О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 11.12.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно
ч. гр. д. N 749 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане,
с което е уважено частично заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят атакува разпореждането В
ЧАСТТА, с която заявлението му е отхвърлено, като заявява, че то е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че неправилно районният
съд е приел, че са
налице неравноправни
клаузи и
е извел незаконосъобразен извод за нищожност на договора за поръчителство.
Счита, че претендираните административни разноски
целят заобикаляне на забраната по чл. 33 от ЗПК, нито пък претендираното
възнаграждение за поръчителство, съответно
– и лихвата върху него, е нищожно и противоречащо на добрите нрави. Развива
подробни съображения в тази насока, като заявява, че всички уговорки са
отразени в съответните договори, подписани от кредитополучателя, съответстват
на законовите изисквания, длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора
за кредит, а заявителят-поръчител ги е погасил и така за него възниква правото
да получи платеното и своето възнаграждение в пълен размер. Счита, че с подписа
си кредитополучателят е потвърдил уведомяването си за договорните условия и е дал
съгласието си да изпълни всички уговорени задължения.
Поради това моли въззивния съд да отмени в атакуваната част разпореждането и
да уважи заявлението и по отношение на сумите
54, 29 лв. административни разноски, 318, 24 лв. възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, 176, 52 лв. наказателна лихва по
договор за предоставяне на поръчителство.
Претендира присъждане в
пълен размер и на разноските по заповедното производство, както и на тези за
настоящото производство.
В тази хипотеза препис от частната жалба не се
изпраща на насрещната страна.
Настоящият състав намира
частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално
легитимиран субект, разполагащ с право на жалба, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваната част от разпореждането – потвърдена.
Производството по ч.гр.д. №
3543/20г. на СлРС е образувано по заявление от 15.10.2020г.
на „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н.И.М.Вземането произтича от
сключени договори за потребителски кредит с „Кредисимо“
ЕАД, гр. София на 10.12.2018г., договор за предоставяне на поръчителство,
сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София на 10.12.2018г. и договор за поръчителство
сключен между „Кредисимо“ ЕАД, гр. София и „Ай Тръст“
ЕООД, гр. София на 10.12.2018г. Претендират се главница по договор за потребителски
кредит в размер на 1500 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва от подаване на заявлението, договорна лихва по договор за ПК в
размер на 235, 52 лв. за посочен период, наказателна лихва по договор за ПК в
размер на 178, 30 лв. за посочен период, 54, 29 лв. административни разноски възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 318, 24 лв., заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението, мораторна лихва върху главницата по договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 176, 52 лв., както и разноски за
заповедното производство.
Заповедният съд е извършил
проверка на заявлението по реда на чл. 411 от ГПК и е констатирал наличие на
нищожни клаузи, поради което е уважил искането и е издал заповед само по
отношение на главницата по договора за потребителски кредит в размер на 1500
лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването
на заявлението, за 235, 52 лв. договорна лихва, 178, 30 лв. мораторна
лихва за забава и за разноски в размер на 83, 37 лв.
Отхвърлил е заявлението за сумите 54, 29 лв. административни разноски, 318, 24
лв. възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, 176, 52 лв. законна лихва по договор за
предоставяне на поръчителство.
В законовия срок е
постъпила настоящата частна жалба от заявителя по отношение на отхвърлителната част на разпореждането по чл. 410 от ГПК.
Настоящата инстанция
споделя крайните изводи на заповедния съд.
Изложените в частната жалба
оплаквания са неоснователни. Най-общо частният жалбоподател счита, че
неправилно съдът е интерпретирал понятието неравноправна клауза, неправилно е
преценил и характера на търсените суми по договора за предоставяне на
поръчителство, като отрича неравнопоставения характер
на клаузите му.
Този въззивен
състав, при проверка по т. 3 на чл. 411ал. 2 от ГПК, също намира, че искането
за вземанията, по отношениена които е отхвърлено
заявлението, се основава на неравноправни клаузи в представения договор.
Безусловно ответникът по
заявлението има качество на потребител и приложение намират разпоредбите на
ЗЗП, а доколкото предметът на спора има за основен източник договор за
потребителски кредит – и ЗПК. Този извод не се конфронтира с обстоятелството, че
е налице и сключен „договор за предоставяне на поръчителство“, съответно и
„договор за поръчителство“, доколкото никой от тях не може да бъде сключен
самостоятелно, тъй като има обусловено от договора за кредит значение и правата
и задълженията по тях са свързани с тези по договора за кредит.
