Определение по дело №69881/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30724
Дата: 1 септември 2023 г. (в сила от 1 септември 2023 г.)
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20221110169881
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30724
гр. София, 01.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110169881 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Д. срещу „****,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
По доказателственото искане на ищеца направени с исковата молба,
както и по искането за привличане на трето лице съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание в зависимост от процесуалното
поведение на страните.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.10.2023 г. от 14:15 часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане
доказателства и допускане на трето лице помагач за първото по делото
съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от Г. А.
Д. срещу „**** за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство № 4489186 от 19.05.2022 г., като противоречащ и заобикалящ
закона, накърняващ добрите нрави, както и сключен при липса на основание,
1
както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв.,
частично от 139.20 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка
по договор за предоставяне на поръчителство № 4489186 от 19.05.2022 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
22.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и „*** е сключен договор за паричен заем
№ 4489186 от 19.05.2022 г. за сумата от 450 лв. В чл. 4 от договора е
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант-
две физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да предоставят
служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение,
като нетния размер на същото не следва да бъде по-малко от 1000 лв., да
работи на безсрочен договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да
предостави сключен договор за гарантиране задължението на дружеството. В
исковата молба е посочено, че на датата на сключване на договора за заем,
между ищеца, „*** и ответното дружество е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство № 4489186, като „**** поело задължението
да обезпечи заема срещу възнаграждение, дължими от заемополучателя.
Според условията на договора „*** бил упълномощен да получава в полза на
„**** възнаграждението за поръчителството. Ищецът излага аргументи за
попадане на договорът за поръчителство в обхвата на ЗПК. Сочи, че клаузата
от чл. 4 на договора за паричен заем на практика не предоствя избор на
заемополучателя, предвид завишените изискания за банкова гаранция и две
физически лица-поръчители и на практика неосъществими, което принуждава
да се предостави обезпечение чрез одобреното от заемодателя дружество,
както е в случая. Поддържа, че едноличен собственик на капитала на „**** е
„***. Излага аргументи за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тък като
възнаграждението по договора за поръчителство не е включен към ГПР и по
този начин се заобикаля чл. 19, ал.4 ЗПК. В случая ГПР надвишава
посочените 49 %, като от съдържанието на договора потребиотелят не може
да направи извод кои точно разходи се включват в него и как е формиран.
Поддържа, че е налице нарушение на чл. 10, ал.2 и ал.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.
На ищеца не е предоставено копие от договора за кредит, погасителен план,
както и договора за поръчителство. Навежда доводи, че последният е изцяло
лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга,
а обезпечението е изцяло в полза на „***, за което е цялото възнаграждение.
Според договора за поръчителство в случай, че „**** изпълни и погаси
вземането, то има право на регрес срещу длъжника за пълната стойност на
платеното, т.е. задължението от едното дружество преминава към другото,
като двете дружества са свързани. Изтъква, че съгласно ЗЗД договорът за
поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя, а не между
поръчителя и длъжника, както е в случая. Навежда доводи за нищожност на
договора за поръчителство поради накърняване на добрите нрави, тъй като с
изискването на чл.3, ал.1 от него за заплащане на възнаграждение, се цели
2
заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Дължимата сума по него не е включена в
ГПР. Сочи, че е налице противоречие с добрите нрави и предвид размерът на
възнаграждението, а именно повече от половината от сумата по отпуснатия
заем. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД е да докаже сключването на Договор
за предоставяне на поръчителство № 4489186 от 19.05.2022 г. с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на сочените
основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, като
за последното не се представят доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
55,ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е да докаже извършено плащане на исковите суми в
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно
валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия кредит.
УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни
съдът ще се произнесе служебно.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в съдебно заседание, съдът може
да постанови неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК спрямо него.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
3
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4