Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.София……...2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в закрито съдебно заседание на ………….. през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ ч.ж. д № 886
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 и сл. ГПК вр.чл.79 ГПК .
Предявена
е жалба от Т.С. ЕАД
ЕИК *******срещу
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1295/29.11.2019г. на ЧСИ Д.В., с което е отказано намаляване
размера на адв.възаграждение и останалите разноски за изп.производство.
Жалбоподателя твърди, че неправилно
е отказано намаляване на разноските по изпълнително дело № 1922/2019г. по описа
на ЧСИ В.. Намира, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, не са извършвани конкретни
действия от процесуалния представител във връзка със събиране на сумата.
Единствено е подадена молбата за образуване на изпълнителното дело, като
длъжникът е заплатил сумите в срока за доброволно изпълнение. Последния е от
категорията на така наречените „сигурни платци“ като общинско дружество.
Предвид на това намира, че не се следва адв.възнаграждание над сумата от 200
лв.. Твърди и че, дължимите такси на ЧСИ са неправилно определени и завишени,
като размерът е определен и с включено адв.възнаграждение за изпълнението към
дължимите суми.
Моли отказът да бъде отменен и
съдът намали адв.възнаграждеие до 200 лв., да реши по същество въпроса с
дължимите такси по изпълнението и им присъди и юристконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Ответникът в писмено възражение
излага съображения, че частната жалба е неоснователна. Твърди, че процесуалното представителство от 1
адвокат е установено чрез адв.пълномощно и договор за правна помощ.
Адвокатското възнаграждение е определено съгласно предвиденото в чл.10,т.1 и
т.2 от Наредба № 1 от 2004 година и е реално заплатено, същото не е прекомерно
и правилно е било прието от ЧСИ. Намира, че не може да се приеме, че длъжникът
е сигурен платец, а и не е изпълнил задължението си в срока за доброволно
плащане. Моли жалбата да се остави без уважение.
На осн. чл.436,
ал.3 ГПК съдебния изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е неоснователна. Към
молбата са представени доказателства за процесуално представителство от адвокат
и за заплатено адв.възнаграждение. Намира, че договорения размер изцяло
съответства на възнаграждението предвидено в Наредба № 1 от 2004г..При
образуване на изпълнителното дело и приемане на адв.възнаграждения съдебния
изпълнител не може да направи преценка дали оределеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, тъй като не може да се предвиди какви действия ще
се искат и ще е необходимо да се предприемат. Предвид на това ЧСИ се ръководи
от представените доказателства за направени разноски. Наред с това намира, че
длъжникът е имал възможост за доброволно изпълнеине преди образуване на
изпълнението, което не е сторил.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените доказателства намира
от фактическа и правна страна следното :
Нормата на чл.435 от ГПК изрично
предвижда право на жалба срещу действията на ЧСИ касаещи определянето на
разноските в рамките на изпълнителното дело. Нормата на чл.79 от ГПК изрично
дава уредба и на разноските в изпълнителното производство и те са в общата част
на ГПК.Разноските се присъждат за всяка съдебна инстанция и отделно за
изпълнителното производство. Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер на адвокатските
възнаграждения и за изпълнителното производство – чл.10. Вярно е, че
адв.възнаграждение се договаря по размер между адвокат и неговия клиент, но
насрещната страна не може да е задължена да поеме всяка договорена стойност на
това възнаграждение. За това е предоставена възможност на съдът в един процес
да намалява това възнаграждение съобразно сложността и тежестта на спора, като
пада и под минималните размери, съобразно тълкуването дадено в т.3 от ТР №
6/2012г. ан ОСГТК на ВКС.
