Определение по дело №1041/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 738

              гр.Пловдив, 08.07.2020г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ 

                                               ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА  

                                                                         СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ  

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов ВЧНД № 1041  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на пострадалата Е.Л.К., срещу определение № 549 от 01.04.2020г., постановено по ЧНД № 1715/20 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII н. с., с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.02.2020г. по ДП № 427/2019г. по описа на 01 РПУ при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. № 1368/2019г. по описа на РП-Пловдив.

С жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционното определение. Намира се за незаконосъобразен и необоснован изводът на съда, че не е налице изначално намерение за неизпълнение на задължението за извършване на СМР. Намира се, че разследването не е било извършено пълно и обективно, като неправилно е била приета тезата на св. М.и С.. Сочи се, че са останали необсъдени в цялост показанията на св. К.и св. Р., както и че не са били положени достатъчно усилия да бъдат разпитани като свидетели алпинистът Н., Г.Д.и К.Д.. Счита се, че в обжалваното определение е отделено прекалено голямо внимание на договора от 26.09.2018г., без в него да е упоменато какъв е точно видът и обемът на работата, както и липсват уговорки кой следва да осигури материалите, какви са тези материали, по какъв начин ще бъде положена изолацията. Намира се, че от съвкупния анализ на доказателствата има индиции за измамливи действия.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол, от лице, което, в качеството си на пострадал, има право на жалба и е подадена в законоустановения 7-дневен срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор при РП – Пловдив от 17.05.2019г. за това, че в периода от 26.09.2018г. до 12.10.2018г. в гр. П., с цел да се набави имотна облага, е възбудено и поддържано заблуждение у Е.Л.К. ***, и с това ѝ е причинена имотна вреда в размер на 1400 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

С постановление от 18.02.2020г. прокурорът от РП – Пловдив е прекратил наказателното производство, като приел, че липсва извършено престъпление по  чл. 209, ал. 1 от НК, за което е било образувано и водено досъдебното производство.

Първоинстанционният съд, при извършения собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, споделил изводите досежно приетата фактическа обстановка от прокурора. От правна страна съдът приел, че случаят притежава характеристиките на неуредени гражданскоправни отношения, но не и на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Изложените съображения на районния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция.

В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице. При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано, трябва да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по делото, обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. В случая, фактическите констатации на прокурора, възприети и от първоинстанционния съд, са подкрепени от събраните по делото гласни доказателства и представените писмени документи. Изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване.

Прокурорът е описал в постановлението, че видно от показанията на свид. К., договорките между страните са били различни от описаното в приложения писмен договор, който К. собственоръчно е подписала, и че е следвало да бъдат осигурени алпинисти за извършване на работата. Тези нейни твърдения обаче са останали неподкрепени по какъвто и да е начин от други доказателства по делото. Прокурорът е приел, че показанията на св. С. и св. М.от друга страна се подкрепят от писмения договор за СМР, както и от показанията на свид. И., който е бил клиент на „***“ в инкриминирания период и на който е била извършена сходна работа, макар и при спор за качеството и срочността на изпълнението. Видно от показанията на св. И., същият е заплатил сума от 2035 лв. за материали и труд, а отделно е следвало да заплати и сума от 450 лв. за изграждането на скеле. Действително при наличие на противоречия между свидетелски показания, за да формира убеждението си на кои от тях да даде вяра, решаващият орган следва да провери кои показания са по-логични, последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. В случая, при извършената проверка от прокурора, той е сторил именно това, поради което и изводите му са обосновани, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

При проверката за законосъобразност съдът трябва да установи съответствието на постановлението с материалния и с процесуалния закон.

Настоящият състав намира, че не е налице несъответствие с материалния закон, като изводите на първоинстанционния съд, че се касае за неуредени гражданскоправни отношения, напълно се споделя от настоящия състав. Действително разграничителният критерий между престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК и обикновеното неизпълнение на договорни задължения следва да се търси в намерението и възможността на дееца да изпълни задълженията си. Съгласно константната съдебна практика, при измамата извършителят изначално, още към момента на сключване на договора, няма намерение да изпълни поетите ангажименти, като в преобладаващата част от случаите не разполага и с обективна възможност да стори това, без невъзможността за неизпълнение да бъде считана за задължителен признак на измамата. Видно от разпитаните свидетели Т.и И., за периода от септември до ноември 2018г., дружеството „***“ е извършвало работа по саниране на техни обекти и на обект на Г.Д., като това се потвърждава и от представените по делото двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от 26.11.2018г. Също така от показанията на св. К.се установява, че при наличие на обекти за работа, от дружеството са викали работници-алпинисти, вкл. св. К., на повикване. Също така се споделят и съображенията на първоинстанционния съд относно приложението в отношенията между страните на писмения договор, по силата на който страните са уговорили цена именно и единствено за предоставянето на труд, не и за представянето на материали по договора. В тази връзка са правилни разсъжденията в обжалваното определение за приложимостта на диспозитивните правила на закона при липсата на изрична уредба в договора. Поради тази причина се явяват и неоснователни възраженията на жалбоподателя по отношение на липсата в договора на неговите най-съществени елементи – видът и обемът на работата и уговорки за това кой трябва да осигури материалите. По отношение на същите, при възникнал спор, следва същият да се разреши съгласно правилата на материалното гражданско право, а не чрез използване на наказателна репресия. С оглед на изложеното не може да се направи категоричен извод, че изначално съдружниците в дружеството не са имали намерение да извършат възложената от св. К. работа.

Не е налице и несъответствие с процесуалния закон, тъй като не са били налице съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствения материал, при осигуряването на средствата за защита и при изготвяне на постановлението за прекратяване. Следва да се отбележи, че проведеното разследване е било обективно, всестранно и пълно, като прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че не са били положени достатъчно усилия за разпит като свидетели на К.Д., Г.Д.и Н.. По отношение на Д., видно от материалите по делото, са били правени неколкократно опити същата да бъде призована както по постоянния, така и по настоящия ѝ адрес без успех. Относно показанията на Д., доколкото тя е сключила договор с дружеството „***“ заедно със св. И. и Т., на които е и съсед, то същите биха се отнасяли по отношение на факти, за които са били разпитани св. И. и св. Т., и в показанията на които не се съдържат някакви противоречия. В тази връзка и разпитът ѝ би бил безпредметен. Поради същата причина се явява ненужен и разпитът на св. Н., доколкото същият би касаел факти, за които е свидетелствал и св. К.и които са били възприети от прокуратурата в обжалваното постановление.

Въз основа на гореизложеното, въззивният съд изцяло споделя изводите на ПдРС и на прокурора за липса на престъпно деяние.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд намира, че определението на РС – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 549 от 01.04.2020г., постановено по ЧНД № 1715/20 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII н. с.,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                               

                                                                                     2.