Присъда по дело №1471/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 31 |
| Дата: | 28 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.) |
| Съдия: | Снежана Стоянова |
| Дело: | 20215220201471 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 5 октомври 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд гр.П. тъжба от непълнолетния Ч. А. В. от град П., лично и със
съгласието на неговия баща и законен представител А. Ч. В., с която са
повдигнати обвинения против подсъдимия С. Б.. Д. от град П. за извършени
престъпления по:
- чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с чл.146, ал.1 от НК за това,че на
23.09.2020 год. чрез пуБ.икация във „Фейсбук“ пуБ.ично е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Ч. А. В. от град П., като го е нарекъл
келеш,
- чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 във връзка с чл.147, ал.1 от НК
за това,че на 23.09.2020 год. чрез пуБ.икация във „Фейсбук“ пуБ.ично е
разгласил позорно обстоятелство за Ч. А. В. от град П. чрез израза „само дето
не се напика пред неговите съученички“.
В съдебно заседание частният тъжител се представлява от повереник -
адв. И.В. от Адвокатска колегия - П., който поддържа изцяло повдигнатите
с тъжбата обвинения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда
спрямо подсъдимия по двете обвинения.
Подсъдимият не се явява в проведените съдебни заседания.
Представлява се от двама защитници – адв.К.У. и адв.Н.Я. от АК – П., а в
последното съдебно заседание само от адв.Н.Я.. Адв.Н.Я. пледира за
оправдателна присъда.
С протоколно определение на съда от 20.01.2022 г. е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от частния тъжител
против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 3
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
описаното в тъжбата деяние.
Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като
граждански ищец в наказателното производство.
Повереникът на частния тъжител пледира за уважаването на
предявения граждански иск в пълен размер.
Защитника на подсъдимия адв.Н.Я. от АК – П. пледира за отхвърляне на
предявения от частния тъжител граждански иск като неоснователен.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Към месец септември 2020 год. частният тъжител бил ученик в 9-и клас
на езиковата гимназия в град П.. След училище обичайно се прибирал в
компанията на негови приятели – съученици, като редовно преминавали по
1
улица „Мак Гахан“. В началото на тази улица, след пресечката й с улица
„Кочо Честименски“, от дълго време бил паркиран лек автомобил „Форд“,
собственост на подсъдимия, който по външни признаци видимо изглеждал да
е изоставен. Вратите му не се заключвали и често тъжителя или някой друг от
приятелите му отваряли предната врата и натискали клаксона. Това ги
забавлявало, затова и го правили.
На 23.09.2020 год., около 19,30 часа, след училище частният тъжител,
заедно с още 10 негови приятели – съученици се движели по улица „Мак
Гахан“, посока улица „Кочо Честименски“. Когато преминали покрай
автомобила на подсъдимия, тъжителя отворил предната лява врата, пресегнал
се и натиснал клаксона. Произведения шум силно подразнил подсъдимия,
който в този момент се намирал на двора на къщата си, пред която бил
паркиран автомобила. По най-бързия начин подсъдимия взел притежаван от
него газов пистолет и излязъл на улицата. Заканително размахал пистолета
срещу тъжителя и започнал да го ругае. След това подсъдимия с
заповеднически тон казал на тъжителя да клекне и да сложи ръцете си на
капака на автомобила. Казал му да повтаря, че повече никога няма да прави
така, което тъжителя изпълнил. В тази поза го снимал с телефона си, казал му
да каже трите си имена и училището, в което учи. След това подсъдимия с
дръжката на пистолета ударил тъжителя по челото, след което прибрал
пистолета в джоба на панталона си и тръгнал да се прибира в дома си,
казвайки на тъжителя и приятелите му, че ако случилото се повтори още
веднъж, последствията ще бъдат лоши.
Малко след случило се подсъдимият пуБ.икувал снимката на тъжителя
в личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“, над която написал
коментар със следното съдържание: „ В продължение на една седмица
някакви келеши от езиковата гимназия в П. отварят личния ми автомобил,
като посягат на личната ми собственост и спокойствие и свирят на клаксона.
Според тях е много забавно да се подиграват с хората. Да ама не. Днес като
го хванах да отваря колата ми само дето не се напика пред неговите
съученички. Да го питам колко е интересен сега. Това е хубавецът от 9 а
клас. Надявам се да си е взел поука.“
Написаното било видяно от множество потребители на „Фейсбук“, в
това число и от съученика на тъжителя свид.С.М.. Той веднага направил
скрийншот и го препратил на тъжителя.
В резултат на написаното от подсъдимия в социалната мрежа
„Фейсбук”, частният тъжител почувствал срам и унижение. Той споделил
това с майка си – свид. М. В.а. Питал я какво могат да направят, за да
премахнат пуБ.икацията, за да престане да съществува в социалната мрежа. В
следващите дни тъжителя бил притеснен и мълчалив. Той продължавал да
изпитва срам от позата, в която бил сниман и пуБ.икуван във „Фейсбук“ и
придружаващия я коментар, още повече че бил информиран че пуБ.икацията
продължава да стои и коментарите се увеличават.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на
свидетелите М. В.а, С.М., Н.П. и Б.Т., дадени пред друг състав на съда и
прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.5 от НПК, както и от
представените и приети по делото писмени доказателства, сред които
разпечатки от екранни снимки от пуБ.икации във „Фейсбук“ от профила на
подсъдимия.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите В.а, М., П. и Т.,
т.к. същите са хронологично точни и достоверни и се намират в синхрон с
приетите по делото писмените доказателства, цитирани горе.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият С.Д. е осъществил престъпния
състав на чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с чл.146, ал.1 от НК като на
23.09.2020 год. чрез пуБ.икация във „Фейсбук“ пуБ.ично е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Ч. А. В. от град П., като го е нарекъл
келеш.
Използваният от подсъдимия спрямо частния тъжител израз „келеш” е
обиден, от естество да засегне себеоценката му - неговата чест и достойнство.
Вярно е, че израза е използван в множествено число и е бил отправен освен
към тъжителя, и към неговите съученици, които също са отваряли
автомобила на подсъдимия и са използвали клаксона, но от цялостното
съдържание на коментара е ясно, че един от тези келеши и то хванатия на
място да свири на клаксона на 23.09.2020 год . е именно тъжителя, т.е.
несъмнено е че последният е охарактеризиран от подсъдимия точно с този
израз. Унизителното съдържание на израза се подсилва още повече от позата,
в която подсъдимия е снимал тъжителя, като е пуБ.икувал снимката под
коментара.
Отправената обида е неприсъствена, позната в правната теория и
практика като задочна. При тази обида пострадалото лице може да не
присъства на мястото, където е изречена обидата, но е необходимо да е
възприело, респ.да е чуло обидните реплики по телефон,радио,телевизия,или
по друг подобен начин, както в случая - чрез социалната мрежа „Фейсбук”.
Този факт е установен от доказателствата по делото по един несъмнен начин
от показанията на свидетелите В.а, М. и П..
Доказани по несъмнен начин са и квалифициращите обстоятелства по
т.1 и т.2 на чл.148, ал.1 от НК. Обидата е нанесена пуБ.ично, тъй като
коментара с това съдържание е бил прочетен от множество потребители на
социалната мрежа „Фейсбук“, което се установява от показанията на
свидетелите В.а и П.. Обидата е била разпространена „по друг начин“ по
смисъла на т.2 на чл.148, ал.1 от НК, а именно чрез пуБ.икация във
„Фейсбук“.
Съдът призна подсъдимият С.Д. за невиновен и го оправда по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.1
и т.2 във връзка с чл.147, ал.1 от НК за това,че на 23.09.2020 год. чрез
3
пуБ.икация във „Фейсбук“ пуБ.ично е разгласил позорно обстоятелство за Ч.
А. В. от град П. чрез израза „само дето не се напика пред неговите
съученички“.
Съдът намира, че инкриминираният израз не е клеветнически.
Твърдението, че определено лице само дето не се е напикало в контекста на
целия коментар не е позорно, тъй като не е от естество да засегне оценката на
обществото за това лице. Употребеният израз се разбира като изпитан силен
страх от ситуацията, в която се е намирал тъжителя, който е бил обективно
обоснован. Отделно от това за това обвинение действа принципа на забраната
да се влошава положението на осъдения жалбоподател, доколкото делото се
разглежда за втори път от районния съд, като при първото разглеждане на
делото подсъдимият е бил оправдан по това обвинение, и производството е
образувано като въззивно само по жалба на осъдения. Ето защо дори и съдът
да беше приел израза за клеветнически, подсъдимият не би могъл да бъде
осъден за това престъпление.
След като не е осъществен състава на клеветата, няма как да са
осъществени квалифициращите признаци, а именно за това че клеветата е
била разпространена пуБ.ично и „по друг начин“.
Авторството на деянието по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с чл.146,
ал.1 от НК, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал е, че
написаното от него за тъжителя, че е келеш е обидно и унизително за него.
На следващо място подс.Д. е съзнавал, че обижда тъжителя пуБ.ично -
пред всеки, който ще прочете статуса му. От показанията на свидетелките В.а
и П. се установява, че пуБ.икацията е била четена от множество потребители,
като коментарите непрекъснато се увеличавали. Налице е и квалифициращият
признак по т.2 на чл.148 от НК- обидата е разпространена чрез друг, подобен
на примерно посочените начини, а именно чрез социалната мрежа „Фейсбук”.
Подсъдимият С.Д. е съзнавал,че написаното от него в статуса му във
Фейсбук, че тъжителят е келеш е обидно, унизително за тъжителя.
Доказателствата по делото сочат, че подсъдимия не е целял пряко да обиди
тъжителя, тъй като не е знаел, че ще прочете написаното, още повече че няма
доказателства да му е било известно дали тъжителя има профил във Фейсбук.
Пряката му цел е била не да обиди тъжителя, а да сподели написаното с
приятелите си и тези, които се интересуват от неговото споделено мнение.
Оттук следва извода,че подс.Д. не е осъществил обидата при пряк умисъл.
Съдът, като съобрази относимите доказателства, намира,че подс.Д. е
съзнавал, че пуБ.икацията може да бъде възприета от тъжителя, като макар и
да не е целял пряко този резултат, се е отнасял с безразличие към него, т.е.
действал е с евентуален умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. За да
възприеме тази форма на вината, съдът отчете безспорно установения по
4
делото факт,ч е профилът на подсъдимия във Фейсбук е общодостъпен, т.е.
това което споделя, пише и т.н може да бъде видяно от всеки, вкл.от
тъжителя. В случая този резултат е налице, като е бил допускан от
подсъдимия по изложените съображения.
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно
целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК
- относно индивидуализацията на същите.
Самият подсъдим е личност с невисока степен на обществена опасност,
доколкото не е осъждан /реабилитиран по право/ и е позитивно
охарактеризиран по местоживеене. От друга страна всяка една личност се
охарактеризира със собствените си постъпки, а процесната е проява на
незачитане чувствата и честта на едно непълнолетно дете.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на
подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността и зачитане на неговата чеС.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени добрите характеристични данни за подсъдимия по местоживеене.
Отегчаващо обстоятелство е наличието на два на брой квалифициращи
признака.
Съдът отчита фактите,че за престъплението по чл.148, ал.1 ,т.1 и т.2 във
връзка с чл.146, ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание глоба от
три хиляди до десет хиляди лева, както и обстоятелствата, че подс.Д. е
пълнолетен, не е осъждан /реабилитиран по право/ и от деянието не са
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Макар че
веднъж е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VІІІ от общата част на НК, налице са основанията за повторно
приложение на този институт, тъй като от 16.03.2012 год. до 12.08.2019 год.
по образуваното изпълнително дело за събиране на наложената глоба не са
били извършвани действия от естество да прекъснат давността за нейното
изпълнение, поради което последователно са изтекли сроковете за
изпълнение на наказанието, както и последващия едногодишен такъв. / Вж.
писма на НАП на л.51 и 70 в делото по НЧХД № 1514/2020 год./. Поради това
съдът приема, че са налице условията, предвидени в императивната
разпоредба на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Предвид това и като отчете смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78А
ал.1 от НК съдът счете, че на подс. Д. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в размер от 1 500 лева, с което ще се
постигнат целите на наказанието и което е съответно на извършеното.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства –
основно показанията на свидетелите М. и В.а, съобразявайки вида, естеството
5
и смисловото съдържание на обидния израз, начина на отправяне, създадения
в резултат на това душевен дискомфорт у пострадалия, съдът намери за
доказан по основание предявеният от тъжителя против подсъдимия
граждански иск по чл.45 от ЗЗД. Още повече, че според константната съдебна
практика, вредните последици при обидата съставляват една необорима
законова презумпция и не подлежат на доказване.
С оглед на това и спазвайки правилата на справедливостта съдът
намери, че по размер гражданският иск е частично основателен и осъди
подс.С.Д. да заплати на тъжителя и гражданския ищец Ч.В. парична сума в
размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените
му в резултат на извършеното престъпление по чл.148, ал.1 ,т.1 и т.2 във
връзка с чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди. За разликата до
претендирания размер от 3 000 лева гражданският иск като неоснователен,
бе отхвърлен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС П. държавна такса
върху размера на уважения граждански иск в размер на 50 лева. Подсъдимият
бе осъден да заплати в полза на тъжителя и гражданския ищец част от
сторените по делото разноски за адвокатски хонорар, съответна на
осъждането му, а именно сума в размер на 712 лева.
По изложените съображения, РС- П. постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6