Съдия докладчик: Сона Гарабедян
Съдът е сезиран искова молба, подадена от „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ...., ж.к. ...., ул. „....“ № ..., ап. ... против К. Г. Д.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2021 г. между страните е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 328589 при условията на ЗПФУР. Сключването на
договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:
www.minizaem.bg., на който били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит
от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с
общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът
получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на
договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и
общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин:
клиентът получавал чрез съобщение по телефон, който е предоставил четири цифрен
уникален код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след
отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на
паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, като
разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че при кандидатстване
ответникът е посочил следния телефонен номер: .... и следният имейл: ...@.... Активиращият
код бил 8363. Позовава се на разпоредбите на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР, чл.
18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, както и на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Посочва, че в хода на
кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта и е предоставил
снимка от профил във вайбър. Видно било, че етапите за сключване изискват множество
действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с
обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит.
По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че
паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Заявява, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до
входиране на исковата молба са постъпили плащания в размер на 270.00 лв., разпределени
както следва: 105.88 лв. главница, 57.65 лв. договорна лихва, 91.47 лв. неустойка и 15.00 лв.
вземания по чл. 7 от Договора.
Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил
отпуснат кредит с главница в размер на 900.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора
кредитодателят се задължавал да преведе на кредитополучателя сума в размер на 900.00 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по
посочен от кредитополучателя начин. В случая тя била преведена по банкова сметка с
титуляр ответникът Д., а именно: в „УниКредит Булбанк България“ АД с IBAN
BG37UNCR...., BIC UNCRBGSF.
От чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит било видно, че вземането за главница в размер на
900.00 лв. било дължимо на 17 ежемесечни вноски, първите 16 от които в размер на 52.94
лв. и 17-та вноска в размер на 52.96 лв. за периода 17.03.2021 г. - 10.07.2022 г. Погасена
била главница в размер на 105.88 лв. с което изцяло били погасени вноските за 17.03.2021 г.
1
и 16.04.2021 г. Твърди, че цялото вземане за главница е падежирало, преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поради това, следвало да се уважи
цялата претенция по заявлението и по настоящата искова молба за периода остатъка от
вноската за 17.03.2021 г. - 10.07.2022 г. в размер на 900.00 лв.
При изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на
договора. Договорната лихва била уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него
лихвеният процент бил в размер на 40.15 %. Погасена била договорна лихва за периода
15.02.2021 г. - 16.04.2021 г. Претендирала се договорна/възнаградителна лихва за периода
16.04.2021 г. - 10.07.2022 г. в размер на 209.39 лв.
Всички претендирани вземания били с настъпил падеж, което било основанието за тяхната
изискуемост.
Твърди се, че ищецът е направил опити за уреждане на отношенията между страните по
извънсъдебен ред, но същите била безуспешни. Вследствие на това ищецът депозирал пред
PC - Чепеларе заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В
резултат било образувано ч.гр.д. № 151/2022 г., по което е била издадена заповед за
изпълнение. Връчването било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез
залепване на уведомление.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника К. Г. Д., че същата дължи на “*********” ЕООД сумата от
1003.51 лв., от които: 794.12 лв. главница по предоставения кредит и 209.39 лв.,
претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за
периода 16.04.2021 г. - 10.07.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума
от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното
погасяване на дължимата сума, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 151/2022 г. на Районен съд - Чепеларе.
Претендира направените разноски в заповедното производство и в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, преписи от
която, ведно с приложенията, са връчени на същия на 22.11.2022 г. /л. 60/, чрез редовно
упълномощения процесуален представител /л. 40 от приложеното ч.г.д. № 151/2022 г./.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като призовката за него е
получил чрез упълномощения процесуален представител, ведно с определението на съда по
чл. 140 от ГПК № 24/30.01.2023 г. /разписка л. 66/. Както в призовката, така и в
определението, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски /каквито указания се съдържат и
във връченото на ответника разпореждане № 384/17.11.2022 г./.
В проведеното съдебно заседание на 01.03.2023 г. ответникът не се явява, не изпраща
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, с молба вх. № 418/09.02.2023 г. изрично е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение
срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно
призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК, не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК,
2
с което предявените установителни искове да се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски за
платена държавна такса в размер на 75.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Размерът на дължимото на ищеца юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК
следва да се определи с оглед материалния интерес по делото, който е съизмерим с цената на
предявените искове от общо 1003.51 лева, която е над 1000 лева и обуславя възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 от ГПК над минималния размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 от НЗПП и по арг.
от чл. 25, ал. 2 от НЗПП, или в размер на 150 лева, което следва да се присъди.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС/, които възлизат на 25.00 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ч., ул. „....“ № .., ап. ... ДЪЛЖИ на "*********“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. С., р-н ...., ж.к. ...., ул. „....“ № ..., ап. .. следните суми:
сумата от 794.12 лева /седемстотин деветдесет и четири лева и дванадесет стотинки/,
представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит № 328589 от 15.02.2021,
сключен между К. Г. Д. и "*********“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
26.07.2022 г. до пълното погасяване на дължимата сума; сумата 209.39 лева /двеста и девет
лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 16.04.2021
г. до 10.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 76/27.07.2022 г. по ч.г.д. № 151/2022 г. по описа на РС – Чепеларе.
ОСЪЖДА К. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „...“ № ..., ап. ... да заплати на
"*********“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С., р-н ...., ж.к. ...., ул. „....“
№ ..., ап. ..., следните суми: общо 75.00 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното
производство по ч.г.д. № 151/2022 г. на РС - Чепеларе и общо 225 лева /двеста двадесет и
пет лева / - разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът има право на защита по реда на чл.
240 от ГПК пред ОС - Смолян в едномесечен срок от връчването му.
3