Присъда по дело №90/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД № 90 по описа за 2024г. на ШРС

На 15.01.2024г. е депозирана в РС гр.Шумен частна тъжба от Б.С.Е., ЕГН**********,
срещу Е.М.Р. , ЕГН **********, за извършено от него престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, по което е образувано производство пред първа инстанция
срещу него.
В частната тъжба е посочено, че Е.М.Р., ЕГН **********, на 13.07.2023г., с. Висока
поляна, общ. Хитрино, ул. *************бл. Шумен, причинил на Б.С.Е., ЕГН **********
лека телесна повреда - порезна рана в средна трета по предна страна на ушната мида,
премиваща към задна страна на ушна мида, дълга 4 см, порезна рана в дясна задушна
област, с дължина 1 см, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за
живота– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
На подсъдимия е назначен служебен защитник - адв. Г. при ШАК.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че по данни от делото лицето се намира в
чужбина на неизвестен адрес, бе даден ход на делото по реда на задочното производство, на
основание разпоредбата на чл. 269, ал.4, б. „а“ от НПК .
В първите две с.з. подсъдимият не се явява.
За с.з. на 20.06.2024г. подсъдимият е редовно призован чрез двамата си родители.
В последното с.з. по делото на 23.07.2024г., подсъдимото лице се явява лично.
Преди началото на съдебното следствие, процесуалният представител на частния
тъжител заяви, че поддържа предявените с частната тъжба граждански искове - иск в размер
на 8500лв., представляващ обезщетение за нанесени неимуществени вреди и граждански
иск за причинени имуществени вреди в размер на 97,56лв– преглед, освидетелстване,
закупуване на медикаменти за лечение, моли доверителят му да бъде конституиран като
граждански ищец и предявеният от него граждански иск за причинените му неимуществени
вреди, в резултат на деянието на подсъдимия по чл.130, ал.1 от НК да бъде приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство
Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа така
възведеното обвинение, както и гражданските искове, предлага на съда да наложи на
подсъдимия законосъобразно наказание и да уважи предявените граждански искове за
неимуществени вреди и имуществени вреди, като претендира и направените от доверителя
му деловодни разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, алтернативно предлага
приложение на чл. 78 а от НК, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на тъжителя.
Подсъдимия се признава за виновен. Посочва, че е ударил пострадалия с дълг дървен
предмет с остри ръбове.
Дава обяснения относно случилото се на 13.07.2023г., като посочва, че го е извършил
в своя защита.
След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и частният тъжител живеят в съседство със семействата си в с. Висока
поляна, обл. Шумен.
Двете семейства са в лоши отношения поради обстоятелството, че преди около
година семейството на подсъдимия е монтирало камери за видео наблюдение на имота си.
Известно време след поставяне на камерите, от семейството на тъжителя решили, че
съседите използват камерите, за да наблюдават имота им и поискали да спре това
наблюдение, но разговорите не довели до резултат, което увеличавало напрежението между
двете семейства. За допълнителна ескалация на конфликта допринесло и поведението на
Й. брат на подсъдимия Е.М.Р. предната вечер - 12.07.2023г. Тогава на една беседка в
селото, се събрали младежи, между които бил тъжителя и Й. брат на подсъдимия Е.М.Р.,
който започнал да се заяжда безпричинно с Б. това го принудило да се прибере в дома си.
На 13.07.2023 г., около 9 часа сутринта тъжителят Б.С.Е., баща му С. и чичо му Н.
били в имота си в с. Висока поляна и работели по двора, когато видели, че отсреща
подсъдимият Е., брат му Й. и баща им М. разтоварват строителни материали в гаража си.
Първите трима решили да отидат и да разговарят със семейството на подсъдимия за
случилото се предната вечер и отново да напомнят за камерите.
1

Относно случилите се събития и най-вече относно това, кой първи е започнал
физически конфликт по делото са налице противоречиви свидетелски показания. Първата
група включва изложеното от страна на тъжителя, неговия баща и неговия чичо. Втората
група показания са на бащата на подсъдимото лице и изложеното от самия подсъдим.
В хода на възникналия конфликт между двете групи, подсъдимият Е.М.Р. нанесъл
удар на тъжителя Б.С.Е. с дълъг, тънък предмет с остри ръбове, в резултат на което му
причинил порезна рана на дясното ухо.
След преустановяване на инцидента, тъжителят отишъл в МБАЛ – Шумен, където,
след преглед и оказана медицинска помощ. В болницата му бил направен шев на
разкъсванията и бил изписан за домашно лечение, били изписани медикаменти за
продължаването на лечението.
За случилото се, по пътя към дома си, тъжителят посетил полицейския участък в
Хитрино, където подал сигнал. Подадената жалба била заведена под № 1729000-9128/2023 в
деловодството на РУ - Шумен, като на 08.08.2023г. е изпратена в РП гр. Шумен.
С постановление от 30.08.2023г. на прокурор при ШРП /стр. 88 от делото/ било
отказано образуването на досъдебно производство и преписката била прекратена .
От удара тъжителят получил следните травматични увреждания, описани в СМУ №
136/ 2023г. – по предната страна на дясната ушна мида в средната й трета има рана,
затворена с хирургични конци. Раната преминава от предната страна на ушната мида
през свободния й ръб към задната й страна, където завършва. Дължината й е 4 см. В
дясната задушна област има рана с дължина 1 см, затворена с един хирургичен конец,
разположена е на същото ниво като раната на ухото и практически се явява нейно
продължение. Касае се за една порезна рана на дясната ушна мида и една - в дясната
задушна област.
В СМУ № 135 / 2023г. е посочено, че травматичните увреждания може да бъдат
получени по време и начин, съобщени от пострадалия.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз основа на
частично кредитираните показанията на свидетелите –С.И.-баща на тъжителя, свид. Н.И.-
чичо на тъжителя, свид.Х.И.- майка на пострадалия, както и от частично кредитираните
показания на св. М. – баща на подсъдимия и от приложените по делото и приети от съда
писмени доказателства, включително и приложеното по делото съдебно - медицинско
удостоверение № 136/2023г. /стр. 8/ и изготвената по делото съдебно - медицинска
експертиза № 110/2024г.
Съдът кредитира частично показанията на С.И.-баща на тъжителя, в частта относно
видяното от него за нанесения удар от подсъдимия и относно събитията, случили се
непосредствено след инцидента. Свидетелят заяви в с.з., проведено на 07.05.2024г.: „... Е. ме
удари в лявата част на главата, с тъпата част на ножовката. В този момент синът ми
беше до мен, от дясната ми страна и каза на Е.: „Ти какво правиш? Защо го удряш?“ Е.
замахна втори път и с острието удари сина ми по главата, от дясната страна на главата
с острието на ножовката. Синът ми клекна за части от секундата. Той може би искаше
да улучи точно врата. Синът ми е на един метър от мен. Видях как той удари ухото му с
острието на ножовката. Шурна кръв……………
………..Синът ми трябваше да отиде на лекар. Звъннах на съпругата си. Казах й,
че е станал малък инцидент, да си дойде. Казах й, че инцидентът е малък, за да не се
притесни. Съпругата ми е медицинска сестра и има наблюдение върху тези рани. Ние като
мъже какво да помогнем? Ние се притеснихме. Звъннахме и тя след 10, 15 минути дойде. Тя
се разплака, разкрещя се. Кръвта продължаваше да тече. Ухото на сина ми беше разделено
на две. Повече надежди имах да дойде съпругата ми, да окаже първа медицинска помощ,
затова веднага не се обадих на Бърза помощ. След десет минути тя малко се успокои и
тръгнаха с колата към Спешния център в Шумен. В Спешния център направили промивка и
са зашили ухото с пет шева. Раната била дълбока и нямало как да се лекува вкъщи. След
като направили превръзката, отишли за медицинско при съдебен лекар. Той бил в отпуск и
след една седмица щял да бъде на работа. Състоянието на сина ми него ден не позволяваше
да отидем в полицията. Той има раи, има упойка, има болки. На следващия ден отидохме до
РУ - Хитрино да подадем жалба срещу съседите. Там отидохме аз, съпругата ми и синът
ми. Бяхме разпитани от Началника на РУ - Хитрино. Синът ми две седмици беше с
превръзка на ухото. През тези време ходи при личния лекар да си смени превръзка, да му се
изпишат лекарства и да му се направи промивка на ухото. Една седмица, десет дни синът
ми беше травмиран. Не искаше да излиза с приятелите си, защото имал превръзка на
ухото. Не се чувстваше психически добре. Самият стрес, самата рана, ние никога не сме се
карали и да сме имали такива рани или да сме удряли някого. Това беше голям стрес за нас.
2

След десетина дни малко по малко започна да говори, но говореше прекъснато, заекваше.
Даже мислехме да го водим на психолог. Всичко това е в резултат от стреса от
инцидента. Минаха два, три месеца, докато си възвърне част от предишното състояние,
да може да говори. За ухото, 15, 20 дни беше с превръзка. След това махнаха шевовете, но
той все се оплакваше, че има тъпа болка в ухото. Това оплакване, че има болки в ухото,
продължи над три месеца. При личния лекар сме ходили за тази болка, но чакахме малко, за
да видим как ще се развият нещата. На психолог не сме го водили до момента. Не може да
спи спокойно, защото все се притеснява да не стане някоя саморазправа пак, да не дойдат
комшиите. И до момента имаме притеснения от тези съседи. Не може да спи нощем и до
сега и една среща с тях може пак да го разплаче. ……………. „
В останалата им част, показанията на този свидетел не се кредитират поради
противоречия с показанията дадени от св.М.Ш, който също присъствал на инцидента .
Показанията на св. Н. И. съдът също кредитира частично само относно това,
което лично е видял в деня на конфликта :
“ ……Аз, като чух викове и крясъци и като излязох да видя, тогава той беше
ударен…………… Племенникът ми беше прав до баща си, кървеше му дясното ухо. Е.
държеше ножовка в ръцете си………………. Брат ми се обади на съпругата си да дойде, да
види каква е раната и на първо време да спрат кръвотечението. Когато тя дойде,
тръгнаха към Шумен, към болницата, да обработват раната. Към месец и повече
успокоявахме Б., че всичко ще бъде наред. Месец и нещо беше с превръзката. Психическото
му състояние беше стабилно, но изпитваше безпокойство и страх, да не се срещнат втори
път с тези хора, защото напрежението ден след ден се нажежаваше. Този страх не си
личи много, но в рамките на 3, 4 седмици имаше това неудобство“.
Показанията на св. С Х. И. / майката на пострадалия/ съдът кредитира частично,
само относно наблюдаваните събития от нея след инцидента, както и относно личните й
наблюдения за състоянието на тъжителя след инцидента.
В с.з. свидетелката заяви : „…………………Като се прибрах, видях сина си. Той
беше наранен в дясното ухо. Целият беше в кръв. Погледнах раната. Тя беше отворена и в
кръв. Почистих я, видях, че е дълбока и по - дълга. Консултирах се с личните лекари, те
казаха, че трябва да отидем в спешното веднага. Съпругът ми и синът ми ми казаха, че Е.
го е наранил с трион или ножовка. Превързаха го в спешното, обработиха го. Качихме се в
отделението, изчакахме го. В коридора казаха, че вече е готов, дадоха ни рецепта. Казаха,
ако има проблеми, да се обадим за контролните прегледи, за които бяха назначени
датите……………. След като го зашиха, препоръките бяха за десет дни най - малко да се
пази раната, да не се замърсява. Той седя повече дни. През това време сме ходили на личния
лекар няколко пъти. Раната зарасна за две, три седмици, но пак си я пазеше. Слагахме
превръзки, защото казаха, че трябва да се пази от замърсяване и топлина. Всички бяхме
притеснени, изживяхме всички голям стрес. При Б. стресът беше по - различен. Няколко
дни беше се свил, не искаше да се храни, не искаше да общува. Нещата се преодоляха,
говорихме с него. Поотпусна се след около месец, два. В момента няма проблеми,
преодоляхме нещата. Имаха три шева в ухото и един зад ухото. Ушната мида е шита и в
ухото има и зад ухото - 1 зад ухото и 4 в ухото.“
Показанията на свидетелката в останалата част, не се кредитират, доколкото тя не е
очевидец на инцидента, а е получила информация само от своя съпруг .
Съдът кредитира частично и показанията на св. М. Ш - баща на подсъдимия, само
в частта относно обстоятелствата на нанесения удар, които лично подсъдимият му е заявил.
В с.з. същият заяви: „ … …. От там взел една тояга и първо ударил С., а след това
ударил и Б. по ухото. Той започнал да кърви. Не съм видял как Е. е ударил Б. по
ухото.……….. Точно как го удря не можах да видя. Е. после ми каза, че ударил Б. по ухото,
при самоотбрана. ……… Б. го видях на следващия ден, беше на трактора. Имаше лепенка
на ухото.………………“
В останалата част показанията на този свидетел не се кредитират поради
противоречията им с показанията на свид.С.И..
В заключението на назначената СМЕ по писмени данни, приета по делото и
неоспорена от страните, вещото лице посочва, че пострадалият е получил една порезна рана
на дясната ушна мида и една - в дясната задушна област. В резултат на получените
травматични увреждания на пострадалия е причинено временно разстройство на здравето,
неонасно за живота. Установените порезни наранявания се причинени от действието на
твърд предмет, притежаващ режещ ръб/ръбове по механизма на удари или натиск, при които
проникването на предмета в кожата става с помощта на режещия му ръб/ръбове, които
3

прорязват тъканите, прониквайки навътре в тях.Установените травматични увреждания
могат да бъдат получени по начина, съобщен от пострадалия в тъжбата, а морфологичните
им особености към момента на освидетелстването позволяват да бъдат получени в соченото
от него време.Анатомичното разположение на двете рани една спрямо друга позволява
същите да бъдат получени при един удар или натиск. При липса на регистрирани
усложнения и благоприятно протичане на оздравителния период средният срок за
възстановяване е около три седмици.
Неудобствата през възстановителния период са свързани с провеждане на
медикаментозна терапия (антибиотик, пробиотик, обезболяващи при нужда), пазене на
раната от замърсяване при допир, при къпане, преобличане и др. Експерта посочва, че
болката е субективен сетивен феномен и не подлежи на количествена оценка. Обикновено
най-силна болезненост е налице през първите 10 дни от възстановителния период след
травмата, след което болката започва постепенно да утихва. Конкретно установените
травматични увреждания са плитки, повърхностни и не засягат структури на средното и
вътрешното ухо и трайно отражение върху слуха и общото му соматично състояние в
бъдеще не се очаква. Към настоящия момент е клинично здрав. На мястото на получената
рана има оформен кожен ръбец, който е напълно матуриран и съществена динамика в
развитието му в бъдеще не се очаква.
Експертът по назначената по делото СМЕ по писмени данни посочва , че
установените порезни наранявания се причинени от действието на твърд предмет,
притежаващ режещ ръб/ръбове по механизма на удари или натиск, при които проникването
на предмета в кожата става с помощта на режещия му ръб/ръбове, които прорязват тъканите,
прониквайки навътре в тях.
Съдът съобрази, че относно дадените обяснения от подсъдимия, следва да бъде
отчетено безусловно гарантираното от закона право /чл. 55 от НПК/ на всеки подсъдим да
дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно право е коренно различно от
задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес, под
угрозата да бъдат подведени под наказателна отговорност по чл. 290 от НК. Обясненията на
подсъдимия са основно негово средство за защита и доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност,
така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал /в т.см. р.№ 685/
11.12.2003 г. г. по н.д. № 537/03 г. I н.о. ВКС/.
В тази насока и при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл. 14,
ал.1 и чл. 107, ал.5 НПК, съдът прие, признанието на подсъдимия в хода на обясненията му,
че той именно е ударил тъжителя, като съобрази, че този факт се потвърждава и от
частично кредитираните показания на св. С. И. и св. М.Ш.
Изявлението на подсъдимия, че удара е нанесен при самозащита съдът приема за
своеобразна защитна теза, която обаче, не намира опора в доказателствата по делото. В
подкрепа на този извод е и заявеното от самия подсъдим, а именно , че тъжителят не му е
нанасял удар.
Анализът на наличните доказателства – гласни и писмени, според настоящата
инстанция, налага единствено възможен и несъмнен извод за авторството на подсъдимия в
противоправното деяние по чл. 130, ал.1 от НК и относно обстоятелствата, при които то е
осъществено. Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, водят до единствено възможен извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му .
Представения диск със запис /от защитника адв. М.Г./ не кредитира, предвид
изявлението на адв.М. Г. в с.з.че не желаят да бъде възпроизведен.
Не се кредитират и приложените от страна на защитата по делото т.н. „писмени
обяснения“ на подсъдимия/стр. 89 от делото/. В последното с.з. по делото, по молба на
защитата, на подсъдимия бе осигурен преводач от български на турски език и беше
направено изявление от него, че много малко разбира български. Фактът, че посочените
писмени обяснения са изписани на български език, съобразено с горното обстоятелство,
създава сериозно съмнение за това кой точно е писал „писмените обяснения“, поради което
и доколкото не са събрани по НПК, не се кредитират от настоящия състав.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил възведеното с
частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
4

неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимият, чрез своите действия, е въздействал на
организма на частния тъжител, нанасяйки му удар с дълъг, тънък предмет със остри ръбове,
което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи – порезна рана в средна
трета по предна страна на ушната мида, премиваща към задна страна на ушна мида,
дълга 4 см., порезна рана в дясна задушна област с дължина 1 см, обусловило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, полученото увреждане от тъжителя е в
причинна връзка с поведението на подсъдимия.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал.2 от НК – подсъдимият е предвиждал и е съзнавал обществено опасния характер на
извършеното, като е искал настъпването на съставомерния резултат, към който се е отнасял
безразлично;
Като причина за извършване на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, следва да се
отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Гореизложените обстоятелства по отношение на престъплението по чл.130, ал.1 от
НК, мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да
бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин:
За престъплението по чл.130, ал.1 от НК, законодателят e предвидил наказание
"лишаване от свобода" до 2 години или “пробация”. Видно от справката за съдимост на
подсъдимия, той е неосъждан за престъпление, нито е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, така че следва да бъде освободен от
наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК.
С оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете, че няма данни
по делото налагащи извод, че деецът е с висока степен на обществена опасност и счете, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно
наказание на основание чл. 78а, ал.1 от НК, а именно "глоба" в размер на минималния,
предвиден от закона - действащ по време на извършване на деянието, а именно 1000лв.
Така определеното наказание съдът счита за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на предявените граждански искове за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди в резултат на деянието от подсъдимия по чл.130, ал.1 от НК, съдът
счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
имуществени вреди и неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица, свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В
случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД.
В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички
отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, настъпили в резултат на деянието, въпреки,
че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и
несъвършено. В чл.52 от ЗЗД се указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13
от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата, при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания и др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно
5

съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, съдът, на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
гражданският иск за деянието срещу подсъдимия да бъде уважен в размер на 1000лв. ведно
със законната лихва от датата на деянието 13.07.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на полученото
травматично увреждане и причинната му връзка с деянието на подсъдимия. В останалата
му част, до пълния предявен размер, искът, по отношение на подсъдимия, следва да бъде
отхвърлен.
Размерът на обезщетението за имуществените вреди в конкретния казус, съдът
намира за доказан, предвид представеното доказателство по делото – касови бележки общо
за сумата от 97,56лв. за преглед и закупени медикаменти за лечение , поради което ги уважи
в предявения размер от 97,56лв . ведно със законната лихва от датата на деянието
13.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено
от защитата.
Съгласно нормата на чл. 13, ал.1, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за защита на подсъдимия, частния обвинител или частния
тъжител възнаграждението е:
по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване
от свобода - 1000 лв. В случая за престъплението по чл. 130, ал.1 от НК се предвижда
наказание "лишаване от свобода" до 2 години или “пробация”.
Съобразно чл. 13, ал.2 от Наредба №1 За процесуално представителство, защита и
съдействие на гражданския ищец или гражданския ответник - възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2.
За предявения граждански иск в размер на 8500лв. за неимуществени вреди както и
за предявения гр.иск за имуществени вреди в размер на 97,56лв. възнагражденията се
определят съобразно чл. 7 ал.1 от Наредбата, като при интерес от 1000 до 10 000 лв. –
възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., или за двата иска -
възнаграждението възлиза на 1159,75лв.
При това положение общата сума дължима за адвокатско възнаграждение за тъжбата
и за предявените граждански искове възлиза на 2159,75лв. по Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения .
Според представения договор за правна защита и съдействие от 27.02.2024г. са
заплатени са 1626лв. с ДДС, т.е. сумата за защита и за граждански искове е 1355лв +20 %
ДДС - 1626лв.с ДДС.
Същевременно настоящата инстанция съобрази, че според Решение от 25.01.2024 г.
по дело - 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съдът не е обвързан от минималните
адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото,/ включително и
съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК/, поради това, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС. По конкретно в решението на втори състав на СЕС се посочва, че :
“ Члeн 101, пapaгpaф 1 ДФEC във вpъзĸa c члeн 4, пapaгpaф 3 ДEC тpябвa дa ce
тълĸyвa в cмиcъл, чe aĸo ycтaнoви, чe нapeдбa, ĸoятo oпpeдeля минимaлнитe paзмepи нa
aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния и нa ĸoятo e пpидaдeн зaдължитeлeн xapaĸтep c
нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, пpoтивopeчи нa пocoчeния члeн 101, пapaгpaф 1, нaциoнaлният
cъд e длъжeн дa oтĸaжe дa пpилoжи тaзи нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пo oтнoшeниe нa
cтpaнaтa, ocъдeнa дa зaплaти cъдeбнитe paзнocĸи зa aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe,
вĸлючитeлнo ĸoгaтo тaзи cтpaнa нe e пoдпиcaлa ниĸaĸъв дoгoвop зa aдвoĸaтcĸи ycлyги и
aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe. Члeн 101, пapaгpaф 1 ДФEC във вpъзĸa c члeн 4, пapaгpaф 3
ДEC тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, cъглacнo ĸoятo, oт eднa
cтpaнa, aдвoĸaтът и нeгoвият ĸлиeнт нe мoгaт дa дoгoвopят възнaгpaждeниe в paзмep пo-
ниcъĸ oт минимaлния, oпpeдeлeн c нapeдбa, пpиeтa oт cъcлoвнa opгaнизaция нa aдвoĸaтитe
ĸaтo Bиcшия aдвoĸaтcĸи cъвeт, и oт дpyгa cтpaнa, cъдът нямa пpaвo дa пpиcъди paзнocĸи
зa възнaгpaждeниe в paзмep пo-ниcъĸ oт минимaлния, тpябвa дa ce cчитa зa oгpaничeниe нa
ĸoнĸypeнциятa „c oглeд нa цeлтa“ пo cмиcълa нa тaзи paзпopeдбa. Πpи нaличиeтo нa
тaĸoвa oгpaничeниe нe e възмoжнo пoзoвaвaнe нa лeгитимнитe цeли, ĸoитo ce твъpди, чe
пocoчeнaтa нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пpecлeдвa, зa дa нe ce пpилoжи ĸъм paзглeждaнoтo
пoвeдeниe ycтaнoвeнaтa в члeн 101, пapaгpaф 1 ДФEC зaбpaнa нa oгpaничaвaщитe
ĸoнĸypeнциятa cпopaзyмeния и пpaĸтиĸи. Члeн 101, пapaгpaф 2 ДФEC във вpъзĸa c члeн 4,
пapaгpaф 3 ДEC тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe aĸo ycтaнoви, чe нapeдбa, ĸoятo
oпpeдeля минимaлнитe paзмepи нa aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния и нa ĸoятo e пpидaдeн
6

зaдължитeлeн xapaĸтep c нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, нapyшaвa зaбpaнaтa пo члeн 101,
пapaгpaф 1 ДФEC, нaциoнaлният cъд e длъжeн дa oтĸaжe дa пpилoжи тaзи нaциoнaлнa
пpaвнa ypeдбa, вĸлючитeлнo ĸoгaтo пpeдвидeнитe в тaзи нapeдбa минимaлни paзмepи
oтpaзявaт peaлнитe пaзapни цeни нa aдвoĸaтcĸитe ycлyги „
При тези обстоятелства съдът, след извършена преценка на конкретната правна и
фактическа сложност на настоящия казус, вида на извършените процесуални действия и
броя на проведени съдебни заседания, както и като съобрази естеството на производството
прецени, че посочения и заплатен според отразеното в договора за правна защита размер на
адвокатско възнаграждение по казуса / 1626лв с ДДС / е адекватен и относим.
Било е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение под минимално
предвидения размер и на Наредбата, поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни
разноски-държавна такса, разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице, както и дължимата държавна такса върху уважената част на гражданските искове.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :

7

Номер на акта:	37
Дата:	23 юли 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20243630200090
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 януари 2024 г.

Присъда по дело №90/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите