РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Бургас, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500352 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника по гражданско дело
№577/2019г. по описа на Окръжен съд Сливен - М. С. С. ЕГН ********** от
гр. С., ул. “Ц. О.“ № *, ап. *, чрез адв. Д. С. от АК - С., със служебен адрес: гр.
С., ул. “Х. Д.“ № **, ет. *, офис № *, против осъдителните части на
постановеното по същото дело Решение № 25/01.06.2021г. и по въззивната
жалба на същото лице срещу Решение 260139/22.07.21г.на Окръжен съд-
Сливен, поправящо явна фактическа грешка в Решение № 25/01.06.2021г.,
в частта за разноските.
Въззивната жалба срещу първото решение го сочи за недопустимо,
евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени
процесуални правила и като необосновано. Моли се за обезсилването му,
евентуално за отмяната му и за ново произнасяне по същество, при
отхвърляне на заявените от ищеца Д. И. искове.
Доводът за недопустимостта на решението произтича от
обстоятелството, че срокът, даден на ищеца за поправка на исковата молба(за
внасяне на дължимата по делото държавна такса), бил четирикратно
продължаван от съда по молба на страната, което според въззивника е
неправилно. Съдът трябвало да върне на ищеца нередовната искова молба,
1
като непоправена в срок и да прекрати производството по делото.
Установени били и други нередовности на исковата молба-
непредставяне на описани от страната доказателства, които съдът също не е
санкционирал с връщането й. Страната не е представила в срок и изискани от
съда доказателства, както и не е посочила в срок своя банкова сметка за
превод на претендираните парични суми.
По същество: Страната счита, че претенцията е недоказана по
основание и размер, т.к. договорът за цесия, на който основава вземането си
ищецът, е недействителен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД( той не е подписан
от ответника, според изводите на първата единична графологична
експертиза).
За компрометирана се сочи и допълнителната графологична експертиза
на първото вещо лице от Окръжен съд-Сливен, т.к. за изготвянето й е
използван допълнителен сравнителен материал, който ответникът е оспорил
като неавтентичен.
Тройната експертиза, изслушана в първа инстанция, е оспорена като
необективна, необоснована и нелогична откъм изводи на база обсъждания
сравнителен материал, като се изразява недоволство и от обстоятелството, че
изготвилото първите две експертни заключения вещо лице е променило
мнението си в противоположна посока. Поддържа се, че вещите лица не са
обосновали изводите си по разбираем за неспециалист в тази област начин.
Обосновава се извод за правилност и пълнота на първоначалната
експертиза и е поискано назначаване на нова тройна графологична
експертиза, уважено от въззивния съд.
Поддържа се и доводът, че цесията, от която черпи правата си ищецът, е
недействителна, поради липса на индивидуализация на прехвърлените
вземания.Те не били определени, нито са определяеми, нито ищецът е
твърдял и доказал прехвърлянето на конкретни свои притезания от
действителни облигационни отношения.
Договорът за цесия се сочи за недействителен и поради противоречието
му с императивната норма на чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой, налагаща такова ограничение за суми над 10 000лв., преди това-
15 000лв.Цената на прехвърленото вземане е 67 000лв.(65000лв. по анекса) и
би следвало да е платима по посочена от ищеца- цедент банкова сметка, което
не е сторено от него. Такава липсвала и в исковата му молба.Налице била
забава на кредитора, имаща за последица неоснователност на претенцията му
за лихви. Възраженията на страната в този смисъл обаче не били обсъдени от
съда, макар той да е дължал да следи служебно за наличието на нищожни
клаузи. Това според въззивника води до неправилност на решението и в
частта, уважаваща претенцията за лихви в размер на 13000лв., за периода
26.11.16г.-26.11.19г.
Счита за неправилно отхвърлено и възражението си, че ищецът не е
2
представил доказателства за предаване на документите, удостоверяващи
вземането и неговите принадлежности. Не ангажира нови доказателства.
Дири съдебно-деловодни разноски. Оспорва като прекомерно
възнаграждението на адв. Д. по делото.
Въззиваем ищец Д. И. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес по
делото: гр. С., ул. “Г. С. Р.“ №*, ет. *,офис * (кантора на адв. П. Н. и адв. Е.
Д.), подава чрез процесуален представител Д. писмен отговор в срок. В него
изрично сочи подадената въззивна жалба за допустима, но неоснователна.
Възразява срещу доводите за недопустимост на подадената искова молба.
Счита решението на първата инстанция за допустимо, правилно и
законосъобразно, основано на събраните по делото писмени доказателства.
Намира изслушаната в окръжния съд тройна експертиза за обоснована,
компетентна и категорична в изводите си за авторство на процесния договор
за цесия и на уведомлението за сключен договор за цесия от страна на
ответника-въззивник М. С. Молил е за потвърждаване на решението на
окръжния съд. Дирил е разноски. Не ангажира нови доказателства.
Насрещната въззивна жалба, подадена от ищец Д. И. по делото на
07.07.21г.,със съдържание на молба за поправка на ЯФГ, е разгледана като
такава от първоинстанционния съд, а въззивният съд го е констатирал и е
обявил на страните, че не е сезиран с нея.
Подадената въззивна жалба срещу Решение 260139/22.07.21г .,
допускащо поправка на явна фактическа грешка в Решение № 25/01.06.2021г.,
в частта за разноските, сочи допълнителното решение на Сливенски
окръжен съд за неправилно, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,
като се моли за отмяната му.Жалбоподателят счита, че доколкото възлагането
на разноските е последица от изхода на спора- не дължи на другата страна
такива за първоинстанционното производство. Дири съдебно-деловодни
разноски и не ангажира нови доказателства.
Въззиваем Д. И. И., уведомен за жалбата, не представя писмен отговор в
дадения му от съда срок.
Проверката на двете въззивни жалби, извършена от апелативния съд, ги
сочи за допустими и подлежащи на разглеждане.
Проверката по чл.269 от ГПК, сочи обжалваните решения за
валидни и допустими.
Не се споделят от този съд доводите за недопустимост на
производството по делото, развило се пред първа инстанция, т.к. няма данни
ищецът да е усвоил процесуално поведение, подлежащо на санкциониране с
прекратяването на делото. Определената на страната държавна такса е
внесена след четирикратно продължаване на дадения за това срок, по молби
на ищеца, но с разрешение на съда, разглеждащ делото и в крайна сметка е
спазен. Не са налице други пороци на исковата молба или процесуални
3
пречки, респективно не липсват изискуеми от закона процесуални
предпоставки за разглеждането на заявените претенции, поради което те са
допустими.Непредставянето на обявени доказателства, не е основание за
оставяне на исковата молба без движение, нито за прекратяване на делото,
поради нейната нередовност(вж. чл.129, ал.2, вр.чл.127 и чл.128 от ГПК).
По съществото на спора, с оглед оплакванията в жалбите по
правилността на първоинстанционното съдебно решение и на допускащото
поправка на явна фактическа грешка в него в частта за разноските, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на
закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Делото е образувано пред Окръжен съд - Сливен по искова молба от Д. И.
И. против М. С. С., за присъждането на главница от 65 000лв.,
представляваща цена на сключен между страните Договор за цесия от
26.11.2014 г., дължима от ответника, срещу придобитото от него по силата на
този договор парично вземане на ищеца спрямо ТВК „Сливенска популярна
каса - Сливен”, в общ размер на 67 480.38 лв. Твърди се, че първоначално
договорената по договора за цесия продажна цена била в размер на 67000 лв.,
но с последващ анекс от 29.12.14г., била предоговорена на 65000лв.Цесията
от 26.11.2014г., била надлежно съобщена на Управителния съвет /УС/ на
длъжника ТВК „Сливенска популярна каса - Сливен” на дата 26.11.2014 г.,
съгласно изискванията на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Плащането на цената по
сделката било уговорено на вноски, в брой или по посочена от цедента
банкова сметка, в срок не по-голям от три години от датата на подписването
на договора или по друг начин, определен от страните в допълнително
споразумение, но до подаването на исковата молба, сумата не била изплатена
дори частично. Твърди се, че с придобитото по цесията вземане, ответникът
ефективно е погасил чрез прихващане паричните си задължения към същата
ТВК „Сливенска популярна каса“- гр.Сливен.
Падежът на вземането настъпвал на 26.11.17 г.,т.к. отправената преди
тази дата покана за доброволно изпълнение от 23.04.16г., не е била успешно
връчена на ответника на постоянния му адрес в гр. С.
Претендира се и мораторна лихва за забава върху главницата, считано от
27.11.17г., до датата на предявяването на исковата молба, в размер на
13 180,56лв. и законна лихва за забава върху главницата след това, до
окончателното й изплащане. Дирят се съдебни разноски и се ангажират
доказателства.
Ответникът не е подал в предвидения от чл.131 от ГПК срок отговор на
исковата молба.
В проведеното пред окръжния съд първо по делото открито съдебно
заседание, чрез процесуален представител- адвокат, ответникът е възразил
срещу редовността на подадената искова молба и е оспорил заявената
претенция за главница като неоснователна, поради нищожност на договора за
4
цесия на следните основания: липса на съгласие по чл.26, ал.2 от ЗЗД, т.к.
договорът, анексът към него и уведомлението до третото лице не били
подписани от ответника и поради неопределеност на прехвърленото с
цесията вземане. То не било индивидуализирано по правопораждащ факт,
срок и пр. съществени условия, поради което не можело да се установи дали е
действително съществуващо- липсвали и доказателства, че цедентът е
титуляр на вземането.На трето място нищожността произтичала от
неспазването на императивните разпоредби на Закона за ограничаване на
плащанията в брой, който намирал приложение с оглед размера на цената по
сделката и поставял задължение за заплащането й по банков път, за което
обаче кредиторът не бил оказал дължимото съдействие, посочвайки банкова
сметка. Това имало за последица недължимост на претенцията за лихви за
забава. Ищецът не бил изпълнил и задължението си за представянето на
документите, удостоверяваши вземането и неговите принадлежности.
Сливенски окръжен съд е приел претенциите за главница и лихви за
основателни и с обжалваното решение е осъдил ответника да заплати на
ищеца исковата сума-главница, ведно със законна лихва за забава в периода
от 26.11.17г. до 26.11.19г. в размер на 13 000лв. Присъдил е и законна лихва
за забава върху главницата от 26.11.19г. до окончателното й
изплащане.Отхвърлил е заявената претенция за мораторна лихва за забава за
горния период над присъдения, до общо заявения от 13 180,56лв.размер.
Присъдил е и разноски в полза на ищеца. За да постигне този краен правен
извод, първоинстанционният съд е счел за неоснователни всички повдигнати
от ответника възражения срещу валидността на договора за цесия и е приел
вземането за дължимо, ведно с обезщетение за забавата му, в размер,
установен от счетоводна експертиза.
Фактическите твърдения за спорното по делото право обуславят правна
квалификация на обективно съединените искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД за
главницата и по чл.86 от ЗЗД за акцесорната претенция за обезщетение за
забава.
Спор по релевантната за делото фактическа обстановка не е налице.
Между страните е сключен договор за цесия от 26.11.2014г., по силата на
който цедентът Д.И. е прехвърлил възмездно на цесионера М.С. вземането си
от ТВК „Сливенска популярна каса“ по договори за вноски във ВСК към
кооперацията. Общият размер на прехвърленото вземане е 67 480.38 лева,
съгласно издадено от длъжника удостоверение от 26.11.14г.(непредставено по
делото).Вземането се прехвърляло в патримониума на цесионера от датата на
сключването на договора. Уговорена е цена на сделката от 67 000лв., снижена
на 65 000лв. с допълнителен анекс на страните от 29.12.14г. Според договора,
плащането на цената се извършва на вноски, в брой или по посочена от
цедента банкова сметка, за срок не по-голям от 3 години от датата на
подписването му или по друг начин, определен от страните в допълнително
споразумение към договора, каквото в случая не е било съставено в тази
5
връзка. Цедентът се е задължил да представи на цесионера в 10-дневен срок
книжата, удостоверяващи прехвърляното вземане и принадлежностите му.
На 26.11.14г. цедентът е уведомил УС на ТВК „Сливенска популярна
каса“-гр.Сливен(т.е. третото лице-длъжник) за извършената цесия с договора
от 26.11.14г., като е посочил новия кредитор(цесионера) и това, че е член на
кооперацията и на ВСК. Върху документа е отбелязано получаването на
уведомлението от адресата на същата дата.
Няма данни цедентът да е посочил банкова сметка за превод на цената по
сделката от цесионера.
На 26.11.2014г. /л.121-дело ОС/ цесионерът също е уведомил
Управителния съвет на ТВК „Сливенска популярна каса“, че е придобил
вземане от кооперацията по сключения договор за цесия, като моли неговите
задължения към същата кооперацията да бъдат прихванати и погасени,
считано към 26.11.2014г. При получаването на уведомлението, длъжникът не
е вписал бележки или възражения.
Горната фактология, подведена под хипотезата на приложимата в
случая правна норма(чл.99 от ЗЗД), обосновава извод за основателност
на заявената претенция за главница, ведно със законна лихва за забава,
защото страните са сключили валиден договор за цесия, пораждащ
дължимо и неудовлетворено право на вземане за цената на
прехвърлените вземания, като длъжникът е все още в забава.
Във връзка с обосноваването на горните изводи, настоящата инстанция
изцяло споделя изнесените в мотивите на обжалваното първоинстанционно
решение съображения, към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
В отговор на повдигнатите във въззивните жалби оплаквания,
въззивният съд добавя следното:
Като всеки договор и този за цесия трябва да отговаря на всички условия
за действителност на договорите. Неподписването му от една от страните,
води до липса на съгласие за сключването му и според закона го прави
недействителен. Освен това цесията бележи собствени специфики.
Разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, уреждащ нормативно института,
предвижда, че предмет на цесията може да бъде всяко вземане, изключая
такова, за което има предвидена със закон, договор или поради естеството му
забрана. Ако предметът на цесията е забранен, тя е недействителна. Според
ал.2 от същата норма, предмет на цесионната сделка могат да бъдат само
съществуващи вземани, а не бъдещи, т.к. преминават при цесионера в обема,
с привилегиите и обезпеченията, които е притежавал прехвърлителят цедент.
На следващо място, договорът за цесия е каузален и винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Липсата на
последното, би довело цесията до недействителност. С оглед това съдебната
практика изисква предметът на сделката (прехвърленото вземане) да бъде
индивидуализиран-определен или определяем, защото противното би я
6
лишило от основание.
Необходимо е и прехвърлителят да съобщи на длъжника цесията, за да
породи тя действие спрямо него(така чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД).
Неизпълнението на което и да е от гореописаните изисквания и
последвалата от това недействителност на цесията, води до недължимост на
цената й.
В рамките на настоящото производство, цесионерът ответник се
защитава с доводи, ограничени от обстоятелството, че не е представил
отговор на иска в срока по чл.131 от ГПК, поради което според чл.133 от
ГПК, е настъпила преклузия за правото му да оспори истинността на
представени по делото документи, да прави възражение за неизпълнение, за
неоказано съдействие от страна на кредитора във връзка със забавата, да
заяви насрещен иск, инцидентен иск или да привлече трето лице- помагач.
Изводимо от това е, че всички направени от адвоката на ответника
възражения за неизпълнение и неоказано от кредитора на длъжника
съдействие, не подлежат на разглеждане.
Поради горното, проверката за нищожност на сделката се извършва по
силата на вмененото на съда от закона задължение, служебно да следи за този
най-тежък порок на договорите, но само когато е установим от външна
формална проверка за валидност или явства от съдържанието им (според т.3
от ТР н№1/2010 на ОСГТК на ВКС, предмет на изследване е заобикаляне и
противоречие със закона, нарушение на добрите нрави).
В случая такива основания не се установяват.
Въззивният съд намира неоснователно и възражението за
нищожност поради липса на воля, т.к. ответникът не бил подписал
цесията.
Първоинстационният съд е изследвал възраженията на ответника за
неавтентичност на подписа му под договора за цесия и е установил
неоснователността им посредством заключението на тройна графологична
експертиза.Въззивникът продължава да поддържа нейното оспорване, но то е
неоснователно, предвид обстоятелството, че изводите й се подкрепят и от
назначената в настоящата инстанция тройна графологична експертиза. Тя е
категорична, че подписът срещу „Цесионер“ в договора за цесия от
26.11.14г.и този срещу „Подпис“ в Уведомлението от М.С. до УС на
ТВК“Сливенска популярна банка“, връчено му на 26.11.14г., са автентични и
принадлежат на посоченото като цесионер лице.
Неоснователно е според този съд направеното в жалбата възражение, че
най-обоснована е първата единична експертиза, приемаща, че подписите на С.
върху оспорваните два документа, „вероятно не са положени“ от него, т.к. тя
е изготвена на база ограничен по обем сравнителен материал по делото, не
обуславя категоричен извод за авторство, а само предположение, освен това
при участието си в назначената по делото тройна експертиза, изготвилият я
7
графолог е изоставил първоначалното си становище и е обосновал
присъединяването си към изводите на останалите две вещи лица,
установяващи категорична автентичност на обследваните по посочените два
документа подписи на ответника.
Промяната в становището на вещото лице по първоначалната единична
експертиза (и допълнителната към нея такава) сочи, че по делото няма
противоречиви експертни мнения за достоверността на подписите на С. върху
цесията и изявлението му за прихващане на дълг към ВСК с прехвърленото
вземане, които да поставят съда пред избор, нуждаещ се от допълнителна
обосновка. Апелативният съд съобразява също, че макар всички експертни
заключения да са установили много различия при изпълнението на подписите
на С., увеличеният обем ползвани от графолозите по тройните експертизи
сравнителни образци, ги е мотивирало да възприемат съвпаденията на
елементите в положените върху тях подписи с тези върху двата, съществени
за спора документа (договор за цесия и уведомление), в подкрепа на извода за
истинност, давайки им по-голяма възможност да преценят, че разликите
произтичат от вариантност при изписването, а не от подправка.
Необосновано според този съд е и възражението за липса на
индивидуализация на прехвърлените в полза на цесионера вземания, довели
до липса на основание за сделката, пораждаща спорното по делото вземане. В
спорната цесионна сделка тези вземания са определени по размер и основание
и няма данни съществуването им да е било оспорено от длъжника-
кооперация, след уведомяването й от цедента по чл.99, ал.4 от ЗЗД. Тъкмо
обратното- върху уведомлението е отбелязано получаването му без
забележки, отказ или възражения. Нещо повече, самият цесионер се позовава
на същите вземания, като реално съществуващи, с оглед което е отправил
молба до УС на ТВК „Сливенска популярна каса“ – гр.Сливен за прихващане
на собствените си задължения към нея с новопридобитите вземания. Върху
това уведомление на ответника също има отбелязване, че е получено на
26.11.14г. от длъжника и няма отразени никакви забележки, отказ или
възражения. Следователно волеизявлението е прието.
Само за пълнота на изложението съдът добавя, че за
неиндивидуализирано, респективно неопределяемо прехвърлено чрез цесия
вземане, практиката на ВКС има друго разбиране.
Така в Решение №32/09.09.10 на ВКС- ТК, по т. д.1193 от 2010г.,
върховната инстанция приема, че цедираните бъдещи вземания по договор с
продължително действие за озеленяване са неопределяеми, доколкото
възникването им в случая е било обвързано от бъдещото изпълнение на
възложената услуга, съответно от приемането й, т.е. от действията на трети
лица, които не могат да бъдат окачествени като модалитети на посочения
договор, така че неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води
до недействителност на цесията, поради недействителност на продажбата, на
основание на която тя е извършена.
8
В друго свое решение (вж. Решение №196/22.11.18г. по гр.д.№3871/17г.
по описа на ВКС, ІV, Г.О.), ВКС е застъпил тезата, изводима от правилото,
установено в чл.99, ал.2 от ЗЗД, че т.к. вземането преминава върху цесионера
в обема, в който цедентът го е притежавал, предмет на цесионната сделка не
могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, като тяхното
съществуване е условие за нейната действителност. Това следвало още от
каузалния характер на цесионната сделка. Така в съответствие с конкретно
поставения за разрешаване в казуса въпрос, е била обоснована
недействителност на цесията, заради липсващо основание(чл.26, ал.2 от ЗЗД),
с оглед неиндивидуализирането на прехвърляемото вземане, описано като
произтичащо от договор за заем, а при условие на евентуалност –от
неоснователно обогатяване.
Възражението за неспазване на ограниченията на Закона за ограничаване
на плащанията в брой, също не защитава тезата на ответника за недължимост
на уговорената по цесията цена, т.к. според сочения нормативен акт,
неспазването на изискването за безкасово плащане не влече нито нищожност
на самото плащане, нито на уговорката за него, а поражда административно
наказателна отговорност, санкционираща нарушението с глоби.
Настоящата инстанция не установява и други основания за нищожност на
договора за цесия, сключен на 26.11.14г. от страните по делото, за които е
длъжна да следи по силата на вмененото й от закона служебно начало.
Следователно сключеният от страните по делото валиден възмезден
договор за цесия поражда задължение за заплащането на уговорената с него
цена, чийто падеж е настъпил на 26.11.17г. Това прави претенцията за
главница основателна.В същия смисъл се е произнесъл и окръжният съд.
Основателността на заявената главница и фактът на неизпълнението й,
въпреки настъпилия на 26.11.17г. падеж, сочи на забава, за вредите от която
изправната страна има право на обезщетение в размер на законната лихва.
Размерът на това обезщетение за периода преди завеждането на делото- от
27.11.2017г. до 26.11.2019г.-е определен на 13 000лв.от съдебно- счетоводна
експертиза пред СлОС, която съдът възприема и цени като годно
доказателствено средство.Обезщетение за забава в размер на законната лихва
се дължи и след това- до окончателното изплащане на главницата.В същия
смисъл е постановил акта си и окръжният съд.
Поради съвпадението на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции по казуса, осъдителното решение на Сливенски окръжен съд
следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба срещу допълнителното решение на Сливенски
окръжен съд, допускащо поправка на първото съдебно решение в частта
за разноските:
Първата инстанция е присъдила с оглед изхода от делото в полза на
ищеца заплатената от него по делото държавна такса от 3127,22лв., сторените
9
разноски от 752 лв. за вещи лица и платените 2500лв. за адвокатско
възнаграждение, което възлиза на общо 6379,22лв., но в диспозитива на
Решение №25/01.06. 21г. този сбор е вписан технически погрешно, като
3564,22лв.. Грешката е поправена с обжалваното тук Решение
№260139/22.07.21г. Вписаната в него като общи разноски сума е правилно
математически изчислена.
Въведеното в жалбата възражение на С., че не дължи въобще разноски за
първата инстанция на противната страна, поради недоказаност на
претенциите й, е неоснователно, защото изводите на въззивния съд са в
обратния смисъл. С оглед това, решението на СлОС за поправка на
констатирана в Решение № 25/01.06.2021г. явна фактическа грешка по
отразяване на общия размер на сторените пред окръжен съд съдебно-
деловодните разноски, следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата
страна има право на всички направени във въззивната инстанция разноски,
възлизащи на уговорено и в брой заплатено адвокатско възнаграждение от
2500лв., съгласно представени договор за правна защита и съдействие и
списък по чл.80 от ГПК.
Неоснователно е възражението на противната страна за прекомерност на
тези разноски. Прекомерността им се определя при съпоставка на
уговореното с минималните адвокатски възнаграждения според НМРАВ, а те
са производни от цената на обжалваемия интерес, който в случая възлиза на
главница от 65000лв. и обезщетение от 13 000лв. Това налага прилагане на
правилото на чл.7, ал.2,т.4 от НМРАВ, при съблюдаване на разпоредбата на
чл.2, ал.5 от НМРАВ, т.е. възнаграждението следва да бъде определено за
всеки от предявените искове поотделно.
Минималното адвокатско възнаграждение за защита по първата
претенция е 2480лв., по втората- 920лв.. Общият им сбор от 3400лв.
надхвърля сумата, платена като възнаграждение на адв. Д.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25/01.06.2021 г. по гр. д. № 577/2019 г.
по описа на Окръжен съд - Сливен в обжалваните осъдителни части и
Решение №260139/22.07.21 г. по същото дело, допускащо поправка на явна
фактическа грешка в Решение № 25/01.06.2021 г., в частта за разноските.
ОСЪЖДА М. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “Ц. О.“ № *,
ап.1, да заплати на Д. И. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул.
“** ф.“ № **, 2500лв. съдебно-деловодни разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено за защитата му по в.гр.д.
№ 352/21г. по описа на Апелативен съд - Бургас.
10
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11