№ 961
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601663 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 НПК вр. Глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от подсъдимия Г. Т. Т., чрез
упълномощения му защитник - адв. С.Д.И. – САК, срещу протоколно
определение от 28.04.2022 г. по н.о.х.д. № 5048/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 22-ри състав, с което на основание чл. 270, ал.1 от НПК е
оставено без уважение искането на защитата за отмяна на най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, във връзка с което се сочи, че в конкретния случай
при своето произнасяне първостепенният съд не е отчел постановеното
съдебно решение на СГС по НОХД № 837/2022 г., НО, ХІІІ въззивен състав.
Съгласно последното наказателното производство, водено срещу подсъдимия
Т. по НОХД № 12947/2021 Г., НО, СРС, 94-ти състав, е водено в разрез с
императивните постановки на процесуалния закон, тъй като правото на
защита на подсъдимото лице е грубо нарушено. Поддържа се, че е налице
нарушение правото на справедлив съдебен процес. Именно като не е отчел
това обстоятелство, макар данни за същото да се съдържат в кориците по
делото, първоинстанционният съд в производството по реда на чл. 270 от
НПК, е постановил незаконосъобразен и неправилен съдебен акт.
Въз основа на изложените аргументи е и отправеното искане към
въззивната съдебна инстанция за отмяна на контролирания съдебен акт,
доколкото наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“, не
отговаря на целите, заложени в разпоредбата на чл. 57 от НПК.
Прокуратурата не е взела становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
1
релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема
за установено следното:
С Присъда № 4 от 14.01.2022 г. по НОХД № 12947/2021 г. на СРС, 94-ти
състав, подсъдимият Г. Т. Т. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК за
това, че на 25.05.2021 г., около 05:00 ч, район „Панчарево“, Столична община,
област София-град, в землището на с. Бистрица, на спирка на МГТ 1508
„Чешмата“, противозаконно присвоил, като задържал за себе си чужда
движима вещ, собственост на Т.Г.Й., а именно 1 брой мобилен телефон марка
„iPhone“, модел „SE 2020“ на стойност 600 лв., със силиконов гръб за същата
марка и модел телефон на стойност 9 лв., или всичко на стойност 609 лв.,
който владеел, предоставен му от Т.Й., като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ НК, с оглед на
предходни осъждания, посочени в присъдата.
С Решение № 283 от 14.04.2022 г. по ВНОХД № 837/2022 г. на СГС, НО
13-ти въззивен състав, горепосочената първотинстанционна присъда е изцяло
отменена, а делото – върнато за ново разглеждане на първата инстанция от
друг съдебен състав и от стадия на разпоредителното заседание. Мотивите на
въззивната инстанция за така изведеното в посоченото решение се свеждат до
наличие на съществено нарушение на правото на справедлив съдебен процес,
респективно правото на защита на подсъдимото лице, в разрез с
императивните повели на процесуалния закон.
След постановяване на последноцитираното решение по ВНОХД №
837/2022 г. на СГС и започване на ново първоинстанционно производство от
стадия на разпоредителното заседание, районният съд е сезиран с молба от
31.03.2022 г. на подсъдимия Т. за изменение на взетата спрямо него най-тежка
мярка за неотклонение.
За да постанови атакувания съдебен акт, СРС, НО, 20-ти състав е приел,
че и към настоящия момент не е разколебано обоснованото предположение за
съществуваща съпричастност на подсъдимото лице към инкриминираното
деяние, за което е възбудена наказателна репресия спрямо него, а именно
престъпление - чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. В
този смисъл се е аргументирал с ангажираните от обвинителната власт
доказателствени източници, в частност писмени доказателства, експертизи и
свидетелски показания, извеждащи в необходимата за този етап на
производството доказаност на предположението, че подсъдимият Т. е взел
участие в извършването на вмененото му девиантно поведение. На следващо
място е отбелязано, че е налице и другата кумулативна предпоставка за
задържането на лицето по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК, а именно налице са и
двете опасности, визирани в горепосочената новела на процесуалния закон.
Прието е, че касателно подсъдимия е налице реална опасност от извършване
на престъпление, отчитайки обремененото му съдебно минало, сочещо на
трайна престъпна наклонност и навеждащо на висока степен на обществена
2
опасност на деянието и дееца. Отделно, така вмененото в тежест на
подсъдимия Т. деяние, консумиращо престъпна съставомерност по чл. 206,
ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, е извършено близо месец след
освобождаването му поради изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“. Последното обстоятелство е мотивирало СРС да отбележи, че
краткият период, в рамките на който подсъдимото лице е успяло да се
въздържи от противообществени прояви, говори за това, че целите на
наказанието все още не са постигнати. Отчетен е и фактът на липса на
причини от медицински или друг характер, които да предпоставят
невъзможност за престой на подсъдимия в условията на следствен арест или
затвор.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е
подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено
е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1
НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията
за това са следните:
Съгласно новелата на чл. 270, ал. 1 НПК искането за изменение на
мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата,
която промяна обосновава извод за отпадане на опасностите от укриване или
извършване на престъпление, послужили за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, или при наличие на други, нови обстоятелства, обуславящи
нейното изменение.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилност на
атакувания съдебен акт като постановен при незачитане на съществуващите
нови по своето естество доказателства по делото и по-конкретно наличието
на постановено съдебно решение от състав на въззивната инстанция, сочещо
на констатирани процесуални нарушения при провеждането на първото по
ред първоинстанционно съдебно производство. Действително, права е
защитата, че с Решение № 283 от 14.04.2022 г. по ВНОХД № 837/2022 г. на
СГС, НО 13-ти въззивен състав, е отчетено, че постановената осъдителна
присъда на районната инстанция следва да бъде отменена в цялост, доколкото
първият съд е допуснал процесуални нарушения от съществен характер, в
разрез с постановките на НПК. Последното обаче по никакъв начин не
компрометира обвинителната теза, нито разколебава обоснованото
предположение, че именно подсъдимото лице Т. има съпричастност в
необходимия към настоящия етап от развитие на процеса интензитет, както и
съществуването на опасностите, разписани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1
НПК, която неминуемо съдът преценява, произнасяйки се по реда на чл. 270
от НПК. Констатацията, че СРС е допуснал съответните съществени
процесуални нарушения в първото първоинстанционно производство, има
касателство единствено и само досежно охрана правата на подсъдимия Т..
3
Въззивният съд в настоящия си състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че и към момента е налице обосновано
предположение, че именно подсъдимият има отношение към субсумираното
под нормата на чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК
деяние. Така формулираният извод на този етап се подкрепя от събраните в
производството доказателствени източници, а именно гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, включително протокол за
доброволно предаване на процесния мобилен телефон, протокол за
разпознаване на лица и свидетелски показания. Приобщените към
доказателствената маса свидетелски показания на пострадалия Т.Г.Й. и
полицейските служители Н.И.И., Г.Х.Х., В.П.Я., Г.П.Т. са еднопосочни,
логични и в унисон с останалата доказателствена съвкупност, респективно
достатъчни за съда да изведе обосновано предположение за съпричастността
на подсъдимия в извършване на инкриминираното в обвинителния акт
деяние, на посочените в последния дата и място на извършване. Според
преценката и на въззивния съд към момента не е събрано доказателство,
годно да внесе разумно съмнение в обвинителната теза, разколебавайки
първоначално приетата възможност подсъдимият да е съпричастен в това, в
което го обвиняват.
Предвид гореизложеното, Софийски градски съд също намира, че и към
този момент не е отпаднало обоснованото предположение за авторството на
подсъдимия в инкриминираното деяние – следователно продължава да е
налична тази базисна предпоставка за прилагането на най – тежката мярка за
неотклонение.
На следващо място, въззивната инстанция се солидаризира и с извода на
Софийски районен съд за наличие на продължаваща опасност от извършване
на престъпление с интензитет, оправдаващ задържането под стража.
Изводимо от свидетелството за съдимост на подсъдимия Т., последният е бил
многократно осъждан за разнородна престъпна дейност, преобладаващата
част от която е насочена срещу обществените отношения, касаещи
упражняването на правото на собственост, каквато фактология разкрива и
процесният случай.
Не може да се пренебрегне и фактът, че подсъдимият Т. е привлечен
към наказателна отговорност за инкриминираното в настоящото
производство деяние само месец след като е изтърпял ефективно наказание
„лишаване от свобода“ по предходно осъждане. Последното действително
сочи на изградени трайни престъпни навици, за преодоляването на които
наложените му предходни наказания не са изпълнили своята корективна и
превъзпитателна роля. При тези съображения съдът счита, че е налице и
втората базисна предпоставка за прилагането на най – тежката мярка за
неотклонение – реална опасност за извършване на престъпление.
Освен това съдът намира, че срокът на задържане на подсъдимия Т. към
настоящия момент /близо една година/, не се характеризира с неразумна
4
продължителност, предвид размера на наказанието, предвиден в
санкционната част на нормата на чл. 206, ал. 3 НК, характеристичните данни
на лицето, както и динамиката на извършваните до момента процесуални
действия.
За пълнота на изложението, въззивната инстанция отбелязва, че липсата
на данни за социална и трудова ангажираност на подсъдимия, както и
неустановена трайна уседналост на същия, обосновават наличието и на
другата алтернативна предпоставка, а именно реалната опасност последният
да се укрие.
При така установената фактическа обстановка и по гореизложените
мотиви, настоящата съдебна инстанция намира, че контролираният съдебен
акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а
депозираната жалба - оставена без уважение.
За пълнота, въззивната инстанция намира за нужно да отбележи, че в
кориците по делото е приложена още и молба на подсъдимия Г. Т. Т. от
26.04.2022 г. с доводи срещу постановената по отношение на него мярка за
неотклонение „задържане под стража“. След извършена служебна проверка
касателно възможността на посочения документ /назован „молба“/, изходящ
от подсъдимото лице Г. Т. Т., и изпратен лично от последния до Председателя
на 20-ти състав на СРС, НО, да инициира настоящото частно въззивно
производство, се констатира, че същият не е годен да сложи начало на
въззивно производство по реда на чл. 270, ал. 4 НПК, а и по който и да било
друг процесуален ред.
Това е така, защото на първо място молбата е съставена от подсъдимия Т.
на 26.04.2022 г. /макар да е входирана в СРС на 29.04.2022 г./ или два дни
преди произнасянето на СРС по реда на чл. 270 от НПК. Следователно няма
как с процесната молба /дори и приемайки, че по съществото си тя
представлява жалба с некоректно обозначение/ да се обжалва един
непостановен към момента на съставяното й съдебен акт, а именно
определението на СРС от 28.04.2022 г.
На следващо място и след внимателен прочит на съдържимото в
процесната молба на г-н Т., става видно, че в нея той изразява своите
виждания касателно възбуденото наказателно преследване спрямо него.
Акцентира, че положението му от първоначалното задържане на 25.05.2021 г.
е „ходене по мъките“. Изразява съмнения за предубеденост от страна на съда
в лицето на докладчика по НОХД № 12947/2021 г. по описа на СРС, НО, 94-ти
състав. Оплаква се, че вече почти една година е с най-тежката мярка за
неотклонение и в тази именно връзка отправя молба на 28.04.2022 г. същата
да бъде изменена в по-лека такава. Отделно сочи, че в същото заседание /на
28.04.2022 г./ ще сключи споразумение. На последно място добавя, че
служебният му защитник - адв. Тодор Т. няма да може да се яви на
насроченото за 28.04.2022 г. от 9:30 часа съдебно заседание, понеже е
възпрепятстван. С оглед последното е съгласен само за това заседание да се
5
яви някой друг дежурен адвокат.
Всичко гореизложено води на еднопосочен извод, че по делото липсва
жалба, депозирана лично от подсъдимия срещу определението на СРС от
28.04.2022 г.
Предвид всичко гореизложено, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от от 28.04.2022 г. по н.о.х.д. №
5048/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 22-ри състав.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6