№ 913
гр. Бургас, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело №
20242100100518 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на К. М. Ю., ЕГН
**********, действащ чрез майка си Н. Х. Ю. и У. М. Ю., ЕГН **********, действащ
чрез майка си Н. Х. Ю., със съдебен адрес: гр. София, пл.“Позитано“№2, Перформ
Бизнес Център, ет.3, адв. Николай Димитров, с която се иска да бъде осъдено
ответното дружество ЗД“ Бул Инс“АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да им заплати сумата от
:
на К. М. Ю.- сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 27.12.2023г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя- 03.01.2024г. до окончателното й изплащане и
сумата от 2382,90 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди-
реално направени разходи за лечение в резултата на настъпилото ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя- 03.01.2024г. до окончателното изплащане;
на У. М. Ю.- сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 27.12.2023г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя- 03.01.2024г. до окончателното й изплащане и
сумата от 145,30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- реално
направени разходи за лечение в резултата на настъпилото ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя- 03.01.2024г. до окончателното изплащане;
Ищцовата страна твърди, че на 27.12.2023г., около 19,40 ч., на път Е 773-472 км
е настъпило ПТП, при което л.а.“ Алфа Ромео 157“, с рег.№ А 5239 РА, управляван от
М.Х.Ю., ЕГН **********, който поради управление с несъобразена скорост с пътните
условия, нарушавайки чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП и, загубвайки контрол над
автомобила, напуска пътното платно вдясно по посока на движението и се блъска
челно в дърво, при което пътуващите в автомобила ищци- К. М. Ю. и У. М. Ю.
претърпели телесни увреждания : К. Ю.- счупване на тялото на бедрената кост,
1
закрито; след операция под обща ендотрахеална анестезия и след репозиция на
фрактурата са въведени интрамедуларно два еластични пирона; У. Ю.- счупване на
горния край на тялото на раменната кост, закрито; извършена мануална репозиция под
локална анестезия и е поставена гипсова имобилизация.
Твърди се, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, с начална дата 18.07.2023г. и крайна дата 17.07.2024г.
Ищците твърдят чрез тяхната майка и законен представител, че са депозирали
писмена претенция към застрахователя на 03.01.2024г. Ответното дружество с няколко
писма, цитирани в исковата молба, е поискало от ищците още документи, които е счел
за необходими за изплащане на поисканото обезщетение, като до такова не се е
стигнало.
Относно причинените вследствие ПТП- то неимуществени вреди на К. Ю., в
исковата молба се твърди, че той е лекуван в УМБАЛ“Дева Мария“ за периода
27.12.2023г.- 03.01.2024г. за счупване на тялото на бедрената кост, закрито. Направена
му е била рентгенография на десен крак, установено счупване, поради което и-
операция под обща анестезия и са му поставени два еластични пирона. Назначена е
била терапия с медикаменти и поставена гипсова имобилизация. Поради операцията К.
не е можел да се движи сам, да се облича и да се обслужва, поради което е имал нужда
от чужда помощ. Изпитвал е болки с особен интензитет. Освен това, влошеното
здравословно състояние му се е отразило и на психиката- постоянно е изпитвал страх,
тревожност, безпокойство, станал е по-притеснителен и по-раним.
Същото по отношение на влошеното здраве, невъзможността да се обслужва
сам и изживяните болки и негативни емоции е посочено и за ответника У., който също
е лекуван в УМБАЛ „Дева Мария“ за счупване на горния край на тялото на раменната
кост, закрито, извършена е била мануална репозиция под локална анестезия и е
поставена гипсова имобилизация.
Претенцията за неимуществени вреди на първия ищец е в размер на 60 000лв,
на втория- в размер на 40 000 лв.
Ищцовата страна претендира и имуществени вреди, изразяващи се в
направените от тях реално заплатени разходи за лечение и медикаменти: К. Ю.- в
размер на 2383,90 лв., У. Ю.- в размер на 145,30 лв.
Механизмът на настъпилото ПТП е посочен в Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен на 27.12.2023г. от РУ на МВР- Айтос. Съставен е бил и
АУАН сер.АД №396815/2023г.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за посочения автомобил
за периода 18.07.2023г.- 17.07.2024г., поради което този факт е обявен за безспорен и
ненуждаещ се от доказване в настоящия процес. Не е спорен и факта на настъпилото
на 27.12.2023г. ПТП с участието на посочения лек автомобил, при което са пострадали
ищците като пътници в него.
Не се оспорва от ответната страна и настъпването на застрахователното
събитие, при което ищците като пътници са пострадали.
Оспорва се основателността и размера на исковете, като се пледира, при
евентуално частично уважаване да се намали размера на обезщетенията, които се
считат за прекомерни. Макар формално да са налице основания за ангажиране на
отговорността на ответното дружество, в случая съдът не би следвало да прилага
закона буквално, с оглед спецификата на конкретния казус, според ответника.
Направено е и възражение за съпричиняване от страна на пострадалите ищци
относно претърпените от тях увреждания. Твърди се, че към момента на настъпване на
ПТП-то ищците- единият на 4 г., другият- на 5 г., въпреки че са пътували с родителите
2
си, не са били с поставен обезопасителен колан, което е станало причина за свободно
движение на телата им из купето на автомобила и сблъскване на части в него, с което
допринесли за настъпване на уврежданията си, т.е. следва да се отчете приноса им за
настъпване на вредите спрямо тях, който факт е правнозначим при приложението на
чл.51, ал.2 ЗЗД. Излагат се подробно съображения за твърдението за съпричиняване.
От приложените към исковата молба документи не се установявало къде точно
са се намирали пътуващите в автомобила ищци в детска възраст и дали е спазено
изискването на чл.137в, ал.3 ЗДвП.
На следващо място, ответникът отбелязва, че водачът на автомобила е баща на
ищците и двамата с майката, също пътувала в автомобила, не са упражнили контрол и
не са взели мерки за обезопасяване на децата. Обезщетението, на практика, предвид
възрастта на ищците, щяло да се вземе от родителите, единият от които е „виновния“
водач на автомобила.
Ответникът счита, че размера на претенцията за неимуществени вреди е
прекомерно завишен, в противоречие с принципа на справедливост, заложен в чл.52
ЗЗД.
Относно исковете за заплащане на законна лихва върху обезщетенията,
ответното дружество сочи, че претенциите са постъпили при него на 12.02.2024г., а не
на 03.01.2024г., както твърди ищцовата страна. Счита, че тя не се дължи, тъй като не са
посочени банковите сметки, което го освобождава от забава. По тези съображения,
законната лихва би могла да се присъди от датата на депозиране на исковата молба и
то, ако се посочи банкова сметка до приключване на производството по делото.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна
страна :
Правното основание на спора е чл.432 от КЗ. Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ
дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях
вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка
„Гражданска отговорност“. Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на
събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД -
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата; механизма
на ПТП. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от
пострадалия от деликт неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на
дължимото обезщетение да се извърши задълбочено изследване на общите и
специфични правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера
и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на
преживените болки, страдания и емоционални преживявания, и да се съобрази
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, с
който е констатирано, че на 27.12.2023г. в 19.40ч. на ПП-Е773-472 км, КПП-Орловец
лек автомобил с рег.№А5239РА, движил се с несъобразена скорост, напуска пътното
платно вдясно по посока на движението и се блъска челно в дърво. При ПТП-то са
пострадали К. М. Ю. и У. М. Ю.- деца на * г. и * г. На водача на автомобила, баща на
пострадалите, е съставен Акт за административно нарушение.
Безспорно е между страните, предвид изявлението на ответната страна в
отговора, наличието и валидността на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, възникнало
между водача на л.а.“ Алфа Ромео 157“, с рег.№ А 5239 РА и застрахователното
дружество- ответник по застрахователна полица, обхващаща периода 18.07.2023г.-
3
17.07.2024г.. Не е спорен и факта на настъпилото на 27.12.2023г. ПТП с участието на
посочения лек автомобил, при което са пострадали ищците като пътници в него.
За установяване механизма на ПТП по делото е допусната, приета неоспорена от
страните, съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е констатирало
настъпването на самостоятелно пътнотранспортно произшествие по начина, описан от
ищците в исковата молба. Произшествието е настъпило в тъмната част на
денонощието в посока от гр.Айтос към гр.Бургас. Автомобилът „Алфа Ромео 147“
получил тотална деформация, което било признак на удар с висока скорост. Според
експерта, причината за произшествието е движение с несъобразена скорост на лекия
автомобил, управляван от М.Х.Ю., загуба на контрол над автомобила, напускане на
пътното платно вдясно по посока на движението и челен удар в крайпътно дърво.
Произшествието е самостоятелно. Причините за настъпването му са субективни,
зависещи единствено от водача на автомобила. Поведението на последния безспорно е
противоправно.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните, съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която е установило, че след пътния инцидент У.Ю. е бил
приет за лечение в УМБАЛ „Дева Мария“ с диагноза „Счупване на горния край на
раменната кост, закрито“, а К. Ю.- с диагноза „Счупване на тялото на бедрената кост,
закрито“. На У. Ю., под локална анестезия на 29.12.2023г. е направена мануална
репозиция на ръката и е поставена гипсова имобилизация. Полученото увреждане
може да е от действието на тъпи и/или тъпоръбести предмети, каквито са частите
вътре в автомобила при непосредственото му привеждане от движение в покой,
поради което вещото лице е заключило, че е налице причинно- следствена връзка
между увреждането и процесното ПТП. Счупването на горния край на дясна раменна
кост, отговаря на критерия за трайно затруднение движението на десен горен крайник
за срок от около 2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. К. Ю. е бил
подложен на оперативно лечение под обща анестезия на 28.12.2023г., при което му е
поставена метална остеосинтеза с два еластични пирона. Счупването на тялото на
бедрената кост отговаря на критерия за трайно затруднено движение на десен долен
крайник за срок около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. И по
отношение на този ищеца вещото лице е дало заключение, че е налице причинно-
следствена връзка между увреждането и процесното ПТП, като полученото увреждане
отговаря да е от действието на тъпи и/или тъпоръбести предмети, каквито са частите
вътре в автомобила при непосредственото му привеждане от движение в покой или
при усукване на бедрото. Следоперативният период е протекъл гладко. Към момента
на настъпване на травмата и по време на оздравителния процес пострадалият К. е
изпитвал болки, които към настоящия момент са изчезнали. Той няма усложнения в
здравословното състояние. В съдебно заседание, вещото лице допълва, че и двамата
ищци няма да имат трайни увреждания и в момента са напълно възстановени. За К. е
посочено още, че има два белега от операцията, които предвид възрастта му ще търпят
морфологични изменения с израстването. Детето У. няма никакви белези и след
премахване на гипса отново е станало самостоятелно, по данни на майката. И двете
деца нямат ограничения в пълното движение на крайниците, които са били увредени.
Относно факта, че децата са седели на задната седалка, страните не спорят.
Във връзка с повдигнатия от ответника въпрос за съпричиняване от тяхна страна
на увреждането им е спорен факта, дали децата са били с обезопасителни колани:
Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е посочило, че майката е дала
данни, че децата са били с поставени обезопасителни колани, но в представената и
прета като доказателство медицинска документация не са описани охлузвания или
кръвонасядания по местата, където преминава коланът. Освен това, вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза дава заключение, че при поставен предпазен
колан, тялото на пътник, седящ на задната седалка, не би могло да достигне
облегалките на предната седалка и не може да падне на пода. И двете деца са
4
получили травми отдясно, като при удара К. вероятно е паднал на пода на дясното си
бедро, а У. се е ударил в облегалката на предната седалка с дясното си рамо. Травмите
на двете деца съответстват да са били без предпазен колан или средства за
обезопасяване на деца. Тези обективни данни и констатации давата основание на съда
да приеме, че децата са пътували без колани. Дали сами са ги откопчали по време на
пътя няма никакво значение. Те са били на * г. и * г., твърде малки, за да осъзнават
опасности и носят отговорност. Съдът не кредитира в тази част свидетелските
показания на свидетелката Н., която преразказва думи на майката на децата, че нямало
специални столчета, но децата били с поставени обезопасителни колани, които може
да са са откопчали.
Съпричиняването на вредата, въведено от ответника, изисква установяването на
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалите и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина /ТР №1/2014Г. по тълкувателно дело №1/2014г.
ОСТК на ВКС/ Приносът на увредения, представляващ обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му
трябва да е довело до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Следва да се прецени доколко действията на пострадалият са допринесли за
резултата и въз основа на това да се определи обективния му принос - определянето на
степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия
в конкретния причинен процес, като се направи разграничение между допринасянето
за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт,
който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приноса на пострадалия за него.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че ищците са пътували без
използване на обезопасителна система според възрастта, ръста и теглото, както и без
обезопасителни колани. Въпросът, който се поставя във връзка със съпричиняването е,
дали увредените- малолетни лица, пътували в МПС, управлявано от делинквента-
водач на МПС и техен баща, без използване на обезопасителна система, респ. без
предпазни колани, са допринесли за настъпване на вредите, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.
В посоченото по-горе Тълкувателно решение е направено отграничение между
допринасянето на пострадалия за възникването на самото ПТП, като правно значим
факт, който обуславя приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. Настоящия съд, със знанието за
образуваното Тълкувателно дело №2/2024г. по поставения въпрос, споделя изразеното
в практиката на ВКС, напр.Решение №19/08.02.2017г. по т.д.№50177/2016г. на 4г.о.,
ВКС; Решение №44/23.06.2020 по т.д.№1879/2019г. на 1т.о. ,ВКС; Решение
№75/04.07.2022г. по т.д.№972/2021г. на1 т.о. ВКС; Решение №50064/07.02.2024г. по т.д.
№1692/2022г., ІІ т.о., ВКС становище, че в хипотезата на обезопасяване на пътуващо в
превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в ЗДвП относно
обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото им/чл.137в, ал.2 и
чл.137б/, респ. административнонаказателна отговорност за водач, който превозва деца
в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат посочените
разпоредби /чл.183, ал.4т.10/. Преценката, дали пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредите по чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че малолетен е пътувал без
закопчан предпазен колан/ без използване на обезопасителна система/, следва да се
основава на конкретни факти и обстоятелства по спора и при провеждане на
разграничение на поведението на делинквента и на пострадалия с оглед тяхното
значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача на МПС
завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. Съдът споделя
становището, изразено в цитираните решения от практиката на ВКС, че пастрадалото
малолетно лице не допринася за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД,
когато пътува в МПС, управлявано от делинквента без правилно използване на
обезопасителна система, с оглед вменена на водача завишена грижа. При неправилно
5
обезопасяване на малолетното дето, основанието, на което приносът му по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД би могъл да се изключи, произтича от вменената на водача завишена
грижа в случаите, когато в превозното средство пътува дете. Малолетният не формира
правно валидна воля и не може да му се вмени във вина задължението за
обезопасяване съгласно изискванията на глава ІІ, раздел ХХV ЗДвП. Това е установено
от закона задължение на водача на МПС, превозващ малолетния, като неизпълнението
на това задължение са явява част от цялостното виновно и противоправно поведение
на водача, без значение, дали виновното за ПТП лице е родител на пострадалото
необезопасено превозвано дете или е налице хипотеза, в която делинквент е лице,
което не е дължало на увредения малолетен дължимата от закона завишена грижа.
Хипотезата на пътуващо в превозно средство малолетно дете е детайлно уредена в
Закона за движение по пътищата по отношение на приложимите обезопасителни
системи за деца според възрастта, ръста и теглото им /чл.137в, ал.2 и чл.137б ЗДвП/.
Предвид изложеното, съдът приема, че пострадалите малолетни деца- ищци, макар и
без поставени обезопасителни колани или използвана система по време на пътуването
и инцидента, не са допринесли за настъпване на уврежданията си по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД, поради вменената на водача на МПС завишена грижа в този случай.
Твърди се, че след изписване от болницата, ищците изпитват неудобства в бита,
свързани със самообслужването си и са имали нужда от чужда помощ. Поради
операцията К. не е можел да се движи сам, да се облича и да се обслужва, поради
което е имал нужда от чужда помощ. Изпитвал е болки с особен интензитет. Освен
това, влошеното здравословно състояние му се е отразило и на психиката- постоянно е
изпитвал страх, тревожност, безпокойство, станал е по-притеснителен и по-раним.
Същото по отношение на влошеното здраве, невъзможността да се обслужва
сам и изживяните болки и негативни емоции е посочено и за ответника У., който също
е лекуван в УМБАЛ „Дева Мария“ за счупване на горния край на тялото на раменната
кост, закрито, с извършена мануална репозиция под локална анестезия и е поставена
гипсова имобилизация.
И в двата случая, според вещото лице по изслушаната и приета съдебно-
медицинска експертиза, се касае за трайно затруднено движение на увредените
крайници, продължило при У. 2 месеца, а при К.- около 3 месеца.
Разпитаната като свидетел, бабата на децата А. М. Ю. и майка на баща им,
която живее заедно с тях, обяснява, че малкият внук лежал три месеца, много го е
боляло, като мръднел и започвал да плаче. Лека полека започнал да става. Другият
внук е бил на крак. През тези първи месеци майка им се е грижела за тях. След три
месеца големият внук тръгнал на градина, а малкият- след шест. Изпитвали страх
отначало да не направят катастрофа. Сега децата били добре, здрави и ходят на детска
градина. Нейните показания кореспондират със заключението на вещото лице относно
възстановителния период и възвръщане на пълната активност и ежедневие на децата.
Предвид така събраните доказателства, при безспорност по отношение на
наличието на застрахователно правоотношение, се налага извод за основателност на
иска. Безспорна е фактическата обстановка, при която е настъпил въпросният
инцидент и не се спори по механизма на ПТП. Водачът на лекия автомобил М.Х.Ю.,
управлявайки го с несъобразена скорост, загубил контрол над автомобил и напуснал
пътното платно вдясно по посока на движението, при което настъпил челен удар в
крайпътно дърво, в резултат на който ищците получили уврежданията:У.- счупване на
горния край на раменната кост, , а К. Ю.- счупване на тялото на бедрената кост. По
време на възстановителния период и двамата ищци, освен заради възрастта си, са
имали нужда от постоянни грижи във връзка с най-елементарни и ежедневни нужди,
тъй като единият е бил след операция с поставени пирони и е следвало да лежи,
другият е бил с гипсирана ръка. К. се е възстановил за около 3 месеца, а У.- за около
два. Безспорно е, че са имали нужда от чужда помощ повече от обичайната грижа, за
да се обслужват, изисквана от възрастта им. Болките им са били в рамките на
6
обичайното при подобни увреждания, не са имали усложнения и ограничения след
възстановителния период. Нормално е, предвид възрастта им- ищците, които както се
посочи, са били малки деца- на * г. и * г. да са се уплашили по време на инцидента, да
преживяват случилото се, но както стана ясно от свидетелските показания, те са
успели да превъзмогнат притесненията и страховете си. Отрицателните им
изживявания са били по-силни през първите месеци, като в подкрепа на този извод са
свидетелските показания на баба им- св.А. Ю.. Други доказателства за твърдяните в
исковата молба останали постоянни чувства на страх, тревожност и безпокойство,
както и за твърдението, че са станали по-раними и по-притеснителни, не бяха
ангажирани по делото. Нормална реакция е децата да са се уплашили при инцидента и
наред с физическите страдания от получените травми, да са изпитвали и страх, и
тревожност, и да са преживявали известен период от време случилото се. Но, както
баба им заяви в съдебно заседание, сега децата са добре, здрави са. Не дава показания
за някакви други останали усещания, страхове или преживявания у тях. Няма
ангажирани доказателства за претърпени извън обичайните болки и страдания и извън
възстановителния период. Децата не са имали и нямат здравословни усложнения,
нямат трайни увреждания и в момента са напълно възстановени. Във времето, предвид
възрастта на К. и белезите му от операцията ще избледнеят. Както болките, така и
външната помощ не са били необичайни за подобни травми и децата са се
възстановили също в обичайния период.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че претенцията и на двамата
ищци е основателна, като справедлив би бил размер на обезщетенията- 15 000 лв. за У.
Ю. и 25 000 лв. – за К. Ю..
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията претърпени от
ищците вследствие на настъпилото произшествие, при което те са пострадали.
Визираният от законодателя критерий „по справедливост“ не е абстрактен, до голяма
степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на
засегнатите нематериални вреди. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на
доказания вредоносен резултат, настъпилите по вид и характер неимуществени вреди,
пълното възстановяване на децата от травмите, изживеният спектър от физически
болки и страдания, както и от психически такива, като се има предвид, че и двамата
ищци са малки деца, но без да е констатирана промяна чрез влошаване качество им на
живот, съобрази социалните и икономически условия в страна към момента, предвид
изложеното по-горе, при преценка на конкретните, обективно настъпили
обстоятелства, размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване
за пострадалите, поради което съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди са в посочените по-горе размери. В
останалата част, претенциите следва да се отхвърлят.
Основателна се явява и претенцията за лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя(Решение
№128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 на ВКС; Решение №50106/03.11.2022г. по т.д.
№1865/2021г. на ВКС и др.). Ищците са посочили, че датата на уведомяване на
застрахователя е 03.01.2024г., но няма доказателства за това. Депозираните при
застрахователя претенции са представени по делото, но върху тях няма отбелязан нито
входящ номер на ответника, нито дата на изготвянето им. Ответникът сочи в
отговора на исковата молба и това не се оспорва от ищцовата страна, че претенциите
на ищците са постъпили в дружеството на 12.02.2024г. Отговорите до двамата ищци са
изходирани с номер от 27.02.2024г., поради което и съдът намира претенцията за
7
основателна, считано от 12.02.2024г. В частта от 03.01.2024г. до 12.02.2024г. законна
лихва не следва да се присъжда. По делото са представени и два отговора от
ответното дружество от 21.03.2024г., изпратени до ищците, след като от последните са
били предоставени и допълнително изискани документи. Произнасяне от
застрахователя с резултат няма, тъй като с тези писма са изискани още документи.
Основателна е и претенцията на всеки от ищците за заплащане на имуществени
вреди. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза даде заключение в съдебно
заседание, че всички разходи по представените фактури и касови бонове по делото са
във връзка с направените на децата интервенции. За извършените за К. Ю. разходи са
представени подробна справка от УМБАЛ „Дева Мария“- гр.Бургас за заплатено
лечение ведно с касов бон от 28.12.2023г. за 820,40 лв. за медицински услуги, касов
бон от 02.01.2024г. за 820,40 лв. за медицински услуги, касов бон от 02.01.2024г. за 36
лв. за медицински услуги; фактура №**********/2024г. ведно с касов бон от
29.01.2024г. за 54 лв. за рентген на тазобрезена става. За У. Ю. са представени фактура
№**********/30.12.2023г. за заплатена сума от 49 лв., фактура
№**********/09.01.2024г. ведно с касов бон за сумата от 60,30 лв. и фактура
№**********/29.01.2024г. ведно с касов бон за сумата от 36 лв. Или претенцията на К.
Ю., въз основа на представените документи възлиза на 2410,40 лв., но тъй като
претенцията е заявена за 2383,90 лв. следва да се уважи до тази сума. Претенцията на
У. Ю. е изцяло установена и по размер. Основателни са и претенциите за законна
лихва върху сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя- 12.02.2024г.
до окончателното изплащане, като за периода 03.01.2024г.- 12.02.2024г. не следва да се
присъждат.
По делото е поискано присъждане на разноските, направени от ищците и
адвокатско възнаграждение за адв. Н. Н. Д. по чл.38, ал.1 , т.2 ЗА за безплатно
процесуално представителство на материално затруднени лица. Ищците са освободени
от заплащане на такси и разноски в настоящото производство като е признато, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По делото са представени пълномощни от
ищците чрез тяхната майка и законен представител, с които са упълномощили адвокат
Н. Д. и още двама адвокати, заедно и поотделно да ги представляват, като не е
посочено възнаграждение. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на
някое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно
посоченото основание не се нуждае от доказване. По делото са представени, освен
посочените пълномощни, сключен договор с ищците чрез тяхната майка и законен
представител за договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, т.2 Закона за
адвокатурата- материално затруднено лице, поради което на адв. Д., както е заявено в
съдебно заседание и липсва възражение, следва да се заплати възнаграждение в размер
на 2749,86 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от претенциите, определено по
чл.7, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове.
Ответната страна също е направила своевременно искане за присъждане на
разноските и е представила списък по чл.80 ГПК. Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 от
ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сумата от 7537,38 лева, представляваща
направени от него разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, дължимата такса върху присъдения размер обезщетение следва да се
възложи върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 1701
лева. В негова тежест следва да бъдат възложени и сумите за разноски, направени от
бюджета на съда, в размер на 166 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“ Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на К. М. Ю.,
ЕГН **********, действащ чрез майка си Н. Х. Ю., със съдебен адрес: гр. София,
пл.“Позитано“№2, Перформ Бизнес Център, ет.3, адв. Николай Димитров сумата от
25 000(двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на настъпило на 27.12.2023г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя-
12.02.2024г. до окончателното й изплащане, като в останалата част за сумата над
присъдените 25 000 лева до претендираните 60 000 лева, както и в частта за
присъждане на законна лихва върху главницата за периода 03.01.2024г.- 12.02.2024г.
ОТХВЪРЛЯ претенциите.
ОСЪЖДА ЗД“ Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на К. М. Ю.,
ЕГН **********, действащ чрез майка си Н. Х. Ю., със съдебен адрес: гр. София,
пл.“Позитано“№2, Перформ Бизнес Център, ет.3, адв. Николай Димитров сумата от
2382,90 (две хиляди триста осемдесет и два лева и деветдесет стотинки) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди- реално направени разходи за
лечение в резултата на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя- 12.02.2024г. до
окончателното изплащане, а за периода 03.01.2024г.- 12.02.2024г. ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва.
ОСЪЖДА ЗД“ Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на У. М. Ю.,
ЕГН **********, действащ чрез майка си Н. Х. Ю., със съдебен адрес: гр. София,
пл.“Позитано“№2, Перформ Бизнес Център, ет.3, адв. Николай Димитров сумата от
15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на настъпило на 27.12.2023г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя-
12.02.2024г. до окончателното й изплащане, като в останалата част за сумата над
присъдените 15 000 лева до претендираните 40 000 лева, както и в частта за
присъждане на законна лихва върху главницата за периода 03.01.2024г.- 12.02.2024г.
ОТХВЪРЛЯ претенциите.
ОСЪЖДА ЗД“ Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на У. М. Ю.,
ЕГН **********, действащ чрез майка си Н. Х. Ю., със съдебен адрес: гр. София,
пл.“Позитано“№2, Перформ Бизнес Център, ет.3, адв. Николай Димитров сумата от
145,30 (сто четиридесет и пет лева и тридесет стотинки) лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди- реално направени разходи за лечение в резултата
на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя- 12.02.2024г. до окончателното
изплащане, а за периода 03.01.2024г.- 12.02.2024г. ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна
лихва.
ОСЪЖДА ЗД“Булинс“ АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
сумата от 1701 (хиляда седемстотин и един) лева, представляваща дължима държавна
такса върху размера на уважената претенция, както и сумата от 166 (сто шестдесет и
шест) лева, представляваща направени разноски от бюджета на съда, съобразно
уважената част от иска, както и сумата от 5 (пет) лева, представляваща дължима
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗД“ Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
9
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на адвокат
Николай Николаев Димитров, ШАК, личен номер **********, с адрес: гр. София,
пл.“Позитано“№2, Перформ Бизнес Център, ет.3 сумата от 2749,86 (две хиляди
седемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки) лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Н. Х. Ю., със съдебен адрес: гр. София, пл.“Позитано“№2, Перформ
Бизнес Център, ет.3, адв. Николай Димитров, като майка и законен представител на К.
М. Ю., ЕГН ********** и У. М. Ю., ЕГН ********** да заплати на ЗД“ Бул Инс“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец,
бул.“Джеймс Баучер“ №87 сумата от 7537,38(седем хиляди петстотин тридесет и
седем лева и тридесет и осем стотинки) лева, представляваща направени от ответното
дружество разноски в настоящото производство, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10