Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 08.02.2021г.

                                              

                                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на петнадесети декември  две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Мариана Ружина като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1259 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 51, ал. 3 от ЗМТА, вр. чл. 118-122  от КМЧП, вр. Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркска конвенция),         обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.1965г.  

  

В исковата молба по делото с вх. № 67497 от 10.07.2020г.  от ищеца „Л.Т.С.“ ООД, търговско дружество, регистрирано съгласно българското законодателство, са изложени твърдения, че е налице влязло в сила арбитражно решение във връзка с арбитрируем търговски спор, отнесен до Арбитражния съд при Международната търговска камара в Париж, несъдебна организация, санкционирана и действаща в рамките на юрисдикцията на Френската република.

Спорът е произтичал от Споразумение за техническо обслужване на флотата на Бул Ер от 25.02.2016г (Рамков договор) и приложения и анекси  към него, сключени между ищеца, доставчик на услуги по техническо обслужване и инженерни услуги на самолети, и ответника „Б.Е.“ ЕООД, в качеството му на лицензиран авиационен оператор на самолети Боинг 737, при натрупани съществени по размер задължения за заплащане на дължимо възнаграждение за предоставени услуги за 6 самолета от флотата на ответника.

Отнасянето и окончателното уреждане на спора, съгласно чл. 15.1.1. от Рамковия договор, е било съгласно Правилата за арбитраж на Международната търговска камара от един арбитър, при място на арбитража в гр. София,  официален език на производството – английски, и при окончателност и задължителност на решението.

Ищецът конкретно сочи обстоятелствата по образуване и протичане на арбитражното производство. Производството е било образувано на 03.09.2018г. и е протекло в две фази – процедурна фаза до назначаване на трибунал и фаза по същество след това. С подписване на доклада по делото от страните и арбитъра, на 02.01.2019г. единственият арбитър по делото д-р К.П.Б.окончателно е приел да изпълнява своя мандат. Под ръководството му е била приета Процедурна заповед № 1, уреждаща реда за размяна на книжа, приемане на процедурни разпореждания и съобщения до страните, назначаване на експертизи и призоваване на свидетели, както и други процедурни въпроси. Под ръководството на арбитражния трибунал производството  е било проведено по същество по Правилата на арбитриране на МТК и са били разгледани всички претенции на страните. Бил е разгледан главен иск на ищеца, акцесорен иск за изтекли договорни лихви, както и възражение за прихващане. Трибуналът е разгледал становище на страните, представени документи, технически и регулаторни експертизи, както  и е провел открито заседание. В арбитражното решение е била описана пълната процедурна история на производството.  

Спорът е завършил с издаване на окончателно решение (Final Award) от трибунала по реда на Правилата за арбитриране на МТК. Исковете на ищеца са били изцяло уважени, а възражението на ответника е било изцяло отхвърлено. По-конкретно на ищеца е била присъдена сумата от 3 083 813. 74 евро възнаграждение за продадени материали и предоставени услуги съгласно  Споразумение за техническо обслужване на флотата на Бул Ер от 25.02.2016г и споразуменията към него и 178 584. 36 евро договорната лихва, изтекла към 06.08.2018г., общо 3 262 398. 10 евро, както  и лихва от 0.75% на месец от 07.08.2018г. до окончателното плащане на сумата от  3 083 813. 74 евро, която до датата на исковата молба (10.07.2020г.) е 541 980. 27 евро, акумулирана към вземането след 703 дни забава след изчисляване на лихвата.

Заедно с присъденото възнаграждение с решението са били присъдени суми в размер на 13 426. 14 лева, 2 300 британски паунда, 112 500 щатски долара, 35 459. 20 швейцарски франка и 194 740. 44 евро направени от ищеца съдебни и други разноски.

Решението е било съобщено на страните по електронен път, за което те са дали предварително съгласие. То е станало окончателно и подлежи на изпълнение.

 Ищецът излага съображения за допустимост и основателност на екзекватурата, при съобразяване на приложимата Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, ратифицирана от Република България през 1965г. Представени са документи по чл. ІV от Конвенцията и не са налице основания за отказ за признаване и изпълнение на решението по чл. V от Конвенцията.

Приложими са още разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗМТА, при спазване на правилата на чл. 118 от КМЧП. Спорът, разрешен с арбитражното решение, е имуществен търговски спор, който е арбитрируем съгласно законодателството на Република България по аргумент от чл. 19, ал. 1 от ГПК. Той е проведен изцяло при спазване на реда, предвиден в Правилата за арбитражния съд към МТК, с които страните са се съгласили.

Ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се признае и да се допусне до изпълнение решението, постановено по международно  арбитражно дело № 23905/МНМ/НВН на Международната търговска камара в Париж, с присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът „Б.Е.“ ЕООД, който също е  търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република България, оспорва иска като неоснователен.

Конкретно възразява, че са  налице са отрицателни предпоставки за отказ за признаване и допускане до изпълнение на решението по чл. V от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

С решението се дерогира основополагащ правен принцип  на обществения ред и правопорядъка в страната – принципът за установяване на истината, като при решаване на най-съществения по делото факт (появата на корозия върху фюзелажите на два от самолетите LZ-BVR и LZ-BVN след химическото им обработване от служители на ищеца) спорът е бил разрешен при прилагане на т.нар. баланс на вероятностите. Доказателства за това  се съдържат в арбитражното решение, което ответникът цитира дословно (§ 424-435 от решението). Страната сочи как е следвало да се възприемат данните по експертните доклади и показанията на свидетелите. Съдебният състав по настоящото дело не бива да навлиза в разглеждане по същество на правия спор, но няма пречка да се констатира очевидна неправилност на арбитражното решение, установима от неговите мотиви. 

Не е била осигурена равна възможност на страните в процеса да упражнят предоставените им права. Доказателства за установяване на това твърдение също се съдържат в арбитражното решение - § 75-78, § 84-88 и § 115-121, цитирано от ответника. Не  е бил приет доклад на SWICAMO, при което  е бил нарушен принципът за равенство на страните. Не е било допуснато изслушването на експертните организации B.I.C.  и Element в рамките на заседанията по арбитражното производство. Това не е можело да бъде само защото  тези организации не са били уточнени като експерти на 21.05.2019г., което е било и за SWICAMO. Нарушен е бил принципът за пълнота на доказателствения материал и  за непревратно тълкуване на доказателствата на едната страна за сметка на тези, ангажирани от другата страна.  Ищецът е представил към писмената си защита съдебна практика в нарушение на изискването да не се представят нови доказателства.

Страната сочи съдебни решения на състави на Върховния касационен съд  на Република България.  

Ответникът иска предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото разноски.

 

И от двете страни в срок са представени писмени защити.       

 

По предявения иск

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното: 

При възникнал правен спор между страните във връзка с изпълнение от ответника на задълженията му по сключено Споразумение за техническо обслужване на флотата на Бул Ер от 25.02.2016г. („Рамков договор“), с  приложения и анекси,  на 03.09.2018г. от ищеца е бил предявен иск пред Международния арбитражен съд на Международната търговска камара в Париж - за заплащане от ответника на възнаграждение за продадени материали и предоставени услуги по договора, ведно с дължими лихви по договора  и с искане за присъждане на разноските в арбитражното производство.

Искането е било съответно на уговореното в клаузата на  чл. 15.1.1 от договора от 25.02.2016г., съгласно която споровете между страните по отношение на тълкуването или прилагането на договора или във връзка с възникнали от него права или задължения следва да бъдат отнесени и окончателно уредени съгласно Правилата за арбитраж на Международната търговска камара от един арбитър, назначен в съответствие с тези правила, при място на арбитража в гр. София, официален език на производството – английски, и окончателност на постановеното решение. Споразумението (договорът) от 25.02.2016г. е представен по делото на английски и български език, в заверени от ищеца преписи.

