Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда от 19.09.2012 г. ВТРС по НЧХД № 22/2012 г. е признал подсъдимия В. Й. Х. за невинен в това на 04.10.2011 г. да е причинил на Е. Д. Н. лека телесна повреда, която се изразявала в болки и страдания без разтройство на здравето и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК. Отхвърлил е предявения граждански иск от тъжителя предявен чрез неговия законен представител Д. Н. Н. срещу подсъдимия Х. за заплащане на сумата от 5 хил. лв. обезщетение считано от деня на деянието ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението. Осъдил е тъжителя чрез неговия законен представител да заплати на Х. направените от него разноски в размер на 680 лв. Приема в своите мотиви, че деянието така, както е описано в тъжбата е недоказано, като същеврменно с това е неоснователно предявено такова обвинение. Не се доказали твърденията за извършеното престъпление от Х. на посочената дата. Същевременно с това приема, че не е осъществено от обективна страна, макар и то да е било извършено като такова, тъй като носи признаците на хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК. Районният съд е съобразил свидетелските показания по делото, изготвената СМЕ и амбулаторните листи, издадени след посещение при лекар с оплаквания. По този начин е отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен и недоказан. Недоволен от така постановената присъда е останал действащия като законен представител и баща на малолетния Е. Н. Д. Н. Н., който е подал въззивна жалба чрез А. Т. Т., в която излага, че присъдата е неправилна. Излага съображения за това. Били събрани достатъчно доказателства, които налагали извод, че Х. бил ударил по главата Е. Н.. Това правело присъдата необоснована. Неправилно по този начин бил отхвърлен и предявения граждански иск.Моли съда да отмени присъдата и да признае В. Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, да уважи в пълен размер предявения граждански иск за сумата от 5 хил. лв и да му се присъдят направените по делото разноски. Пред въззивната инстанция защитата се води от А. П., който е упълномощен от Д. Н., в качеството на законен представител баща на малолетния Е. Н..Той заема становище, че въззивната жалба срещу присъдата е основателна. С оглед на събраните по делото доказателства гласни и писмени по безспорен начин се доказвало деянието на Х.. Същият е посягал и е биел детето. Имало травми, получени по време и място, за което се твърди в тъжбата. Именно заради това била изготвена СМЕ както и извършен преглед през м. март 2012 г. в Болница по неврология и психиатрия гр. С. Неправилно Районният съд приел, че Е. Н. е отсъствал на посочената дата 04.10.2011 г. в часа, който е воден от Х.. Моли да не се дава вяра на свидетеля В.. Същият говорел неистини, които не се подкрепят от писмени доказателства по делото. Е. Н. бил изгонен от този час по хореография, тъй като бил без игрално облекло. В друг свой разпит той казва, че не бил на работа. Следвало да се кредитират обяснения на Х., които той дал по прокурорска преписка № 3661/2011 г. където заявил, че веднъж чукнал леко по главата детето. Имало ученици, на които той дърпал ушите, чукал ги по главите, за което било обърнато внимание от директора на училището. Бащата и законен представител поддържа жалбата и заявява, че неговото дете му е казало, че Х. го пребивал, а свидетелят В. се смеел. Детето било бито жестоко и за това то е ходило в С. да го преглеждат. Защитата на подсъдимия моли да не се уважава жалбата, тъй като присъдата на РС е мотивирана и съобразена с доказателствата по делото. В извлечението от дневника било посочено, че на тази дата се провеждали упражнения по танци само с момичета и няма как тъжителят да е участвал в този час. Бил разпитан в тази насока и зам. директора относно вписванията в дневника. Подсъдимият в своя защита заявява, че на въпросната дата Е. Н. не е присъствал в този час. Същевременно с това не е присъствал никога и в часа по хореография. Ученикът Н. според него никога не е идвал на танцов състав, но никога не е участвал когато е имало часове с момичетата, така както е било на 04.10.2011 г. Моли съда да потвърди присъдата на РС В. Т.. Настоящият състав във въззивната инстанция, след като съобрази доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните и законосъобразността на присъдата намира, че същата е правилна и законосъобразна, поради следното: Постъпилата тъжба за извършено престъпление от подсъдимия В. Х. е за това, че на 04.10.2011 г. Х. е ударил по теменната част на главата с кокалчето на средния си пръст Е. Н. в час по хореография, като бил и обидил с думи, като черна маймуна и мангал. Това предизвикало главоболие и нужда от преглед на дететето,след ,което е предявена и тъжбата пред ВТРС. Причинени били болки и страдания на детето вследствие нанесения удар. От доказателствата по делото, които са подробно изяснени от РС, се установява, че на 04.10.2011 г. подсъдимият В. Х. е провеждал по програма СИП час с момичета от училището, които участват в танцов състав. Това е проверено и установено от заверен препис на страница на дневник за периода от 03-07.10.2011 г. за шести В клас, в който клас учел и Е. Н.. Проведен е бил такъв час, в който са участвали момичета от танцовия състав на училището. Това се потвърждава от показанията на свидетеля В., заявени в съдебно заседание. Същият свидетел е разпитан и пред въззивната инстанция, който заявява, че е бил на работа в училището на 04.10.2011 г. в рамките на учебните часове. Той работи заедно с Х.. Заявява категорично, че не е виждал на 04.10.2011 г. Е. Н. в час и въобще не е виждал същия него ден. На въпросния ден учениците били разделени на момчета и момичета. Подсъдимият Х. е работил с момичетата. В. работи като корепетитор в училището и е винаги заедно с Х. в часовете по хореография и танцовия състав. На следващо място, по делото са били разпитани свидетелката Н. С., която е била помощник директор в С. „. С.. Тя обяснява принципа на седмичните разписания и начина на отразяването в дневника /материалната книга/, която се попълва след часа. В тази книга е установено, че на тази дата 04.10.2011 г. Е. Н. не е присъствал в часа, който е СИП - провеждан танцов състав. Показанията на ученици, свидетелят В. заявява, че Х. не бил удрял Е. в часовете по хореография. Не е виждал същия да го удря по главата или да му дърпа ухото. Свидетелят С. Д. заявява, че е присъствал в един случай когато Х. е ударил Е. по главата "лекичко го чукна с юмрук". Той бил удрял и други деца по същия начин. Това е станало в час по хореография. Според това дете той ги е чуквал по главата за да внимават в часовете. Свидетелката А. Г. също ученичка в седми клас заявява, че не е виждала Х. да удря по главата Е. и да му дърпа ухото, както и да удря други деца по този начин. Психологът присъствал при разпита на децата е заявил, че те са били притеснени, но са отговорили адекватно с оглед първото им идване в съда. Приобщени към делото са писмени доказателства амбулаторен лист от 28.09.2011 г. и амбулаторен лист от 17.10.2011 г. В първия случай е отразено в анамнезата, че детето се оплаква от главоболие и чувство за неприятно усещане при допир върху косата. Този преглед е извършен дни преди обвинението в тъжбата, че Х. е ударил по главата Е. Н.. При следващия преглед отново е констатирано главоболие и е била изписана терапия с неуровем, а при необходимост и ефералган. Изговена е била СМЕ, която е констатирала, че има оплаквания от главоболие непостоянни, които можели да бъдат обяснени с психическа преумора, смяна на училището, възрастово оформяне на индивида и от фамилна обремененост. При така установеното РС абсолютно правилно е приел, че деянието не е доказано така както е описано в тъжбата да е осъществено от подсъдимия Х. на 04.10.2011 г. като се е позовал на писмените доказателства по делото и на част от гласните относно провеждания час в присъствието само на момичета по СИП - танцов състав. На следващо място РС е обосновал една обстановка, свързана с възможността, ако Х. е бил ударил Е. Н. по начин, по който е описано в тъжбата и е приел, макар и извън обвинението, че ако е налице такава интервенция в областта на главата то това по никакъв начин от обективна страна не може да покрие хипотезата на чл. 130, ал. 2 от НК. Според практиката на ВС болката е краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздествие и включва в този кръг малки по площ кръвонасядания, охлузвания, драскотини, убождания, скубене на коса и съвсем малки повъхрностни ранички. Страданието е един по-продължителен период от болки каквито в случая не са доказани по несъмнен начин. Посочените прегледи с амбулаторните листи касаят период от преди деянието и последващ такъв с еднакви оплаквания и констатирани главоболия. Заключението на СМЕ е обосновано в частта относно психическата преумора, промяна в обстановката. Това касае много голяма част от децата в тази възраст и не може да се тълкува в случая, че е в резултат на някаква интервенция от страна на подсъдимия спрямо тъжителя. Правилно РС е обсъдил съставомерността на деянието и неговия характер и е приел, че дори и да има някакво почукване по главата с кокалчето така, както е описано на друга дата, то признаците биха се обективирали и да се достигне до хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като това би било един изолиран случай и поради своята малозначителност не би бил в такава степен обществено опасен или обществената опасност би била незначителна за да се носи отговорност за извършване на престъпление. Ето защо и настоящата инстанция счита, че присъдата на ВТРС е правилна и законосъобразна в частта както по отношение на извършеното по тъжбата деяние, че такова не е осъществено на 04.10.2011 г., но и в частта относно обстоятелството, свързано с отхвърления предявен граждански иск от страна на тъжителя чрез неговия баща и законен представител. В този смисъл намираме, че присъдата на ВТРС следва да бъде потвърдена изцяло като правилна и законос·образна. Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.09.2012 г. на ВТРС, постановена по НЧХД № 22 по описа за 2012 г. като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |