Решение по дело №1535/2011 на Районен съд - Бургас

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

        

№ 1152                                                2011 г.                                       гр. Бургас

 

                                            В   ИМЕТО   НА   НАРОДА    

 

Бургаският районен съд                                              ІХ наказателен състав

На шестнадесети юни                                   две хиляди и единадесета година 

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                                                                            Председател: Искър Искъров

Секретаря: Райна Жекова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Искъров

административнонаказателно дело № 1535 по описа за 2011 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                                                                

    Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

    Образувано е по жалба на Х.А.М., ЕГН **********,***, срещу наказателно постановление № 02-0201691/29.03.2011 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.284 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложена на основание чл.413 ал.1 от КТ глоба в размер на 200 лева.

         След  преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено  следното:

На 22.02.2011г. около 10.30 часа била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция “Инспекция по труда”-Бургас в строителен обект, намиращ се в гр.Бургас, ул.”Батак”, №, изпълняван от “С” ООД-Бургас. Установено било, че се извършват строително монтажни работи, като работници осъществяват тази дейност в изкоп, предназначен за полагане на основите на сградата, без да ползват предоставените им от работодателя лични предпазни средства- каски. Контролните органи констатирали, че е налице сериозна опасност от падащи от височина предмети, както и обстоятелството, че жалбоподателят се намирал в изкопа и не ползвал предпазно средство. Длъжностните лица от Инспекцията, след като се запознали внимателно с условията на работа в обекта изготвили списък на работещите на строежа. В този документ отбелязали имената, ЕГН и длъжността на всеки от работниците, които изпълнявали трудовите си задължения на посоченото място. Констатациите си контролните органи отразили в протокол за извършена проверка, представляващ официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК, неразделна част от административнонаказателната преписка. В него се посочвали установените нередности и се давали предписания за тяхното отстраняване. В точка 2 изрично било записано, че настоящият жалбоподател Х.М. е назначен по трудов договор като общ работник и към момента на проверката извършва строително монтажна дейност без да ползва лично предпазно средство - каска.

         За констатираното нарушение срещу М. бил издаден АУАН № 02-0201691/15.03.2011г. Същият бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

         Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта  намерил фактическите констатации за доказани и наложил на нарушителя глоба  в размер на 200 лева.

         По делото е разпитан актосъставителят Е.Г.- главен инспектор в  Дирекция “Инспекция по труда”-Бургас, като показанията му  кореспондират  с констатациите, обективирани в акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Същият подробно описва установеното нарушение и е категоричен, че жалбоподателят е извършвал дейност по монтиране на кофраж в изкопа на строежа, а докато е правил това е бил без предпазно средство- каска.

    Разпоредбата на чл.284 ал.2 от КТ създава задължение за работниците и служителите да ползват специално работно облекло и лични предпазни средства по предназначението им и то по време на работа. По делото не се спори, че жалбоподателят е бил в трудови отношения с фирмата, изпълнител на строежа, работейки като общ работник и в това си качество е притежавал лично предпазно средство-каска. Твърди се, че в момента на проверката М. е бил в почивка и поради това не е следвало да носи каска. Това твърдение съдът намира за недоказано, като счита, че същото се опровергава по категоричен начин от всички събрани по делото материали, нито е било отразено в депозирани по АУАН възражения. М. е бил адресат на нормите, свързани с упражняване на труд при безопасни условия и като такъв е имал личен ангажимент да ползва предпазно средство, при наличие на опасност от падащи предмети, каквато на строителния обект безспорно е съществувала. Като е създал нормата на чл.284 от КТ, законодателят е целял да дисциплинира, както работодателите, така и работниците, вменявайки им задължение всякога по време на работа да съобразяват поведението си с изискванията за безопасност на труда.

   По мнение на настоящата инстанция по време на изготвяне на наказателното постановление не са допуснати  нарушения, които следва да се  квалифицират като съществени и са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. В обстоятелстваната част на НП ясно и систематично е описано констатираното нарушение, датата и мястото на извършването му, както и начина, по който същото е установено. Касае се за нарушение, което е допуснато в резултат на проявена небрежност от задълженото лице при упражняване на дейност с повишен риск от възникване на опасност и трудови злополуки.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че административнонаказващият орган е дал правилна и законосъобразна  квалификация на деянието, а работникът е осъществил признаците от състава на административното нарушение, описано в АУАН и НП, като е полагал труд и извършвал строителни мероприятия без да ползва предпазно средство-каска и с това създал риск от настъпване на злополуки.

Наложеното административно наказание е в съответствие с разпоредбата на чл.413 ал.1 от КТ, но при определяне на същото наказващият орган не е съобразил, че деянието е извършено за първи път и от него не са настъпили вредни последици и това следва да бъде разгледано в контекста на смегчаващо вината обстоятелство. Ето защо според настоящия състав наказанието трябва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което за постигане целите на  административните наказания по чл.12 от ЗАНН глоба в размер на 100 лева се явява адекватна и справедлива на тежестта на извършеното, като в тази част наказателното постановление следва да бъде изменено.

Предвид гореизложеното на основание чл.63 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                           Р Е Ш И  :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0201691/29.03.2011г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.284 ал.2 от КТ на Х.А.М., ЕГН **********,***, е наложена на основание чл.413 ал.1 от КТ глоба в размер на 200 лева, като НАМАЛЯВА размера на същата от 200 на 100 /СТО/ лева.

     

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба  пред Административен съд-Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                           

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: К.М.