Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав,
в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Ели Гигова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2612 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
М.Б.Т.-Т. излага следните обстоятелства за обосноваване на искането: сключен
договор с нотариален акт № 59 от 20.05.2008 г. между нея и други трима съсобственици
на имот УПИ V-249 от кв. 7 по плана на гр. София, м. Люлин-Център, и ответника Л.Б.
ЕООД (предишно наименование МИКК ЕООД) за учредяване в полза на последния на
право на строеж за построяване на жилищни сгради – блок А и блок Б, подземни
гаражи и магазини, за които е имало одобрен инвестиционен проект от 07.04.2008
г. и издадено строително разрешение от 25.04.2008 г.; сключено и споразумение
от 20.04.2017 г. с уговорени помежду им срокове за снабдяване от изпълнителя с
протокол обр. 15 за блок А и блок Б съответно в срок не по-късно от 6 месеца,
считано от 01.09.2017 г. – за блок А, и до 01.07.2018 г. – за блок Б, и за
подаване на документи за въвеждането в експлоатация на двата блока не по-късно
от 01.09.2018 г.; уговарянето в чл. 6 от споразумението на дължима при забава в
изпълнението на всяко от посочените задължения по чл. 1, т. 2 – 4 на неустойка
в размер на 1000 лева на месец, но не повече от 400000 лева; наличието на
забава в изпълнението на посочените задължения и към момента на предявяване на
исковата претенция, за която по т. 2 за 24 месеца забава дължимата неустойка
възлиза на 24000 лева, по т. 3 за 20 месеца забава - 20000 лева, и по т. 4 за
18 месеца забава – 18000 лева. Претендира сумата 62000 лева, заедно със законната
лихва върху тази сума от завеждането на делото на 28.02.2020 г.
Ответникът
Л.Б. ЕООД в процесуалния срок оспорва иска, възразявайки че: липсвала уговорка
за кумулиране на неустойка за твърдяното неизпълнение на поетото договорно
задължение; фактическо осъществяване на строежа за блок А в степен, съответна
на приемане на строежа с протокол обр. 15, било налице преди изтичането на уговорения
срок, който протокол на 02 февруари 2018 г. бил изпратен на възложителите,
под-писването от които било условие за по нататъшни действия; нищожност на
клаузата за неустойка поради поемането на задължение с невъзможен предмет –
невъзможно снабдяване с протокол обр. 15 за всеки от блоковете поотделно при
липса на издадено разрешение за строеж за етапно строителство и констатирана
невъзможност за цялостното функционално обособяване и присъединяване към
инфраструктурните мрежи, респ. въвеждането в експлоатация, на сградата на блок
А отделно от останалите предвидени за изграждане в имота сгради; необходимост
от преработване на инвестиционния проект, за което ищецът бил уведомяван и дал
изрично съгласие с нотариално заверена декларация от 02.04.2018 г. и след
одобрението на което било възможно снабдяването с протоколи обр. 15 и 16. Претендира
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По
делото е безспорно между страните, а и от представения договор за учредяване на
строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти по нотариален
акт № 59 от 30.05.2008 г. се установява, че ищецът М.Т. и останалите трима съсобственици
на поземления имот са учредели в полза на МИИК ЕООД (понастоящем Л.Б. ЕООД)
право на строеж на УПИ V-249 по плана на гр. София, м. Люлин-Център, върху
който с технически проект, одобрен на 07.04.2008 г. от ДАГ при Столична община,
и разрешение за строеж № 308 от 25.04.2008 г. на главния архитект на гр. София,
е предвидено построяването на жилищни сгради, магазини и подземни гаражи с КТП,
с обща разгърната застроена площ от 8371.32 квадратни метра, от които: блок А,
предвиден за изграждане в западната част на гореописания поземлен имот, блок Б,
предвиден за изграждане в източната част на гореописания поземлен имот, и блок
В - предвиден за изграждане в пространството под кота „±0” метра между Блок А и
Блок Б в гореописания имот, срещу придобиването от тях в изключителна
собственост на описаните в нотариалния акт и построени от дружеството самостоятелни
обекти в сградите. С така сключения договор страните са уговорили и условията и
сроковете за извършването на строителните работи.
На
20.04.2017 г. страните по горепосочения договор след като са установили, че учреденото
в полза на изпълнителя (ответника Л.Б. ЕООД), право на строеж е реализирано
само за Блок А, конструктивно завършен с акт обр. 14, без изпълнение на довършителните
работи съобразно одобрения инвестиционен проект и постигнатите договорености,
изпълнението на блок В конструктивно е завършено, но не е съставен и подписан
акт обр. 14, и изпълнението на блок Б не е стартирано, са уговорили нови
условия и срокове за изпълнение на строителните работи и за отговорността им
при неизпълнение в подписано помежду им споразумение. С уговореното в чл. 1 от
споразумението изпълнителят е поел задължението да осъществи изпълнението на
строително-монтажните дейности по реализиране на одобрения проект и постигнатите
договорености в сключен между страните предварителен договор от 19.10.2005 г. и
приложение № 1 от 20.12.2007 г. към договора за сгради - блок А, блок Б и блок
В, при осъществяването на които в чл. 1, т. 1 - 4 се е задължил да спази
следните междинни срокове:
1)
За достигане на етап - „груб строеж" и подписване на акт обр. 14 за блок Б
не по-късно от 30.09.2017 г;
2)
За постигане на степен на завършеност - приемане на строежа на блок А, удостоверена
с протокол обр. 15 - не по-късно от 6 месеца, считано от 01.09.2017 г.;
3)
За постигане на степен на завършеност - приемане на строежа на блок Б и блок В,
удостоверена с протокол обр. 15 - не по-късно от 01.07.2018 г., и
4)
За подаване на документи за въвеждане на блок А, блок Б и блок В в експлоатация
- не по-късно от 01.09.2018 г.
Изпълнителят
в чл. 2 от споразумението се е задължил, при наличие на възможност за въвеждане
в експлоатация на блок А, отделно от останалите, предвидени по проекта сгради,
и доколкото няма да се повлияе негативно на възможността за въвеждане в експлоатация
на останалите сгради, в срок до 2 месеца, считано от подписване на протокол
обр. 15 за блок А, и след получаване от възложителите (собствениците на
поземления имот и учредители на право на строеж) на пълномощно за
представителство пред компетентните за целта органи и служби, да окомплектова
документално и внесе за разглеждане искане за назначаване на приемателна
комисия за въвеждане в експлоатация на сградата на блок А.
Предвидено
е също в чл. 3 от споразумението възложителите в срок до 14 дни, считано от
постигане на етап „груб строеж" за блок Б, да учредят в полза на
изпълнителя или на посочено от него лице право на строеж за изграждането на
обект „Фотоволтаична електроцентрала“ върху покрива на сградата на блок „Б“
срещу задължението на изпълнителя да осъществи за своя сметка, в срок преди
съставяне и подписване на акт обр. 15 за блок А, изработване и съгласуване на
нови проекти за външно кабелно захранване на блок А и преместване на
изградените ел. табла в блок А, и нужните разноски за изработване на технически
паспорт на сградите на блок А и блок Б, и в срок преди съставяне и подписване
на акт Обр. 15 за блок Б, реализирането на проекта в част „Озеленяване“ по
отношение на прилежащото пространство около сградата на блок Б и блок А, и в
едномесечен срок след въвеждане в експлоатация на блок А, блок Б и блок В,
изпълнението на козирка над входа на подземните гаражи. З изпълнението на така
поетите задължения от изпълнителя възложителите са поели задължение за
представяне на пълномощно във връзка с иницииране и провеждане на процедура по
съгласуване, одобряване и реализиране на проекта за изграждането на „Фотоволтаична
електроцентрала“. Възложителите са поели и предвиденото в чл. 5 от
споразумението задължение в срок до 14 дни от подписването му да определят
конкретни лица като техни представители по време на строителството и да им
предоставят нужните пълномощия за подписване на актове (без акт обр. 15) и
протоколи относно извършваното строителство и осъществяване на надзор/контрол
върху извършваното строителство, а за осъществяване на конкретни действия пред
държавен орган във връзка с въвеждане на сградите в експлоатация, както и за
сключване на договори и разкриване на партиди пред експлоатационни дружества, в
14-дневен срок от уведомяване на лицето, упълномощено като техен представител
по време на строителството, да издадат нужните пълномощни в полза на
изпълнителя или посочено от него лице.
Страните
са уговорили и последиците при неизпълнение на поетите по споразумението
задължения. В чл. 6 е предвидено, че при забавяне на изпълнението на задължение
на изпълнителя, посочено в чл. 1, т. 1 - 4, същият дължи на всеки от
възложителите неустойка в размер на 1000 хиляда лева на месец, но не повече от
400000 лева. Предвидена е отговорност и за възложителите при неизпълнение, като
в чл. 7 от споразумението е уговорена неустойка от 15000 лева при забава на
поетото задължение за учредяване на право на строеж за обекта „Фотоволтаична
електроцентрала“.
Установява
се по делото въз основа на представената електронна кореспонденция между
представители на страните, че ответникът е предприел действия по съставянето на
констативен акт за установяване на годността за приемане на етап от строежа –
блок А (протокол) обр. 15, изпращайки го като проект и на представителя на
възложителите, но и при необходимост от съставянето на нов такъв. Липсват обаче
доказателства такъв протокол за строежа, респ. на отделни негови етапи, да е
съставен до момента на търсената от ответника отговорност за неизпълнение на
поетите от него задължения по споразумението със завеждането на настоящото
дело, както и доказателства несъставянето му да е поради неоказано от ищеца М.Т.
съдействие, в качеството й на възложител на строежа, като данни за
несъставянето му до 28.08.2019 г. се съдържат и в представеното удостоверение
за степен на завършеност, издадено от Столична община, и описано в приложение
на договор за замяна по нотариален акт от 04.12.2019 г., сключен между страните
по настоящото производство и неотносимо към въведения между страните спор,
предмет на същото. Според последното строежът - блок А и блок Б, е с издадени акт
за приемане на конструкцията от 28.05.2010 г. за блок А и акт за приемане на
конструкцията от 01.03.2013 г. за блок Б и към дата 30.01.2019 г. строежът -
блок А и блок Б, е реализиран в груб строеж съгласно пар. 5, т. 46 от ДР на
ЗУТ.
При
изпълнението на строежа ответникът Л.Б. ЕООД е предприел и действия и за
съществено изменение на инвестиционния проект чрез преработката в частта му относно
блок Б и блок В – подземни гаражи, жилищна сграда и магазини, за което същият е
получил изрично съгласие от ищеца М.Т., в качеството й на заинтересована страна
по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, видно от представената декларация по чл. 154, ал. 5
от ЗУТ от 02.04.2018 г. Във връзка с предприетите действия по изменение на
проекта е сключено и представеното споразумение № 3 от 03.11.2018 г. между
ответника и ЧЕЗ Разпределение България АД, по силата на което разпределителното
дружество е поело ангажимента да изгради съоръженията за присъединяване до
границата на собственост за своя сметка, а ответникът - да проектира и
съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и предостави разрешение
за строеж на съоръженията за присъединяване на името на разпределителното дружество
за своя сметка, и да достави и монтира 3 бр. главни електромерни табла (ГЕТ) на
обекта.
Проектите
за изменение на проекта за строеж на ответника са одобрени и на основание чл.
154, ал. 5 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 6 и 7 от ЗУТ, разрешението за строеж №
308 от 25.04.2008 г. е допълнено със заповед № РА 51-116 от 24.06.2019 г. на
главния архитект на Столична община. След неговото изпълнение и съставяне по
искане от 27.05.2020 г. на протокол обр. 16 от 08.06.2020 г. за установяване
годността на ползване на строеж от Държавна приемателна комисия, строежът е и
въведен в експлоатация, на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 177,
ал. 2 от ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация
на строежите в Република България (наредба № 2), с разрешение за ползване №
СТ-05-394 от 09.06.2020 г. на началника на ДНСК – София.