По искането на ищеца за арбитраж е било образувано арбитражно дело № 23905/МНМ/НВН и назначен арбитър по реда на Правилата за арбитраж на Международната търговска камара от 2017г., потвърдил приемането на мандата си в арбитражното производство, за което страните не са възразили.  

Делото е било разгледано  по посочените правила за арбитраж, като от назначения арбитър е била издадена и специална процедурна заповед със съгласие на страните.

В хода на производството от страните са били подадени искане и отговор, реплика и дуплика, включително във връзка с насрещно евентуално възражение на ответника за възстановяване от ищеца на плащания по договора и за обезщетение за причинени вреди от договорно неизпълнение. Дадени са били становища и отговори след изслушването и по разноските. Устни изслушвания са били проведени за времето от 08.10.2019г. до 10.10.2019г. в гр. София.  По-конкретно възраженията на ответника по същество на исковете на ищеца са били, че услугите на ищеца са  некачествени, включително по отношение на услугите за базова поддръжка и боядисване, което е причинило проблеми с четири от самолетите, наети от ответника от „Лизинг Финанс“ ЕАД.     

Съгласно процедурните правила, всяка страна е имала право да използва по един технически експерт и един регулаторен експерт. Ответникът е посочил Falconmet и  GAL Aerostaf. Допълнително от него са били посочени Bright International Group LLC (BIC) *** (Element), но при възприето нарушение на процедурните указания, дадени на конферентен разговор между страните и арбитъра на 21.05.2019г. с процедурния график, тези експерти не са били допуснати в изслушванията. Възприето е било, че те са нови  неодобрени експерти, които преди това не са участвали в арбитража.

Не е бил приет и експертен доклад от SWICAMO LLC, също доказателствено искане на ответника, по сходни  съображения – че се е касаело за късен етап от арбитражното производство и допускането на експертни доклади от нови експерти би поставило в неблагоприятно положение ищеца.

На 18.11.2019г., след изслушването, в края на което е било постигнато съгласие и е било разпоредено от арбитъра,  че  на страните не е позволено да сочат нови доказателства,  ищецът е представил съдебна практика като доказателства. Тя е била приета от арбитъра,  тъй като е фигурирала в експертно становище от 16.08.2019г. и не се е касаело за недопустими нови доказателства. Ищцовата страна е оттеглила  и не е било съобразявано решение на ВКС, ГК, ІV г.о. по гр.д. № 4075/2013г., което единствено не е било посочено в експертното становище от 16.08.2019г. – самата страна е пожелала арбитърът да игнорира това решение.  

Делото е приключило с одобряване на 23.04.2020г. на проект за окончателно решение, постановено от арбитражния съд и  подписването на арбитражно решение на 04.05.2020г. от арбитъра, също съгласно Правилата за арбитраж на Международната търговска камара от 2017г.

Съгласно диспозитива на решението по арбитражното дело, „Б.Е.“ ЕООД е било осъдено да заплати на  „Л.Т.С.“ ООД  3 262 398. 10 евро, както и лихва за забавено плащане съгласно чл. 7.7 от Договор за техническо обслужване на флотата на Бул Ер от 25.02.2016г. („Рамков договор“) в размер на 0.75% на месец върху сумата от 3 083 813. 74 евро за периода от 07.08.2018г. до датата на плащане от ответника.

Сумата от 3 262 398. 10 евро е включвала 3 083 813. 74 евро възнаграждение за продадени материали и предоставени услуги съгласно  Споразумение за техническо обслужване на флотата на Бул Ер от 25.02.2016г., както и 178 584. 36 евро договорната лихва, изтекла към 06.08.2018г.

Приложимо материално право, съгласно изрично уговорено и в договора между страните, е било българското право, възприето и от арбитъра по спора.

Допълнително са били присъдени направените от ищеца разноски в арбитражното производство -  13 426. 14 лева, 2 300 британски паунда, 112 500 щатски долара, 35 459. 20 швейцарски франка и 194 740. 44 евро.

Отхвърлено е било възражението на ответника за прихващане.   

По-конкретно възражението на ответника за прихващане с  вече платени от него суми по договора е било отхвърлено, тъй като, най-общо, не се е установило разваляне на договора по чл. 87 от ЗЗД или изобщо прекратяване на договора, включително при съобразяване на конкретните изявления на ищеца в тази връзка (§ 365 от решението).

Отхвърлена е била и претенцията за вреди по чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД (§ 366 и сл. от решението), също предмет на възражение за прихващане, тъй като ответникът не е успял да докаже количественото измерение на вредите. В решението е било посочено, и не се опровергава по делото,  че арбитърът е напомнял необходимостта от доказване на количеството на вредите, а ищецът е подчертавал, че ответникът не е определил количествено своите претенции.

В решението  е било възприето още, че ответникът е поел значителен търговски риск, като е взел под наем самолети на повече от 19 години (близо до пенсионната възраст на един самолет), с три предишни оператора и проблеми с документацията и поддръжката, по времето, когато са закупени, и този риск се е материализирал.  В тази връзка  в § 424 и сл. от решението  от арбитъра е било възприето, въз основа на разпит на свидетелите и на експерти с противоречиви показания, че не е доказано, че ищецът е причинил корозия на два от самолетите, смесвайки стрипъри по време на изпълнение на услугите по сваляне на боята. В арбитражното производство ответникът е твърдял, че от него не може да се изисква да установи със 100% сигурност  това обстоятелство, с което арбитърът се е съгласил, позовавайки се принципно на правилото в доказването „баланс на вероятностите“ – че настъпването на определен факт е по-вероятно, отколкото не, но при събраните доказателства е било преценено, че ответникът не е изпълнил това изискване във връзка с доказването.

Изложените обстоятелства се установяват от представеното по делото арбитражно решение. В решението са описани арбитражното споразумение и приложимото право, процедурната история и конституирането на трибунала (арбитъра), приложимите разпоредби, както и е било отговорено на въпросите за произнасяне – по претенцията на ищеца за заплащане на дължими вземания от продажба на материали и технически услуги и по условното искане на ответника за прихващане, както и по исканията за лихви и разноски. В края е бил постановен и диспозитивът.  

Арбитражното решение е в официален препис -   с нотариално заверен подпис на генералния секретар на Международния арбитражен съд на Международната търговска камара в удостоверение на верността на преписа. Представен е и превод от английски език на документа с нотариално заверен подпис на преводач за удостоверяване верността на превода по реда на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Заверяването е потвърдено като достатъчно съгласно писмо вх. № 84580/18.08.2020г. на МВнР, Дирекция „Консулски отношения“. 

Представен е още оригинал на удостоверение на генералния секретар на Международния арбитражен съд на Международната търговска камара за окончателност на постановеното решение с дата на удостоверението 26.05.2020г., с нотариално удостоверяване на подписа, също придружено с превод на български с нотариално заверен подпис на преводача.

Решението е било съобщено на страните по електронен път на 06.05.2020г. За връчване на решението по делото са представени електронни документи.   

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

 

Предявеният иск за признаване и допускане до изпълнение на решение  на чуждестранен арбитражен съд е допустим и основателен.

Налице е постановено решение от арбитър при Международния арбитражен съд на Международната търговска камара в Париж, като орган на постоянен арбитраж, на когото страните са се подчинили, и с което е разрешен търговски спор между тях,  с осъждане на ответника да заплати парични суми и при отхвърляне на негови евентуални възражения за прихващане.

Независимо закона по регистрация на страните, както и мястото на арбитража, арбитражното решение не се смята за национално решение в държавата,  която се иска неговата признаване и решение (Република България), при което са приложими чл. 51, ал. 3 от ЗМТА, вр. чл. 118-122  от КМЧП, вр. Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркска конвенция),            обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.1965г. (в този смисъл изрично чл. І § 1 от Конвенцията).   

Съгласно изискването на чл. 119, ал. 2, изр. 1 от КМЧП, вр. чл. 51, ал. 3 от ГПК, вр. чл. ІV, § 1, б.“а“ от Нюйоркската конвенция, към молбата по делото е представен  надлежно заверен от арбитражния съд препис от постановеното арбитражно решение. Документът е в заверен превод по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, съгласно изискването на чл. 119, ал. 2, изр. 2 от КМЧП, вр. чл. ІV, § 2 от Нюйоркската конвенция. Представен е и препис от договора между страните, съдържащ арбитражна клауза (чл. ІV, § 1, б.“б“ от Нюйоркската конвенция). Отделно е представено и удостоверение, че решението на чуждия арбитражен съд е влязло в сила. 

Същевременно не са налице основания за отказ по чл. V от Конвенцията, така както възразява ответникът.  

  Не се установява невъзможност на страната да предяви своите защитни средства в арбитражното производство (чл. V, § 1, б.“б“ от Нюйоркската конвенция).

Искането на ответника като експерти да бъдат изслушани допълнително Bright International Group LLC (BIC) *** (Element) е било в нарушение на процедурните правила на арбитража – страната е можела да посочва само двама експерти, което е било направено. Това е било и по отношение на експертния доклад от SWICAMO LLC, посочен след крайния срок за представяне на доказателства. Същевременно не се установява на ищцовата страна да са били допуснати доказателства след определения краен срок за събирането им, което не е било позволено на ответника  – токова е било само  представеното от ищеца  решение на ВКС, ГК, ІV г.о. по гр.д. № 4075/2013г., но ищецът сам  пожелал арбитърът да игнорира решението, което е било и сторено.

Съдопроизводственият ред е бил по процесуалните правила на арбитражния съд, разглеждащ и решаващ делото  - Правилата за арбитраж на Международната търговска камара от 2017г. Тези правила и тяхното фактическо приложение трябва да  отговарят  на основните принципи на българското право, като част от обществения ред,  за което съдът следи служебно (чл. V, § 2, б.“б“ от Нюйоркската конвенция).

В случая се установява съответствие на приложимата процедура с основните принципи на българското право, включително свързаните със защитата на страните  принцип на законност, предвиждащ всяко процесуално действие да бъде съобразено с изискванията на процесуалния закон, принцип на състезателност, изискващ осигуряване на възможност всяка страна да участва в производството, по реда на което ще бъде постановено обвързващото я съдебно решение, както и принцип на процесуалното равенство на страните (чл. 4, ал. 1, чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБ). По-конкретно въведените по арбитражната процедура крайни срокове и преклузии, във връзка с които ответникът изрично възразява, са познати и на българското право и целят бързина и икономичност като желана  цел на процеса. Това  е особено важно за арбитражните спорове по търговски дела, тъй като се отговаря на нуждите на бизнес общността. Самата Международна търговска камара в Париж, към арбитражния съд на която страните са отнесли спора си, е световна бизнес организация.

 В случая, както се посочи, не е налице и нарушение при приложените правила относно преклузиите. Няма  недопуснати доказателства на ответика или такива на ищеца в нарушение на принципите на законност, равенство на страните и състезателност.     

Не се установява още нарушение на принципа за дирене на истината (чл. 121, ал. 2 от Конституцията на РБ), като част от обществения ред, изискващ да се вземат предвид всички факти, без да се изопачават, и да се мотивира  решението, за което ответникът също конкретно е  възразил, но и за което съдът следи служебно.

В арбитражното производство е било прието за установено, а и не се оспорва от ответника, че е имало корозия върху фюзелажите на два от самолетите, но които още към момента на закупуване са били на значителна възраст, с продължителна експлоатация, с три предишни оператора и проблеми с документацията и поддръжката. При тези обстоятелства ответникът е възразил, че корозирането е по причина на дейности на ищеца - смесване на стрипъри по време на изпълнение на услугите по сваляне на боята. Обстоятелството е било в доказателствена тежест на ответника, но при преценка на доказателствата (противоречиви свидетелски показания и експертизи), както и на всички обстоятелства,  крайният извод на арбитъра е бил, че смесване на стрипъри, причинило корозия е недоказано. При дейността по доказването подходът на арбитъра е бил да се оценят приблизително хипотезите (възможностите) и високата или ниската степен на вероятност за настъпването на събитието, за което ответникът в арбитражното производство възразява, и при преценка на този баланс на вероятностите арбитърът е приел, че обстоятелството за настъпване на корозия по причина на ищеца е останало недоказано. Изводите на арбитъра формално съответстват на правилата на опита и логическото мислене при доказването. Не се касае за пренебрегнати или изопачени факти, а за мисловна дейност по преценка на факти и доказателства по вътрешно убеждение,  при което и принципът за дирене на истината е спазен. Не е налице противоречие с обществения ред на държавата, в която се иска решението да бъде признато и изпълнено - територията на Република България. Допълнително е била  спазена арбитражната процедура с провеждането на подготвително заседание, мотивиране на процедурно решение и мотивиране на самото арбитражно решение.

Националният съд няма право да преценява правилността  на решението, включително неговата обоснованост, а дали установените и приложени  правила при постановяването му не противоречат на обществения ред на държавата, в която се иска признаване и изпълнение на решението. Отделно, че възраженията на ответника за прихващане, съгласно арбитражното решение, са били отхвърлени основно като недоказани по размер, както и изобщо неуточнени.     

Не е налице и пречка по чл. 5, §2, б.“а“ от Нюйоркската конвенция за отхвърляне на иска по делото – че съгласно закона на държавата, в която се иска признаване и изпълнение на решението, предметът на спора не подлежи на разглеждане на арбитраж, за което съдът също следи служебно. Както се посочи, в случая се касае за арбитрируим търговски спор (чл. 19, ал. 1  от ГПК).     

             

По разноските

           

При изхода на делото разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК такива са дължими на ищеца – 50 лева платена държавна такса и 2 112. 30  лева разноски за адвокат с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 04.12.2020г., общо 2 162. 30 лева.

 

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

 

ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на територията на Република България,  по иск с правно основание чл. 51, ал. 3 от ЗМТА, вр. чл. 118-122  от КМЧП, вр. Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркска конвенция),         обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.1965г.,   на „Л.Т.С.“ ООД, с ЕИК ******и със  седалище и адрес на управление ***, Летище София,   срещу „Б.Е.“ ЕООД, с ЕИК ******и  със седалище и адрес на управление ***, на решение на арбитър при Международния арбитражен съд на Международната търговска камара в Париж по арбитражно дело № 23905/МНМ/НВН, с което „Б.Е.“ ЕООД е осъдено да заплати на  „Л.Т.С.“ ООД  сумата от 3 262 398. 10 евро, както и лихва за забавено плащане съгласно чл. 7.7 от Договор за техническо обслужване на флотата на Бул Ер от 25.02.2016г. („Рамков договор“) в размер на 0.75% на месец върху сумата от 3 083 813. 74 евро за периода от 07.08.2018г. до датата на плащане от ответника,  ведно с присъдените разноски в арбитражното производство -  13 426. 14 лева, 2 300 британски паунда, 112 500 щатски долара, 35 459. 20 швейцарски франка и 194 740. 44 евро.

 

ОСЪЖДА „Б.Е.“ ЕООД, с ЕИК ******и  със седалище и адрес на управление ***, да заплати на  „Л.Т.С.“ ООД, с ЕИК ******и със  седалище и адрес на управление ***, Летище София,   сумата от 2 162. 30 лева (две хиляди сто шестдесет и два лева и тридесет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: