РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2055/1.11.2021г.
Град Пловдив, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на
прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 1640 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Арх Ситистрой“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. К., против решение №
260423 от 31.03.2021 г., постановено по а. н. д. № 7484 по описа на Пловдивския
районен съд за 2020 година, с което е потвърдено наказателно постановление №
16-002993 от 13.11.2020 г. на директора на Дирекция "Инспекция по
труда" (ДИТ) Пловдив, с което на касатора, за
нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 КТ
е наложено имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал.
3 КТ.
Според касатора обжалваното решение е постановено е неправилно
поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Иска се
отменя на обжалваното решение и на наказателното постановление изцяло.
Претендира разноски.
Ответникът - Дирекция
"Инспекция по труда" (ДИТ) Пловдив не взема становище по касационната
жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави без уважение
касационната жалба като неоснователна и да се потвърди решението на районния
съд като правилно.
Административен
съд Пловдив, ХХІV касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, е неоснователна
поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН и са издадени без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, не е било накърнено правото на защита на дружеството.
Според районния съд от събраните писмени и устни доказателства се доказват по
безспорен начин е доказано нарушението по
чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 КТ – работник е бил
допуснат на работа, без да му е връчено уведомлението за регистрация на
трудовия договор в ТД на НАП. В мотивите си съдът е приел, изпращането на
уведомлението до ТД на НАП след проверката не може да доведе до отпадане на
отговорността на дружеството за извършеното административно нарушение.Същото
обаче може да бъде взето предвид при определяне на размера на имуществената
санкция, който в случая е бил на минимума.
Като неоснователно
е преценено възражението за маловажност на случая, защото специалният състав на
чл. 415в, ал. 1 КТ изключва приложимостта на общата норма на чл. 28 ЗАНН, която
е специална, като съдът се е позовал и на Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен
административен съд в същия смисъл.
Решението е
правилно.
Въз основа на
правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат
преповтаряни.
Изводът на
районния съд за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното
производство пред наказващия орган е напълно обоснован и подкрепен от събраните
по делото доказателства. Както правилно е отбелязал това районният съд,
описанието на нарушение е достатъчно пълно, ясно и подробно, както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление.
Съгласно
императива на чл. 63, ал. 2 от КТ
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни,
и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП.
Съдът намира
възраженията в касационната жалбата относно показанията на свидетелите за
неоснователни. Правилно районният съд е кредитирал показанията на актосъставителя Д.Д. и св. Б.Д.
като непротиворечиви на останалите събрани поделото доказателства. Изолирани от
останалите по делото доказателства са твърденията на св.П. в частта относно
твърденията, че лицето не е работило в деня на проверката, а му се обадили, че
ще има нов работник, който да разведе, за да се запознае с работата и ако му
хареса, да започва при тях, както и че лицето пристигнало на работа към 13.00ч.
Видно от представените доказателства трудовият договор на лицето М.Б. датира от
предишния ден – 16.09.2020 г., а в него е представената декларация по чл.402 от КТ самият свидетел под диктовка на Б. е посочил, че работи от 17.09.2020 г. с
работно време от 8.00ч. до 17.00ч.
Изолирани са и
твърденията на свидетеля П., че лицето не работело, защото не му бил проведен
инструктаж. Съгласно представените доказателства, на лицето е бил проведен
начален инструктаж за което била
представена служебна бележка от 17.09.2020 г., като съгласно представената
заповед на управителя на дружеството за здравословни и безопасни условия на
труд указва, че началният инструктаж се провежда при постъпване на работа,
който да бъде с минимална продължителност от един работен ден. Свидетелят П.
твърди, че началният инструктаж се прави при подписване на договора, което би
означавало, че това е сторено още на 16.09.2020 г. Съгласно същата заповед
инструктаж на работното място се провежда на работещия преди да му бъде
възложена самостоятелна работа, който от своя страна се осъществява от
техническия ръководител на строителния обект. Като се има предвид, че
показанията на св. П. са под въпрос относно часа на постъпване на работа на
лицето Б., то не би могло да се има доверие и на твърденията му, че не му е
провел инструктаж. Посоченото не може да игнорира факта, че Б. е видян от
проверяващите заедно с други работници да осъществява трудова дейност, а именно
да връзва арматура в момента на проверката.
Не е налице
твърдяното от касатора нарушение на материалния
закон. В случая е налице специална норма – чл. 415в, ал. 2 КТ, съгласно която
не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1
и 2. В настоящия случай нарушението е по
чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 КТ, т. е., попада в
приложното поле на специалната норма на чл. 415в, ал. 2 КТ. Нормата е
императивна и специална по отношение на нормата на чл. 28 ЗАНН, чието
приложение се изключва при конкуренцията между двете правни норми с оглед
правния принцип Lex specialis
derogat generali,
съществуващ от римско време и възприет от съвременните правни системи. В този
смисъл районният съд е приложил правилно материалния закон и изводите му
относно невъзможността за приложение на чл. 28 ЗАНН и чл. чл. 9, ал. 2 НК, във
връзка с чл. 11 ЗАНН, се споделят напълно от настоящата инстанция.
Предвид всичко
изложено, касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила като допустимо, обосновано и правилно.
При този изход на спора на касатора
не се следват разноски, а от ответника не се претендират такива.
Ето защо на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и
чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд
– Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260423 от 31.03.2021 г., постановено по а. н. д. № 7484 по описа на Пловдивския
районен съд за 2020 година.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.