№ 706
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110109707 по описа за 2022 година
Ищцата А. Т. Б. твърди сключена застраховка „Каско“ на МПС между нея и ответника ЗК
„Л. Инс“ АД с обект лек автомобил БМВ модел 120Д с рег. № ...., към настоящия момент с
рег.№ ...... В периода на застрахователното покритие настъпило застрахователно събитие -
на 9.1.2022 г. автомобилът бил паркиран на ул. Детелин Войвода и след обяд ищцата
установила нанесени по него повреди, за което на следващия ден, първи работен такъв,
уведомила застрахователя и закарала автомобила за оглед. Била образувана преписка по
щета № 100-1301-22-000038/10.1.2022 г., по която ответникът платил 325.78 лв., въпреки че
по представена проформа фактура стойността на ремонта възлиза на 741.58 лв. Ищцата
моли да се осъди ответникът да й плати сумата от 415.80 лв. разлика между платеното
обезщетение и възстановителната стойност на увреденото имущество, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗК „Л. Инс“ АД е депозирал писмен отговор, в който
оспорва иска. Твърди, че част от уврежданията са били налични към момента на сключване
на застраховката и за тях обезщетение не е изплатено. За останалите на ищцата е изплатено
обезщетение на два пъти в общ размер на 420.44 лв., което съответства на изготвената
калкулация от автосервиз и с което ответникът е изпълнил задължението си. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С протоколно определение от 12.10.2022 г. производството по делото е прекратено частично
за разликата над 321.15 лв. до първоначално предявените 415.80 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на дължимо от
застрахователя обезщетение по сключена имуществена застраховка.
За основателността на иска по чл. 405 КЗ следва да се установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка имущество за
посочения автомобил, застрахованият да е изпълнил своите задължения по договора,
увреждане на застрахованото имущество в периода на действие на застраховката, вид и
размер на вредите, в причинно-следствена връзка с твърдяното увреждане.
Ответникът следва да докаже възраженията си, включително и осъществяване на
предпоставките, активиращи правото му да откаже /пълно или частично/ плащане на
застрахователно обезщетение.
По делото не е спорно възникването на валидно застрахователно правоотношение между
страните по силата на сключена застраховка “Каско на МПС” с полица от 17.11.2021 г. със
срок на действие от 19.11.2021 г. до 18.11.2022 г. и с предмет МПС БМВ модел 120Д с рег.
№ ...., към настоящия момент с рег.№ ....., при приложими Общи условия, и покрити рискове
по клауза 1 – всички рискове съгласно общите условия, вкл. ПТП в паркирано състояние.
Извършен е оглед на автомобила при сключване на застраховката, видно от талона за който
са констатирани увредени детайли, вкл. задна броня – наранена боя.
Не е спорно по делото и се установява от представените по делото материали по преписка
/описи, добавък, декларация/, че по застрахования автомобил са настъпили вреди в срока на
застрахователното покритие. На 10.1.2022 г. ищцата депозирала до ответника уведомление
за щети на застрахованото МПС настъпили докато автомобилът бил в паркирано състояние.
При ответника е образувана щета № 1000-1301-22-000038/1. Застрахователят извършил
оглед на МПС и изготвил опис на щетите, за които изплатил на ищцата застрахователно
обезщетение в размер на 325.78 лв., а в последствие с пр.одно нареждане от 1.4.2022 г. и
още 94.65 лв., или общо 420.43 лв.
По делото не е спорно, че уврежданията по лекия автомобил могат да бъдат получени в
паркирано състояние.
Прието е заключение на САТЕ, от което се установява, че средствата за възстановяването им
възлизат на 760.72 лв., а без включена позиция „задна броня“ – на 454.08 лв. Всички
увредени детайли са за възстановяване, а не за подмяна с нови. Според допълнителното
заключение, няма идентичност на увреждането на задна броня към датата на сключване на
договора и към датата на завеждане на щетата.
При така събраните по делото доказателства се установява, че в срока на действие на
процесния договор е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск по
застраховката. Установи се и, че ищецът е изпълнил своите съществени задължения,
произтичащи от застрахователния договор и имащи отношение към носенето на риска, като
е уведомил застрахователя и предоставил МПС за оглед.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение – чл. 405, ал.1 КЗ, което следва да е равно на размера на
2
вредата към момента на настъпване на събитието.
Стойността на щетите е пазарната стойност на необходимите части, материали и труд към
датата на настъпване на събитието, в чиито предели застрахованият може да възстанови или
замести увреденото имущество /в случая възстанови/. Ето защо с определената от вещото
лице цена на щетите следва да се съизмерява дължимото на застрахования обезщетение.
Доколкото на обезщетяване подлежат само настъпилите в срока на действие на
застраховката щети, не са такива тези щети, които са настъпили преди това, тъй като не са
резултат от застрахователно събитие. В този смисъл е и разпоредбата на т.10.1 от ОУ, на
която се позовава ответникът, отказвайки плащане на обезщетение за налични към момента
на сключване на договора щети. По делото не се установи идентитет между уврежданията
налични при сключване на застраховката и тези, причинени в резултата на процесното
събитие. Т.е. касае се до новонастъпили щети по задната броня, стойността за
възстановяване на които подлежи на присъждане. Поради това отказът на застрахователя
да плати застрахователно обезщетение за увредената задна броня е неоснователен.
Според САТЕ стойността на всички щети възлиза на 760.72 лв., в рамките на която стойност
е заявената от ищцата претенция до застрахователя. При приспадане на платените 420.43
лв., дължими са останалите претендирани 321.15 лв. Искът следва да се уважи в цялост.
Следва да се присъди законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до
окончателното плащане.
Относно разноските:
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право на направените
разноски по делото за държавна такса 50 лв. и депозит в.л. 230 лв. На основание чл. 38, ал.2,
на адвокат В. А. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ в размер на 300 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, .....,
да заплати на А. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ....., на основание чл. 405, ал. 1
КЗ, сумата от 321.15 лв., застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на
МПС” за имуществени вреди на л.а. БМВ модел 120Д с рег.№ ....., в следствие на
застрахователно събитие от 09.01.2022 г., ведно със законна лихва от 24.02.2022 г. до
изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 280.00 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, .....,
да заплати на адвокат В. А. В., на основание чл. 38, ал.2 ЗА, 300 лв. адвокатско
3
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4