№ 1048
гр. Варна , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20213100500980 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
на второ четене се явиха:
Въззивникът Е. Д. Ф., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Д.А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемата страна „БАНКА ДСК“ АД, редовно призовано, не се
представлява, депозирана е молба по делото.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 9437 от 19.05.2021г. от
въззиваемата страна чрез юрисконсулт П.П., с която не възразяват да се даде
ход на делото в тяхно отсъствие поради служебна ангажираност.
Адв. А.: Моля да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 1512 от 27.04.2021 г.
1
Производството е образувано по ВЖ вх.№641/10.02.2021г., подадена от
Е. Д. Ф., ЕГН **********, чрез адв. Д.А. срещу решение №24/27.01.2021г.,
постановено по ГД №10312/2020г. на 53 състав на ВРС, с което съдът приема
за установено в отношенията между страните, че Е. Д. Ф., ЕГН **********, с
адрес: *****, дължи на „Банка ДСК"АД, ЕИК *********, град София, ул.
„Московска" № 19, следните суми: 3 253,49 (три хиляди двеста петдесет и три
лева и четиридесет и девет стотинки) лева, представляваща главница по
Договор за кредит „Експресо"№401499/20.03.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
25.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 215,81 (двеста и
петнадесет лева и осемдесет и една стотинки) лева - договорна лихва,
начислена за периода от 05.01.2017г. до 05.04.2018г.; 408,31 (четиристотин и
осем лева и тридесет и една стотинки) лева - обезщетение за забава за периода
от 05.01.2017г. до 05.04.2018г.; 624,49 (шестстотин двадесет и четири лева и
четиридесет и девет стотинки) лева - обезщетение за забава за периода от
06.04.2018г. до 25.02.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с
№1133/26.02.2020г. по ЧГД №2685/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 53
състав.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че решаващият състав
неправилно е възприел събраните доказателства. Без да са приети като
доказателство по делото и без да са връчени на въззивника ОУ към договора
за кредит, същите са обсъдени в решението. Твърди се, че тези ОУ не са
подписани от ответницата, както и приложения по делото погасителен план.
В мотивите на решението в третия пасаж на стр.4 е обсъдено заключението на
вещо лице, прието в о.с.з., че вноски по кредита освен от кредитополучателя
Д.М. са правени и от ответницата Е.Ф.. Доказателства в тази връзка липсват
по делото както и липсват такива изявления на вещото лице в заключението.
Поддържа се довод, че въпроси на вещото лице в откритото съдебно
заседание могат да бъдат поставяни единствено по повод изготвеното
заключение. Ако ищцовата страна е възнамерявала да събира доказателства в
тази връзка е следвало да наведе твърдения още в исковата молба, да
представи доказателства и да постави въпроси към вещото лице
2
своевременно. Въззивникът оспорва приетото в обжалвания акт, че по
отношение на неизпълнението като отрицателен факт от действителността е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно изпълнението си. Това показва, че въпреки изреждането в
решението на направените от ответницата възражения, същото е бланкетно и
липсва обсъждане наведените твърдения и събраните по делото
доказателства. Пропуснато е, че т.нар. „неразделна част от договора" -
погасителния план, не е подписан от ответницата. В исковата молба на стр. 5
са подробно описани представените писмени доказателства и те са: договор,
извлечение от счетоводни книги от 25.02.20г., заявление по чл.417 ГПК,
заповед за изпълнение, молба до ЧСИ от 07.04.20г. и справки - извлечения от
кредитна сметка. От представените извлечения трудно може да се установи
дали кореспондират с процесния договор, тъй като в тях не е посочено нито
име на лицето от чиято партида са направени, нито номер на договор за
кредит, нито чии са сметки С127036614 и С127036613. От представените
разпечатки е видно, че са събирани суми за застраховка, но по делото не е
представена застрахователна полица, за да се види какъв вид е покрития риск
нито са ангажирани доказателства, че ищеца не се е удовлетворил от
застрахователя, страна по полицата. Въпреки, че в решението е посочено, че
съдът следи служебно за спазване на материалноправните разпоредби на
специалния закон ЗПК, тъй като са императивни, се твърди, че фактически
липсва каквато и да било проверка на договора за съответствие със закона
или приложимите Директиви. Въззивникът излага още, че не е ясно въз
основа на какво съдът е приел, че ОУ са подписани от ответницата, като
такива липсват по делото. При договор сключен при ОУ е редно това да е
отбелязано в него.
Твърди се, че още в отговора на исковата молба ответникът е застъпил
становище, че не е съдлъжник по договора, както и че предявените против нея
претенции са погасени, тъй като са предявени извън преклузивния срок.
Липсват мотиви в решението на какво основание решаващият състав приема,
че е възникнала солидарност между кредитополучателя и ответницата, като
по делото са налице доказателства, че отпуснатата по кредита сума е
преведена по сметка на кредитополучателя Д.М., както и че последното
3
плащане по кредита е било на 22.08.2017г. Твърди се, че по делото липсват
доказателства от кого са правени вноски и изявлението на вещото лице в
съдебната зала, че „има спомен" да е правила вноски и ответницата не
представляват доказателство за това обстоятелство. Твърди се, че ответницата
не е давала съгласие за сключване на договора, не се е задължавала по него,
което е установено от разпит на водените свидетели. Последната приела да
представлява кредитополучателя М. само като лице за контакт. Поддържа се,
че ответницата не е давала съгласие за подписване на процесния договор,
както и че същата никога не се е запознавала със съдържанието на договора.
Клаузите на процесния договор не са известни, поради което тя не е
обвързана от тях.
Твърди се, че ответницата не е сключвала договор с „Експресбанк" АД
/което дружество е преобразувано чрез вливане в "Банка ДСК" АД/, не е
подавала заявление за предоставяне на каквато и да било финансова услуга.
Въпреки изрично посоченото в решението, че е подписала искане за
отпускане на кредит, такова липсва по делото - не е посочено за представено с
исковата молба и не е връчено на страната. Фактът, че е заведена в Банката от
Д.М., който я е помолил да приеме да му бъде лице за контакт в банката, тъй
като пътува по корабите, се твърди, че е установено от свидетелите.
Служител на банката я уведомил, че полагането на подпис като лице за
контакт по договора е единствено честото отсъствие на кредитоискателя.
Екземпляр от договора не е предоставян на ответника нито преди, нито след
подписването му, съотв. същата не разполага и с погасителния план към
договора. Не е предоставяла на банката никакви доказателства за доходи и
към момента на теглене на кредита същата е била безработно лице, студент;
не е разкривала на свое име сметка в банката, нито е получавала каквато и да
било част от отпуснатите на М. средства. Поради липса на какъвто и да било
доход към него момент не би могла да връща или да гарантира връщане по
какъвто и да било начин на каквото и да било задължение.
В тази връзка, въззивникът излага, че спрямо банките са регламентирани
редица рестриктивни правила за дейността им с цел постигане на
предвидената в чл.1, ал. 1 ЗКИ нормативна цел: „да се осигури стабилна,
надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите".
Един от способите за постигане на тези цели е свързан както с правно
4
задължение на банката да оценява кредитоспособността на
кредитополучателя, така и да гарантира връщането на предоставения кредит,
ведно с уговорената възнаградителна лихва, такси, комисиони (т. нар. Общ
разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП,
респ. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК) чрез неговото обезпечение с ликвидни (бързо
превръщащи се в парични средства) имуществени права. Задължението на
кредитните и финансовите институции да извършват преценка относно
кредитоспособността на кредитополучателя преди сключване на договора за
потребителски кредит е уредено в чл.8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април
2008г., като достатъчността на обезпечението не е съществен критерий за
оценка на кредитоспособността чл.18 от Директива 2014/17/ЕС от 4 февруари
2014г. Цитирани са постановките на Решение № 213/6.01.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК както и на Определение № 130/15.02.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 60195/2016 r., III г. о., ГК и Определение № 146/4.03.2020
г. на ВКС по гр. д. № 3499/2019 г., IV г. о., ГК в подкрепа на доводите, че при
липса на конкретни задължения за „солидарния длъжник" в договора, съдът
приема, че волята на страните е била съответното лице да отговаря не като
съдлъжник - на собствено основание, а да осигури допълнително обезпечение
по предоставения кредит, освен учредената от главния длъжник, ипотека на
недвижим имот. В тази връзка въззивникът твърди, че в хода на съдебното
производство се установила липса на уговорена солидарна отговорност за
ответника. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната
сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и
независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като
кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения кредит от
всеки един от длъжниците, но настоящият казус не е такъв. В представеният
по делото договор изрично се сочи, че сумата ще бъде преведена по
разплащателна сметка на клиента, че кредитът ще се погасява от
кредитополучателя съгласно погасителен план, който не е подписван от
ответницата, че средствата за погасяване ще бъдат осигурявани чрез превод
на работна заплата по разплащателната сметка /каквато ответницата няма/ на
кредитополучателя. Видно е, че кредитът е получен от Д.М. и същият се
задължава да го върне. Или, въззивникът претендира ако съдът не възприеме,
че ответницата е подписала договора като лице за контакт, то евентуално би
могло да приеме нейното поръчителстване по договора. Както нейното
5
поведение, така и поведението на кредитополучателя, който е ползвал
получените средства изцяло за собствени нужди, сочат, че каузата помежду
им е била да се улесни М. да получи необходимите средства. Ответницата е
действала със съзнанието, че ще способства за установяване на контакт
между банката и М., без да поема други ангажименти. Обстоятелството, че тя
не е прочела договора се дължи на факта, че е имала доверие на М., който е
получил кредита, така и на длъжностното лице от банката. Ответницата не би
сключила договор като съдлъжник при положение, че парите са получени
изцяло от М., тя е безработна и е във фактическа невъзможност да връща
собствен, още по - малко чужд дълг. Евентуално се прави довод, че
задължението в този случай е акцесорно на това по кредита и е уговорено
като поръчителство, а поръчителят съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД, не отговаря за
главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен
срок от падежа, който е настъпил на 05.04.2018г. Тъй като молбата е подадена
на 25.02.2020г., се твърди, че вземането на кредитора е погасено спрямо
поръчителя съгласно цит. разпоредба от ЗЗД. Тъй като срокът е преклузивен,
съдът следи служебно за спазването му. Въз основа на изложеното
въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете ведно с
присъждане разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна БАНКА ДСК АД, представлявана от П.П. - юрисконсулт в
„БАНКА ДСК" АД, упълномощена от изпълнителните директори В.М.С. и
Д.Н.Н., за неоснователност на жалбата и релевираните с нея възражения.
Оспорва се твърдението на въззивника относно качеството на Е.Ф. в договора
за кредит като поръчител, а не в качество на съдлъжник по процесния договор
за кредит и съответно, че по отношение на нея претенцията е преклудирана.
Поддържа се, че ОУ са всъщност неразделна част от договора за кредит и
съставляват Част 11 от същия, което е посочено още с исковата молба.
Договорът за кредит - Част 1 и Част II /Общи условия/ са в съответствие с
изискванията на ЗПК - подписани са от кредитополучателя и съдлъжника, с
което последните по собствена воля са обвързани от техните клаузи. В тежест
на ответника в първоинстанционното производство е било доказване на
правоизключващите твърдения, че положеният подпис върху договора за
кредит не е на г-жа Ф., но такива не са представени. Твърди се, че по делото
6
са събрани и други писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, с
които се установявало, че Е.Ф. е положила подписа си под тях в качеството си
именно на съдлъжник. Въпросните документи не са подписани в един ден, а в
период от десет дни, поради което не може да се приеме, че г-жа Ф. е нямала
възможност да обмисли качеството си по договора. Съгласно чл. 121 от ЗЗД,
солидарната отговорност, освен в определените от закона случаи, възниква
само когато е уговорена, а от процесния договор се установявало, че е налице
изрична уговорка в чл.17, Част 11 от същия, че съдлъжникът встъпва в дълга
на кредитополучателя и отговаря солидарно с него за всички задължения,
произтичащи от договора. Поради това въззиваемата страна оспорва, че г-жа
Ф. е поръчител по процесното правоотношение и твърди, че това не е
доказано от последната. Твърди се, че се установило плащане на погасителни
вноски именно от ответника. Фактът, че е знаела точния размер на
погасителна вноска, знаела е падежната дата, знаела е кога
кредитополучателят не е извършвал дължимите плащания и е извършвала
съответни погашения, знаела е конкретната сметка, обслужваща договора за
кредит и т.н., водят до извода, че Е.Ф. или е разполагала с договора за кредит
и е била запозната с конкретните условия по него и/или е била в непрекъснат
контакт с кредитополучателя, като второто оборва твърденията й, както и
свидетелските показания в обратния смисъл. Правилно съдът е ценил като
недостоверни събраните гласни доказателства. Към гореизложеното страната
излага, че Д. М. - кредитополучател и Е.Ф. - съдлъжник са предоставили на
банката общ настоящ адрес /гр. Варна, ул. Черни връх №56/, доказващ общо
съжителство между тях както, че двамата имат общо дете - все аргументи,
оборващи твърденията на ответника. Оспорва се и твърдението, че банката не
е осъществила преценка за кредитната способност на страните. Законът не
вменява задължение на банката-кредитор да приема като съдлъжник по
своите договори лица единствено след представяне от тяхна страна на
доказателства за налични трудови правоотношения. От друга страна,
доходите на едно лице не е задължително да са кумулирани от трудови
правоотношения. Дали Е.Ф. е разполагала и с какви доходи не е било предмет
на доказване в настоящото производство. Очевидно е обаче, че е разполагала
с парични средства, предвид извършваните от нея регулярни плащания по
кредита. Оспорват се и твърденията, че при подписване на договора,
ответницата не е била запозната със съдържанието му. Банката поддържа, че
7
Е.Ф. е знаела за сключването на процесния договор за кредит и за качеството
си по договора на съдлъжник като е извършвала и погасявания на вноски по
същия. Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна ведно с
присъждане, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на БАНКА ДСК АД, ю.к.
възнаграждение. Правят и възражение за прекомерност на претенцията за
адвокатски хонорар.
При преценка на постъпилата жалба съдът я намира за редовна и
производството по нея за допустимо, тъй като същата е подадена от надлежно
легитимирана страна в производството, чрез редовно упълномощен
проц.представител, при интерес от обжалването, в преклузивния срок. На
тези изисквания отговаря и постъпилия отговор.
Страните не правят обосновани твърдения за допуснати процесуални
нарушения. Не въвеждат нови твърдения за осъществили се факти и
обстоятелства от значение за спора и не правят доказателствени искания.
Адв. А.: Поддържам жалбата. Нямаме допълнения и корекции към
доклада. Нямаме искания.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 9437 от 19.05.2021г. от
въззиваемата страна чрез юрисконсулт П.П. в частта, с която заявяват, че са
запознати с проекта на доклад и нямат възражения. Поддържат отговора и
няма да сочат нови доказателства. Изразяват становище по същество и правят
възражение за прекомерност на извършените разноски за адвокатски хонорар.
Представят списък на разноски.
Съдът предявява на процесуалния представител на въззивника адвокат
А., докладваната в съдебно заседание молба, за сведение.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. А.: Считам, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържаме написаното във въззивната
8
жалба и в тази връзка Ви моля да я уважите като основателна и да отмените
изцяло първоинстанционното решение.
Молим да ни присъдите разноски, като за тази инстанция представям
също списък на разноските, какъвто сме представили и пред първата
инстанция. Молим в този смисъл за Вашето решение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:13
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9