№ 54
гр. Бургас, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора П. П. Кр.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600089 по описа за 2022 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на
наказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на основание
чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, осъденият В. ИВ. Т.
оспорва правилността на определение №27 от 04.04.2022г. по НОХД
№13/2022г. на Районен съд – Тополовград, с което е било одобрено
постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Ямбол, осъдения и
неговия защитник споразумение за решаване на наказателното дело, съгласно
което осъденият се признавал за виновен в извършване на престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК и му се налагало наказание лишаване от свобода за срок
от седем месеца. Искателят твърди, че посоченото съдебно определение е
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, защото са били налице
изискванията за прилагане на чл.78а от НК, като самото прилагане на тази
норма е задължително и съдът е следвало да не одобрява постигнатото между
страните споразумение, а да върне делото на прокурора за да бъде изготвено
1
и внесено предложение по реда на Глава 28 от НПК. Изтъква като допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила неразясняването от съда и
защитника на повдигнатото му обвинение и отнетата му по този начин
възможност да организира защитата си и да посочи доказателства в подкрепа
на защитната си теза. Моли апелативният съд да отмени определението, с
което районният съд е одобрил постигнатото между страните споразумение за
решаване на делото и да върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането
на осъденото лице В. ИВ. Т., макар и допустимо, е неоснователно и пледира
същото да се остави без уважение. Намира за несъстоятелен довода на
искателя за нарушение на материалноправната разпоредба на чл.78а, ал.1 от
НК и излага обстойни съображения за липсата на кумулативно предписаните
изисквания за нейното прилагане. Позовава се на приложена по делото
справка за съдимост на осъдения, от която е видно, че към момента на
извършване на деянието искателят е бил осъждан за престъпление от общ
характер, като самото деяние е осъществено в изпитателния срок на
предходно осъждане. Изразява позиция за спазване на разпоредбите на глава
29 от НПК за решаване на делото със споразумение. Оспорва и възражението
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали
правото на защита на осъдения, като обръща внимание, че в досъдебната фаза
при предявяване на обвинението осъденият Т. изрично е декларирал, че не
желае защитник, по време на разпита си като обвиняем собственоръчно е
написал, че разбира за какво престъпление е обвинен и не желае предявяване
на материалите по делото, а в съдебната фаза като подсъдим изрично отново е
заявил, че се признава за виновен, че доброволно е подписал споразумението,
съгласен е с него и разбира неговите последици. Прокурорът смята, че
одобреното от съда споразумение не противоречи на закона и морала, поради
което намира, че оплакванията за неправилно приложение на материалния
закон и за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.
Приема, че съдебното определение в частта му, с която е одобрено
постигнатото между страните споразумение за приложение на чл.68, ал.1 от
НК, е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като посоченият законов текст е извън изчерпателно изброените в чл.381,
ал.5 от НПК въпроси, по които е допустимо споразумяване между страните в
2
процеса. Аргументира становището си с разпоредбата на чл.383, ал.3 от НПК,
съгласно която в такива случаи привеждането в изпълнение следва да стане с
отделно определение по реда на чл.306 от НПК, което определение, за
разлика от определението, с което се одобрява споразумението, подлежи на
обжалване и протестиране по реда на глава 21 от НПК. Като изтъква, че
последица от неспазването на посочената процедура е невъзможността на
страните да инициират инстанционен контрол, приема, че само в тази част на
определението е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което е и основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на
производството. Счита, че посоченото нарушение не налага отмяна по реда на
възобновяването на цялото съдебно определение, а само в частта му относно
приложението на чл.68, ал.1 от НК, тъй като установеното в чл.383, ал.3 от
НПК изискване за произнасяне с отделно определение указва, че частта от
акта, с която тази норма е приложена, има самостоятелен характер и не влияе
на останалата част от определението за одобряване на споразумението.
Пледира да се възобнови производството по НОХД №13/2022г. на Районен
съд – Тополовград в частта относно приложението на чл.68, ал.1 от НК и да
се върне делото за ново разглеждане по този въпрос в производство по
чл.306, ал.1, т.3 от НПК.
Искателят В. ИВ. Т., редовно призован, не се яви в съдебно заседание по
настоящото извънредно производство нито лично, нито чрез процесуален
представител и не заяви дали поддържа искането си за възобновяване на
наказателното дело.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъдения В. ИВ. Т., изслуша устно изразеното в съдебно заседание становище
на прокурора и провери материалите по делото, направи следните
констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението по чл.382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с
датата на постановяване на определението поради липсата на законова
възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната
проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422,
3
ал.1, т.5 от НПК – определение за одобряване на споразумение за решаване на
наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
С определение №27 от 04.04.2022г. по НОХД №13/2022г. Районен съд –
гр. Тополовград е одобрил постигнато между прокурор от Районна
прокуратура – Ямбол, Териториално отделение – Тополовград, подс. В. ИВ.
Т. и неговия упълномощен защитник споразумение за решаване на
наказателното дело, съгласно което подс. Т. се признава за виновен в това, че
на 16.03.2022г., в гр. Тополовград, по ул. „Бадама“, в посока ул. „Москва“, е
управлявал МПС – лек автомобил „БМВ“, модел „525 ТДС“, с рег. №* ****
**, след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, установено по
надлежния ред – чрез изпробване с техническо средство “Dreger Drug Test
5000“ с фабр. № АRPK 0027, съставляващо престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му се налагат наказания
лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален общ режим
и глоба в размер на 500 лева. На основание чл.343г от НК В. ИВ. Т. е бил
лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от
04.04.2022г.
Със същото определение е одобрена постигната между страните в
процеса клауза, съгласно която на основание чл.68, ал.1 от НК се привежда в
изпълнение наложеното на подс. В. ИВ. Т. с присъда №2 от 19.01.2021г. по
НОХД №86/2020г. на Районен съд – гр. Тополовград наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, което да изтърпи отделно при първоначален
общ режим.
Видно от приложената в бързото производство №25/2022г. на РУ - гр.
Тополовград справка за съдимост / л.7 – л.9 от ДП/, осъденият Т. е двукратно
осъден за престъпления от общ характер към деня на извършване на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК - 16.03.2022г. Така, с присъда №2 от
19.01.2021г., влязла в сила на 04.02.2021г., по НОХД №86/2020г. на Районен
съд – гр. Тополовград, осъденият Т. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26
ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
4
изпитателен срок от три години.
С присъда №10 от 03.06.2021г., в сила от 11.06.2021г., по НОХД
№33/2021г. на Районен съд – гр. Тополовград осъденият Т. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което
му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.
Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, предмет на разглеждане по
НОХД №13/2022г. на Районен съд – гр. Тополовград, е умишлено и за него се
предвиждат наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от
500 лева до 1500 лева. Деянието е извършено в тригодишния изпитателен
срок на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, определен на осъдения Т. с
присъда №2 от 19.01.2021г., влязла в сила на 04.02.2021г., по НОХД
№86/2020г. на Районен съд – гр. Тополовград, който срок е започнал да тече
на 04.02.2021г. и към инкриминираната дата - 16.03.2022г. не е изтекъл.
Изложените безспорно установени факти и обстоятелства обуславят
правния извод, че в случая не са налице всички кумулативно предвидени в
чл.78а, ал.1 от НК изисквания за прилагане института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо
осъдения Т. за разгледаното по НОХД №13/2022г. на Районен съд – гр.
Тополовград престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Изпълнени са законовите
условия, предписани с чл.78а, ал.1 б.“а“ и б.“в“ от НК, но не и условието,
предписано с б.“б“, предл.1 на същия текст.
Както вече се отбеляза по-горе, престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е
умишлено и за него към деня на извършване на настоящото деяние –
16.03.2022г. се предвиждат наказания лишаване от свобода от една до три
години и глоба от 500 лева до 1500 лева.
От конкретно извършеното от осъдения Т. престъпление по чл.343б, ал.3
от НК не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Но към инкриминираната дата – 16.03.2022г. осъденият Т. е бил
двукратно осъден за престъпления от общ характер – такова по чл.195, ал.1,
т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и такова по чл.345,
ал.2 вр. ал.1 от НК, като за първото посочено престъпление му е наложено
наказание лишаване от свобода с прилагане института на условното осъждане
по чл.66, ал.1 от НК, а деянието по чл.343б, ал.3 от НК, разгледано по НОХД
№13/2022г. на Районен съд – гр. Тополовград, е реализирано в тригодишния
5
изпитателен срок на предходното осъждане. Наличната минала съдимост на
осъдения Т. за престъпления от общ характер е пречка същият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание съгласно чл.78а, ал.1 от НК за третото поред извършено от него
престъпление.
Изложените по-горе несъмнени констатации и техният анализ налагат
правния извод, че определението по НОХД №13/2022г. на Районен съд – гр.
Тополовград, с което е одобрено постигнатото между страните в процеса
споразумение за решаване на наказателното дело, в това число относно
наложеното на осъдения Т. наказание лишаване от свобода, и чиято отмяна се
претендира по реда на възобновяване на делото, не е постановено при
нарушение на материалноправната разпоредба на чл.78а от НК.
Налице е обаче допуснато нарушение на друг текст от материалния
закон. С одобряване на споразумението първоинстанционният съд е нарушил
материалноправната норма на чл.55, ал.2 от НК при определяне на
кумулативно предвиденото в приложимия текст на чл.343б, ал.3 от НК
наказание глоба – от 500 лева до 1500 лева. Вярно е, че разпоредбата на чл.55,
ал.2 от НК не е императивна, същата предписва възможност за съда при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК да слезе под най-ниския предел на
наказанието глоба най-много с една втора. Но съгласно константната съдебна
практика, когато съдът приеме, че са налице многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства, при индивидуализацията на наказанията е длъжен
да приложи чл.55 от НК не само за основното, но и за другите наказания, ако
са предвидени в приложимата наказателноправна норма от Особената част на
НК. Наред с това и специално за наказанието глоба, в съдебната практика е
прието, че правилото на чл.55, ал.2 от НК се прилага, както когато глобата е
самостоятелно или алтернативно наказание, така и когато тя се налага заедно
с друго наказание като кумулативна санкция. Предвид на това и като се
съобрази, че в конкретния случай съдът не е упражнил правомощието си по
чл.55, ал.3 от НК да не наложи по-лекото и кумулативно предвидено за
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, наред с наказанието лишаване от
свобода, наказание глоба, а е възприел постигнатото между споразумелите се
страни становище за налагане и на по-лекото предвидено за престъплението
наказание глоба, уговорено в размер на 500 лева, следва да се приеме, че
одобряващото споразумението съдебно определение на първата инстанция е
6
незаконосъобразно в обсъдената част - досежно размера на кумулативно
предписаното наказание глоба, защото противоречи на разпоредбите на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК. Съблюдаването на тези текстове е изисквало в
случая кумулативно предвиденото и наложено наказание глоба да се
определи в параметрите от 250 лева до 499 лева.
Основателно е оплакването на искателя за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, засегнали правото му на защита.
Нарушени са процесуалните норми на чл.381, ал.5 и ал.6 от НПК, които
императивно изискват споразумението за решаване на делото да се изготви в
писмена форма, да съдържа съгласието на страните по всички изрично
указани в закона въпроси, да носи подписите на прокурора,
обвиняемия/подсъдимия и неговия защитник, да бъде придружено от писмена
декларация на обвиняемия/подсъдимия, в която същият да декларира, че се
отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. В случая
първоинстанционното производство е било образувано по повод на внесен
обвинителен акт. Съгласно чл.384, ал.1 от НПК първоинстанционният съд
може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след
образуване на съдебното производство и до приключване на съдебното
следствие, но при спазване на условията и реда на глава 29 от НПК.
Следователно, независимо, че съдебното производство в случая е било
образувано по общия ред – с внасяне на обвинителен акт, след като страните
са се спогодили и желаят делото да се реши по диференцираната процедура
на Глава 29 от НПК, това е могло да стане при съблюдаване на всички
предписани от закона изисквания, в това число тези по чл.381, ал.5 и ал.6 от
НПК – да се изготви споразумение в писмена форма със съответното
съдържание и подписите на всички страни в процеса, както и писмена
декларация на подсъдимия, в която същият да декларира, че се отказва от
съдебно разглеждане на делото по общия ред. Липсата на писмено
споразумение, съдържащо съгласието на страните по визираните в закона
въпроси и носещо подписите на споразумелите се, ведно с отсъствието на
нарочна декларация на подс. Т., че се отказва от съдебно разглеждане на
делото по общия ред, са препятствали възможността делото да се разгледа по
особената процедура на глава 29 от НПК. Наложително е било съдът да
изиска изготвянето в писмена форма на постигнатото между страните
споразумение, както и подписването на същото от всички страни по делото, а
7
също и писмена декларация, подписана от подсъдимия, че се отказва от
съдебното разглеждане на делото по общия ред, и едва след изпълнение на
тези условия да пристъпи към разглеждане на спора по специалния ред на
чл.381 и сл. от НПК.
Допуснато е нарушение и на процесуалната разпоредба на чл.383, ал.3 от
НПК. Съгласно този законов текст, когато споразумението е за деяние
извършено при условията на чл.68, ал.1 от НК, съдът се произнася и относно
изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл.306, ал.1, т.3. Наред с
това, нормата на чл.381, ал.5, т.1 – 6 от НПК урежда изрично и изчерпателно
въпросите, които страните следва да обсъдят и по които следва да постигнат
съгласие в своето споразумение за решаване на наказателното дело, като не
предвижда възможност страните да се споразумяват относно приложението
на чл.68, ал.1 от НК. Според текста на чл.306, ал.1, т.3 от НПК, към който
препраща чл.383, ал.3 от НПК, съдът може да се произнесе с определение по
въпроса дали са налице условията на чл.68 от НК, като в ал.3 на чл.306 от
НПК е предвидена възможност определението по ал.1, т.1-3 на чл.306 от НПК
да се обжалва и протестира по реда на Глава 21 от НПК, докато съгласно
разпоредбата на чл.382, ал.9 от НПК, определението на съда, с което се
одобрява постигнато между страните в наказателния процес споразумение за
решаване на наказателното дело, е окончателно, т. е. то не подлежи на
обжалване и протестиране.
При съобразяване на цитираните законови регламенти, следва да се
приеме, че определението от 04.04.2022г. по НОХД №13/2022г. на Районен
съд – гр. Тополовград, с което е одобрено постигнатото между подс. Т.,
неговия защитник и представителя на Районна прокуратура – Ямбол,
Териториално отделение – Тополовград, споразумение за решаване делото, е
постановено при нарушение на процесуалния закон, защото не са спазени
процесуалните норми на чл.381, ал.5 и ал.6 вр. чл.384, ал.1 от НПК,
изискващи при образувано по общия ред съдебно производство да се изготви
самостоятелно споразумение в писмена форма със съответното съдържание и
подписите на всички страни в процеса, а също и писмена декларация на
подсъдимия, че се отказва от съдебното разглеждане на делото по общия ред,
както и не са спазени процесуалните разпоредби на чл.383, ал.3 и чл.306, ал.1,
т.3 от НПК, които уреждат компетентността на съда да се произнася с
определение, подлежащо на въззивен контрол, по прилагането на чл.68, ал.1
8
от НК. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, защото са
засегнали процесуалните права на страните, като ги лишили от възможността
да атакуват пред въззивната инстанция съдебния акт по приложението на
чл.68, ал.1 от НК, каквато правна възможност е предвидена в чл.306, ал.3 от
НПК. Това е така, защото определението на първоинстанционния съд, с което
е одобрено постигнатото между страните в наказателния процес
споразумение за решаване на наказателното дело, е окончателно, съгласно
чл.382, ал.9 от НПК и не може да бъде обжалвано и протестирано пред
горната съдебна инстанция.
Аргументираните по-горе нарушения на материалния и процесуалния
закон са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и
съставляват основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на
наказателното дело.
В заключение, апелативният съд установи, че определението по НОХД
№13/2022г. на Районен съд – гр. Тополовград, с което е одобрено
постигнатото между страните в процеса споразумение за решаване на делото
и чиято отмяна се претендира по реда на възобновяване на делото, е
постановено в нарушение на материалния закон по чл.55, ал.2 от НК и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила обсъдени по-
горе. Разгледаното искане на осъдения Т. за възобновяване на посоченото
наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1 т.1 и т.2 от
НПК, е основателно и следва да се уважи. При наличието на въпросните
основания, в настоящата извънредна процедура съдът следва да възобнови
производството по цитираното НОХД, да отмени постановеното по него
определение, с което е одобрено постигнатото между страните в процеса
споразумение за решаване на делото и да върне същото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който да спази
нормите на материалния и процесуалния закон.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1
вр. чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Бургаският апелативен
съд
РЕШИ:
9
ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по НОХД
№13/2022г. на Районен съд – гр. Тополовград.
ОТМЕНЯ определение №27 от 04.04.2022г. по НОХД №13/2022г. на
Районен съд – гр. Тополовград за одобряване на постигнато между страните
споразумение за решаване на делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр.
Тополовград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10