Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№471

                                                гр. Габрово,27.11.2019г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  пети  ноември през  две  хиляди  и  деветнадесета  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№2506 по  описа  за  2018г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

       

           

      

          Предявени са обективно съединени  искове  с  правно основание  чл. 422, ал.1  от  ГПК.

          В исковата си молба ищецът заявява, че ответникът е негов клиент с № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект с абонатен № 05210226, находящ се  в  гр.Габрово, ул.”*****” №18,ап.7. Облигационните отношения били регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго- Про Продажби” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ от УС на „Енерго- Про Продажби” АД и одобрени от ДКЕВР.

        Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тях. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение според ищеца потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Предвид неплащане от страна на ответника в срок на дължимите суми, същият изпаднал в забава. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което било образувано ч.гр.д.№1492/2018г. по описа на Районен съд- Габрово. В законоустановения срок  длъжникът подал възражение, че не дължи сумите, което обосновало правния интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането в размер на 849.98лв. - главница  по фактури за периода  13.02.2018г.- 14.05.2018г. за обект на потребление с  абонатен номер ********** и  сумата 24.15лв.- мораторна  лихва  за периода 01.03.2018г.- 13.07.2018г..

          ИСКА  СЕ  съдът  да  признае за установено, че ответникът С.   М.  М. дължи на  “Енерго-Про Продажби”  АД, сумата от  849.98лв.- главница по фактури за периода  13.02.2018г.- 14.05.2018г. за обект на потребление с  абонатен номер  ********** и сумата 24.15лв.- мораторна  лихва  за периода 01.03.2018г.- 13.07.2018г., ведно със законна лихва  върху  главницата от датата на подаване  на  заявлението- 24.07.2018г. за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

          Ищецът  претендира да  му бъдат  заплатени направените  разноски в  заповедното и  в  исковото  производство.

Особеният представител на ответника оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че ответницата не е потребител на ищцовото дружество с посочените абонатен и клиентски номер. Същата не е обвързана от клаузите на общите условия тъй като не са публикувани в един централен и един местен ежедневник и не обвързват потребителите в това число ответницата. Оспорва представените писмени документи от ищеца. Оспорва  иска за лихва за забава, тъй като на ответницата не е изпратена изрична покана за заплащане на дължимите суми.

       Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени  доказателства доказателствени средства, поотделно и в съвкупност,  прие  за  установено  от  фактическа  страна  следното:

         Въз основа на заявление  с вх.№5937 от 24.07.2018г.  по ч.гр.д.№1492/2018г. на Габровски  районен съд е издадена  Заповед №3843/25.07.2018г.  се  разпорежда  длъжникът С.М.М.  ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, сумата  849.98лв.- главница  по фактури за периода  13.02.2018г.- 14.05.2018г., за обект на потребление с  абонатен номер  ********** и сумата 24.15лв.- мораторна  лихва  за периода 01.03.2018г.- 13.07.2018г., ведно със законна лихва  върху  главницата от датата на подаване  на  заявлението- 24.07.2018г. за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 410 от ГПК.

         На основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК,  с разпореждане от 14.11.2018г.  съдията- докладчик е  указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като  довнесе и  дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя  със съобщение, подписано от пълномощник  на 22.11.2018г. Видно от печата положен върху исковата молба  ищецът е депозирал  установителен иск срещу длъжника  на  19.12.2018г. , т.е. в законоустановения  едномесечен срок.

        Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК-  когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя  ,че може да предяви иск  относно вземането си, като   същият се смята за предявен  от момента на  подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок ,като  ищецът има правен интерес ,тъй като вземането му  е оспорено от ответника.

          Предмет  на иска е установяване дължимостта  на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен  лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения  срещу дължимостта  и  изискуемостта на вземането, по които  съдът дължи произнасяне  по съществото на делото.

        От  представените  по делото: копие от извлечение от сметка, копие от фактури – 5 броя с номера **********/13.02.2018 г., **********/13.03.2018 г., **********/03.04.2018 г., **********/13.04.2018 г., **********/14.05.2018 г., справка за консумирана ел. енергия в обекта, справка по партида на ответника за платени неплатени фактури, копие от ОУ на договори за продажба на ел. енергия, решения на ДКЕВР – 2 броя, покана за доброволно плащане от 12.06.2018 г., заявление за продажба на ел. енергия от 10.12.2014 г., договор за достъп и пренос на ел. енергия от 12.01.2015 г., се установява  че ответникът е потребител  на доставяна от ищеца електроенергия в  обект, находящ  се  в Габрово, ул.”*****” №18, ап.7, с клиентски №********** и абонатен №**********.      

        За  периода  от  13.02.2018г. - 14.05.2018год., от  ищеца   са  издадени  представените 5 броя фактури, както  следва: ФП0262546531/13.02.2018г. за сумата от 289.74лв.; ФП0263713516/13.03.2018г. за сумата от 309.08лв.; ТП3301359061/03.04.2018г. за 19.00лв.; ФП0264873077/13.04.2018г. за  сумата от 226.72лв. и ФП0266030555/14.05.2018г. за  сумата от 5.44лв..Всички фактури  на  обща стойност  849.98лв.  са  издадени за консумирана електроенергия на обект, находящ  се  в Габрово, ул.”*****” №18, ап.7, с клиентски №********** и абонатен №**********, с получател  /клиент/- С.М.М.. Тези  данни  се потвърждават  и от  представените:  извлечение от  сметка  към  13.07.2018г. за клиент  с кл.№**********, справка за потребление  на обекта към  30.11.2018г. и  извлечение  за  фактури  и  плащания.

        От  заключението на съдебно-икономическата  експертиза  се  установява, че  дължимата и неплатена сума  по гореописаните фактури  е общо в  размер  на  849.98лв.. Лихвата   за забава върху  дължимите и неплатените  суми  по фактурите за периода  01.03.2018г.-13.07.2018г. е  общо  в  размер  на 24.15лв.

        В. лице в  заключението  си  посочва, че  ел.захранването   в процесния обект  не е възстановявано  и не е възстановено поради  неплащане на фактури с отразено потребление на ел. енергия, както  и  фактура  с начислена  такса   за   захранване

       Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира  за  установено от  правна  страна  следното:

Предявени са положителни установителни искове, по които ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за които са издадени 5 броя фактури, съгласно приложеното извлечение от сметка към 13.07.2018г. на лист 6 от делото, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявените искове са процесуално допустими, тъй като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1492/18г. по описа на РС- Габрово, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите. Разгледани по същество, същите се явяват изцяло основателни.

            При разглеждане на такива искове, съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответникът  възраженията, които  прави в  отговора  си.

          Установено по делото е, че ответникът е потребител  на електрическата енергия за обект, находящ  се  в Габрово, ул.”*****” №18, ап.7, с клиентски №********** и абонатен №********** и  съгласно разпоредбата на на чл.4 от Общите условия на  договорите за продажба на електрическа енергия на  „Е.ОН България Продажби” АД, същият  продължава  да изпълнява задълженията си на потребител,  на електроенергия в  този обект, по смисъла  на чл.4 от  Общите условия  на договорите за  продажба  на  електрическа  енергия на “Е.ОН  България  Продажби” АД.

          Съгласно  чл.17,т.2 от Общите условия на договорите  за  продажба  на електрическа енергия на  „Е.ОН България Продажби” АД,  задължение на потребителя е да  заплаща  стойността на използваната  в имота  електрическа енергия.

         От  събраните  по  делото доказателства  е установено, че ответникът продължава да  има качеството на потребител  на   електрическа  енергия, чиито доставчик  е  ищеца,   за периода  от  13.02.2018г.  до  14.05.2018г. По  делото няма  данни за   парични  постъпления  по гореописаните  фактури, поради което  общата  стойност  в  размер  на  849.98лв.  остава  дължима  към “Енерго- Про Продажби” АД.

         Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия процес ищецът  доказа в цялост фактите, на които основава претенциите си, съобразно вменената му доказателствена тежест. След анализ на представените доказателства и мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът счита, че  искът  за  дължимост  на  сумата  от  849.98лв.  е  основателен  и  доказан, поради  което  следва   да  се  уважи  изцяло.

         По отношение на претендираната лихва за забава, съдът намира, че съгласно уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия е видно, че потребителите, които ползват  електрическа енергия, са длъжни да заплащат задълженията си в сроковете по чл. 26 и чл. 18 от тях. Съгласно  извлечението   от  сметката на  абоната  мораторната лихва за  забава  за периода 01.03.2018г.- 13.07.2018г. е   определена общо  в  размер  на   24.15лв.

         По изложените съображения, искът за установяване на вземане за  мораторна лихва  в  размер  на  24.15лв.  е  основателен  и доказан, поради което  следва  да  бъде уважен  изцяло.

         Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК, поради това, че те представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Следователно ответникът следва  да бъде осъден  да заплати на ищеца направените  разноски  в  заповедното  производство  по ч.гр.д.№1492/2018г. по   описа  на  РС-Габрово общо в  размер  на 75лв., от  които: д.такса - 25.00лв. и възнаграждение  за  юрисконсулт- 50.00лв..

         С  оглед изхода на спора  ответникът следва  да бъде осъден  да  заплати на ищеца   направените  разноски  в исковото  производство.

        Съгласно представения списък, ищецът  претендира  разноски:  платена  д.такса  в  размер  на 75.00лв.; депозит  за  в. лице-130лв., за депозит  за особен  представител  в  размер  на 150лв. и  юрисконсултско  възнаграждение  в размер на  100лв.

        С  оглед  цената  на исковете, фактическата  и правна  сложност  на  спора и обстоятелство, че дружеството- ищец не се представлява от юрисконсулт  в съдебно  заседание, съдът  определя   възнаграждение  за  юрисконсулта  в  исковото  производство  в  размер  на  50.00лв., съгласно  разпоредбата  на чл.78,ал.8 от ГПК във  вр. с  чл.26 от Наредбата  за плащането на правната помощ. Претенцията  за  заплащане на юрисконсулстко  възнаграждение  в  останалата  част  следва да  бъде отхвърлена,  като  неоснователна.

        По изложените съображения ответникът  следва  да бъде осъден  да заплати  на ищеца направените  разноски  в  исковото  производство за платена д.такса в размер  75.00лв., възнаграждение за особен представител-150лв., депозит  за в. лице-130лв., както и юрисконсултско възнаграждение   в размер  на 50.00лв. или общо в  размер  на  405лв.,  на  основание  чл.78,ал.1  от  ГПК.

       Воден  от   горното  съдът 

                                            

                                         Р      Е     Ш     И:

     

      ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че С.  М.  М., ЕГН**********, с адрес: *** с особен  представител: адвокат В.Д. ***, ДЪЛЖИ на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс -Г, представлявано от Пламен Стоянов С., Яна М. Димитрова и Георги Коршия, с пълномощник: юрисконсулт В.  М., сумата от 849.98лв./осемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и осем  ст./-главница за незаплатена електроенергия по фактури за периода от 13.02.2018г. – 14.05.2018г. за обект, находящ  се  в Габрово, находящ  се  в Габрово, ул.”*****” №18, ет.3, ап.7, с клиентски №********** и абонатен №**********, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2018г.  до  изплащане на вземането, както и сумата от 24.15лв. /двадесет  и четири лева и петнадесет ст./-  лихва за периода 01.03.2018г.  до  13.07.2018г, за  които  е издадена Заповед  за изпълнение  на парично задължение №3843 от  25.07.2018г. по  чл.410 от ГПК  по  ч.гр.д.№1492/2018г. по  описа   на Габровски  районен  съд.

            ОСЪЖДА С.  М.  М., ЕГН**********, с адрес: *** с особен  представител: адвокат В.Д. ***,  да заплати на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс -Г, представлявано от Пламен Стоянов С., Яна М. Димитрова и Георги Коршия, с пълномощник: юрисконсулт В.  М., направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1492/2018г. по  описа  на  РС-Габрово в  размер  на  75лв./седемдесет  и пет лева/.

            ОСЪЖДА С.  М.  М., ЕГН**********, с адрес: *** с особен  представител: адвокат В.Д. ***,  да заплати на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс -Г, представлявано от Пламен Стоянов С., Яна М. Димитрова и Георги Коршия, с пълномощник: юрисконсулт В.  М., направените  разноски в исковото производство общо в размер на 405лв./четиристотин  и пет  лева/, на основание чл.78,ал.1 от  ГПК, като  отхвърля претенцията за заплащане на юрисконсултско  възнаграждение в останалата  част, като  неосноватена.

        Решението  подлежи  на  въззивно обжалване  пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му   на  страните.

                                                                                 

                                                              РАЙОНЕН   СЪДИЯ: