Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
Гр. Разград, 01 декември 2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН М.
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 114
по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. Т. против Решение № 154/ 04.08.2022
г., постановено по АНД № 292/2022 г. по описа на Районен съд- Разград, с което
е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1075-000293/04.05.2022 г. на началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, с което за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
1 000, 00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че
това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител,
заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила
решението на районния съд.
Прокурорът заключава, че решението
на въззивния съд е правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в
сила.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че на 28.03.2022 г.
около 16,55 часа, в гр. Разград, по ул. "Търговищко шосе ", при ограничение на скоростта в населено място
от 50 км/ч, е отчетено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) АТТС
TFR1 М № 635 движението на лек автомобил „ПЕЖО 406“ с рег. № ******** със скорост от 133 км/ч. След проверка е установено, че
посоченото МПС е собственост на В. Д. В.- Т., която попълнила декларация, че на посочените дата и място автомобилът е
управляван от Т. М. Т. Уличеното лице също
попълнило декларация, в която потвърдило тези факти.
При така установените данни срещу жалбоподателят е съставен АУАН бл. №
054055 от 07.04.2022 г., в който описаното по-горе противоправно поведение било
квалифицирано като нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Отразените в акта
констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното НП на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на водача са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 1 000, 00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца.
С решението си районният съд е
потвърдил оспореното НП като законосъобразно. Изложените от него мотиви напълно
се споделят и от настоящата инстанция.
АУАН и НП са издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната материална
и териториална компетентност и в установените от закона давностни срокове. В тях
ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени
предпоставките, основанията и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират вмененото административно нарушение. Спазени са и относимите
процесуални правила и норми.
Събраните писмени, гласни и веществени
доказателства установяват по категоричен и безспорен начин възприетите от
наказващия орган и въззивния съд факти и обстоятелства, които сочат, че на
инкриминираните дата и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС със
скорост 133 км/ч при разрешена скорост в границите на населено място от 50
км/ч. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно текста на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП съставеният АУАН, ако е редовен от формална страна, се ползва от
доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за разлика от
общите производства по оспорване на НП, в тези случаи въз основа на специалния
закон е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва
твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Както вече беше
посочено АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, в съответствие с
процесуалните правила и норми и съдържа всички определени от закона реквизити.
С оглед на това съдът намира, че той е редовен от формална страна и се ползва с
доказателствена сила. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергават отразените в АУАН констатации. С оглед на това напълно обосновано
е прието, че с противоправното си поведение от обективна и субективна страна
той е осъществил състава на вмененото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Определеното наказание е в абсолютния
размер, предвиден в санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и
с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва законова възможност
то да бъде изменено или намалено.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно и допустимо, постановено
при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния
закон, поради което следва да се остави в сила.
Мотивиран така Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154/ 04.08.2022 г., постановено по АНД № 292/2022 г. по описа на
Районен съд- Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/