Видно от приложеното копие от
изпълнителното дело, молбата от името на взискателя е подадено от адв.дружество
„Николова и партньори“. Същата е подписана от представляващия адв.дружество
адв.В.Т.. Същияг е и взискател в лично качество, видно приложения към молбата
за образуване изп.дело изпълнителен лист. Сумата от 404.31 лв. за
адв.възнаграждение е присъдена именно на адв.В.Т.. Към изпълнителното дело има
приложено копие от договор за правна помощ между адв.В.Т. и адв.дружество „
Николова и партньори“, в което по
същество същия е съдружник. Доколкото съдружниците в това дружество са двама
адвокати, което съдът е установил от публичиия регистър на адв.дружество
служебно, може да се спори би ли могъл същия да договаря с това дружество или
не. Липсва в изпълнителното дело, в копието
изпратено с частната жалба до съда, представено пълномощно, с което
адв.дружество да е упълномощено и съответно пълномощно, с което същото да е упълномощило конкретен адвокат, който да
представлява упълномощителя му по изп.дело съгласно изискването на чл.71 от
Закона за адвокатурата. Видно е, че сумата от 230 хонорар за изп.дело е внесена
по сметка на адв.дружество съгласно вносна бележка от 14.11.2019г. При така приложените към молбата
доказателства съдът намира, че не са налице годни доказателства, които да
установяват редовно упълномощаване и съответно дължимост на разноски за
адв.възнаграждение в рамките на изпълнителното дело. За да възникне мандатно
правоотношение, следва да е налице редовно упълномощаване. Представителство в
рамките на съдебния или изпълнителния процеси може да се осъществява от
конкретен адвокат, но не и от адвокатско дружество. В конкретния случай не е
налице редовно пълномощно и съответно редовно упълномощаване, поради което не
се дължат от страна на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение спрямо
взискателя. Доколкото частния жалбоподател оспорва единствено разликата над
сумата от 200 лв. за адв.възнаграждение, то съдът макар и да намира, че и
сумата от 200 лв. не се следва, в тази част не може да се произнася, тъй като
по същество не се явява сезиран, доколкото няма оспорване дължимостта на тази
сума. За разликата над 200 лева частната жалба се явява основателна и
постановлението на ЧСИ като незаконосъобразно следва да се отмени.
По отношение оспорения размер на дължимите
такси към ЧСИ. Спори се относно размерът на пропорционалната такса по т.26 от
Тарифата, която ЧСИ е определило в поканата в размер на 76.88 лв. Същата
съгласно трайно установената съдебна практика се определя само върху размера на
присъдената сума обект на изпълнителния лист, предмет на изпълнението. В
конкретния случай сумата е в размер на 404.31 лв., съобразно посоченото в
изпълнителния лист от 28.02.2018г. , приложен към молбата и послужил за основание за пристъпване къмм
изпълнение. Съдът намира, че сумата от 6.40 лв. посочена като държавна такса не
може да се събере от ЧСИ без да има издаден за същата изпълнителен лист.
Съдебния изпълнител се сезира и може да изпълнява само въз основа на
изпълнителни титули посочени в чл.426,ал.1 вр.чл.405 вр.чл.404 от ГПК. За
сумата от 6.40 лева такъв няма. Съгласно чл.26 от Тарифата за таксите събирани
от ЧСИ таксата от 100 до 1000 лева е определена като сбор от 10 лв. + 10 % от
горницата над 100 лв. или върху 304.31 лв. или това е 30.43 лв. или общо в
конкретния случай таксата по т.26
възлиза в размер на 40.43 лв., поради което за разликата до пълния определен
размер от ЧСИ от 76.88 лв. същата се явява определена неправилно и без
основание. Предвид на това частната жалба и в тази част се явява основателна,
като дължимите такси по т.26 от Тарифата следва да се отменят за разликата над
40.43 лв.
Доколкото спорът по делото касае адв.възнаграждение, като направени
разноски, настоящия състав споделя съдебната практика, че при обжалване
касателно разноски, разноски в настоящото въззивно производство не следва да се
присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПО жалбата на Т.С. ЕАД ***
ОТМЕНЯ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1295/29.11.2019г. на ЧСИ
Д.В., с което е отказано намаляване размера на адв.възаграждение и останалите
разноски за изп.производство и и вместо
това ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ
приетите по изпълнително дело № 20198610401922 на ЧСИ Д.В. разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева / двеста лева /, както и определената по изпълнението такса
дължима към ЧСИ по т.26 от Тарифата за таксите събирани от ЧСИ за разликата над
40.43 лева / четиридесет лева и четиридесет и три стотинки/.
.РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :