№ 12038
гр. С, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110114869 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от К. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Н бл...., подадени
чрез адв.Н., със съдебен адрес гр.Б, ул.“С“ № 3В, ет.1, срещу „Т С“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответното дружество ½ от сумите, за които на 06.10.2023
г. е издаден изпълнителен лист срещу неговия наследодател – Г И С, ЕГН **********, по
гр.д.№ 49463/2017 г. по описа на СРС, 49 състав, въз основа на който е образувано изп.дело
№ 2023... по описа на ЧСИ М Б, рег.№.... от КЧСИ, а именно: разноски за исково и
заповедното производство в общ размер на 164.22 лв.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по гр.д.№ 49463/2017 г. по
описа на СРС, 49 състав, ответникът е образувал пред ЧСИ М Б, рег.№.... от КЧСИ
изп.дело № 2023.... Според ищеца изп.лист е издаден след изтичане общата 5-годишна
погасителна давност за присъдените с него вземания на „Т С“ ЕАД. Отделно от това се
поддържа становище и че по образуваното дело не са извършвани същински изпълнителни
действия, които са в състояние да прекъснат погасителната давност. Ищецът се позовава на
указанията, дадени в ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва иска като твърди, че давността е прекъсната с образуваното
изп.дело, както и с всяко едно от предприетите по него изп.действия. Позовава се на
прекъсване на давността през 2020 г., предвидено в Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. С оглед на това, според него не е изтекла предвидената в
закона – чл.117, ал.2 от ЗЗД, 5-годишна давност и вземането му от ищеца не е погасено.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове
1
като присъди на ответника направените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
С този иск се цели установяване недължимостта на вземане, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че с влязло в сила на 20.07.2018 г. решение № 436831 от 25.06.2018 г., постановено по гр.д.
№ 49463/2017 г. по описа на СРС, 49 състав, Г И С е осъден да заплати на „Т С“ ЕАД сумата
от 288.07 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 40.37 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство.
Длъжникът С е починал на 27.10.2021 г., като видно от приетото като писмено
доказателство удостоверение за наследници, той е оставил за свои наследници съпругата си
К. Г. С. и сина си И Г И.
На 25.10.2023 г. ответното дружество, въз основа на издаден на 06.10.2023 г.
изпълнителен лист за процесните суми по влязлото в сила решение па гр.д.№ 49463/2017 г.
по описа на СРС, 49 състав, е образувало изпълнително дело № 2023... по описа на ЧСИ М Б,
рег.№.... от КЧСИ срещу наследниците на Г С. По същото е изпратена на 15.01.2024 г.
покана за доброволно изпълнение до К. С., като се претендира тя да заплати 164.22 лв.
присъдени съдебни разноски, както и разноски по изпълнението.
При тези данни следва да се обележи, че приложение намира общата 5-годишна
давност, доколкото се касае за вземания, установени с влязло в сила съдебно решение – по
арг. от чл.117, ал.2 ЗЗД. Същата е започнала да тече от деня следващ датата на влизане на
решението в сила – от 21.07.2018 г. и е изтекла на 21.07.2023 г.
Ответникът не ангажира доказателства, че е в този срок е предприел действия, вкл. и
извънсъдебни, по събирне на процесните суми, които са в състояние да прекъснат
започналата да тече давност, нито пък, че ищцата е признала задълженията си. В отговора на
исковата си молба той поддържа становище, че решението е влязло в сила в по-късен
момент, а именно 28.08.2018 г., тъй като е депозирана от страна на Г С молба за допълването
му в частта за разноските. Данни за това обстоятелство обаче не се съдържат нито по
2
настоящето делото, нито в електронната папка на гр.д.№ 49463/2017 г. по описа на СРС в
АСУД /установено след служебна справка на съда/. Дори и обаче да е подадена такава молба
и да е налице произнасяне по гр.д.№ 49463/2017 г. по описа на СРС, по реда на чл.248 от
ГПК, ако съдебният акт е влязъл в сила на сочената от ответника дата 28.08.2018 г., то
следва да се приеме, че давността за принудителното събиране на присъдените разноски е
изтекла на 28.08.2023 г. Този момент пък предхожда образуването на изп.дело въз основа на
молба от „Т С“ ЕАД от 25.10.2023 г., която доколкото съдържа искане за прилагане на
контретен изпълнителене способ, е в състояние да прекъсне давността, съобразно
отразеното в мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС - т. 10 от същото. В случая обаче,
тъй като към 25.10.2023 г. давността вече е изтекла, не може да настъпи целения ефект от
подаване на молбата до ЧСИ.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че ищцата не дължи на ответника
присъдените му по гр.д.№ 49463/2017 г. по описа на СРС, 49 състав разноски, отговорността
й за които се простира до квотата в наследството на длъжника, а именно до ½ част.
Предвид това предявените искове се явяват изцяло основателни.
Предвид изхода на спора, единствено ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил със самата искова молба и за което пълномощникът му е представил списък по
чл.80 от ГПК с молба от 03.06.2024 г. Срещу претендираното адвокатско възнаграждение
пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност в о.с.з., което съдът
следва да разгледа. В случая, предвид материалния интерес по делото, адвокатското
възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7, ал.2, т.1 от същата, е 400 лв.
Ищецът претендира възнаграждение от 600.00 лв., което съдът намира, че следва да бъде
намалено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, до посочения вече минимален размер, доколкото
спора не представлява фактическа и правна сложност с оглед неговия предмет, обема и вида
на събраните доказателства и броя проведени съдебни заседания. Ето защо в тежест на
ответника следва да бъде поставена сумата от 50.00 лв. за заплатената от ищцата държавна
такса по делото и сумата от 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение на пълномощника на
ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, че К. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.
С, ж.к.Н бл...., не му дължи поради погасяване по давност сумата от 164.22 лв,
представляваща ½ част от сумите, за които на 06.10.2023 г. е издаден изпълнителен лист
срещу нейния наследодател – Г И С, ЕГН **********, по гр.д.№ 49463/2017 г. по описа на
СРС, 49 състав, въз основа на който е образувано изп.дело № 2023... по описа на ЧСИ М Б,
рег.№.... от КЧСИ.
3
ОСЪЖДА “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на К. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Н бл...., сумата от 50.00 лв.,
представляваща направени от последната разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА “Т-С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С,
ул.”Я” № 23Б, да заплати на адвокат И. А. Н., Софийска адвокатска колегия, с адрес гр.Б,
ул.“С“ № 3В, ет.1, офис 6, сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца К. Г. С., ЕГН ********** по настоящето гр.с.№
14869/2024 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4