МОТИВИ към
Присъда № 52/11.03.2020 г. по
НОХД 2434/2019г. по
описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП по
досъдебно производство №79/2019г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР-Бургас, пр.пр.изх.№919/2019
г. и пор.№ 248/2019 г. по описа на БРП, срещу К.В.П. с ЕГН **********, за това,
че в периода от 15.01.2019г. до 25.01.2019г., при условията на продължавано
престъпление, чрез извършването на три деяния, които осъществяват поотделно
един и същ състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, отнел чужди движими вещи - три чифта златни
обеци, всички на обща стойност 836,92 лева от владението на различни лица, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като
следва:
1/ На
15.01.2019г. в гр.Бургас, в кв. „Победа“ отнел чужди движими вещи - чифт /два
броя/ дамски златни обеци с общо тегло 8,93 грама, 14 карата, проба 585 на обща
стойност 437,57 лева от владението на Р.М.С. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал
обеците от ушите на пострадалата Р.С.;***, отнел чужди движими вещи - чифт /два
броя/ дамски златни обеци с общо тегло 2,7 грама, 14 карата, проба 585 на обща
стойност 132,30 лева от владението на А.А. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - ударил й два шамара
по лицето и след като пострадалата А.Ш. паднала на земята й издърпал обеците от
ушите;
3/ На
25.01.2019г. в гр.Бургас в кв. „Победа“, отнел чужди движими вещи - чифт /два
броя/ дамски златни обеци с тегло 5,45грама, 14 карата, проба 585 на обща
стойност 267,05 /двеста шестдесет и седем лева и пет ст./ лева от владението на
Г.С.А. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - издърпал обеците от ушите на пострадалата Г. А,
вследствие на което тя паднала на земята – престъпление по чл.198, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция протече без участието на подсъдимия П., тъй
като същият не бе установен с цел призоваване за съдебно заседание, макар да бе
обявен за общодържавно издирване, поради което настоящият съдебен състав
разгледа делото в отсъствие на подсъдимия на основание чл.269, ал.3, т.4, б.“а“
от НПК, тъй като бе установено, че се намира извън пределите на Република
България, но местоживеенето му не е известно.
В
хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура- Бургас поддържа
повдигнатото обвинение. Излага становище, че сочената в обвинителния акт
фактическа обстановка се потвърждава от събрания доказателствен материал.
Предлага на подсъдимия да бъде определено и наложено наказание при приложение
на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към
законовия минимум, а именно „Лишаване от свобода“ в размерна 4 /четири/ години,
което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”В” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Представителят на държавното обвинение предлага и на
основание чл.68 от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието, което е
наложено на П. по предходно осъждане по
НОХД №4927/2017 г. в размер на 6 месеца лишаване от свобода. По отношние
на разноските, държавното обвинение предлага същите да бъдат възложени на
подсъдимия, като наложената му в хода на съдебното производство мярка за
процесуална принуда - а именно МНО „задържане под стража“, да бъде потвърдена.
Макар
подсъдимият да не е взел участие в настоящото производство, неговите права и
законни интереси бяха гарантирани чрез назначаването на служебен защитник- адв.К..
Последната пледира на нейния подзащитен да бъде наложено наказание в размер на
3 /три/ години лишаване от свобода, като бъде приведено в изпълнение отложеното
наказание по НОХД № 4927/2017 г. по описа на Районен съд-Бургас в размер на 6
месеца. Относно мярката за неотклонение, взета спрямо П., пледира да бъде
потвърдена, а разноските да бъдат възложени на подзащитния й.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият К.В.П.
е роден на ***г***. Същият е с ЕГН: ********** и е с регистриран адрес ***. Той
е българин, български гражданин, неженен, осъждан, без образование и безработен.
На 15.01.2019г.
около 20:30 часа, подсъдимият К.П. ***. На същото място по това време се
намирала и пострадалата Р.С., която се прибирала от дома на дъщеря си в
кв.“Победа“. С. била забелязана от П., който я настигнал, доближил в гръб и
издърпал от ушите й чифт златни обеци с общо тегло 8,93 грама, изработени от 14
каратово злато на стойност 437,57, след което хукнал да бяга. Действията на подсъдимия
били възприети от св.А.Р.М., който по случайност се намирал по същото време в
близост до местопроизшествието. Св.М. тръгнал след подс.П. и след като го
догонил, подсъдимият поискал от него да го придружи до центъра на града.
Двамата се качили в такси, което съгласно желанието на П. ги отвело до заложна
къща „Ш“, която се намирала до Старата поща в гр.Бургас. Подс. П. поискал от св.М.
да му услужи с личната си карта, за да заложи обеците, но М. отказал. Тогава П.
заложил едната златна обеца, като представил пред служителя в заложната къща -
св.С.Б., своята лична карта. Св.Б. извършил проверка на обецата и установил, че
тя е изработена от 14 каратово злато. За заложената златна обеца на обв.П. бил
издаден заложен билет №375333 от 15.01.2019г. на негово име, за която обеца той
получил сумата от 175,00 лева.
Няколко часа
по-късно, той се върнал отново в заложната къща с другата златна обеца и
заложил и нея. За залога му бил издаден заложен билет с №375332 от 15.01.2019г.
на негово име и съответно за нея получил сумата от 172,00 лева.
На 23.01.2019
г., около 17.30 часа, пострадалата А.Ш. ***, като се прибирала от работа. По
същото време и на същото място се намирал подсъдимият. Той се възползвал, че по
улицата нямало хора и нападнал в гръб Ш, която тъкмо приближавала дома си.
Подсъдимият й ударил два шамара, в резултат на което Ш паднала на земята, а П.
хванала поставените й на ушите златни обеци и започнал да ги дърпа. Св.Ш
започнала да вика и се опитала да отблъсне подсъдимия. В крайна сметка П. успял
да издърпа от ушите й обеците, които тежали 2,70 грама, били обработени от 14
каратово злато и били на обща стойност 132,30 лева, след което избягал. След
като се отдалечил подсъдимият отишъл до дома на св.П.М.,*** и поискал личната й
карта. Без да му поиска обяснение, М. му я дала. На тръгване подс.П. се срещнал
със А.И.М. и го помолил да го закара до заложна къща „Ш” до Старата поща, която
се намирла в центъра на гр.Бургас. Св.М. се съгласил и го закарал на посоченото
от П. място. П. слязъл от автомобила, а св.М. останал в него, за да го изчака.
Подсъдимият влязъл в заложната къща и заложил двете златни обеци с личната кара
на св.М.. Служителката св.С.Р. извършила проверка на обеците, след което се
оказало, че същите са от 14 каратово злато. За залога издала заложен билет с № 376261
от 23.01.2019 г. на името на П.М. и платила на подсъдимия сумата от 105 лева. П.
се качил отново в автомобила на М., който го върнал в кв.Победа, след което върнал
взетата по-рано в заем лична карта на М..
На 25.01.2019 г,
около 19.30 часа, пострадалата Г.А. ***. По това време свидетелката излязла на
двора, за да изхвърли боклука. Подсъдимият, който се намирал наблизо, я
забелязал и се доближил в гръб, след което издърпал поставените на двете й уши
чифт златни обеци, изработени от 14 каратово злато с общо тегло 5,45 грама на
стойност 267,05 лева и избягал.
На 26.01.2019 г.
отново отишъл в дома на св.П.М. и й поискал личната карта. Тя му я дала, при
което подсъдимият отново отишъл до заложна къща „Ш”, която се намирала до Старата
поща. Заложил обеците и за направения залог служителят св.Н.О. му издал заложен
билет с №376570 от 26.01.2019 г. на името на П.М., като за заложените вещи
получил сумата от 214, 00 лева. После отново върнал личната карта на св.М..
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза. Видно от
представено заключение, стойността на инкриминираните вещи към момента на
извършване на процесното деяние била следната: един чифт /два броя/ дамски
златни обеци с общо тегло 8,93 грама, 14 карата, проба 585 на обща стойност
437,57 лева, един чифт /два броя/ дамски златни обеци с общо тегло 2,7 грама,
14 карата, проба 585 на обща стойност 132,30 лева и един чифт /два броя/ дамски
златни обеци с тегло 5,45грама, 14 карата, проба 585 на обща стойност 267,05
лева - всички на обща стойност 836,92 лева.
Изготвена била и
техническа експертиза в хода на досъдебното производство. Обект на експертизата
били предоставените от Г. Т. - касиер в
заложна къща „Ш”, видеозаписи. Според експертизата, на кадрите от 23.01.2019 г.
в 18,29 часа и от 26.01.2019 г. в 10.36 часа се вижда, че заложната къща е
посетена от едно и също лице, облечено в едни и същи дрехи, а именно черно
спортно яке и черна шапка с бял кант.
По
доказателствата:
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства и по-конкретно от показанията на свидетелите Г.С.А., С.Д.Б.,
Н. Александров О., А.Р.М., С.С.Р., Р.М.С., П.П.М., дадени от тях непосредствено
пред настоящата инстанция (л.121-123,151-152,165 от СП) и приобщените на
последните двама по реда на чл.281, ал.4, вр. в ал.1 от НПК чрез прочитането им
(л.50, гръб и л.54 от ДП); от следните писмени доказателства и доказателствени
средства – свидетелство за съдимост (л.20 от СП), протоколи за доброволно
предаване /л.17, л.20, л.29 от ДП/, разписки /л.94-96/, заверени копия на
заложни билети с номера № 375332/15.01.2019 г., 375333/15.01.2019 г., №376261/23.01.2019 г.,
№376570 /л.100-103/, удостоверение за идентичност на лице /л.110/, протоколи за
разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум /л.62-73 от ДП/, протокол за
оглед на веществени доказателства /л.90-94 от ДП/, приобщени по реда на чл.283
от НПК към доказателствения материал.
Показанията на
свидетелите в частта, в която са ценени, са логични, последователни,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото
досежно събитията при извършването на деянието, включително такива, които го
предшестват или са реализирани постфактум, като установяват отделни елементи от
състава на престъплението-времето на неговото осъществяване, мястото, начина по
който е извършено, обекта на посегателството, неговото авторство. Те се
допълват от останалия доказателствен материал, инкорпориран в писмените
доказателства и доказателствени средства, чиято доказателствена стойност не
беше оборена. Всички те в съвкупност водят до несъмнен извод, че извършител на
трите деяния е подс.П., който е отнел от трите пострадали лице златни накити на
обща стойност 836,92 лева. За изясняване на фактическата обстановка способства
и СОЕ, която съдът кредитира като мотивирана и компетентно изготвена. Съдът
кредитира и техническата експертиза, която ценена в съвкупност с другите
доказателствени източници способства за достигане до положителен извод за
виновността на П.. С оглед изложеното, се стига по един несъмнен и категоричен
начин до единствения извод, че подсъдимият П. е извършил описаното в
обвинителния акт деяние.
Правна квалификация на деянието:
Съдът намира, че
от обективна и субективна страна подсъдимият П. е осъществил престъпния състав по
чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 15.01.2019г. до
25.01.2019г., при условията на продължавано престъпление, чрез извършването на
три деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, отнел чужди
движими вещи - три чифта златни обеци, всички на обща стойност 836,92 лева от
владението на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, като следва:
1/ На
15.01.2019г. в гр.Бургас, в кв. „Победа“ отнел чужди движими вещи - чифт /два
броя/ дамски златни обеци с общо тегло 8,93 грама, 14 карата, проба 585 на обща
стойност 437,57 лева от владението на Р.М.С. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал
обеците от ушите на пострадалата Р.С.;***, отнел чужди движими вещи - чифт /два
броя/ дамски златни обеци с общо тегло 2,7 грама, 14 карата, проба 585 на обща
стойност 132,30 лева от владението на А.А. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - ударил й два шамара
по лицето и след като пострадалата А.Ш. паднала на земята й издърпал обеците от
ушите;
3/ На
25.01.2019г. в гр.Бургас в кв. „Победа“, отнел чужди движими вещи - чифт /два
броя/ дамски златни обеци с тегло 5,45грама, 14 карата, проба 585 на обща
стойност 267,05 /двеста шестдесет и седем лева и пет ст./ лева от владението на
Г.С.А. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - издърпал обеците от ушите на пострадалата Г. А,
вследствие на което тя паднала на земята.
На първо място
от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на грабежа,
посредством активни действия. И при трите деяние, които са част от
продължаваното престъпление поведението на подсъдимия се характеризира с
идентични действия – хващане на златните накити /обеци/ с ръце и издърпването
им директно от ушите на трите пострадали лица, след което се е отдалечил с тях.
По този начин П. е прекъснал фактическата власт на собствениците и владелци на
вещите, като същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях.
Няма спор, че всички описани по-горе вещи са движими вещи по смисъла на чл.
110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди“
за подсъдимия, доколкото същият не е носител на правото на собственост върху
тях. На следващо място настоящият състав намира, че владелеците и собственици
на вещите не са давали съгласие на подсъдимия да взима вещите им или да се
разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащите лице следва
да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в
неговата воля. В случая пострадалите лица не са давали или манифестирали
категорично поведение, което да дава съгласие.
Квалификацията
по чл.26, ал.1 НК на деянията на подсъдимия е обусловена от обстоятелството, че
се касае за три отделни деяния, всяко едно от които осъществява поотделно
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко
последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като П. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото
поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с
действията си по издърпване на синджира упражнява сила и върху владелеца и по
този прекъсва фактическата му власт и установява своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване
на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа
власт върху тях. Наред с това подсъдимият е действал и с намерени
противозаконно да присвои вещите – т. е. да се разпореди фактически или
юридически с тях, като със свои, като в изпълнение на това намерение е предал
вещите в заложна къща и е получил парична сума за това.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 до 10 години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелство съдът отчита факта, че подсъдимият е действал
брутално и дръзко на оживено място, като се касае за нападения от млад мъж върху доста
по-възрастни и безпомощни жени. Обстоятелството, че вещите са възстановени не
следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй като това се дължи на
работата на органите в досъдебното производство, а не на поведението на самия
подсъдим. При разпита след последното привличане подсъдимият не е дал
обяснения, поради което съдът не може да приеме, че е направил признание на факти,
което обстоятелство да се вземе в негова полза. Като смекчаващо обстоятелство
следва да се отчете невисоката обща стойност на отнетите вещи, което е по-малко
от една и половина минимална заплата към датата на престъплението.
С оглед на това,
съдът намира, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода към минимума,
а именно 4 /четири/ години. Съдът счита, че така индивидуализираното наказание
в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на П. и наред с това ще въздейства
върху него предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По режима:
Наказанието лишаване
от свобода за срок от 4 години следва да се изтърпи ефективно, като в случая на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ от ЗИНЗС определи първоначален „СТРОГ“ режим
за изтърпяването му, тъй като е извършено в изпитателния срок на условно
осъждане и сборът на двете наказания надвишава две години.
Деянието предмет
на настоящото производство подсъдимият П. е осъществил в изпитателния срок на предходно
осъждане. Това е така, тъй като с влязло в сила на 09.10.2017 г. по НОХД
№4927/2017 г. по описа на Районен съд-Бургас К.П. е бил осъден и му е било
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на
което било отложено за изпитателен срок от 3 години. При положение, че подсъдимият е извършил умишлено
престъпление от общ характер в изпитателния срок, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение наказанието от 6 месеца лишаване от свобода,
наложено по НОХД № 4927/2017 г. на Районен съд-Бургас, което на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС следва да бъде търпяно при
първоначален строг режим.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на
наказателното производство разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият
беше намерен за виновен, то и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъди
да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас, направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 115,78 лева
за изготвена експертиза.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.