Р Е Ш Е Н И Е № …..
гр. София, 13.09.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, ІV - то „Д”
отделение в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска Мл. Съдия : Теодора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 2419 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 251 ГПК.
Образувано е по молба с вх. №
296341/14.07.2022 г. от Н.Ц., лично и като наследник на починалата в хода на
процеса М.Р., чрез пълномощника му – адв. Н.И., с която молят съдът да извърши
тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 261917 от 08.06.2022 г.,
на основание чл. 251, ал. 1 ГПК. Излагат се множество оплаквания, които касаят правните изводи на въззивния съд, правилността
на извършените математически изчисления във връзка с определяне размерите на
претенциите. Твърди се, че са разгледани и уважени непредявени искове. Поддържа
се, че в решението съществува неяснота относно сумата, която молителят дължи на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, с оглед извършените признания на част от задълженията,
платените суми след образуване на заповедното производство и заявените размери
на предявените срещу него искове.
Ответникът по молбата - „Т.С.“ ЕАД,
депозира отговор в срок, с който оспорва молбата като неоснователна. Поддържа,
че съдът ясно, точно и мотивирано се е произнесъл с крайния съдебен акт по
спора и не се налага тълкуване на формираната от него воля. Моли решението по
чл. 251, ал. 1 ГПК да им бъде изпратено на електронния адрес, посочен в
отговора.
След
като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено следното :
Молбата за постановяване на тълкуване на
решение е допустима, подадена в срок и от легитимирана страна.
Като съобрази изразените от страните
становища, съдът намира, че не е необходимо призоваването им в открито съдебна
заседание за произнасяне по молбата, по арг. от чл. 251, ал. 4 ГПК.
По същество на молбата за тълкуване
въззивният състав приема следното :
На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК
подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или
двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет
на тълкуване могат да бъдат пороци, които водят до невъзможност да се изведе
действителната воля на съда в акта, чието тълкуване се иска.
Настоящият състав констатира, че в решението си по настоящото дело от 08.06.2022 г. е обезсилил първоинстанционното съдебно решение по искове по чл. 422 ГПК, в частите, в които първоинстанционният съд недопустимо е разгледал и е установил съществуване на признати, още в заповедното производство от страна на длъжниците, вземания за главница за доставена ТЕ за суми над размера от 422, 96 лв. до установените с първоинстанционното решение 1 017, 49 лв. за длъжника М.Р. (починала в рамките на процеса) и над размера от 105 лв. до първоначално уважения размер от 254, 42 лв. - за длъжника Н.Ц., за посочените в диспозитива периоди.
В частта, в която първоинстанционното решение е било допустимо, въззивният съд е разгледал спора по същество и е постановил ясно и недвусмислено волята си в диспозитива на решението. Съдът е отменил първоинстанционното решение само в частта, в която по отношение на длъжниците М.Р. (починала в хода на процеса), Н.Ц. и С.Ц. (наследници на починалата страна) е признато за установено, че дължат сумата от общо 5 лв. (съобразно квотите си) - обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за посочения в решението период, като настоящият състав е отхвърлил исковете за такава лихва за забава.
В частите, в които са
уважени исковете на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – т. е. за главница за ТЕ и дялово разпределение, както и за лихви за
забава по главното вземане за ТЕ срещу всеки от ответниците, съобразно квотата
му, решението на СРС е потвърдено.
Това произнасяне, респективно – потвърждаване на решението на СРС, касае и
установените в него суми за главницата за дялово разпределение, което е видно и
от мотивите на решението. Отмяната на решението от СГС засяга само лихвите за
забава върху сумите за дялово разпределение, което беше посочено по – горе.
На следващо място в диспозитива изрично
е отбелязано, че решение № 268440/07.11.2019 г. на СРС, 78 с-в, по гр.
д. № 79657/2018 г. е
влязло в сила в цялата останала
неоспорена от ищеца отхвърлителна
част.
При това настоящият състав намира, че не
е налице неяснота в произнасянето му в диспозитива на решението, която да
налага тълкуването му по реда на чл. 252 ГПК. В случая от диспозитива и
мотивите на решението се установява ясно и непротиворечиво волята на съда.
Диспозитивът кореспондира изцяло на мотивите на съдебното решение. Дори да се
приеме, че математическите изчисления, направени от съда, са неточни, както се
твърди в молбата, същите не водят до неяснота в постановения от съда диспозитив,
налагаща тълкуването му.
По останалите възражения в молбата
въззивният съд намира, че не следва да се произнася тъй като те касаят допустимостта,
правилността и законосъобразността на съдебния акт по същество и нямат връзка с
основанието на молбата по чл. 251 ГПК. Доколкото съдебния акт е окончателен и
не подлежи на ревизия, е недопустимо да се иска такава с молба по чл. 251 ГПК.
Следва да се посочи, че съдебната
практика е последователна по въпроса, че по пътя на
тълкуване
на съдебното решение не може да се признават нови факти,
нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори то да е
неправилно. В
този смисъл решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на
ІІІ
ГО на ВКС, решение № 71 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 191/2016 г., г. к., ІІ ГО на ВКС, решение № 156 от 05.11.2019 г.
по гр. д. № 1012/2018 г., г. к., ІІ г. о. на ВКСи др.
По изложените съображения, въззивният съд
намира искането на Н.Ц., лично и като наследник на починалата в хода на процеса
М.Р., за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 261917 от
08.06.2022 г., за неоснователно. Молбата по чл. 251 ГПК следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба с вх. вх. № 296341/14.07.2022 г. от Н.Ц., лично и в качеството на
наследник на починалата в хода на процеса М.Р., чрез адвокат Н.И., за тълкуване
на решение № 261917 от 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 2419/2020 г., по описа на
СГС, IV-Д състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи
на обжалване, по аргумент на чл. 251, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.