямо М. и разпоредбата на чл.24 от НК, независимо от направеното
искане от страна на СРП.
Ето защо и
доколкото въззивният съд при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваното определение не намери при
постановяване на същото да са допуснати каквито и да е било нарушения на
материалния и/или на процесуалния закон, налагащи неговото отменяване или
изменение а и доколкото жалбата на осъдената е абсолютно бланкетна и не съдържа
никакви конкретни доводи, то и същата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение, а определението на СРС- потвърдено
изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т.
6 вр. чл. 338 от НПК СГС
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло протоколно определение от 30.01.2019 г. по НЧД №80/19 г., СРС, НО, 121 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.