Решение по дело №1478/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260101
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20201630201478
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260101 / 18.11.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Монтана, 18.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1478  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Б.П.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно постановление № АН – 01 - 51 издадено на 15.10.2020г. от Директор на РЗИ – гр.Монтана, с което на й е наложено наказание глоба в размер от 300.00 (триста) лева за извършено административно нарушение по т.5 от Заповед № РД – 01 – 548/ 30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването.

В жалба си наказаното лице оспорва фактическата обстановка в наказателното постановление като възразява, че едва извън търговския обект е била без поставена защитна маска. Също така релевира оплакване за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН като в заключение иска от съда да постанови решене, с което да отмени обжалвания санкционен акт.

 

В съдебно заседание жалбоподателят Б.И., редовно призована, не се явява. Представлява от упълномощен защитник адвокат Й.А. – АК – гр.Монтана, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по съображенията, посочени в нея. Навежда допълнително възражение за маловажност на случая. Претендира и разноски.

 

 Административно – наказващият орган Директор на РЗИ - гр. Монтана, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Развива подробни съображения в тази насока.

 

Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:

По повод усложнена епидемична обстановка, свързана с повишената заболяемост на българските граждани от вирус, министърът на здравеопазването издал Заповед № РД – 01 – 548/30.09.2020г., в сила от 01.10.2020г. В т.5 от нея изрично било отразено, че всички лица, намиращи се на закрити обществени места, са длъжни да поставена защитна маска за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, които се ползват съгласно дадените препоръки.

На 09.10.2020г. в 10:30ч., в търговски обект ,,Кауфланд”, находящ се в гр.Монтана, на бул.,,Трети март” № 139, старши инспектор в ,,ОЗ” РЗИ – гр.Монтана Б.Х. и П.П., съвместно със служители в икономическа полиция, извършили проверка по повод изпълнението на издадената министерска заповед. Въпросните лица установили, че на една от касите в търговския обект, жалбоподателката Б.И. заплащала закупените от нея стоки без да има поставена защитна маска върху лицето си, покриваща носа и устата, нито пък имала някакво друго защитно средство. Свидетелите Б. и П. я помолили да ги придружи до изхода на търговския обект на гишето за предоставяне на информация, където да бъде установена нейната самоличност и да й бъде съставен АУАН. Жалбоподателката отишла с тях до указаното й място и им предоставила личната си карта, откъдето била установена и й бил съставен АУАН. В бързината И. попълнила трите си имена и датата на съставяне на акта, но пропуснала да се подпише, вземайки със себе си неподписания екземпляр. Това накарало свидетеля Х. да потърси съдействие на органите на полицията, които я издирили и й връчили находящия се по кориците на делото АУАН, който бил подписан от нея без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели служители в РЗИ – гр.Монтана Б.Х. и П.П. е, че и двамата са били непосредствени очевидци на извършеното нарушение от страна на жалбоподателката, както и на установяване на нейната самоличност и съставяне на АУАН. В разпитите им същите са единодушни и категорични, че нарушителката е била без поставена защитна предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата в търговския обект, както и че е пропуснала да подпише съставения й АУАН, което извършила впоследствие. Показанията им напълно се покриват с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. 

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по т.5 от Заповед № РД – 01 – 548/ 30.09.2020г. на министъра на здравеопазването.

Деянието е било извършено на ,,обществено място” по смисъла на т.8 от издадената заповед на министъра на здравеопазването, тъй като търговският обект е обект, предназначен за своден достъп.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие, т.е. към момента на местопребиваването в закрито обществено място, каквото без съмнение е търговския обект ,,Кауфланд”, нарушителката не е изпълнила задължителните предписания по поставяне на предпазна защитна маска или друго средство (кърпа, шал, шлем или др.), покриващо носа и устата. 

От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено, тъй като наказаното лице, по данни на разпитаните свидетели, е носило в себе си предпазна маска, и е сложило същата една след като е узнало, че ще му бъде съставен АУАН.

Съдът не споделя наведените от защитника на жалбоподателката оплакване, че в хода на проведеното административно производство е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на подпис върху издадения екземпляр от акта на нарушителката. В случая е налице връчване на препис от същия, чието съдържание е обстоятелството, меродавно за гарантиране правото й да се запознае с всички параметри на административното обвинение. Освен, че липсва процесуално нарушение, същото не е съществено и в никакъв случай неотстранимо. Наличието на подпис върху преписа от акта на жалбоподателката по никакъв начин не накърнява нейните процесуални права. Още повече, че от свидетелските показания в съдебно заседание се доказва, че й е било разяснено, че ще й бъде съставен АУАН, който й е бил предявен за подпис и неподписан от нея единствено и само поради нейното небрежно поведение. Находящият се към кориците на делото акт не страда от никакви пороци и същият съдържа подписите както на актосъставителя и свидетеля по акта, но така и на самата жалбоподателка.

Дали нейният екземпляр ще бъде подписан или не по никакъв начин не води до наличие на процесуално нарушение във връзка със съставянето.

По отношение на наведеното възражение от защитника на жалбоподателката за наличие на маловажен случай съдът с категоричност приема, че същото е неоснователно.

Касае се за въведена извънредна епидемична обстановка в цялата страна при ежедневно увеличаване на броя на заболелите лица. Нарушението е извършено на територията на търговски обект, в който се намират множество хора, които са били изложени на потенциалната възможност от заразяване. Ето защо и не може да бъде прието, че наличието на лице без поставена предпазна маска в закрито пространство и в условията на усложнена епидемична обстановка, обуславя маловажност на случая.

Съблюдавайки вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба по чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда наказание глоба от 300 до 1 000 лева за нарушение на въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63а, ал.1 от същия закон, освен ако деянието не съставлява престъпление. Административно наказващият орган е определил минимално по размер наказание, което е законосъобразно, справедливо и в най - пълна степен покрива целите по чл.12 от ЗАНН

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

           Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № АН – 01 - 51 издадено на 15.10.2020г. от Директор на РЗИ - гр.Монтана, с което на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, на Б.П.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер от 300.00 (триста) лева за административно нарушение по т.5 от Заповед № РД – 01 – 548/ 30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: