№ 5446
гр. София, 02.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110167649 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Булпрос
Консултинг“ АД, чрез адв. Д – Николова, срещу В. Д. М., с която е предявен иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на В. Д. М., че ищецът е
собственик на Лаптоп марка „Dell”, модел „Latitude E5550“, сериен номер JCWM72, както и
за осъждане на ответника В. Д. М. да предаде на ищеца владението върху гореописания
лаптоп.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.03.2020 г. страните по настоящото дело
подписали граждански договор, по силата на който В.М. поела ангажимент да извършва
възложени от „Булпрос Консултинг“ АД дейности. За изпълнение на тези дейности ищецът
предоставил на ответницата собствен на дружеството Лаптоп марка „Dell”, модел „Latitude
E5550“, сериен номер JCWM72, номер по опис на дружеството LTBSOF145, за което бил
подписан приемо-предавателен протокол от 27.03.2020 г. Ищецът поддържа още, че от
представена кореспонденция се установявало, че ответницата задържала предоставения й
лаптоп и отказвала да върне същия въпреки многократните покани от страна на „Булпрос
Консултинг“ АД. Счита, че ответницата държала процесния лаптоп без каквото и да е
правно основание. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за
установено, че ищецът е собственик на гореописания лаптоп, както и да осъди ответницата
да предаде владението на същия на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който се поддържа, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като никога не е съществувал спор относно
собствеността на процесния лаптоп, който е бил върнат на ищеца на 13.05.2021 г. Твърди, че
лаптопът е бил временно задържан, поради финансови вреди свързани с него, като
задържането било необходимо и за преглед на лаптопа от вещо лице във връзка с друго
дело. На 13.05.2021 г., след извършване на прегледа от вещото лице, ответницата върнала на
ищеца процесния лаптоп.
На 04.02.2022 г. е подадена молба от процесуален представител на дружеството „Д.“
ЕООД, с която заявява, че ищецът по делото „Булпрос Консултинг“ ЕАД е преобразувал
1
търговското си предприятие чрез промяна на правната форма и фирмата, като неговият
правоприемник е „Д.“ ЕООД. Към молбата представя извлечение от Търговския регистър,
като моли на основание чл. 227 ГПК като ищец по делото да бъде конституирано
дружеството „Д.“ ЕООД, а ищецът „Булпрос Консултинг“ ЕАД да бъде заличен.
С определение от 18.02.2022 г. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 227
ГПК, поради което е заличил „Булпрос Консултинг“ ЕАД като ищец по делото и е
конституирал неговият правоприемник „Д.“ ЕООД като ищец по настоящото производство.
С молба от 24.02.2022 г. ищецът „Д.“ ЕООД, чрез адв. Драгостинова (надлежно
упълномощена), е заявил, че оттегля предявения иск, тъй като ответницата е върнала
процесния лаптоп на 13.05.2021 г. Претендира разноски, предвид обстоятелството, че
лаптопът е бил върнат след подаване на исковата молба.
С оглед изявлението на ищеца, чрез процесуалния му представител, съдът приема, че
е сезиран с искане с правно основание чл. 232 ГПК за оттегляне на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба
без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Предвид
гореизложеното и при наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 232 ГПК, съдът
намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
В настоящия случай е безспорно, че процесният лаптоп е бил върнат от ответницата
на ищеца на 13.05.2021 г., т.е. след подаване на исковата молба – 18.01.2021 г. Ето защо
следва да се приеме, че ответницата неоснователно е заставила ищеца да направи разноски
по делото. В този случай ищецът има право на разноски, ако своевременно е поискал
присъждането им, действително е заплатил уговорения адвокатски хонорар и е представил
доказателство за това. Ищецът претендира и доказва извършени разноски в размер на сумата
600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 66,57 лв. – заплатена
държавна такса по предявения иск, т.е. общо 666,57 лв., които следва да му бъдат
присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 67649/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА В. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. **********, да
заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 15, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
666,57 лв., представляваща разноски за производството пред СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3