№ 14119
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора Д. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20231110210702 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ А. A /AA/, явява се личнo, доведен от следствения
арест на НСлС. За него се явява адвокат ЙА, служебен защитник, определен
от САК.
СРП - редовно призована, изпраща прокурор Д. Д..
В залата се явява преводач С. С. М., преводач от руски език на
български език и от български език на руски език.
СЪДЪТ като констатира, че обвиняемият не владее писмено и говоримо
български език и с оглед гарантиране правата му в процеса, намира за
необходимо да назначи в производството преводача, явяващ се в съдебното
заседание.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА С. С. М., като преводач от български на руски език и
обратно.
СЪДЪТ снема самоличност на преводача:
С. С. М., л.к.№ ХХХ, ЕГН: **********, неосъждана, без дела и родство
1
със страните.
СЪДЪТ предупреждава преводача за отговорността по чл.291, ал.2 от
НК. Преводачът обеща да извърши верен превод.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТO.
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
А. A /AA/, снета по грузински паспорт № ХХХ и арменски паспорт №
ХХХ, роден на ********** г., в гр. Б, РГ, с двойно гражданство – грузинско и
арменско, осъждан в РГ за употреба на наркотици през 2007 г., женен, с
висше образование, безработен, адрес (по негови данни): ХХХ; без адрес за
призоваване на територията на Република България.
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по хода на съдебното
следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане искането на СРП по чл.64 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо
обвиняемия A.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
2
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането.
ЗАЩИТНИКЪТ: Имайки предвид изразеното становище от
задържаното лице, оспорвам изложената фактическа обстановка в искането.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам в какво ме обвиняват, но не съм напълно
съгласен. Желая да дам обяснения. С част от обвинението съм съгласен - за
това, че аз превозвах хора и това се е оказало незаконно, но аз знаех, че
превозвам работници, а не мигранти. Аз дойдох предишния ден в България.
Само за един ден бях в България и исках да мина транзит, на път за Италия.
Тъй като нямах пари за придвижване, тези хора се бяха свързали с мен преди
това по „Тик-ток“.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Не ги знам хората, които се свързаха с мен, а
сега ги изяснява полицията. Аз ги знам през „Ток-ток“. След това по
„Инстаграм“ ги знам. Запознахме се на сайта. Те ми предложиха да превозя
шест души и за това щяха да ми платят 600,00 евро. Трябваше да ми платят на
следващия ден, след като ги доведа в София. Не трябваше да се срещаме, а
трябваше да ми ги преведат парите през „Уестърн юнион“. Преди това ми
бяха пратили пари, за да заредя с гориво през „Уестърн юнион“. Взех парите
в офис, тук в София. Тези документи за заплащането са в автомобила, не съм
ги изхвърлил. Разпознах, че именно това са лицата, които трябва да превозя,
защото имах местоположението. Аз оставих автомобила и тези хора седнаха в
автомобила. Други хора, които не се качиха в автомобила, около него, не знам
дали имаше и не мога да кажа. Преди да се качат хората в колата, там
откъдето взех пътниците, не съм разговарял с други хора. Само спрях колата
и се появиха тези хора. Данните, откъде трябваше да взема лицата, са също в
телефона. Скоростта, с която се придвижвах до София, беше различна.
Имаше 100 километра в час, имаше 200. В рамките на София се придвижвах
не мога да кажа с каква скорост, не гледах скоростомера. На червени
светофари, помня, че преминавах. Не знам защо го направих, не постъпих
правилно. На бензиностанции имам спомен, че съм спирал. Спирах, за да
заредя автомобила и за да купя вода и цигари. Когато спирах, лицата в
автомобила да се крият и залягат в него, не съм ги карал. Според мен те
спяха. Полицейският екип дойде отзад и аз не знаех дали те мен спират или
просто мигат с лампите. Не знаех дали мен спират с палката. Имам спомен, че
3
увеличих скоростта, когато автомобилът на полицаите се приближаваше към
мен. Увеличих скоростта, защото исках да отида по-нататък, за да се махна.
Причината да не спра беше, че момичето, което беше до мен ме молеше,
колкото никой не ме е молил, да не спирам. След като отбих от пътя и слязох
от колата, имам спомен, че побягнах. Побягнах, защото разбрах, че ме
преследват и разбрах вече, че това не са просто работници. След като разбрах,
че ме преследват полицаите, не преустанових движението си, защото се
изплаших. Изплаших се, защото разбрах, че това не са просто работници и че
ще имам сериозен проблем. Мислих си как по-бързо да стигна до моето
местоположение и да не се спирам.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА: Реших, че превозваните лица са
работници, а не лица, които нямат право да пребивават на територията на
България, защото така ми казаха. Този, който ми даде работата, ми каза, че те
са работници.
СЪДЪТ приключва изслушва на обвиняемото лице
СТРАНИТЕ /поотделно/: Намирам делото за изяснено от фактическа
страна.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което и на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и доказателствени
средства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, поддържам внесеното
искане на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия А. A, поради
следните съображения: По събраните доказателства по досъдебното
производство може да се направи обосновано предположение, че A е
4
извършител на престъпление, за което е привлечен в качеството на обвиняем
по чл. 281, ал. 2, т. 1 , вр. ал. 1, от НК, а именно от показанията на
свидетелите от огледа на местопрестъплението. Престъплението, за което A е
привлечен в качеството на обвиняем е наказуемо с „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 до 6 години и „глоба“ от 5 до 12000 лева. Същото престъпление е
тежко умишлено и е по чл. 93, т. 7 от НК. Обвиняемият A е чужд гражданин,
който няма трайна връзка с Република България, нямa постоянен адрес в
страната. В обясненията, дадени в днешното съдебно заседание, същият
заяви, че само е преминавал през територията на Република България, като
целта му е била да стигне до друга държава, като в същото време и призна, че
е превозвал чуждите граждани, които няма разрешение за пребиваване на
територията на Република България. От показанията на свидетелите Р, Х, И,
Х, С, Б и Б се установява, че именно A ги превозвал с колата. Същият не
спрял за проверка на полицейските служители и НБ и ЦС се опитали да го
спрат чрез подаване на звуков и светлинен сигнал с полицейски автомобил.
Същите подали към обвиняемия ясен и видим сигнал със стоп-палка, който
обвиняемият A видял и продължил да управлява лекия автомобил „М“ с рег.
№ ХХХ, като същият дори увеличил неговата скорост, в рамките на
населеното място, в гр. София, след което стигнал до № 25 на ул.
„Филиповско шосе“ и спрял колата, която управлявал, излязъл от нея, след
което и започнал да бяха. Когато полицаите се опитали да го задържат оказал
съпротива, за което са му поставили белезници. Показанията на чуждите
граждани се подкрепят от тези на полицейските служители, следователно е
налице, има реална опасност по чл. 63, ал. 1 от НПК, обвиняемият A да се
укрие. Същевременно е налице реална опасност по чл. 63, ал. 1 от НПК,
обвиняемият A да извърши друго престъпление, в случай че му бъде
наложена мярка за неотклонение различна от „Задържане под стража“ и не му
бъде взета изобщо мярка за неотклонение. Видно от доказателствата по
досъдебното производство същият е проявил престъпна упоритост при
извършване на престъплението, като същият не е спирал на опитите на
полицейските служители да го спрат. Същият е нанасял удари на
полицейските служители, докато са го задържали. С оглед всичко изложено и
на основание чл. 64, ал. 1 от НПК, предлагам на A да бъде взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Благодаря Ви!
5
ЗАЩИТНИКЪТ: Уважаема госпожо Председател, аз моля да не
уважавате искането на прокурора за налагане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, тъй като обв. A е станал участник в едно, за него
случайно, деяние, защото той не е познавал превозваните от него лица,
останал е с убеждението че трябва да превозва работещи срещу
възнаграждение, а в момента той е имал нужда от тези средства и е решил да
ги заработи. Действително, той няма адрес в България, но неговото
преминаване през България е транзитно и той не се нуждае от такъв адрес. По
време на разпита в досъдебното производство, той заяви, че желае бързо
приключване на досъдебното производство, желае споразумение с прокурора
на този етап и обяснява своите действия единствено с объркването и страха в
непознатата държава. Освен че се е страхувал, той е проявил едно
лекомислие, опитвайки се да избяга. Считам, че не е налице реална опасност
той да се укрие, по простата причина, че няма къде да се укрие в една
държава, в която преминава транзит. Той притежава законно издадени
документи за самоличност, не е проявил престъпна упоритост, както пише
прокуратурата, а напротив, налице са всички признаци за объркване и страх.
Моля да съобразите тези обстоятелства при Вашето произнасяне!
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моята жена е в Италия. Преживяхме ужасна
трагедия, погребахме трима сина и сега нямаме никакви деца. Жена ми се
лекува в Италия, за да можем да имаме дете. Трябва по-бързо да стигна до
Италия. Моля съдът и прокуратурата колкото може по-бързо да решат делото.
Естествено, моля да бъда пуснат! Не знаем как да продължим живота се по-
нататък в семейството.
На основание чл.297 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Имам такава молба към Съда, да, виновен съм
постъпих неправилно. В първата част сбърках, защото мислех, че са просто
6
работници, а се оказаха мигранти, а във втората част, че се опитах да избягам.
Напълно признавам вината си, но не съм удрял полицаите. Напротив, ще
мълча, но беше обратното, те ме биеха. Имам молба: моля, колкото може по-
бързо да стигна при жена си и семейството си и нищо повече. Дали ще има
глоба или не ще платя. Трябва да звънна в родината си за парите. Повече
нямам какво да кажа. Дайте ми възможност да замина.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК. Образувано е във връзка с
постъпило искане от представител на СРП за постановяване на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия А. A,
роден **********г. в гр. Б, РГ.
За да вземе най-тежката мярка за неотклонение, освен базисните
предпоставки за валидното привличане на едно лице в процесуалното
качество на обвиняем за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода,
съдът следва да формира извод въз основа на събраните по делото допустими
и относими доказателствени източници за съпричастността на обвиняемия
към вмененото му престъпно деяние, както и за наличието на някоя от
алтернативно дадени опасности – да се укрие или да извърши престъпление.
А. A е привлечен в процесуалното качество на обвиняем с
постановление от 02.08.2023 г., предявено му на същата дата, за извършено на
02.08.2023 г. престъпление с правна квалификация по чл.281, ал.2, т.1 и т.5,
вр.ал.1 от НК, наказуемо с „Лишаване от свобода” в размер от една до шест
години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото
релевантни доказателствени източници съдебният състав достигна до извод,
че към настоящия етап от разследването фактът на извършеното престъпно
посегателство, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и
авторство са подкрепени от събраните до момента доказателства в достатъчна
степен, за да формират наличието на обосновано предположение, като първа
и основна процесуална предпоставка, изискуема от нормата на чл.63, ал.1 от
7
НПК.
В подкрепа на този извод следва да бъдат съобразени показанията на
свидетелите НМБ АЕК, ЦПС, МХ, К Б, А И, МС, ХМ, ДШ, АРАА, тълкувани
ведно с приобщените по делото протокол за оглед на местопроизшествието,
копия на документи, протокол за доброволно предаване, посредством които
се фиксират приблизително параметрите на посегателството и персоналитета
на неговия автор. Представената от всяко от разпитаните лица хронология на
събитията очертава облика на различни по проявлението си аспекти от
поведението на обвиняемия - посрещането на чужденците на територията на
страната, при обективна даденост на предварителна организация, насочена
към противозаконното подпомагане на тяхното преминаване чрез
превозването им, броя на лицата, както и моторното превозно средство за
изпълнение на дейността, обвързването й и с цел за постигане на материална
обезпеченост, призната дори от обвиняемия, израз на която са и данните за
предварително заплащане на средства от страна на чужденците, макар и на
лица, неустановени и находящи се извън българската държавата, но очевидно
координирани в действията си с обвиняемия, част от които суми е предстояло
да бъдат предоставени на A, след изпълнение на поставената му задача. В тази
насока следва да се акцентира и върху полагането на усилия да се избегне
вероятността от досег с правоохранителните власти на Република България,
опитът за осуетяване разкриването на извършваното и проявената в тази
връзка настойчивост. Изброените обстоятелства в съвкупност правят
възможен извода на този етап от разследването за правилността на
наказателноправната квалификация на инкриминираното поведение.
Приобщените в хода на производството свидетелски показания са
последователни, вътрешно непротиворечиви и житейски правдиви, като
изграждат стройна система от преки и косвени доказателствени материали,
които този съд цени като достоверен източник на факти, еднопосочно
относими към обективни признаци на състава на процесното деяние и
позволяващи на този ранен етап неговото установяване.
В подкрепа на изложеното следва да бъдат съобразени и показанията на
полицейските служители Б, К и С, посредством които се фиксират датата на
деянието, неговото място и механизъм, както и редът, по който те са успели
да разкрият факта на престъплението и да достигнат до неговия автор, опитал
да осуети задържането си чрез физическа съпротива. Своето логично
8
допълнение споделените от тези свидетели факти намират в сведенията на
чуждите граждани, открити в купето и багажното отделение на буса, с който
са били превозвани и предоставящи конкретика за организацията на
дейността по тяхното транспортиране от територията на Република Турция до
мястото, на което са задържани, предшестващите уговорки, предоставените
парични суми, ведно с пояснението какви точно дейности те ще обезпечават.
Особено отчетливи акценти, внасящи яснота за относимите към предмета на
доказване обстоятелства, се откриват в разказите на свидетелите относно
момента, в който за първи път са осъществили контакт с водача на микробуса,
детайлното описание на външните му отличителни белези, дори поставяните
от него изисквания, за които свидетелстват пътниците М, Ш и АА, да се
снишават в автомобила с цел да не бъдат забелязани при кратките му престои
на бензиностанции, ведно със споделения ярък спомен за неподчинението от
страна на водача на издадения към него недвусмислен сигнал от полицейски
орган за спиране и бягството на обвиняемия.
Последователно даден и в синхрон с останалите гласни доказателствени
източници е и съставеният в хода на производството протокол за оглед на
местопроизшествието. В него са фиксирани особеностите на обстановката, в
която е намерен микробусът с превозваните чужденци, външните му
отличителни белези, очевидните признаци за изоставянето му - включен
двигател, запалени светлини и отворени врати, свидетелстващи за стремежа
на неговия водач за бързо оттегляне и укриване.
Не се споделят възраженията за отсъствие на доказателства по
отношение умишленото участие на обв. A в извършване на престъплението.
Не се споделят като правдиви твърденията му, че е имал представа за
превозването на работници, а не на бежанци без право на пребиваване в
държавата, респ. че действията му непосредствено преди задържането му са
били провокирани до голяма степен от объркване и страх от непознатата
обстановка. Този извод се аргументира при анализа на заявеното от всички
свидетели – чужди граждани, които подчертават, че обвиняемият ( противно
на неговите изявления пред съда) е влязъл в контакт с „каналджиите“, които
са ги съпроводили до неговия автомобил. Дори свид. С потвърждава, че той е
говорел с единия от тях, преди да потеглят. Качил е пътниците от необичайни
място и време, което ведно с постоянно поддържаната висока скорост на
9
придвижване, настойчивостта на водача да прикрие както себе си, така и
превозваните лица, бягството му и обстоятелствата по задържането му,
позволява да се изведе налично изначално съзнание за противоправността на
поведението. Неприемлив е доводът за даденост на объркване и уплаха у него,
породена от непознаването на българската територия. Твърденията в тази
насока не кореспондират с облика на действията на A, издаващи достатъчно
добра координация и ориентация в обстановката, включително настойчивост
да реализира докрай своите намерения. На този етап не се откриват и
доказателства, компрометиращи разказите на полицейските служител за
агресивните му действия, проявени срещу тях в момента на неговото
задържане. От разказите на всички чужденци се извлича и обстоятелството,
че макар на обвиняемия да не са заплащани лично суми, той, както и всички
лица, участващи в схемата по превозването, са щели да получат
възнаграждения за извършения превоз след разпределението на парите,
заплатени от всеки от бежанците. За очаквани парични постъпления,
впрочем, признава и самият A. В този смисъл от доказателствата да се
установява и наличието на специална цел за набавяне за себе си на имотна
облага, неизменно съпътстваща и прекия умисъл за извършване
престъплението, която е съществувала още при начеване на изпълнителното
деяние.
Изводимите от обсъдените по- горе доказателствени материали факти,
разглеждани поотделно и в своята съвкупност дават достоверна и достатъчна
на този етап информация за връзката между обвиняемия и реализираното
престъпно посегателство. Действително, откриват се обстоятелства, които е
нужно да бъдат изяснени посредством допълнителни действия по
разследването, така че да се достигне безспорност на изводите по същество.
Въпреки това понастоящем тази материална основа е достатъчна, за да
послужи за обосновка на търсената от прокуратурата мярка за процесуална
принуда. Удовлетворено е изискването доказателствените източници на пръв
поглед да позволяват разумен извод и обосновано предположение с висок по
степен интензитет, че обвиняемият е съпричастен към деянието, за което е
обвинен. Решаващият орган изхожда и от позицията, че с оглед характера на
мерките за неотклонение и заложените в тях цели, първата и основна
предпоставка, установена в текста на чл.63, ал.1 от НПК, не следва да бъде
доказана с онази категоричност, изискуема от закона при повдигане на
10
обвинение от Прокуратурата с обвинителния акт, с който в пълнота се
развива обвинителната теза и се детерминират фактическите рамки на
процеса.
По отношение на предвидените в закона алтернативно дадени
опасности този съдебен състав констатира, че по делото се разкрива
кумулативно изискуемата предпоставка, свързана с опасност от укриване на
обвиняемия. A е чужд гражданин, с известен адрес в страната по своя
произход. Действително, той не разполага с адресна регистрация на
територията на Република България и не споделя къде преди своето
задържане е имал намерение да пребивава, нито къде възнамерява да се
установи след евентуалното си освобождаване. Този факт обаче
самостоятелно не следва да се тълкува като основание за обосноваване на
изискуемата предпоставка на чл.63 от НПК, доколкото подобен аргумент би
звучал дискриминационно. Независимо от това в случая може убедително да
се обоснове извод за съществуването на визираната в цитираната норма
опасност, изводима от демонстрирания опит на обвиняемия да заличи следите
от връзката си с инкриминираното деяние, очевидно изпълнено с цел да се
избегне наказателно преследване, което следва да бъде ценено и като
индиция за формиран мотив да се възпрепятства производството. Това се
утвърждава при проследяване неговите действия по ясно демонстриран отказ
да се подчини на полицейското разпореждане за спиране, следвано от
изоставянето на превозното средство, с което е превозвал чужденците и
оказаната съпротива при задържането му. Последното е достатъчно, за да се
заключи, че съществува опасност A да се укрие и с това да затрудни хода на
делото.
На идентична плоскост следва да се разгледа и наличието на реална
опасност от извършване на друго престъпление, която според този съдебен
състав за обвиняемия е пряка и непосредствена, а не хипотетична.
Действително, видно сред доказателствата по делото, е приобщена справка за
съдимост за A, удостоверяваща необременено съдебно минало. Този факт
обаче не може да се разглеждат априори като обвързващ съда при преценката
на вида и тежестта на разумното ограничение в правната сфера на
привлеченото към отговорност лице. Това разбиране е застъпено
включително и в практиката на ЕСПЧ, в която се приема, че самостоятелно
тежестта на деянието дори и при чисто съдебно минало може да послужи за
11
обосновка разумността на най- тежката форма на процесуална принуда, без да
се накърнява забраната за самоцелност при позоваването върху този
процесуален институт.
Негативната оценка за личността на обвиняемия се формира от
обществената опасност на самото деяние. По своя механизъм то се отличава с
дързост и хладнокръвие, включително като хронология на предприетите
действия и тяхната настойчивост. Представлява съвкупност от добре
обмислени от обвиняемия, предварително съгласувани и с други, макар и
неустановени лица, поведенчески прояви, посредством които е пристъпил
към изпълнение на престъпното посегателство, въпреки реалната опасност да
бъде заловен. Разкрива се абсолютна демонстрация на пренебрежение към
защитените от закона правоотношения, които се накърняват с
престъплението, мотивиращо и изводът на този съд за завишената степен на
обществена опасност на деянието и личността на неговия автор. В този
смисъл, искреният стремеж да бъде защитен общественият интерес следва да
надделее над респекта към личната свобода и презумпцията за невиновност.
В отговор на възраженията на защитника, този съд и споделя
разбирането си, че по настоящото дело не се разкриват обстоятелства,
способстващи извод, че по – ниска по интензитет мярка за процесуална
принуда би изиграла възпиращата роля, която е поставена пред нея спрямо
обвиняемия. Противното не налагат и предложените на вниманието на съда
сведения за личността му, включително необходимостта да подпомогне
съпругата си. Очевидно е, че обстоятелство от този порядък не е изиграло
възпираща роля спрямо мотивацията на обвиняемия да реализира
престъпление. Не на последно място, достигната от него възраст разкрива
способност за съзнателен избор на поведение, което да се следва като
образец.
По изложените съображения този съдебен състав намира, че
адекватната мярка за неотклонение към този момент, която ще обезпечи
ритмичното приключване на наказателното производство в рамките на
изискуемия от закона разумен срок и ще осигури спокойствието на
гражданите с оглед ограничаване възможността на обвиняемите да извършат
друго престъпление, е най-тежката такава, а именно - задържане под стража.
Така мотивиран, на основание чл. 64, ал. 4, предл. 1 НПК, Софийски
12
районен съд, НО, 2-ри състав
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” на А.
A /AA/, роден на ********** г., в гр. Б, РГ, в качеството му на обвиняем по
досъдебно производство № 3384змк-1157/2023 г. по описа на 09 РУ - СДВР,
прокурорска преписка №33124/23г. по описа на Софийска районна
прокуратура.
На основание чл.64, ал.5 от НПК, определението подлежи на незабавно
изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС,
НО в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба и протест насрочва делото пред СГС за 10.08.2023 г.,
в 10:00 ч., за която дата страните се считат за уведомени от днес.
След влизане в сила на определението, копие от същото да се изпрати на
СРП за изпълнение.
ОПРЕДЕЛЯ на преводача възнаграждение в размер на 250,00 лева, за
което се издава 1 бр. РКО.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:15 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
13