Р Е Ш
Е Н И Е
ГР.
БЕРКОВИЦА, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 24 април…...…..……………………………………
през две хиляди и осемнадесета година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при
секретаря Н. Андреева………………………………и в присъствието на
прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова……….…………………………….гр.дело 1021 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
иск за предоставяне упражняването на родителски права и определяне място на
живеене на дете с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Ищецът Б.К.М. твърди, че с ответницата живеели
съвместно и от съвместното им съжителство имат едно ненавършило пълнолетие дете
– Валентин, роден на *** година. Твърди, че през лятото на 2013 г. ответницата напуснала семейното жилище и
отишла да живее при баба си и дядо си, като детето останало да живее при него
до навършването му на три годишна възраст, когато ответницата отвела детето с
помощта на кварталния. Твърди още, че по настоящем детето живее при дядото и бабата на
ответницата, които не го допускат до него, не му дават да го вижда, но когато
имат нужда от пари изпращат рецептите за лекарства да ги заплати. Ответницата
живее с друг мъж, от когото има две деца, не полага грижи за детето им и с новото си семейство се намира в Германия.
Същевременно той живее с жена, от която има друго дете. Работи по трудов
договор и реализира средства, с които може да се грижи и за Валентин. Разполага
с жилище, където са създадени добри условия за живот на децата. Моли съда, да
постанови решение, с което му предостави упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Валентин и определи местоживеенето му при него,
като определи режим на лични контакти на
майката с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и да го
взема по един месец през летния сезон, които отпуските им не съвпадат; да я
осъди да му заплаща в качеството му на
законен представител на детето Валентин по 150.00 лева месечна издръжка,
считано от датата на завеждане на исковата молба. Претендира и направените в
производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Е.Н.К.
оспорва предявения иск. Твърди, че винаги се е грижила за сина им и че
причината за подаване на настоящия иск е, че с решение по гр.д. 721/2017 г. е
осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лв.
В съдебно заседание страните поддържа твърденията и възраженията си.
Двамата родители се явиха лично в съдебно заседание и съдът възприе личните им
становища.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Представен е и социален
доклад от Отдел за закрила на детето към ДСП – Берковица.
След анализ на доказателствата по
делото, съдът прие за установени следните факти и обосновани правни изводи,
както следва :
Страните в производството – Б. и Е.
живели на съпружески начала. От съжителството им на 12.03.2012 година се родило детето им Валентин. През лятото на
2013 година двамата се разделили. Детето останало за около седмица при ищеца,
но майката дошла и си го взела. От тогава детето живее с майка си. Първоначално
двамата се установили да живеят в дома на родителите на ответницата. После тя
установила съжителство с друг мъж, от когото има две деца. Мъжът й работи в
Германия. През 2017 година ответницата го посетила заедно с Валентин и
прекарали там два – три месеца. Ответницата твърди, че другите й деца – на 4 и
на 1 годинка и половина приемат Валентин като свой брат и общуват с него. За
отглеждането на Валентин на ответницата помагат нейните близки. Не се установи
в производството бащата да е проявявал интерес към детето, да е търсел контакти
с него, да е полагал грижи или да е давал средства за издръжка. Същевременно е
установил връзка с друга жена, от която има дете на 10 месеца.
Законът постановява, че детето следва да живее с двамата си родители, които
съвместно носят отговорността за неговото отглеждане и възпитание. Когато обаче
родителите са разделени, единият от тях следва да поеме отговорността и при
него да бъде определено местоживеенето на детето. При така установените факти, съдът
намира, че е в интерес на детето то да продължи да живее с майка си. С нея то е
живяло от раждането си и до момента. Не е контактувало с баща си след раздялата
на родителите, когато е било на около годинка. Производството е спорна съдебна
администрация и съдът е длъжен да разреши спора между страните, дори да няма
направено искане от страна на ответната страна.
Не се установиха в производството твърдяните от ищеца факти, че ищцата от
две години е в Германия и детето е оставено на грижите на нейните баба и дядо.
Ищцата има други две деца, едното от които на годинка и половина. Свидетелите
установяват, че и двете си деца е родила в България, а в Германия е била за
няколко месеца в края на 2017 година, заедно с Валентин. В тази връзка и от
м.09.2017 година не е посещавало личния си лекар. По разбиране на съда няма
причина в отглеждането на детето ответницата да е подпомагана от близките си.
Този факт не сочи на липса на родителски капацитет. Освен това, не е в интерес
на детето внезапно да смени местоживеенето си и обкръжаващата го среда. Така то
ще изгуби чувството си за сигурност, средата, в която е отглеждано. Напрактика
то не е контактувало досега с баща си.
С решението си съдът следва да определи и режим на лични контакти с другия
родител, за да не бъде допуснато отчуждаване на детето от
единия от тях, а в случая, за да даде възможност на бащата да създаде
емоционална връзка с детето си и то да го опознае. Съдът намира, че следва да
определи обичайния режим на лични контакти. Този режим има за цел, както да
придаде изпълняемост на решението в частта за личните контакти, така и да
допринесе за хармонизиране на отношенията между баща и син. Той не бива в
никакъв случай да бъде възприеман като задължение за нито една от страните и
най – вече за детето.
Въпросът с издръжката е разрешен с
влязло в сила решение, постановено по гр.д. 721/2017 година непосредствено
преди завеждане на настоящия иск и не са налице предпоставки за изменение на
постановения размер.
С оглед този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените в производството
разноски.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Валентин Благоев М., роден на *** г. на майката Е.Н.К. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето Валентин при майката Е.Н.К. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Валентин с бащата Б.К.М. с
ЕГН ********** *** всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00 часа до 15.00
часа, както и да го взема при себе си по един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Б.К.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.К. с ЕГН ********** *** сумата от 250.00 лева направени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :