гр. Стара Загора, 24.04.2020 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 282 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 61 ал. 2 от ЗЗД.
Ищцата П.Ж.К. твърди, че с ответниците Неделиина М.М. и П.М.С. били
наследници на Иван Желев Кюсев, бивш жител на гр.
Гълъбово, починал на 08.02.1991г. Ищцата наследила своята майка и негова дъщеря
Иванка И. Яхмалиева, а ответниците наследили по
заместване покойната си майка - Петра И. Дечева, починала на 04.08.1988г. -
дъщеря на общия наследодател. Общият наследодател Иван Желев Кюсев оставил в наследство и станали съсобственици при
квоти: ½ ч за ищцата и по 1/4 за ответниците, на следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Дълбоки, община Стара Загора, с площ
801 кв.м., заедно с построените в имота две сгради: полумасивна
жилищна сграда и паянтова стопанска постройка. След смъртта на наследодателя,
след 08.02.1991г., никой не живеел в този имот.
През 2014г. майката на ищцата се обърнала към нея с
молба да направи ремонт на покрива на жилищната сграда, тъй като съседи й
казали, че се руши. Покривът се нуждаел от спешен ремонт, тъй като бил силно
повреден и имало опасност да повреди цялата сграда. По това време майката на
ищцата била много болна и нямала физическата и финансова възможност да направи
необходимия ремонт, поради което упълномощила ищцата да направи ремонта и тя
организирала ремонта на жилищната сграда, поправен бил покривът на
най-повредените места. За извършване на ремонтните дейности платила 2800 лв. -
труд и материали – извършените разходи. Това били необходимите разноски -
разходите, извършени за запазване на имота в годно за ползване състояние, без
които имотът би се повредил до степен да е негоден за ползване или би погинал.
Ремонтните работи се оказали обективно необходими за запазване на имота.
Ремонтът бил окончателно завършен на 18.01.2014г. Майката на ищцата починала на
06.02.2015г. и ищцата наследила притежаваната от нея 1/2 идеална част от
процесния имот. Тъй като двамата ответница били собственици с по 1/4 идеална
част на описания имот, те дължали заплащане на необходимите разходи за
запазване на имота, съобразно притежаваните от тях по 1/4 идеални части от
имота, или всеки по 700 лв. - сумата, с която се обогатили за сметка на ищцата.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят на ищцата всеки по 700 лв., общо 1400 лв., необходимите
разноски, извършени от ищцата за запазване на имота в годно за ползване
състояние, съобразно притежаваните от тях по 1/4 идеална част, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното плащане, както и направените съдебни разноски по делото.
С допълнителна молба от 18.04.2019г. ищцата
потвърждава извършването на ремонта на покрива на повредените места, с цел
предотвратяване на разрушаването и пропадането му. Ремонтът обхванал предимно
северната част на покрива, източната част и западната част. От южна страна
ремонт не бил извършван. Ремонтът се състоял в пренареждане на керемиди,
отстраняване на 150 счупени и негодни за употреба керемиди и замяната им с нови
такива. Поставяне на нови дъски върху дървените греди на къщата, над дъските
бил поставен воалит (изолационен материал, който
запазвал от влагата). Поправени били двата комина, изцяло разрушени, като се
наложило да се изградят наново. Направена била обшивка на комините с ламарина,
за предпазва от течове. Наложило се допълнително изграждане на северната стена
на къщата, която била силно повредена. Къщата била цялата от строена от кирпич,
с външна мазилка, силно се влияела от влагата, като се рушала. На най -
западната допълнителна постройка в двора били поставени допълнително около
10-15 керемиди на покрива, на мястото на липсващите. Предвид това, че къщата е
със застроена площ около 48 кв.м., ремонтираната част от покрива била около 44
кв.м. Преди започване на ремонта на покрива ищцата сключила договор със
строителя - В.Г.В., който обяснил, че прави ремонти с бригада от работници.