Въззивният състав се солидаризира с
крайния извод на заповедния съд относно недействителността на договора за
предоставяне на поръчителство, по аналогични съображения, тъй като са налице клаузи, уговорени във вреда на потребителя,
не отговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя.
На първо място и най-общо,
тук важи изцяло нормата
на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като договорът
за предоставяне на поръчителство и договорът за поръчителство, представени от
заявителя, очевидно имат общ, типов характер и не са индивидуално съставени – с
оглед личността на клиента или с оглед някакви индивидуални особености. Те
изцяло са били изготвени предварително и потребителят не е разполагал с
възможност да влияе на съдържанието им. От своя страна самото съдържение на тези съглашения противоречи на изискването за
добросъвестност и по силата на основната хипотеза на чл. 143 от ЗЗП придобива
характер на неравноправност.
Двата договора – ДПК и ЗПП, които в
цялост съставляват източника на облигационното задължение на ответника по
заявлението, са сключени на една и съща дата, като от съдържанието им е видно,
че кредитополучателят не е имал реална възможност за избор на „поръчител“ по
смисъла на чл. 4 ал. 1 от ДПК 1222091/28.01.19г. /като липсата на такъв автоматчно води до обезсилване на договора, както е
посочено в ал. 2 на същия чл. 4/, тоест – сключването на „договора за
предоставяне на поръчителство“ от кредитополучателя е било ултимативно условие
за предоставянето на кредита. Освен това вноските по договора за предоставяне
на поръчителство са били включени в месечните вноски по договора за кредит, което
води до оскъпяване на кредита, без това да е изрично отбелязано в СЕФ за
предоставяне на информация за потребителския кредит. Така кредитополучателят
дължи месечно възнаграждение за поръчител, което общо възлиза на сума, близка
до заетата. Това обуславя недействителността на договора
за предоставяне на поръчителство. Още повече, че непререкаемо
е установено, че дружеството-заявител – поръчител по договора за предоставяне
на поръчителство, сключен с кредитополучателя и страна по договора за
поръчителство, сключен с кредитора, е сто процента собственост на последния.
Двете дружества се намират в такава икономическа свързаност, която сочи на
недобросъвестност с оглед обективираните права и
задължения по изброените договори, които представляват на практика разделяне на
приходите от кредита между две свързани, формално отделно обособени юридически
лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима
печалба. Така създадените допълнителни възнаграждения за поръчителя, които не
са и надлежно описани в ДПК, макар да са включени в месечните вноски, води до
недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущръб на потребителя,
който е поставен в неравноправно и неизгодна позиция. Също необяснимо с
правната логика и принципите на добросъвестност е и обстоятелството, че макар
предметът на договора за предоставяне на поръчителство да предполага изпълнение
от страна на поръчителя само при възникване на определено обстоятелство –
неплащане на задълженията от страна на кредитополучателя, то уговореното възнаграждението
се дължи от него още от самото му сключване, /преди и независимо дали е
настъпило условието/, разделено е на ежемесечни вноски, включени във вноските
по договора за кредит – тоест възнаграждението се събира за неизпълнен още
договор. Това правно положение е недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като по
този начин и кредитодателят и поръчителят се домогват
да заобиколят изискванията на този закон, което е
забранено с чл. 21 от ЗПК.
Ето защо, като
противоречащи и на общо основание на добрите нрави и справедливостта, договорът
за предоставяне на поръчителство и договорът за поръчителство, са нищожни и не
пораждат права и задължения за страните, а в частност – за целите на настоящото
производство – попадат и под санкцията на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, в който нормотворецът е разписал, че “всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна“,
а по-горе бе обяснена синалагматичната връзка между
трите договора от 08.12.2018г..
Несводими са доводите на частния жалбоподател относно даването на съгласие от страна
на клиента за сключването на договора за поръчителство и признаването, че е получил
преддоговорна информация при сключване на договора за
кредит – това не променя неравноправния характер на уговорките по същество.
С оглед изложеното частната
жалба се явява изцяло неоснователна и не следва да се уважава. Като е отхвърлил искането за издаване
на заповед за изпълнение по
отношение на посочените суми, поради наличие на обоснована
вероятност за неравноправни клаузи, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва
да се потвърди в атакуваната с частната жалба част.
Разноските на частния
жалбоподател за това производство остават за негова сметка.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх. № 265373
от 04.11.2020г., подадена чрез СлРС, на „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София, ЕИК *********против
отхвърлителната част на разпореждане № …… от 16.10.2020г.
по ч.гр.д. № 3543/20г. на СлРС, с която е отказано
частично издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВАРЖДАВА разпореждане
№ ….. от 16.10.2020г. по ч.гр.д. № 3543/20г. на СлРС В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: