Решение по дело №2419/2020 на Софийски градски съд

     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № …..

                                           гр. София, 13.09.2022 г.

 

 

                              В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, ІV - то „Д” отделение в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Здравка Иванова  

                  ЧЛЕНОВЕ :   Цветомира Кордоловска                                                          Мл. Съдия :  Теодора Иванова

като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 2419 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 296341/14.07.2022 г. от Н.Ц., лично и като наследник на починалата в хода на процеса М.Р., чрез пълномощника му – адв. Н.И., с която молят съдът да извърши тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 261917 от 08.06.2022 г., на основание чл. 251, ал. 1 ГПК. Излагат се множество оплаквания, които касаят  правните изводи на въззивния съд, правилността на извършените математически изчисления във връзка с определяне размерите на претенциите. Твърди се, че са разгледани и уважени непредявени искове. Поддържа се, че в решението съществува неяснота относно сумата, която молителят дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, с оглед извършените признания на част от задълженията, платените суми след образуване на заповедното производство и заявените размери на предявените срещу него искове.

Ответникът по молбата - „Т.С.“ ЕАД, депозира отговор в срок, с който оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че съдът ясно, точно и мотивирано се е произнесъл с крайния съдебен акт по спора и не се налага тълкуване на формираната от него воля. Моли решението по чл. 251, ал. 1 ГПК да им бъде изпратено на електронния адрес, посочен в отговора.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено следното :

Молбата за постановяване на тълкуване на решение е допустима, подадена в срок и от легитимирана страна.

Като съобрази изразените от страните становища, съдът намира, че не е необходимо призоваването им в открито съдебна заседание за произнасяне по молбата, по арг. от чл. 251, ал. 4 ГПК.

По същество на молбата за тълкуване въззивният състав приема следното :

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване могат да бъдат пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда в акта, чието тълкуване се иска.

Настоящият състав констатира, че в решението си по настоящото дело от 08.06.2022 г. е обезсилил първоинстанционното съдебно решение по искове по чл. 422 ГПК, в частите, в които първоинстанционният съд недопустимо е разгледал и е установил съществуване на признати, още в заповедното производство от страна на длъжниците, вземания за главница за доставена ТЕ за суми над размера от 422, 96 лв. до установените с първоинстанционното решение 1 017, 49 лв. за длъжника М.Р. (починала в рамките на процеса) и над размера от 105 лв. до първоначално уважения размер от 254, 42 лв. - за длъжника Н.Ц., за посочените в диспозитива периоди.

В частта, в която първоинстанционното решение е било допустимо, въззивният съд е разгледал спора по същество и е постановил ясно и недвусмислено волята си в диспозитива на решението. Съдът е отменил първоинстанционното решение само в частта, в която по отношение на длъжниците М.Р. (починала в хода на процеса), Н.Ц. и С.Ц. (наследници на починалата страна) е признато за установено, че дължат сумата от общо 5 лв. (съобразно квотите си) - обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за посочения в решението период, като настоящият състав е отхвърлил исковете за такава лихва за забава.

В частите, в които са уважени исковете на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – т. е. за главница за ТЕ и дялово разпределение, както и за лихви за забава по главното вземане за ТЕ срещу всеки от ответниците, съобразно квотата му, решението на СРС е потвърдено. Това произнасяне, респективно – потвърждаване на решението на СРС, касае и установените в него суми за главницата за дялово разпределение, което е видно и от мотивите на решението. Отмяната на решението от СГС засяга само лихвите за забава върху сумите за дялово разпределение, което беше посочено по – горе.

На следващо място в диспозитива изрично е отбелязано, че решение № 268440/07.11.2019 г. на СРС, 78 с-в, по гр. д. № 79657/2018 г. е влязло в сила в цялата останала неоспорена от ищеца отхвърлителна част.

При това настоящият състав намира, че не е налице неяснота в произнасянето му в диспозитива на решението, която да налага тълкуването му по реда на чл. 252 ГПК. В случая от диспозитива и мотивите на решението се установява ясно и непротиворечиво волята на съда. Диспозитивът кореспондира изцяло на мотивите на съдебното решение. Дори да се приеме, че математическите изчисления, направени от съда, са неточни, както се твърди в молбата, същите не водят до неяснота в постановения от съда диспозитив, налагаща тълкуването му.

По останалите възражения в молбата въззивният съд намира, че не следва да се произнася тъй като те касаят допустимостта, правилността и законосъобразността на съдебния акт по същество и нямат връзка с основанието на молбата по чл. 251 ГПК. Доколкото съдебния акт е окончателен и не подлежи на ревизия, е недопустимо да се иска такава с молба по чл. 251 ГПК.

Следва да се посочи, че съдебната практика е последователна по въпроса, че по пътя на тълкуване на съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори то да е неправилно. В този смисъл решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 71 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 191/2016 г., г. к., ІІ ГО на ВКС, решение № 156 от 05.11.2019 г. по гр. д. № 1012/2018 г., г. к., ІІ г. о. на ВКСи др.

По изложените съображения, въззивният съд намира искането на Н.Ц., лично и като наследник на починалата в хода на процеса М.Р., за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 261917 от 08.06.2022 г., за неоснователно. Молбата по чл. 251 ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд

 

      Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. вх. № 296341/14.07.2022 г. от Н.Ц., лично и в качеството на наследник на починалата в хода на процеса М.Р., чрез адвокат Н.И., за тълкуване на решение № 261917 от 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 2419/2020 г., по описа на СГС, IV-Д състав.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 251, ал. 5 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

2.