Договорката първоначално била да се ремонтира само покривът, но при
разкриването му се наложило да се поставят допълнително дъски и изолационен
материал - воалит. Извън първоначалната договорка бил
ремонтът на северната стена, която държала покрива и покрива на второстепенната
постройка – най-западната. Така първоначалната договорена цена от 1700 лв. като
крайна, нараснала с допълнително възложените работи на 2800 лв., тъй като се
наложило и влагането на допълнителен материал и труд. Цената от 2800 лв. ищцата
платила за целият ремонт, включващ труд, материали и транспорт. След плащането
строителят издал разписка за получената сума от 2800 лв. Заявява се невъзможност
за представяне на цената по пера, тъй като не била правена уговорка по този
начин да се отчита от строителя. Договарянето било за цялата извършена работа
да се плати обща сума. Строителят бил избран след преговори с още три фирми и
това били най- благоприятните условия като размер на цената за същия обем
работа. Работата била извършена в зимен сезон, от 09.01. до 18.01.2014 година -
спешно, тъй като при едни по-лоши зимни условия имало опасност от самосрутване на покрива, още повече че се оказала повредена
и северната стена на къщата. Оттогава до днес, тъй като никой не предприел
действия за поддръжка на имота, а ищцата не се ангажирала повече с ремонти,
поради неучастието на ответниците, се самосрутил
навесът до къщата. Касаело се за ремонт на покрив на къща, строена около 1930
г. от дядото на ищцата, с подръчния тогава строителен материал - кирпич и
греди, което било допълнително затруднение при ремонтните дейности, поради
нетрайността на материала. Моли се съдът да насрочи делото за разглеждане в
съдебно заседание, където поради оспорване от страна на ответниците, ще бъдат
ангажирани допълнителни доказателства, включително експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответницата Н.М., с който искът се счита
за недопустим и неоснователен и се моли да бъде отхвърлен.
Счита се, че ищцата не разполага с материалноправна
легитимация да предявява претенции в качеството си на кредитор за извършени от
нея разходи във връзка с поддържане на имота, тъй като към момента, в който
твърди, че е бил извършен ремонт на покрива в процесния имот, същата не била
съсобственик в него. Действително, имотът в с.Дълбоки, община Стара Загора,
представляващ дворно място с постройки, бил съсобствен
между страните по делото, по силата на наследствено правоприемство. Твърдението
в исковата молба, че след смъртта на общия наследодател, т.е. след 08.02.1991г.
никой не живял в процесния имот, не отговаряло на истината, тъй като още от
1967г. имотът не бил обитаван от никого. Дядото Иван Желев Кьосев от 1967г. до 1991г.
живял в гр. Гълъбово, както и ищцата посочвала, че е бил жител на гр. Гълъбово,
поради което имотът бил необитаем вече повече от 50 години. Твърденията за
извършени необходими разходи във връзка с осъществен ремонт на покрива на
жилищната сграда в процесния имот били необосновани, тъй като не били
индивидуализирани по вид, а бил посочен само техният размер, при липса на
надлежни доказателства. За ищцата оставало неясно какво всъщност е било
извършено като ремонт на покрива, за който ищцата претендирала плащане на сума,
посочвайки разходи за труд и материали. От друга страна не ставало ясно кои
места, счетени от ищцата за повредени на покрива, са били ремонтирани и в какво
се е изразил реално този ремонт като строителни дейности. За предприетия ремонт
на покрива на съсобствения имот не била уведомявана.
Не бил уведомяван и брат й. Никога починалата й леля Иванка Ямалиева
или ищцата я били информирали, че е належащо да бъдат
извършени ремонтни дейности, за да бъде запазена сградата според
предназначението й. За този ремонт узнала много по-късно от ищцата, след като
същата заявила, че претендира припадаща се парична сума от нея. Независимо от
твърденията на ищцата за извършени неотложни строителни работи по покрива на
жилището в имота, към момента конструкцията на покривното пространство била
амортизирана и с просто око се виждало, че съществуват процепи между керемидите
на покрива. Поради това, дори и да е извършила претендирания
ремонт, на който основавала искането си за заплащане на разходи, ответницата не
била уведомена за същия, нито давала съгласието си за него.
Обстоятелството, че претендираните разходи били
наложителни, с оглед запазването на имота, не съответствало на истината, тъй
като през 2007г. ответниците по делото, със собствен труд и средства,
ремонтирали част от покрива, поради пропадане на комина, за което било налице
съгласие от всички съсобственици. За претендираната от ищцата претенция
липсвало основание по закон, поради което същата се явявала неоснователна и
недоказана, тъй като ищцата не била упълномощавана от ответниците да прави
ремонт, ответниците не били уведомени, че започва ремонт и нищо не било
договаряно с тях, ответниците не знаели в какво точно се изразява ремонтът, тъй
като от години нямали достъп до имота, тъй като ищцата сменила ключовете и ги
лишила от правото да ползват имота според правата си. Дори и да се приемело, че
са били изразходвани средства от ищцата за поддържане на имота, същата
действала в чужд интерес.
До смъртта на лелята на ответницата никога последната
не била предявявала претенции за извършени разходи, свързани с ремонт на
покрива в процесния имот. Към момента, в който се твърди от ищцата, че бил
извършван ремонт, съсобственици на имота били ответниците и майката на ищцата -
Иванка И. Ямалиева, починала на 06.02.2015г.
Последната не направила твърдяните в исковата молба
разноски за ремонт на покрива в съсобствения им имот,
който факт се признавал и от ищцата.
Възразява се и досежно претендирания
размер на предявения иск, тъй като не било известно за ищцата коя точно част от
покрива е била ремонтирана, както и каква е била стойността на материалите и
труда, за които се твърди, че са били вложени като разходи, поради което искът
се счита за недоказан по размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност
за извършените разходи, тъй като претендираните разходи били извършени от
ищцата преди повече от 5 години от заявяване на настоящата претенция.
Моли се да бъде
оставен без разглеждане предявеният от ищцата иск за заплащане на сумата от 700
лв. за извършени от нея необходими разходи за ремонт на жилищната сграда в
процесния имот, като недопустим, алтернативно – да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
По делото не е постъпил отговор от ответника П.М.С..
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Субективно съединените искове, всеки от които за
главница в размер на 700 лева следва да се квалифицират като такива по чл. 61
ал. 2 от ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие - „Ако работата е била
предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на
обогатяването му.“
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е
извършил ремонта на покрива и останалите СМР в общия наследствен имот в свой
интерес, както и размера на разноските, които е спестил на ответниците, с които
същите са се обогатили.
Ответниците следва да докажат плащане или насрещните
си възражения за недължимост.
Не е спорно между страните, че към настоящия момент процесният
имот в с. Дълбоки – дворно място с къща е наследствен между тях, както и че
наследствените квоти се разпределят по ½ идеална част за ищцата и по
¼ идеална част за всеки от ответниците.
Не се спори по делото и че за
ремонтите, които се твърди да са извършвани, ответниците не са били уведомени,
съответно не са упълномощили или възложили тази работа на ищцата. От друга
страна ищцата твърди, че е предприела тази работа по молба на майка си т.е. към
момента на извършването ѝ действително не е била собственик. Извършването
на работа в чужд имот без надлежно упълномощаване и когато работата е
предприета и в собствен интерес (запазване целостта на имота, който ищцата е
наследила впоследствие като законен наследник) води до правна квалификация по
чл.61 ал. 2 от ЗЗД. Работата несъмнено е била предприета уместно, тъй като
къщата е много стара и твърденията са, че покривът се е рушал и заплашвал
целостта на къщата.
По делото е представен Договор за
строителство от дата 09.01.2014г. сключен между ищцата и В.В.,
когото тя е наела да извърши ремонт на къщата в с. Дълбоки. Договорената цена е
1700 лева с предмет – ремонт на покрив и комини. Представена е и разписка за
сумата от 2800 лева от дата 18.01.2014 г. с подпис на В.В..
По делото беше оспорен Договора за строителство по отношение на неговата
автентичност, като по откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК. В
съдебно заседание беше разпитан като свидетел лицето В.Г.В., който е извършил
ремонта с бригада и потвърди, че подписът под Договора и разписката е негов.
Свидетелят много добре си спомня къде е бил извършен
ремонтът и че са били бригада от четири човека. Той купувал материали за
заръчаните СМР, за което пари му давала ищцата. Купували са дъски, летви за
покрива и мембрана. Само керемидите били втора ръка. Имали и скеле. Спомня си,
че керемидите не били малко – над 100 броя били счупени. Разноските за ремонта
включвали и транспорт на материалите до селото. Ремонтът бил извършен зимата и
всички работници не били от град Стара Загора, поради което в сумата се
включвала и стойността на хотела за преспиването им и изхранване. Работата бил
извършена и сумата от 2800 платена от ищцата. Обяснява как се ремонтира покрив
по принцип и че по този начин е направил и ремонта на процесната къща. Наложило
се да се иззида една стена с итонг и да се измаже.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, които
съответстват на писмени такива, а освен това са логични и не съдържат
противоречия. Следва да се отбележи и че свидетелят не е заинтересован от
изхода на делото – не е близък на ищцата и крайния изход на спора не би го
засегнал. От тях и от представения Договор за строителство може да се извлече
извода, че в периода 09.01.2014 г. – 18.01.2014г. е бил извършен ремонт на
покрива, както и други СМР на процесната къща в с. Дълбоки, за което ищцата е
заплатила 2800 лева. Сумата е включвала труд, материали, транспорт, нощувки и
храна (надница) на работниците.
По делото са разпитани и още двама
свидетели на страната на ищцата – М.Д.Д. и К.А.К..
Свидетелката Д. твърди, че ищцата
ѝ е близка приятелка. Къщата имала нужда от ремонт и по настояване на
майката на П.К., тя го извършила. Свидетелката видяла имота преди ремонта – покривът
ѝ се сторил разрушен. И навесът имал нужда от ремонт. Влязла вътре в
къщата и видяла, че в източната стая има изгнила греда и паднала пръст на
леглото. В западната страна имало теч по ъглите. Цялата къща била от кирпич.
След това ходила докато течал ремонта и накрая пак, като всичко било завършено.
Твърди, че придружавала ищцата, за да не е сама последната, за компания.
Свидетелката К. също познава отдавна
ищцата. През 2014 г. ходила често до дома на П. и майка ѝ, тъй като се
налагало да ѝ прави манипулации (свидетелката е медицинска сестра). Личо
била свидетел как майката на ищцата я молила да направи ремонт, за да запази
къщата в с. Дълбоки. Твърди, че също била ходила с П. и още двама души, които
била наела, за да огледат състоянието на къщата преди ремонта. Направило
ѝ впечатление, че керемидите били много супени, имало и липсващи. Вътре в
едната стая бил паднал част от тавана върху леглото. Имало черно петно над
камината вследствие на влагата. Твърди, че е ходила още веднъж с ищцата, докато
траел ремонта на покрива.
Свидетелските показания сочат, че
къщата е била в много лошо състояние и че действително покривът се е нуждаел от
ремонт. Макар и двете свидетелки да са близки приятелки на ищцата, техните
показания звучат логично. И двете страни по делото не спорят, че къщата е
строена много отдавна, като ищцата твърди, че от 1991 г. до момента на ремонта
никой не е живял там. Нещо повече ответникът Н.М. твърди, че според нея от 1967
г. насам никой не бил живял в къщата, а последно ремонт бил правен 2007 г.
Всичко това води до извод, за който не са необходими специални знания, че
къщата е имала нужда от ремонт, поради което и предприетите действия на ищцата
са повече от уместни.
По делото бяха назначени две съдебно
– технически експертизи, като съдът кредитира втората от тях, тъй като я намира
по обоснована и задълбочена.
Вещите лица направили оглед на място
и са установили следното: Покривът е четири скатен,
като видимо се установило, че по северния, западния и източния скат са
извършвани ремонтни работи. Това било видимо и само от факта , че на южния скат
имало само наковани летви върху ребрата за закрепване на керемидите, а по другите
три ската върху ребрата имало накована обшивка, върху нея е поставена битумна
мушама, след това са наковани летви и са поставени керемидите. Керемидите са
видимо прередени, но не може да се установи дали има ново закупени такива.
От направения
оглед и предоставения снимков материал вещите лица са установили, че е направен
ремонт на покривното покритие и на част от носещите ребра по скатовете. С новите
ребра са подменили стари ребра, които са били загнили и такива с изчерпана
носеща способност. Къщата е строена в първата половина на миналия век, като са
използвани налични към момента материали - камък и кирпич, а за дървената
конструкция е използван дървен материал, който рязко се откроява от дървения
материал използван впоследствие при ремонта. Старият дървен материал е с по - блед
цвят, неправилна форма при оформянето му като сечение за дървена конструкция и
масово използване на кръгли валки от иглолистно дърво
за покривни ребра. Нещо, което напълно съответства на начина и технологията на
обработка на дървесината по това време, а именно предимно ръчна обработка.
Прави впечатление, а е и видно на снимките, че старият дървен материал е с
неправи линии, амортизиран и с различен цвят от този вложен при ремонта, който
е с права линейна форма, машинно оформено сечение и по-наситен жълтеникав цвят.
Подобна подмяна на стари ребра с нови или разполагане на нови между стари ребра
се наблюдава по северния, източния и западния скатове на покрива. От което може
да се направи извода, че покрива е с цялостно пренаредени керемиди, частично
подменени покривни летви и ребра.
Така вещите лица отговарят на първия
въпрос положително, а именно - извършени са претендираните ремонтни дейности на
къщата и навеса. Не са налице подмяна на счупени керемиди с нови, по скоро са
подменени със стари, но здрави керемиди,
от същия вид. Последното съвпада и с казаното от свидетеля В., който е извършил
ремонта, а именно че са закупени „втора ръка керемиди“.
Материалът използван за
хидроизолация е битумна хартия, в един слой, накована непосредствено над
дъсчената обшивка и под летвите за керемидите. Хидроизолационната
мушама е налична само върху източния, северния и западния скат на покрива, на
местата където има изпълнена и дъсчена обшивка, като на южния няма положена
хидроизолация.
От направения анализ в изложението
на обстоятелствената част експертизата счита, че направения зид на северната
стена на сградата е частичен, с неправилна форма и приблизителни размери
1,80/0,70м и с площ 1,30 кв.м. По използван материал долната част е изпълнена
от тухлена зидария с единични тухли и парчета от камъни и покривни керемиди.
Горна част на зида около 70 см по височина, е изпълнен от варо-газови
блокчета, тип "итонг". Зидарията е грубо
измазана от външната страна, като мазилката не е на едно ниво със
съществуващата стара мазилка.
Двата комина са поправени, като този
на източната стая е неправилно иззидан, на неправилно място и към настоящия
момент е частично разрушен. Има обшивка от ламарина и на двата комина, като
ясно си личи, че е новопоставена.
Вложени са следните материали за
ремонта на покрива:
- дървени греди за подмяна и сгъстяване
на покривните ребра
- дъсчена обшивка; хидроизолационна
мушама /1 слой/ от битумна хартия
- хоризонтални дървени летви
- керемиди за подмяна
- единични тухли за зидария стена и
комини газо-варови блокчета тип "ИТОНГ" вароциментов разтвор за зидане и измазване
- ламаринена обшивка за два комина
- капаци от "турски" керемиди
за оформяне на покривните ръбове
Установено е от вещите лица и дадено
заключение, че извършеният ремонт е със сравнително евтини материали. В съдебна
зала вещото лице потвърди, че той отговаря на стандартите за авариен ремонт, но
като цяло не може да се определи като наистина качествен и с висок стандарт.
Всъщност това няма значение по делото, за да се прецени дали извършване на
работата е било уместно, а следва да се провери в настоящия случай, дали е било
належащо. Категорично по делото се установява, че
ремонт на покрива и иззиждане на част от стената (макар и грубо) е било
необходимо, за да се запази сградата. Обструкции за некачествения ремонт могат
да се правят срещу самия строител, но не в настоящото производство.
Стойността на ремонтните работи по
покрива според експертизата възлиза на 2284,49 лева, от които стойност на
материалите е 1239,23 лева, а стойността на труда е 1045,69 лева. С включени 10
% печалба и 20 % ДДС върху материалите общата стойност на СМР изпълнени за
ремонт на покрива е в размер на 2761,26 лв. Подробна количествено – стойностна
сметка е представена в Приложение към заключението. В тази количествено
стойностна сметка е посочена средна стойност на СМР за изграждане на комина и
северната стена – 305, 67 лева с включен 10 % печалба и ДДС върху закупените
материали. Така според вещите лица, които са използвали средни стойности на
труд и материали през 2014 г. и са начислили ДДС върху закупени материали и
печалба общата стойност на СМР е 3066, 93 лева т.е. повече от заплатеното от
ищцата П.К..
Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите
собственици само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването
и то само ако работата (извършените СМР) е предприета уместно. В настоящия
случай, както беше споменато по –горе ищцата несъмнено се явява гестор към момента на извършване на ремонта, доколкото не е
била нито владелец, нито държател на имота (въпросната ½ идеална част се
е притежавала от майка ѝ) към 2014 г. От друга страна запазване на
целостта на къщата е в неин интерес, тъй като се е включвала в наследствената
маса на починалата, на която ищцата е била законен наследник. Работата е била
предприета уместно – направен е необходим ремонт. От представения Договор за
строителство и разпитания свидетел В.В. се
установява, че ищцата реално е сторила разноски в размер на 2800 лева. От
приетата по делото експертиза, която потвърждава извършения ремонт, установява
дори по-голяма стойност. Втората хипотеза на чл. 61 от ЗЗД предполага, че доминусът (задължения да извърши работата) отговаря до
размера на обогатяването му т.е. това което е спестил като разходи. От двете
суми следва да се вземе предвид реално заплатената сума от 2800 лева или
ответниците отговарят за сумата от 1400 лева, колкото са си спестили като не са
участвали в ремонта на вече общия им съсобствен имот.
По отношение на възраженията на
ответника Н.М., отправени в отговора на исковата молба съдът намира, че същите
са недоказани. Отправено е възражение за погасителна давност, което също е
недоказано. Представения по делото Договор за строителство е автентичен и е с
дата 09.01.2014г. Налице са и достатъчно свидетелски показания, които
потвърждават оспорената дата, както на самия строител, така и на близки на
ищцата, които са посещавали строежа. Погасителната давност в случая тече от
датата на окончателното извършване на СМР – по делото 18.01.2019г.
Ето защо съдът намира, че следва да
уважи субективно съединените искове изцяло – всеки от по 700 лева.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят
разноски в размер на 1291 лева в полза на ищцата, от които 360 лева за
адвокатски хонорар, 56 лева за държавна такса, 870 лева за вещи лица и 5 лева
за справка, които следва да се заплатят от ответниците разделно.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.М.М. с ЕГН ********** и П.М.С.
с ЕГН ********** да заплатят на П.Ж.К. с ЕГН ********** всеки по 700 лв., общо
1400 лв., необходимите разноски, извършени от ищцата за запазване на имота в с.
Дълбоки, община Стара Загора в годно за ползване състояние, съобразно
притежаваните от тях по 1/4 идеална част, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба – 09.01.2019г. до окончателното
плащане, както и направените съдебни разноски по делото в размер на 1291 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: