РЕШЕНИЕ№ №148
гр. С., 26.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в
публичното заседание, проведено на двадесет и шести юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КИРИЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря Екатерина Баракова,
сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 63 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
П.Н. С. – Г. с ЕГН **********
е обжалвала наказателно постановление НП № 11 от 25. 01. 2019 година на
директора на Дирекция "Национален парк Р.", с което за нарушение на
чл. 21, т. 12 от Закон за защитените територии (ЗЗТ) е наказана с глоба от 500
лева на основание чл. 81 ал. 1, т. 1 ЗЗТ.
В
жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление и се иска отмяната му.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат Х. процесуален представител на
жалбоподателката П.Н. С. – Г..
Административно
наказващият орган, възиваем по жалбата, а именно директорът на Дирекция
"Национален парк Р.", чрез пълномощника си адв. Б. оспорва жалбата
като неоснователна и взема становище за потвърждаване на НП като
законосъобразно.
Съдът
като прецени изложеното в жалбата и кога е подадена, събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното НП прие следното:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения за
обжалване срок и срещу НП подлежащо на въззивно обжалване.
По
същество:
С обжалваното
НП на жалбоподателката П.Н.
С. – Г. на основание чл. 81 ал. 1, т. 1 от Закон за
защитените територии е наложено административното наказание глоба от 500 лева
за нарушение на чл. 21, т. 12 от същия закон ЗЗТ, за това че на 01. 09. 2018
година врайона на местността „х. М.”, отдел 238, подотдел „б” попадащ на
територията на Национален парк „Р.”, парков участък „Б.”,
охранителен участък І в 13 и 30 часа е констатирано, че жалбоподателката като
лице наемател на хижа „М.”, намираща се на територията на Национален парк „Р.”
е допуснало замърсяване в защитената територия чрез изгаряне на битови
отпадъци, а именно одеала, дюшеци в съществуващо огнище, намиращо се на
югоизточната страна на хижа „М.”. В НП при описание на нарушението е визирано,
че останките от одеалата и дюшеците в огнището са ясно различими и че с това си
действие лицето осъществява дейност в защитена територия в нарушение на
режимите и нормите определение със закон и утвърдения план за управление на НП
„Р.”. При посочване на нарушените законови разпоредби в НП е визирано, че с това си деяние виновният е нарушил чл. 21,
т. 12 от Закон за защитените територии, във връзка с раздел ІІ, точка, подточна от П. за управление на
Национален парк „Р.”, приет с Решение № 522 от 04. 07. 2001 година на МС, обнародван в ДВ, бр. 66 от 27. 07.
2001 година и предупредителен протокол № 17 от 19. 07. 2018 година.
От
събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателката П. Г. да е извършила нарушението,
вменено в НП.
Без
основание жалбоподателката е наказана за това че е допуснала замърсяването.
Отговорността по чл. 81 ал. 1, т. 1 от ЗЗТ е за лица, които осъществяват дейност установена в чл.
21 т. 12 а не за допустителство. Видно
от съдържанието на АУАН и НП в тях не се твърди, жалбоподателката да е
извършила изгарянето, не се твърди да го е осъществила, не се твърди
жалбоподателката да е замърсявала чрез изгарянето и следователно не за
осъществяване на дейността по чл. 21, т. 12 от ЗЗТ е ангажирана
административно-наказателната й отговорност, а за допускане на такова
замърсяване. От събраните по делото доказателства, включително и от показанията
на разпитаните по делото свидетели Г. В. В. и П. също
не се установява жалбоподателката да е осъществила замърсяването чрез изгаряне
на одеала и дюшеци. За да е налице отговорност
за допускане е необходимо посочване и установяване на такива правомощия на
лицето обвинено в допускане, от които да следва че е могъл и е бил длъжен да
предотврати дейността, така че констатирането й да е негово нарушение
осъществено чрез допускане. Само при тези предпоставки може да се търси
отговорност и само в случай, че законът включва допустителството като форма на
изпълнително деяние на нарушението по чл. 81 ал. 1, т. 1 от ЗЗТ. Това в случая не е така, а и
видно от съдържанието на АУАН и НП, в тях
не е посочено на какви фактически и правни основания допускането на
замърсяване е приравненона осъществяване на замърсяване което е визираната в
закона форма на изпълнителното деяние на това нарушение. При това положение се
налага изводът, че при конкретното
съдържание на АУАН и НП не е изпълнено задължението за описание на нарушението
и обстоятелствата при които е извършено. Не могат да се пренебрегнат
показанията на свидетеля Г. В., видно от които още на 31 август 2018 година е
имало изгаряне и тогава е получен сигнала. Това налага извод, че с посочването
на датата 1 септември 2018 година като момент в който е констатирано
нарушението, не е изпълнено изискването в чл. 42, т. 3 от ЗАНН при съставяне на
АУАН и чл. 57 ал. 1, т. 4 от ЗАНН при издаване на НП за посочване кога е
извършено нарушението. В случая това решително е накърнило защитата на
жалбоподателката по въпроса кога е допуснала изгарянето, щом още на 31 август
2018 година то е било факт а нейното допускане на изгарянето е констатирано на
1 септември 2018 година. Но допускането не може да следва замърсяването чрез
изгаряне. При това положение се налага
изводът че нито АУАН нито НП съдържат с какво от своя страна жалбоподателката е
допуснала замърсяването констатирано ден след 31 август 2018 година. Това е
нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл. 57 ал. 1, т. 5
при съставяне на НП. Липсва в АУАН и в НП, на какво основание и от кои законови
разпоредби се налага изводът че именно жалбоподателката е допуснала това замърсяване
и на какво основание това е прието като нейно нарушение по чл. 81, ал. 1, точка
1 от ЗЗТ и то под формата не на осъществяване дейност по чл. 21, т. 12 а за
допускане. Самостоятелно основание за отмяна на НП е че допускането за което
жалбоподателката е наказана е нещо различно от осъществяване на дейността, а
отговорността по чл. 81 ал. 1, т. 1 от ЗЗТ е именно за осъществяване на
дейността.
Визираните
нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и НП са съществени, доколкото не
се сочи, кога и с какви действия, санкционираното физическо лице е извършило
нарушението, което от своя страна води до невъзможност да организира защитата
си, включително и по въпроса защо и на какво основание конкретно описаното
замърсяване е прието че тя го е
допуснала и на какво основание е глобена за нарушение по чл. 81 ал. 1, т. 1 от
ЗЗТ, която разпоредба е установена за осъществяване на дейността, а не за
допускането й.
С оглед
изложеното, съдът следва да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Мотивиран
от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП № 11/25.01.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция "Национален парк Р.", с което на П.Н. С. – Г. с ЕГН ********** за нарушение
по чл. 81, ал.1, т. 1 от ЗЗТ във вр. с чл. 21, т.12 ЗЗТ е наложена глоба от 500
лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд С. област в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: