№ 127
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20241450100097 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
М. Т. Т., ЕГН ********** от с. Кунино, общ. Роман, е предявил иск
против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, 1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 25 000
лв., представляваща част от разликата над вече присъдените 50 000 лв. до
размер от 75 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в следствие ПТП, ведно със законната
лихва от 09.08.2021 г. – датата на уведомяването на ответната страна с
извънсъдебна претенция до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответника оспорва иска изцяло.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 45 ЗЗД.
Събрани са писмени доказателства.
Не се спори между страните, че с влязло в сила Решение
№97/28.11.2022 г., постановено по гр. д. №171/2021 г. на ВрОС, по иск от
ищеца срещу ответника, предявен за сумата от 50 000 лв., предявен като
1
частичен от 100 000 лв., съдът е уважил предявения иск. С настоящият иск се
претендира разликата над вече присъдените 50 000 лв. до 75 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди.
С ТР № 3/2016г. от 22.04.2019 год. на Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии,
постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии,е даден отговор на въпроса:
Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг
исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?
В мотивите на същото е прието, че при уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато
предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата
иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След
като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива
на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но
и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото
вземане/, предвид изискването на чл. 236 ал. 1 т. 5 ГПК, в решението да бъде
2
посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на
диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.
гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в сила решение, с което е
уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано.
Отнесено към горната хипотеза, безспорно установено в настоящото
производство, с оглед влязлото в сила решение по гр. д. №171/2021г. по описа
на ВрОС, е както основанието, така и размера на предявеният иск. С оглед на
това, съдът намира същият за основателен, като следва да бъде уважен
за сумата от 25 000.00 лева, представляваща претендирано от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие от ПТП
от 26.07.2021 г.
В случая на ищеца е оказана безплатна правна помощ от адв. Н. Д.,
поради което на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7
ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 3180 лева с
ДДС, за процесуално представителство по предявеният иск, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че
същото е протекло в едно съдебно заседание, в което пълномощникът на
ищцата не се е явил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 25
000 /двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща претендирано от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие от ПТП
от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
3
09.08.202г г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер
на 1000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. Н. Д. ЕГН-**********, сумата от
3180 лева с ДДС, за процесуално представителство по предявеният иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
4