Решение по дело №278/2025 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 64
Дата: 22 май 2025 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20254210200278
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Габрово, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20254210200278 по описа за 2025 година
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0892-001085, издадено на
08.01.2025 година от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, чрез което за
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на Т. А. Б., ЕГН **********, с адрес град Габрово,
ул. „**********“ № 73, ет. 1, ап. 3, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 400
(четиристотин) лева - на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Жалбоподателя Т.А.Б. от град Габрово е обжалвал Наказателно постановление
№ 24-0892-001085, издадено на 08.01.2025 година от Началник на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ същия
е бил санкциониран с „Глоба” в размер на сума от 400 лева. По съображения,
изложени в подадената жалба, жалбоподателя е счел посоченото постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна заедно с
всички законни последици, които произтичат от това. Като алтернативно в жалбата е
направено и искане за изменяване на това постановление, чрез намаляване на
определената за нарушението глоба до минимално предвидения от закона размер.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с
което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за
оставяне на жалбата без уважение, но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Св. Х.Б. и св. М.Г. са служители на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
гр. Габрово. На 24.11.2024 г. тези свидетели са работили в състав на съвместен
автопатрулен екип, който е осъществявал контрол върху пътното движение на
територията на община Габрово.
В следобедните часове на 24.11.2024 година полицейския екип с посочените
свидетели се намирал на установъчен пункт, разположен в района на 4+044 км. от път
III-4403, който водел от град Габрово за село Козирог, община Габрово. Около 15,15
часа на тази дата те спрели за проверка лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с
Рег. № ЕВ 80-47 ВА, който (през пътна връзка, свързваща посочения път с път III-5004)
се движел по посока на с. Козирог. След спирането на това МПС те извършили
проверка на водача и документите, отнасящи се до регистрацията на автомобила, при
която установили, че МПС се явявало собственост на И.Х.Г. от гр. Габрово, както и че
е било управлявано от друго лице – жалбоподателя Т.А.Б. въз основа на пълномощно с
нотариална заверка на подписа, копие от което се явява приложено на л. 9 по делото.
При проверката се установило, че автомобила не е притежавал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на проверката. Поради
това против жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение от свидетеля Х.Б., тъй като последния е приел, че след като на посочената
дата е управлявал МПС, за което не е имало действащ договор за посочената
застраховка към нея, без да се явява негов собственик, жалбоподателя Т.А.Б. е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КТ. Актът е
съставен в личното присъствие на жалбоподателя, от когото е бил подписан (и
получен), без той да изложи възражения срещу отразеното в неговото съдържание при
самото съставяне. Такива не са подадени и в допълнителния седемдневен срок по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. По-късно, въз основа на акта и на останалите материали по
административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе
наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните на гърба в приложения на л. 5 от НАХД № 278/2025 г. екземпляр на
обжалваното наказателно постановление водят до извод, че то е било връчено на
1
жалбоподателя на 02.04.2025 година. Според отразения (в нея) входящ номер и дата,
жалбата срещу него е постъпила при наказващия орган на следващия ден - 03.04.2025
година, или в рамките на определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен
срок, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да
тече от деня, следващ датата за получаване на същото постановление. С оглед на това
и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се
приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна по
отношение на исканията за неговото изменяване и отмяна.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези
срокове са спазени, тъй актът е съставен в деня за установяване на самото нарушение
и преди изтичане на една година от датата за извършване на самото нарушение, както
и преди края на съответния тримесечен срок, започнал да тече от деня, в който автора
на това нарушение се явява открит. Актът е съставен от лице, работещо като служител
в служба за контрол на движението по пътищата, т.е. от компетентно (по смисъла на
указаното в чл. 647, ал. 1 от КЗ) лице и съдържа всички реквизити, които са
предвидени като задължителни в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното
позоваване в него на посочената Заповед с Рег. № 264з-2891 от 04.10.2023 г., издадена
от Директора на ОД на МВР Габрово, води до извод, че началника на Сектор „Пътна
полиция” при тази дирекция е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 647, ал. 2
от КЗ) лице, което е разполагало с необходимите права да издава подобни
постановления за нарушения по чл. 638, ал. 3 от посочения кодекс. В атакуваното
постановление са вписани данни за датата, часа и мястото за извършване на описаното
в същото нарушение. Поради това и доколкото в него и акта (въз основа на който е
издадено) се съдържа не само описание на обстоятелствата, при които то е било
осъществено, но и съответната правна норма, за която се счита, че се явява нарушена
чрез него, то също съдържа онези реквизити, визирани като задължителни в чл. 57, ал.
1 от ЗАНН.
По делото не се спори, че описания в акта и наказателното постановление
автомобил с Рег. № ЕВ 80-47 ВА е бил управляван от жалбоподателя по път, отворен
за обществено ползване, на датата 24.11.2024 година, както и че при това управление
за същото МПС не е имало сключен договор за задължителна застраховка „ГО“,
действащ към нея. Доколкото това е така, а по делото е безспорно установено, че
жалбоподателя не е бил собственик на въпросния автомобил, следва да се приеме, че
той е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение от
обективна и от субективна страна, включително и поради обстоятелството, че липсата
на такъв договор явно е била осъзнавана от него преди той да предприеме
управлението на автомобила. Основание за подобен извод дава преди всичко самото
пълномощно, копие от което е приложено на л. 9 от делото. И това е така, тъй като
нотариалната заверка на подписите върху него датира от 2016 година, т.е. от един
дълъг период от време, който изключва възможността на 24.11.2024 година МПС да е
управлявано инцидентно от жалбоподателя, след като осем години преди тази дата той
е бил изрично оправомощен (при това безсрочно) не само за тази цел, но и за
извършване на множество други действия по отношение на съответното превозно
2
средство, описани в пълномощното, които са включвали и дейност, свързана със
сключване на застраховки за автомобила от него. Във връзка с това не би могло да се
счита, че осъщественото на 24.11.2024 г. управление е било предприето поради такава
извънредна причина, и че поради нея жалбоподателя не е имал възможност да провери
за наличие на сключен договор за задължителна застраховка, тъй като инцидентно бил
помолен от собственичката на автомобила да закара някакъв багаж на село. В тази
връзка следва да се приеме, че квалификацията на нарушението също се явява
правилно определена.
Освен за правилно по вид, съдът намери, че определеното за нарушението
наказание се явява законосъобразно и по отношение на неговия размер. Глобата е
наложена въз основа на текст – чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, който
изрично е предвидил такава за „лице, което не е собственик и управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите“, т.е. въз основа на обстоятелства,
каквито безспорно са налице в настоящия случай, а при установените в тази норма
граници същата е наложена в предвидения размер. Тъй като при нея липсва минимум
и максимум, а размера на глобата е абсолютно определен, няма обективна възможност
за нейната промяна. Въз основа на изложеното до момента прие, че липсват
основания, които да водят до изменяване или до отмяна на обжалваното наказателно
постановление, и прие, че същото следва да се потвърди.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................

3