Определение по дело №595/2024 на Административен съд - Русе

Производството е образувано е по жалба на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Й. М., № ***, с район на действие Окръжен съд - Русе, ЕИК ********* и със съдебен адрес гр. Русе, [улица], чрез пълномощник адв. К. Х., АК Русе, като са предявени следните искания към съда: „ 1) обявите за нищожни: отказа на Т. П. - Главен експерт „Системи и компоненти на електронното управление“ към Министерството на електронното управление по повод подадено заявление № МЕУ-7020/17.04.2024г., връчено по електронната поща на 17.05.2024г. и становище, обективирано в писмо № МЕУ- 8435/10.05.2024г. на Б. Ц. - Заместник-министър на правосъдието, като издадени от некомпетентен орган; 2) в условията на евентуалност да отмените актовете по т. 1 като незаконосъобразни и неправилни, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 3) да отмените становище, обективирано в писмо № МЕУ- 8070/02.05.2024г. на Главен комисар А. И. - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ като незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 4) да изпратите преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона 5) да присъдите на ЧСИ В. М. с район на действие Окръжен съд гр.Русе сторените разноски в производството по делото; 6) на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.З, пр.З ЗА да присъдите адв. възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя.“

С Разпореждане № 2155 /10.07.2024 г. съдът е указал на жалбоподателя в 3-дневен срок от съобщението да отстрани следната нередовност: Да уточни кой акт оспорва, кой е неговия издател и в какво се състои искането му до съда относно така посочения от него акт.

В указания срок е постъпила молба с вх. № 3485/11.07.2024 г., в която е представено следното уточнение:

„С жалба вх. № ***1692/29.05.2024г., получена от Министерството на електронното управление чрез ССЕВ са оспорени три акта:

1) отказ, обективиран в електронно писмо, издаден от Т. П. - Главен експерт „Системи и компоненти на електронното управление" към Министерството на електронното управление по повод подадено заявление № МЕУ-7020/ 17.04.2024г., връчен по електронната поща на 17.05.2024г. Искането до съда по повод този акт е да бъде обявен за нищожен, в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Министерството на електронното управление със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона;

2) становище, обективирано в писмо № МЕУ-8070/02.05.2024г. на Главен комисар А. И. - Директор на Главна дирекция „Национална полиция". Искането до съда по повод този акт е да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и |съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Директор на Главна дирекция „Национална полиция" със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и

3) становище, обективирано в писмо № МЕУ-8435/10.05.2024г. на Б. Ц. - Заместник-министър на правосъдието. Искането до съда по повод този акт е да бъде обявен за нищожен, в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Министерството на правосъдието със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.“

С Разпореждане № 2184/11.07.2024 г. съдът е разделил делата по всеки от посочените актове, като предмет на настоящото производство е обжалването на „3) становище, обективирано в писмо № МЕУ-8435/10.05.2024г. на Б. Ц. - Заместник-министър на правосъдието. Искането до съда по повод този акт е да бъде обявен за нищожен, в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Министерството на правосъдието със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.“

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателят ЧСИ М., чрез помощник ЧСИ К. е подал на 17.04.2024 г. до Министерството на електронното управление (МЕУ) „Заявление актуализация на достъп до набори от данни“ по електронен път, регистрирано с рег. № МЕУ-7020/17.04.2024 г. В заявлението е отбелязано, че желае да бъде извършено актуализация на достъп до набор от данни. Заявлението включва още следните части:

Правно основание за достъп до регистъра: „ЗЧСИ чл. 18, ал. 1 и чл. 16, ал. 1“.

Наименование на операцията: „Разширена справка за МПС по регистрационен номер Разширена справка за МПС по регистрационен номер - V3

Справка за МПС по регистрационен номер

Електронна справка за наличие на запор върху имущество

Електронна справка за наличие на запорирано имущество на лице Справка за вписани обстоятелства в Регистъра на производствата по несъстоятелност“.

Описание на полетата от резултата от операцията: „всички“.

Наименование на свързаната с данните услуга: „Изпълнителни дела“.

Отбелязано е още в заявлението, че техническата свързаност ще се осъществява през Интернет, като е посочен съответния обектен идентификатор.

С писмо рег. № МЕУ-7740/26.04.2024 г. МЕУ е уведомило Министерството на правосъдието (МП) за постъпилото от ЧСИ М. заявление (приложено към писмото) за включването му като потребител към средата за междурегистров обмен до Национален регистър на запорите и Регистър на производствата по несъстоятелност. В постъпилия отговор № 04-21-28/2/10.05.2024 г. (рег. № МЕУ-8435/10.05.2024 г.) е изразено становището на заместник-министъра на правосъдието относно осигуряване на достъп до регистри/справки/полета в средата за междурегистров обмен (RegiX) на ЧСИ М.. Становището се отнася поотделно за видовете регистри.

По отношение на Национален регистър на запорите (Информационна система за единна входна точка за запори) като е съобразил нормите на чл. 16, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, както и принципите в чл. 5, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните - ОРЗД), заместник-министърът счита, че въведените изисквания се отнасят и достъпа до посочения регистър. Сочи се още в отговора, че в същия смисъл е и чл. 10 от Общи условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX) и осигуряване на достъп до тях (ОУ), който изисква достъпа да се осъществява при наличие на конкретно нормативно основание за искания достъп и във връзка с осъществяване на правомощия по закон. В становището е посочено още, че правните основания, посочени в заявлението от ЧСИ В. М. неприложими спрямо искания достъп, защото по силата на ЗЧСИ съдебен изпълнител има достъп до личните данни на длъжника, но само когото изпълнителното дело е образувано при него. Изразено е твърдение, че в чл. 18 от ЗЧСИ е указана една възможност за взискателя, но тази норма не е императивна, а алтернативна, така че тя не е приложима за всички случаи в изпълнителното производство и затова не може да се приеме за достатъчен аргумент за достъп до Regix. Поддържа се тезата, че информацията, която се съдържа в справките е вторична, т.е. съдебният изпълнител по силата на закона може да получи информацията от първичния регистър, когато при него има образувано изпълнително дело. Наблегнато е на местната компетентност на съдебния изпълнител (независимо частен или държавен) и тя не може да бъде променяна, респ. изменяна. Даването на пълен достъп чрез Regix ще наруши тази местна компетентност, тъй като всеки съдебен изпълнител ще има информация за лица, които са извън неговия район. Изрично е посочено, че преди това с писмо вх. № МЕУ-13583/01.09.2023 г. от министъра на правосъдието до главен секретар на МЕУ на ЧСИ В. М. е отказан пълен достъп до Информационната система за единна входна точка за запори (Национален регистър на запорите) чрез Regix.

По отношение на Регистъра по несъстоятелност: Посочено е, че той условно може да бъде разделен на три части: списъка на синдиците (достъпен през интернет страницата на Министерство на правосъдието); бюлетин на продажбите и търговете (изцяло достъпен на интернет страницата на Министерство на икономиката) и регистър на производствата по несъстоятелност, който се поддържа като централизирана база данни. Изрично е подчертано, че МП поддържа само част от този регистър - списъка (регистъра) на синдиците, които са електронни досиета на синдиците, които съдържат данни като ЕГН, актуален адрес, телефон/факс, електронна поща, специалност, заповед за назначаване и заповеди за промяна на данни, вноски за професионална квалификация, жалби и сигнали срещу синдика, програми за обучения, преминатите курсове на обучение. Изразено е становище, ЧСИ М. следва да бъде включен като потребител към средата за междурегистров обмен с достъп за извършване на справки за вписани обстоятелства в Регистъра на производствата по несъстоятелност в частта му, която се поддържа от Министерството на правосъдието съобразно разпоредбите на чл. 431, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и чл. 264, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Така получената информация от първичните администратори на данни (ПАД) е обработена от Т. П. – главен експерт „Системи и компоненти за електронно управление“ при МЕУ и изпратена по електронен на 17.05.2024 г. до заявителя ЧСИ М.. В писмото (предмет на обжалване) е посочено следното: „Здравейте, по повод В. З. № Заявление № МЕУ-7020/17.04.2024 г. от Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. М. имате отказ до от ПАД, както следва:

ОТКАЗВА НА

I. На Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. М., peг. № ***;

1. Регистър на моторните превозни средства (Министерство на вътрешните работи) (съгл. писмо № МЕУ-8070/02.05.2024 г.)

Разширена справка за МПС по регистрационен номер;

Разширена справка за МПС по регистрационен номер - V3;

Справка за МПС по регистрационен номер.

2. Национален регистър на запорите (Министерство на правосъдието) (сьгл. писмо № МЕУ-8435/10.05.2024 г.)

Електронна справка за наличие на запор върху имущество;

Електронна справка за наличие на запорирано имущество на лице.“

Недоволен от така полученото писмо, ЧСИ М. оспорва същото с жалба рег. № МЕУ-9523/29.05.2024 г. След посочване на части от становищата на ПАД – МВР и МП, е посочено, че ЧСИ М. претендира за нищожност на отказа като постановен от некомпетентен орган, без да е спазена предвидената форма. Едновременно с това счита отказа и цитираните в него становища за незаконосъобразни и неправилни, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът вече посочи, че предвид молба с вх. № 3485/11.07.2024 г. на жалбоподателя, предмет на обжалване в настоящото производство е „становище, обективирано в писмо № МЕУ-8435/10.05.2024г. на Б. Ц. - Заместник-министър на правосъдието. Искането до съда по повод този акт е да бъде обявен за нищожен, в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Министерството на правосъдието със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.“

Заместник – министърът на правосъдието, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, е ангажирал по делото Становище с вх. № 3848/ 13.08.2024 г. В същото са изложени съображения относно допустимостта на жалбата и нейната основателност, като изрично е посочено в коя част от изразеното с писмо № 04-21-28/2/10.05.2024 г. (рег. № МЕУ-8435/10.05.2024 г.) на заместник-министърът на правосъдието следва да се приеме като обжалвана от ЧСИ М.. Заявено е особено искане: „Въпреки, че считаме жалбата за недопустима на основанията посочени в раздел I, Ви моля на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да спрете производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 549/2024 г. по описа на Административен съд — Русе. Считаме, че последното е преюдициално по отношение на настоящото производство, доколкото становището на заместник-министър Ц. е инкорпорирано в отказа, предмет на адм. дело № 549/2024 г. Продължаването на производството по настоящото дело е възможно да доведе до противоположни правни изводи относно едни и същи факти. Например, възможно е обявяване на нищожност на отказа предмет на адм. дело № 549/2024 г. и в същото време потвърждаване на становището в настоящото производство чрез оставяне на жалбата без уважение.“. Към становището са представени писмени доказателства за идентично искане на ЧСИ М., направено през август 2023 г., както следва:

• Писмо рег. № МЕУ-12644/16.08.2023 г. от За главен секретар на МЕУ до министъра на правосъдието за осигуряване на достъп до регистри/справки/ полета в средата за междурегистров обмен (RegiX), към което е приложено Заявление рег. № МЕУ-11884/02.08.2023 г. на ЧСИ М..
• Отговор № 04-21-52/23/01.09.2023 г. на министъра на правосъдието.
• Заповед № ЛС-01-17/18.04.2024 г. на министъра на правосъдието за делегиране на правомощия на заместник-министри.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Съдът вече посочи, че предмет на настоящото производство съобразно молба с вх. № 3485/11.07.2024 г. на жалбоподателя е становище, обективирано в писмо № МЕУ-8435/10.05.2024 г. на заместник-министър на правосъдието, т.е. същото се оспорва в неговата цялост. Също така беше посочено, че в становището на административния орган се разглежда заявлението на ЧСИ М. относно достъпа до няколко регистъра.

Съдът намира за основателно възражението на ответника, представено в Становище с вх. № 3848/13.08.2024 г., в което се сочи, че е дадено положително становище за включването на жалбоподателя като потребител в средата за междурегистров обмен с достъп за извършване на справки за вписани обстоятелства в Регистъра на производствата по несъстоятелност в частта му, която се поддържа от МП. Следователно, в тази си част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК поради липса на правен интерес от оспорването.

На практика, предмет на обжалване остава цитираното становище на заместник-министъра на правосъдието в частта му относно Националния регистър на запорите (Информационна система за единна входна точка за запори ИСЕВТЗ).

Съдът намира жалбата за недопустима по следните причини:

Видно от представените по делото доказателства, ЧСИ М. е сезирал МЕУ със заявление с вх. № МЕУ-11884/02.08.2023 г. за включването му като потребител, в която по отношение на МП е поискан достъп до Национален регистър на запорите ( Електронна справка за наличие на запор върху имущество и Електронна справка за наличие на запорирано имущество на лице) и Регистър на производствата по несъстоятелност (Справка за вписани обстоятелства в Регистъра на производствата по несъстоятелност). С писмо с рег. № МЕУ-12644/16.08.2023 г. главния секретар на МЕУ е уведомил министъра на правосъдието за постъпилото заявление. С представения отговор № 04-21-52/23/01.09.2023 г. от министъра на правосъдието е постановен отказ от даване достъп. В този отказ е направено позоваване на нормите на чл. 16, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), както и на принципите на чл. 5 и чл. 6 от ОРЗД свързани с предоставяне на данни до минимум във връзка с целите, за които се обработват. Развити са съображения относно местната компетентност на съдебните изпълнители, както и че достъпа на последните да личните данни на длъжника следва да са свързани с конкретно изпълнително дело. Сочи се, че съществува Информационна система по производствата по несъстоятелност, а не регистър по несъстоятелност. Посочената информационна система съдържа информацията, вписвана в книгата по чл. 634в, ал.. 1 от Търговския закон Действията на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. В същата книга се вписват и решенията и определенията на въззивния и касационния съд по жалбите срещу актовете на съда по несъстоятелността. Книгата може да се води и съхранява в електронна форма. Посочено е още, че достъпът до посочената книга и до списъка

на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност, както и обявленията за публичните продажби на синдиците. По посочените причини е постановен отказ.

Заявлението, подадено от ЧСИ М. с вх. № МЕУ-11884/02.08.2023 г. е идентично със заявление рег. № МЕУ-7020/17.04.2024 г. На практика е образувано административно производство, е второ по ред със същия предмет, между същите страни. Не са ангажирани доказателства за настъпили нови обстоятелства. Представения отказ на министъра на правосъдието от 01.09.2024 г е идентичен с изразеното становище в писмо с рег. № МЕУ-8435/10.05.2024 г. на заместник-министър на правосъдието в частта от становището, която е посочена от съда като обжалваема. Налице е приключило административно производство с административен акт - отговор № 04-21-52/23/01.09.2023 г. от министъра на правосъдието, който не е обжалван от ЧСИ М. нито като изричен отказ, нито като мълчалив отказ и е придобил стабилност в правния мир.

При така изложените мотиви съдът намира, че подадената жалба относно становище обективирано в писмо № МЕУ-8435/10.05.2024 г. на заместник-министър на правосъдието е недопустима и в частта от същото, в която съдът определи, че се обжалва.

Съдът намира за необходимо да посочи и следното:

Неоснователна е другата причина, която ответникът е посочил в становище с вх. № 3848/13.08.2024 г. относно недопустимостта на жалбата на ЧСИ М. – че обжалваното становище на заместник-министърът е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, междинен акт, част от процедурата по предоставяне на достъп до съответните регистри. Според ответника това е така, защото становището на заместник-министърът е дадено на основание чл. 15, ал. 3 от Общите условия за присъединяване на регистри и бази данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (Regix) и осигуряване на достъп до тях (ОУ), утвърдени със Заповед № ДАЕУ-18***/17.11.2021 г. на председателя на ДАЕУ. Сочи се още, че съгласно цитираната разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Общите условия на основание чл. 53, ал. 2 АПК в срок до десет работни дни от датата на получаване на искането по чл. 8 ал. 1, т. 2, лицето по чл. 2, ал. 1, т. 2 изпраща до ДАЕУ окончателно решение с мотивирано становище за предоставяне или отказ на достъп на съответния потребител до исканите регистри и бази данни. Ответникът посочва,, че в резултат на становището е бил издаден обжалваният в производството по адм. д. № 549/2024 г. по описа на Административен съд - Русе отказ на главен експерт „Системи и компоненти на електронното управление“ към МЕУ. Съдът посочва, че ответникът не е съобразил факта, че тази заповед е отменена със сега приложимата Заповед № МЕУ- от 8473/29.08.2022 г. на министърът на електронното управление. Посочените ОУ се издават на основание чл. 7, ал. 8 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАД). Съгласно чл. 63, ал. 1 от НОИИСРЕАД Министърът на електронното управление осъществява контрол по изпълнението на наредбата. Ответникът не е съобразил настъпилите в тази наредба промени, приети с ПМС № 134/20.06.2022 г., които налагат промени и в чл. 1, т. 5 от посочената наредба, уреждаща общите изисквания за предоставяне на електронни административни услуги – по чл. 12, ал. 4 ЗЕУ, т.е. ОУ. В действащите ОУ процедурата по осигуряване на достъп е регламентирана различно и комисията по чл. 5 не може да постановява решения за отказ, още по-малко такива правомощия са дадени на нейния секретар – главен, изпратил оспореното писмо на 17.05.2024 г. до ЧСИ М.. Безспорно се установява, че съгласно посочената разпоредба на чл. 5 от ОУ Министърът на електронното управление назначава комисия, която организира, администрира, поддържа и подпомага изпълнението на процесите в RegiX. Не се установява нормативен акт, който да оправомощава министърът на електронното управление, респ. упълномощени от него лица или други служители от МЕУ да могат да вземат самостоятелно решение за осигуряване на достъп до регистър по заявление, подадено от потребител по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ. Т. правомощие е предоставено на първичните администратори на данни (легалната дефиниция се съдържа в чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕУ) съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от ОУ. Първичен администратор на данни е именно Министерството на правосъдието е становището на компетентния орган е определящо за получаване на достъп.

Съдът посочва, че дори да се приеме, че подадената жалба е допустима за разглеждане (а това не е така!), съдът намира за основателни посочените в становище с вх.. № 3848/13.08.2024 г. възражения на ответника в тази насока, свързани с отправеното то ЧСИ искане – заявено е като актуализация на достъпа докато на практика такъв достъп не е разрешаван въобще. Относими са изложените разсъждания във връзка с вписването на запорите и достъпа до данните; както и тези свързани с приложението на чл. 431, ал. 4 и чл. 427, ал. 2 от ГПК.

По изложените причини, съдът счита, че не следва да уважи особеното искане на ответника за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК по причина, че то би било от значение за изхода на спора само ако към настоящия момент бяха приложими ОУ, утвърдени Заповед № ДАЕУ-18***/17.11.2021 г. на председателя на ДАЕУ, но към настоящия момент същите не са действащи.

Предвид факта, че цялата жалба е недопустима за разглеждане, на практика тук се включва и недопустимостта на оспорването срещу положителното становище на компетентния орган относно включването на ЧСИ М. като потребител към средата за междурегистров обмен с достъп за извършване на справки за вписани обстоятелства в Регистъра на производствата по несъстоятелност в частта му, която се поддържа от МП.

По така изложените мотиви, съдът намира, че следва да отмени изцяло свое Разпореждане № 2225/16.07.2024 г., с което е конституирал страните по делото и е насрочил открито съдебно заседание; да остави без разглеждане жалбата с която е сезиран и да прекрати производството по делото.

Съдът, като съобрази изхода на спора и нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, намира, че в полза на жалбоподателя разноски и възнаграждение на представляващия го адвокат не се следват.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 2225/16.07.2024 г., с което е конституирал страните по делото и е насрочил открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ без разглеждане жалба с вх. № ***1692/29.05.2024 г. по деловодния регистър на Министерството на електронното управление, подадена от Частен съдебен изпълнител В. Й. М., № ***, с район на действие Окръжен съд - Русе, ЕИК ********* и със съдебен адрес гр. Русе, [улица], чрез пълномощник адв. К. Х., АК Русе, срещу „становище, обективирано в писмо № МЕУ-8435/10.05.2024г. на Б. Ц. - Заместник-министър на правосъдието.“

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

 

ДА СЕ СЪОБЩИ настоящия съдебен акт по следния начин:

1. На жалбоподателя – чрез процесуалния му представител адв. К. Х. на електронен адрес [електронна поща]

2. На Министерството на правосъдието – на електронен адрес [електронна поща].bg

 

УКАЗВА на страните незабавно да потвърдят получаването на съдебния акт, в противен случай същият ще се счита връчен при условията на чл. 137, ал. 3, изречение второ от АПК.