По
делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, изводите на
което като обективно и компетентно дадени съдът възприема за достоверни. От заключението
се установява, че изпълнението на строежа е започнало въз основа на одобрени инвестиционни
проекти от ДАГ на 07.04.2008 г., комплексен доклад за оценка на съответствието
от „С." ЕООД, разрешение за строеж № 308 от 25.04.2008 г. на главния
архитект на Столична Община и протокол обр. 2 от 03.06.2008 г. за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Вещото
лице изяснява, че след издаването на разрешението за строеж са проведени и
одобрени изменения на проектите по реда на чл. 154 от ЗУТ през 2013 г. и 2019
г. През 2013 г. е одобрен инвестиционен проект - преработка по чл. 154 от ЗУТ
за разделяне на апартамент № 25 , находящ се в блок А, на 5-ти етаж, на
апартамент № 25б и ателие № 25а, който не влияе на архитектурния образ на
жилищната сграда (предвиден бил единствено един нов прозорец), и допълнително
било осигурено още едно паркомясто във вътрешния двор, като за допълването на
разрешението за строеж се е издала заповед № РД-09-50-906 от 21.12.2013 г. на
главния архитект на Столична община. Следващото изменение на проекта през 2019
г. се е осъществило по искане на възложителя Л.Б. ЕООД - преработка по чл. 154
от ЗУТ за жилищни сгради с магазини и подземни гаражи (блок Б и блок В-гаражи)
в кв. 7, УПИ V-249, местност Люлин-Център, гр. София, като по одобрените
строителни книжа блок А и блок В - гаражи, не били предмет на проекта, и след
одобрение на проектите разрешението за строеж се допълнило с издаването на
заповед № РА 51-116 от 24.06.2019 г. на главния архитект на Столична община.
Основните промени засягали блок Б, без да се променяли устройствените показатели,
конфигурация, обем, етажност, носеща конструкция, кота корниз и кота било на
сградата. Променяли се плановите схеми в някои жилища по етажите, броят на
апартаментите, увеличил се броят на по-малките апартаменти и ателиета за сметка
на по-големите апартаменти. Отпаднали магазините като се увеличил броят на
апартаментите на партер. Променяли се и плановите схеми в сутерените, като се
увеличавал броят на паркоместата, гаражите и мазетата във втори сутерен,
увеличавал се броят на инсталационните шахти и се обособили жилища за
инвалидизирани лица на партера. За строежа били съставяни актове и протоколи по
реда на Наредба № 3 от 2003 г. Според вещото лице първоначално одобреният
проект и последващите изменения на проекта не са предвиждали етапно строителство,
респективно етапно въвеждане в експлоатация на блок А и блок Б. Сградите са
проектирани като един строеж, за който е издадено разрешение за строеж № 308 от
25.04.2008 г., като последващите одобрени изменения в проекта не променяли
ха-рактера и обхвата на първоначалното разрешение за строеж и не определяли
етапно строителство за блок А и блок Б, поради което и не имало основание за
самостоятелно въвеждане в експлоатация на блок А, респективно на блок Б.
Други
относими доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от
процесуалния закон преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
осъдителния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
За
да бъде уважен искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, трябва да е налице съглашение между
страните за обезпечаване на кредитора по главното задължение с неустойка, чийто
размер да е определен от тях или поне определяем, и да е настъпила изискуемост
на главното задължение. С неустойката страните уговорят отнапред размера на
обезщетението за при-чинените вреди от неизпълнението на договорно задължение,
без да е нужно те да се до-казват, като освен обезщетителна функция,
неустойката има и обезпечителна такава за точно и добросъвестно изпълнение на
договорните задължения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяването
на фактите, представляващи основанието на иска и имащи характер на положителни
такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. За
неизпълнението – неосъщественото дължимо поведение, което е отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответникът носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение, респ. да докаже твърдяните от него факти, чието осъществяване
представляват препятствие за изпълнение на задължението и не могат да му се
вменят във вина.
В
разглеждания случай съществувалото между страните правоотношение е възник-нало
въз основа на сключен на 30.05.2008 г. помежду им договор за учредяване на
право на строеж срещу задължение за изграждане на жилищни сгради, магазини и
подземни гаражи в гр. София, м. Люлин-Център, окончателните условия по което
относно сроковете за изпълнение на строителните работи и отговорността при
неизпълнението им са уредени в сключеното помежду им споразумение от 20.04.2017
г. Споразумението е и юридическият факт, пораждащ акцесорно задължение на
изпълнителя да престира на възложителя и кредитор М.Т. неустойка в размер на
1000 лева за всеки месец забава при изпълнение на задължение по чл. 1, т. 2 – 4
от споразумението за постигане на степен на завършеност - приемане на строежа
на блок А, удостоверена с протокол обр. 15 - не по-късно от 6 месеца, считано
от 01.09.2017 г. или до 01.03.2018 г., а за блок Б и блок В - не по-късно от
01.07.2018 г., и за подаване на документи за въвеждане на блок А, блок Б и блок
В в експлоатация - не по-късно от 01.09.2018 г. Не се твърди и не се установи
от събраните доказателствени средства ответникът Л.Б. ЕООД да е изпълнил тези
си задължения в уговорените между страните срокове. Напротив от същите се
установи, че до завеждането на делото за сградите не е съставен протокол обр.
15, а искане за въвеждането им в експлоатация е осъществено на 27.05.2020 г. и
въз основа на него е съставен протокол обр. 16 и издадено разрешение за
ползване за сградите съответно на 08.06.2020 г. и 09.06.2020 г., което по
несъмнен начин установява неизпълнение на главното задължение за приемането на
годността на сградите и отправяне на искане за въвеждането им в експлоатация в
уговорените срокове.
Налице
е също и валидно съглашение между страните за обезпечаване на кредитора и ищец М.Т.
по главното задължение по чл. 1, т. 1 – 4 от споразумението, включващо и
изграждането и снабдяването на блок А и блок Б с протокол обр. 15, чийто размер
е определен на 1000 лева за всеки месец забава. Постигнатите между страните
уговорки за снабдяването на блок А и блок Б с отделни протоколи обр. 15 нямат невъзможен
предмет, който да води до тяхната нищожност. Предметът на договора е
съдържанието на престациите и те трябва да са възможни към момента на постигане
на съгласието на страните. Невъзможността на предмета, която води до нищожност
на договора, може да бъде фактическа (несъществуване на предмета към момента на
сключване на договора и невъзможност същият да възникне) или правна (наличието
на непреодолима правна пречка за възникването и разпореждането с предмета на
договора). Съгласно чл. 176 от ЗУТ и приложимите разпоредби от Наредба № 3 от
31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
(Наредба № 3) съставянето протокол обр. 15 от участниците в строителството –
възложител/и, проектанти (по всички части на проекта), строител, и лица, упражняващи
строителен надзор по съответната част, е един от основните етапи по време на
строителството и служи за установяване на годността за приемане на строежа от
възложителя, тъй като с него се удостоверява, че строежът е изпълнен съобразно
одобрените инвестиционния проекти, заверена екзекутивна документация,
изискванията на действащата нормативна уредба и условията на договора, сключен
между възложителя и строителя. Съставянето на протокол обр. 15 удостоверява
приключването на строителните работи за строежа, но не и въвеждането му за
ползване, установимо със съставянето на протокол обр. 16 и издаването на разрешение
за ползване (необходими и за процесния строеж като категория строеж по чл. 2,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 3). Невъзможността обаче при така одобрения за
процесния строеж проект и издадено разрешение за строеж, включително и с
последващите одобрени изменения в проекта и допълване на разрешението за
строеж, поетапно въвеждане в експлоатация на блок А и блок Б, не изключва
възможността за съставяне на протоколи обр. 15 за всеки от тях. Този извод
следва както от същността на протокол обр. 15 за установяване на годността на
строежа от възложителя, така и от действащите разпоредби, регламентиращи както съставянето
на този протокол, така и издаването на разрешение за строеж. Тези разпоредби
изрично предвиждат възможност за изготвянето им, ако отделните части от строежа
могат да се използват самостоятелно и същото е предвидено в договора за
строителство – арг. от чл. 176, ал. 5 от ЗУТ, и ако настъпи промяна на
инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж, за които
строителните книжа за етапа (частта) са актуализирани при условията на чл. 152,
ал. 2 и чл. 154, ал. 5 от ЗУТ – чл. 152 от ЗУТ и чл. 3, ал. 2 от Наредба № 2 от
31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти (Наредба № 2). Следователно за изпълнението на
задължението за съставянето на протокол обр. 15 за блок А и блок Б от ответника
Л.Б. ЕООД, който е професионалист в своята област, не е съществувала
непреодолима правна пречка, поради което и не е налице твърдяната от него нищожност
на постигнатите между страните уговорки за неговото изпълнение. Последната не
следва и от осъществените изменения в проекта на процесния строеж, които не
само са могли да предвидят въвеждането в експлоатация на отделни етапи от
строежа, но и са се осъществили след сключването на споразумението, поради
което и не могат да обосновават нищожност на уговорките от споразумението,
съответно невъзможност от изпълнение на задължението от ответника Л.Б. ЕООД,
която да не може да му се вмени във вина и да го освобождава от отговорност.
Неоснователни
са и възраженията на ответника за осъществено от него точно изпълнение на
действително уговореното между страните и възложено му задължение по споразумението
с фактическото осъществяване от него на строежа за блок А в степен, съответна
на приемането му с протокол обр. 15, преди изтичането на уговорения срок, установено
и от забавата на ищеца като кредитор за подписването на протокола. Постигнатите
между страните в чл. 1, т. 2 и 3 и от споразумението уговорки относно сроковете
за изпълнение на възложените и дължими от ответника Л.Б. ЕООД строителни работи
са ясни и точни, поради което и те не подлежат на тълкуване относно
действителното им съдържание и целените с тях последици. А от съдържанието на
същите следва несъмнено извод именно за възложено и поето от ответника
задължение за изграждане и снабдяването на блок А и блок Б с протокол обр. 15,
като установяващ годността им за приемане съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл.
7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3, съответно в срок до 01.03.2018 г. и 01.07.2018
г., което задължение ответникът не е изпълнил. Не се установи и от събраните
доказателствени средства именно в тези срокове сградите фактически да са били
изпълнени в степен, при която за тях да е могло да се състави констативен акт
за установяване годността им за приемане, а и съставянето на последния е бил
значим за ищеца М.Т. не само като установяващ съответствието на сградите с
проектите и другите изисквания към строежите, но и като предпоставящ
изготвянето на окончателния доклад от упражняващото строителен надзор лице и
оправянето на искане за въвеждането им за ползване, за което страните са
уговорили и друг срок – до 01.09.2018 г. Своевременно изпълнение на задължението
за осъществяване на строителството по отношение на блок А не се установява и от
изпратения 20.02.2018 г. на представител на ищеца М.Т. проект на протокол обр.
15. Същият като проект и неподписан от участниците в строителството не само не
установява необходимата степен на завършеност на строителството на блок А, но и
не предпоставя отправянето до ищеца М.Т. на покана за подписването на протокола
съгласно чл. 170, ал. 2 от ЗУТ, която да я поставя като кредитор в забава по смисъла
на чл. 95 от ЗЗД и да освобождава ответника от последиците на забавата, а и
неподписването на протокола по арг. от чл. 170, ал. 2 от ЗУТ е преодолимо
поради възможността за заместването й като възложител, респ. участник в
строителството, от органа, издал разрешението за строеж, или от упълномощено от
него длъжностно лице.
Така
изложеното обосновава осъществяването на фактическия състав, пораждащ вземането
на ищеца М.Т. за неустойка, предвидено в чл. 6 от споразумението . Уговорката
за неустойка по чл. 6 от споразумението е предвидена в раздел „Отговорност за
неизпълнение. Неустойки“ и тя предвижда, че при забавяне на изпълнението на
задължение на изпълнителя, посочено в чл. 1, т. 1 – 4, същият дължи на всеки от
възложителите неустойка в размер на 1000 лева на месец, но не повече от 400000
лева. Наличието на спор между страните за дължимото на възложителя и ищец М.Т.
вземане за неустойка при забава на отделните етапи от строителството на строежа,
респективно на блок А и блок Б от същия, налага тълкуването на чл. 6 от
споразумението съобразно предвидените в чл. 20 от ЗЗД критерии – да се търси
действителната воля на страните и отделните уговорки в договора да се тълкуват
във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при
съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Съобразявайки тези критерии при граматическото и логическо тълкуване на тази уговорка,
изведено от количественото определяне на задължението за строителните работи по
чл. 1, т. 1 – 4 като едно задължение и липсата на използване на прилагателно
„всяко“, използвано при определяне на вземането за неустойка за всеки от
възложителите, сред които е и ищецът М.Т., и изразената воля на страните да
определят глобален и пределен размер на неустойката, видна и от другите
уговорки, съдът намира, че действителната воля на страните е неустойката от
1000 лева за всеки месец забава да е дължима без значение на неспазените
срокове за дължимите от ответника строителни работи – дали е неспазен един от
тях или няколко от предвидените срокове за тяхното осъществяване.
В
случая ответникът Л.Б. ЕООД не е изпълнил задължението си за съставянето на
протоколи обр. 15 за блок А и Б и не е подал искане за въвеждането им експлоатация
в уговорените срокове, а и до завеждане на делото, поради което за него е
възникнало акцесорното задължение да престира неустойка в размер на 1000 лева
за процесния период - от 01.03.2018 г. до завеждането на делото (28.02.2020 г.),
или в размер на 24000 лева (24 месеца х 1000 лева). Ето защо, така предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 24000 лева,
заедно със законната лихва върху нея от завеждане на делото – 28.02.2020 г., до
окончателното изплащане. За разликата над сумата от 24000 лева до пълния
предявен размер от 62000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора и своевременно направените искания право на разноски има
само ответникът. Ищецът не е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
поради което и такива не му се присъждат с решението.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 306.45
лева, представляващи разноски за възнаграждение на вещо лице съразмерно на отхвърлената
част на иска. Договорът за правна защита и съдействие от м. 12.2020 г.,
представен в съдебно заседание на 03.02.2021 г., не доказва реалното заплащане
на уговореното в него адвокатско възнаграждение от 3500 лева, поради което и разноски
за адвокатско възнаграждение не се присъждат на ответника. Съгласно
разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само, когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК.
Затова в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане - по
банков път или в брой, и ако плащането на адвокатското възнаграждение е по
банков път, то следва да бъде установено със съответните банкови документи, а
ако плащането е в брой - този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор, който да има характер и на разписка, да е приложен по
делото. Начин на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение не е указан в
така представения договор за правна защита и съдействие, поради което и съдът
не може да приеме, че същият има значение на разписка (доказателство) за
неговото плащане.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Б.
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Б.Т.-Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата 24000
лева, представляваща неустойка за забава по чл. 6 във вр. с чл. 1, т. 2 – 4 от
споразумение от 20.04.2017 г. за период от 24 месеца или от 01.03.2018 г. до
завеждане на делото – 28.02.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума
от 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 24000 лева до
пълния предявен размер от 62000 лева.
ОСЪЖДА М.Б.Т.-Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.Б. ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 306.45
лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова