Р Е Ш Е Н И Е
№245
гр. Велико Търново, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10197 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си
представител, е обжалвал решение №118 от 17.06.2021 година, постановено по АНД
№197/2021 година по описа на ГОРС като неправилно. От изложените в касационната
жалба оплаквания се установява, че според касатора решението
е неправилно, тъй като при постановяването му е нарушен закона и са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила –
основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Оплакванията са, че неправилно съдът
е приел допуснати в хода на издаването на процесното
пред него НП нарушения на административно-наказателните правила, като от друга
страна неправилно е прието, че процесното НП е формално
незаконосъобразно. Неправилно съдът изобщо не е ценил представени писмени
доказателства, като от друга страна не са съобразени понятията за „краен разпространител“
и „разпространение на течни горива“ които имат легално съдържание. Последното
оплакване в касационната жалба е за неправилно прилагане на института на
маловажност, разписан в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяната на
решението на районният съд и постановяването на друго такова, с което да бъде
потвърдена законосъобразността на наказателното постановление. Претендират се
разноски.
Ответникът по касация, „Аркус – Строй“ ЕООД – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител адв. К. от ВТАК отрича основателността
на жалбата. Излага подробни съображения в писмения отговор на касационната
жалба. Аргументите му са за неоснователност
на всички касационни оплаквания. За правилни намира изводите на
районният съд досежно формалната незаконосъобразност
на наказателното постановление, доколкото нормата на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ съдържа няколко
изпълнителни деяния, като е налично подозрение за разпространение на течно
гориво от бензиностанция без посочването на начина на това разпространение, което
опорочава НП, както е приел и съда. В НП не е описан начина, по който се е
осъществило разпространението, което потвърждава направените от районният съд
изводи. С тези и други аргументи,
черпени от дефинирано в Регламент /ЕО/№765/2008. Моли за разноски за касационната
инстанция.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
наказателно постановление № КГ-2367 от 29.01.2021 г. на председателя на ДАМТН,
с което на ответника по касация на основание чл.34, ал.2 вр.
с чл.37, ал.2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция от 10000 лв.и са възложени
разходи за заплащане на експертиза в размер от
общо 310 лв.
С решението си съдът е приел, че постановлението е издадено при
съществено нарушаване на процесуални правила, като освен това е приел и, че процесното пред него постановление не отговаря на изискванията за формална
законосъобразност. Най - сетне съдът е приел и, че приложимост намира разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.
По отношение на спазването на
процесуални правила съдът е изложил, че според обстоятелствените части на АУАН
и на НП става въпрос за нарушение, представляващо неспазване на забрана за
разпространение на течно гориво, несъответно на изискването за качество,
поставено от нормите на чл.8 от ЗЧАВ вр. с чл.6, ал.6
от Наредбата за изискванията и качествата на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол /Наредбата за лаконичност/.
Съдът е констатирал, че от изложеното в НП става ясно, че се претендира разпространение
на течно гориво, като обаче от друга страна е посочено, че настоящият ответник
е осъществил нарушението в качеството си на краен разпространител по смисъла на
§1, т.20 от ДР на ЗЧАВ. Тази допълнителна разпоредба според съда дефинира
изискването посоченото лице да разпространява течни горива на бензиностанция с
цел зареждане на горивни резервоари на МПС на потребители, включително на
собствени МПС, като тази норма следва да се тълкува съвкупно с нормата на §1,
т.23 от ДР на ЗЧАВ. В крайна сметка съдът е приел, че като не е описал в какво
конкретно се изразява разпространението на горивото от настоящия ответник, в
това число и в качеството му на краен разпространител, то правото му на защита
е компрометирано. Съдът е развил съображения, че е следвало да се опишат
конкретни обстоятелства, които да изпълват понятието разпространение.Извън тези
аргументи съдът е посочил, че всъщност проверката не е извършена чрез пробовземане от колонка, която да е част от бензиностанция,
а от единична бензиноколонка.
По отношение на формалната законосъобразност на оспореното пред него НП
съдът е отбелязал, че то не е самоцелно и се състои не в простото словесно
възпроизвеждане на извършено нарушение, а в описание на обстоятелствата, около извършването
на твърдяното административно нарушение по начин, който да не допуска внасяне
на вътрешни противоречия във фактите, отнасящи се до описанието на деянието,
като дата, място и начин на извършване. Съдът отново е развил съображения, че
при описаните в конкретното НП обстоятелства, които не сочат на
индивидуализиране на начина на разпространение на процесното
гориво се налага извод, че количествата горива се използват за зареждане на
собствени транспортни средства във връзка с осъществяваната от ответника по
касация дейност. Това може да е според съда предоставяне на пазара по смисъла
на §1, т.48 от ДР на ЗЧАВ, като за дефинирането на това понятие съобразима е разпоредбата на чл.2, §1 от Регламент /ЕО/
№765/2008 на ЕП и Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за
акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти
и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №339/93, според която предоставяне на пазара
означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване
на пазара на Общността в процеса на търговската дейност срещу заплащане или
безплатно, като липсата на описване на такива обстоятелства не дава възможност
да се изгради извод дали дружеството е предлагало на пазара течно гориво или е
зареждало своите превозни средства, като всичко това обосновава извод за
неуточненост на обстоятелствата, върху които се гради обвинителната теза.
Извън това, съдът – с цел обосноваване на аргументацията за неспазване
на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – е приел и, че по делото е установено
единствено, че ответникът по касация е закупил гориво, което впоследствие
показало отклонение от нормативите, но за да се възприеме като краен разпространител,
то трябва да разпространява горивото на бензиностанция, като преследва целта,
посочена в §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, като в постановлението не е описано как
именно се разпространява това гориво и в какво се състои това разпространение.
Най – сетне съдът констатира и приложимост на чл.28 от ЗАНН. Посочено
е, че нарушението е първо за жалбоподателя, освен това става въпрос за наличие
на само 197 литра гориво в обект, който няма характеристиките на
бензиностанция, а и липсват установени настъпили вредни последици. Съобразено е
наличието на декларация за съответствие като намаляващо степента на обществена
опасност обстоятелство.
Решението е правилно.
Според обстоятелствените части и на АУАН и на
НП, ответното дружество е административно-наказателно отговорно предвид чл.8,
ал.2 от ЗЧАВ вр. с чл.6, т.6 от Наредбата, която е
действащ нормативен акт към момента на провеждането на проверката.
Описано е, че при проверка на 6.1.2020 година
на обект бензиностанция –ГСМ №1, управлявана от „Аркус – Строй“ ЕАД и находяща се в село Козаревец, от бензиноколонка
1 е взета проба от разпространяването течно гориво за извънпътна
техника и трактори, с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво,
като е установено, че последната доставка на течно гориво по събраната като
доказателство фактура и експедиционна бележка е от 4500 литра, като в
резервоара е констатирано количество от 197 литра. След изпитването на
контролната проба в стационарна лаборатория е бил издаден констативен протокол
за съответствието на горивото, който установява несъответствието му, тъй като
изпитваното гориво /за извънпътна техника и трактори/
се отклонява от допустимите гранични стойности съгласно фирмена техническа спецификация
TC
IS IP 06-01-16 по отношение
на съдържанието на сяра. Отбелязано е, че възраженията на представителя на
ответното дружество не се приемат, тъй като всички факти и обстоятелства са
описани подробно и точно в АУАН, като съответстват на официалните документи,
приложени по преписката.
Безвиновната административно-наказателна отговорност на
дружеството – ответник е била ангажирана с оглед приетото от административно-наказващия
орган наличие на състава на разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ според която
„Лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или
използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество,
определени в наредбата по чл. 8, ал. 1,
ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на
декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно
с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.“.
От самата структура на разпоредбата следва,
че субект на това нарушение може да е както физическо лице, така и юридическо
такова. Това лице следва или да разпространява или да ползва /в смисъла, вложен
в §1, т.22 от ДР на ЗЧАВ/ течно гориво, като последното обективно не следва да
отговаря на нормативното изискване за качество за гориво от този вид според
изискването на нормативния акт, посочен в
чл.8, ал.1 от закона.
Разпространението на гориво има легално
определение, като то се съдържа в разпоредбата на §1, т.23 от ДР на ЗЧАВ. За да
е формално законосъобразно наказателното постановление в случай като процесния, следва в неговата обстоятелствена част да се
посочи в какво се състои разпространяването като форма на неизпълнение на
нормативно задължение. В посочената дефинитивна разпоредба са посочени два
основни обективни признака - движение на течното гориво по търговската верига,
и складирането, респ. съхранението му в обектите, визирани в чл.3, ал.1 ,т.5 от
ЗЧАВ. В конкретният случай в постановлението не е посочено в какво се състои
това разпространение, което е нарушение на императивното изискване на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, както правилно е приел и съда.
Извън това, следва да се посочи, че админисративно-наказателният състав предвижда както
специален субект на безвиновната отговорност /лице,
което разпространява като краен разпространител течно гориво/, така и всеки
субект, за който са приложими по силата на чл.83 от ЗАНН имуществени санкции.
Това тълкуване се потвърждава от предвидената в състава възможност субекта на нарушението
да ползва горивото, като в този случай е без значение дали горивото се използва
като краен разпространител или просто като негов потребител.
Следва обжалваното решение да се остави в
сила.
Претенцията на ответника за разноски при това
положение е основателна, като следва на ответника да се присъдят разноски от
1000 лв.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №118 от 17.06.2021 година, постановено по АНД №197/2021
година по описа на Горнооряховският районен съд.
ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати на „Аркус - Строй“ ЕАД – Велико Търново, ЕИК **********, разноски за
касационната инстанция от 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ На докладчика по КНАХД № 10197 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2021 г. съдия Росен Буюклиев:
Не споделям становището на мнозинството на състава за правилност на решението
на Горнооряховският районен съд с оглед констатирани от този съд пороци на процесното
пред него наказателно постановление.
Считам, че дори и в наказателното постановление да не е посочено
изрично по какъв начин настоящият ответник е разпространявал течно гориво, това
не означава непременно, че наказателното постановление е формално
незаконосъобразно. Няма спор по делото от фактическа страна, че пробата от процесното гориво е взета от обект, стопанисван от
ответника по касация, като този обект представлява ГСМ с бензиноколонка.
Няма и никакъв спор, че към момента на проверката и пробовземането
не установено дали е зареждано гориво и в какви именно транспортни средства е
зареждано това гориво. От представените по делото писмени доказателства обаче е
установено несъмнено, че горивото, доставено от „Инса
ойл“ по описаната в постановлението фактура е именно
съхраняването в обект. При това положение не следва да се счита като съществено
нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН непосочването на точната
форма на разпространение на горивото в обстоятелствената част от постановлението,
доколкото всяка форма на разпространение по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЧАВ
се вписва в диспозицията на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. От друга страна, считам, че
извода на районният съд за приложимостта на чл.28 от ЗАНН е необоснован. Няма
нито едно релевантно към степента на обществената опасност обстоятелство, което
да обуславя малозначителност. Изтъкнатото от
районният съд досежно малкото количеството на гориво
в резервоара е неправилно, тъй като става въпрос за остатъчно количество, а не
за размера на доставеното гориво, което е със значителен обем от 4 500 литтра, използването на което значително количество е в
остър разрез с целта на закона. Без
значение е обстоятелството, че в случая е налице декларация за съответствие предвид
императивните разпоредби на чл.18б от ЗЧАВ, с които ответникът, като разпространител
на горива, следва безусловно да се съобразява.
По тези причини считам, че решението на районният съд следва да се
отмени, като се постанови друго решение, с което да се потвърди наказателното
постановление.
Съдия: