Решение по дело №806/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Р. Д. Н., [държава], против Решение № 8590/13.08.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Не се оспорва факта, че не е пребивавал на разрешения адрес в ТЦ – [населено място] за посочения от органа период, но това не следвало да се приема като негласно оттегляне или отказ на молбата, съответно – не било достатъчно основание за отказа да бъде предоставена международна закрила. Твърди, че не бил наясно с негативните последици от отсъствието му на адреса. Отделно, оспореното решение било изготвено на 13.08.2024 г., а връчено – на 22.08.2024 г., което опровергавало изводите за незаинтересованост. Правилно органът бил приел, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, но неправилно тълкувал и приложил закона, приемайки, че не са налице основания да се счита, че жалбоподателят продължава да се намира извън страната по произход. Допълва, че ако молбата се счита за оттеглена, органът не е следвало да се произнася с нарочен акт, а – да прекрати административното производство. Не били изискани от молителя доказателства за причините, наложили напускането на ТЦ, нито от същия да даде обяснения за напускането. Моли решението да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. Д. Н., редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Твърди се, че в случая не била извършена индивидуална преценка. Жалбоподателят се е намирал извън [държава] по време на процедурата по закрила и бил изпълнил всички изисквания по ЗУБ - проведено интервю, предоставяне и подписване на всички необходими документи, поради което органът бил взел неправилно решение за неговата незаинтересованост. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като не била изяснена фактическата обстановка - производството по международна закрила било започнало с молба от бежанеца на 17-ти юли, на която дата с решение бил настанен за пребиваване в ТЦ – Пъстрогор; депозирани били две молби от бежанеца за напускане на определената зона на пребиваване, като втората - със срок до 11.07.2024 г.; изготвена била докладна записка на 31.07.2024 г., че бежанецът е в неизвестност от 12-ти юли до 29-ти юли; издадено било немотивирано становище на 01.08.2024 г. От доказателствата се установявало, че жалбоподателят е бил в България - депозирал е още две молби за напускане на разрешената му зона - на 15.08.2024 г. и на 04.09.2024 г., което било след постановяване на процесното решение за отказ. Не били изискани от молителя доказателства на какво се е дължало неговото отсъствие. Отделно, ако се приемело, че молбата е оттеглена чрез конклудентни действия, то органът е следвало да прекрати производството на основанията, предвидени в чл. 15 от ЗУБ, а не - да се произнася по същество, като по този начин бежанецът би имал възможност да подаде нова молба за закрила, а производството – да бъде възобновено на основание чл. 77, ал. 2 от ЗУБ. Съществувало основание да бъде предоставен хуманитарен статут на бежанеца, тъй като от приложената справка се установявало, че в [държава] се извършват нарушения на човешките права, крайно физическо насилие, отвличане на цивилни при атаки, т.е. бил налице мащабен вътрешен въоръжен конфликт. Административният орган правилно е приел, че има основание да се предостави хуманитарен статут, но немотивирано бил отказал такъв. Акцентира върху факта, че търсещият закрила е уведомил интервюиращия орган за наличието на брат в държава-членка на Европейския съюз, но административният орган не бил изследвал въпроса дали на същия е предоставена международна закрила и какво е основанието за пребиваването му. Моли оспореното решение да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за ново разглеждане.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, нередовно призована, без възражения относно хода на делото, излага становище за неоснователност на жалбата, като сочи обаче, че не е налице действие, представляващо оттегляне на молбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.06.2024 г. Р. Д. Н. от [държава] е поискал закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като РАМАХ /собствено/ НАЗИХ /бащино/ ДАУЛЕХ /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], ЛНЧ ***********, етническа принадлежност – а., религия: м. – с., семейно положение – [семейно положение].

На 19.06.2024 г. е проведено интервю с г-н НАЗИХ. Същият заявява, че е напуснал [държава] през месец април 2024 г., нелегално, без документи, пеш, като стигал Турция, където останал около 2 месеца и работил като бояджия. Твърди, че в Турция не дават закрила и депортират хора, поради което на 02.06.2024 г. /общо 12 човека/ през отвор на телената мрежа, влезли нелегално в България, като били около 6 часа в гората, след което с такси заминали за София, но ги задържала полицията. Крайната му цел била Германия, където бил неговият брат М. от 3 години /легално/. В [държава] го били арестували официалните власти през 2014 г. в началото на сирийските събития, като бил в ареста 2 м. Допълва, че не е участвал в протестите, но за разпит го задържали пред дома му в [населено място], на 1 км от [населено място], където бил в затвора. Нанесен му бил побой, пуснали го без присъда, като уточнява, че имало и други задържани хора. Не бил осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради изповядваната религия или етническата си принадлежност. Живеел в обл. Дамаск, [населено място], [населено място], като до Дамаск пътували около 45 минути с автобуси, тъй като бил на 70 км. Бил [семейно положение] /граждански и религиозен брак от около година и половина/, като съпругата му Шаймаа и дъщеричката му, родена на [дата]., живеели временно в С. И. при родителите му от 2 месеца. Допълва, че те тръгнали с него, за да го изпратят, но щели да се върнат в селото, в което имало исторически обект и било с около 7000 жители, които се занимавали предимно с отглеждане на жито. Акцентира, че трябва да служи в армията, в контрола на официалната сирийска власт, като когато навършват 18 г., идва офицер и ги уведомява, но той се скрил при роднини и не излизал на улицата, когато го уведомили преди 2 години. Работил в [населено място] като бояджия /5 години/, учил в Ждайруд, имал средно образование. Напуснал [държава], защото не искал да го мобилизират и да воюва, но се забавил, защото нямал пари. Не членувал в политическа партия или военни формирования, спрямо него не било оказвано насилие, нито отправяни заплахи. Искал да живее и работи, да се събере със семейството си, а България била свободна държава.

По повод молби на Р. Д. Н. е разрешено на същия да напусне определената зона за движение към ТЦ – с. Пъстрогор за периодите от 27.06.2024 г. до 03.07.2024 г., от 05.07.2024 г. до 11.07.2024 г. поради търсене на квартира за външен адрес, с крайна цел – София.

На 30.07.2024 г. е постъпило становище от Директора на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като Р. Д. Н., роден на [дата]. в [държава], в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Изготвена е докладна записка от 31.07.2024 г., видно от която Р. Д. Н., роден на [дата]. в [държава], е в неизвестност от 29.07.2024 г.

Изготвено е становище от интервюиращия орган от 01.08.2024 г., с което се предлага да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Д. Н., роден на [дата]. в [държава].

По изложени съображения и предвид справка от 01.07.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 8590/13.08.2024 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Д. Н..

Решението е връчено на г-н НАЗИХ на 22.08.2024 г.

Представени са по делото: докладна записка, видно от която Р. Д. Н., роден на [дата]. в [държава], се е върнал от неизвестност на 14.08.2024 г.; разрешение на Р. Д. Н. да напусне определената за ТЦ – с. Пъстрогор зона за движение за периодите от 19.08.2024 г. до 25.08.2024 г. поради търсене на квартира за външен адрес, от 28.08.2024 г. до 03.09.2024 г. и от 09.09.2024 г. до 15.09.2024 г. поради посещение на роднини, всички с крайна цел – София; справка от 23.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е от части ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Р. Д. Н. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Р. Д. Н. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/, макар и в същото да няма пряко позоваване на докладната записка, че молителят е в неизвестност. Мотивите за отказа се съдържат в административната преписка, като интервюиращият орган е само помощен орган на Председателя на ДАБ, който не действа при условията на обвързана компетентност и при несъгласие с даденото становище може да постанови акт с друг резултат, различен от предложения, като мотивира това свое решение, вкл. и съобразявайки събрания в административното производство доказателствен материал. В този смисъл се приема, че в конкретния случай молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя Р. Д. Н. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

В действителност нито интервюиращият орган, нито Председателят на ДАБ са събрали доказателства, изясняващи отсъствието на молителя от определената му зона на движение и налице ли са основателни причини за това отсъствие. Това обаче не рефлектира върху крайния извод за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, тъй като оспореното решение е издадено в съответствие със събраните по преписката доказателства, макар и в противоречие с материалния закон, като за настъпилите след това факти и обстоятелства, а именно – завръщането на лицето от неизвестност, е нямало как да бъдат предварително информирани нито интервюиращият орган, нито Председателят на ДАБ.

Съдът констатира също, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - Р. Д. Н., и представляващи основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец. Краткото изложение на мотиви не се отъждествява на липсата на мотиви въобще, като не е възпрепятствана преценката на съда относно наличието на основания за предоставяне на статут на бежанец на молителя.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай г-н Н. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /арабин/ или религиозната си /м.-с./ принадлежност в страната по произход – С.. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група или религия е достатъчно основание за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил и осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

В изложената бежанска история не се сочат конкретни случаи, в които лицето да е заплашвано, но се твърди, че при ареста му през 2014 г. му е нанесен побой, което се е случили повече от 10 години преди да напусне страната по произход. Дори и да се приеме, че в действителност спрямо лицето е било оказвано физическо и психическо насилие, не се установява причинно-следствената връзка между това и влошаване начина му на живеене, като няма данни, нито доказателства, че след този момент отново официалните сирийски власти са го арестували или му е оказвано насилие.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е [държава] само заради войната, като и да настоящия момент се установява, че такава в действителност се води в държавата по произход. Този факт не е новонастъпил, а е общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК и чл. 155 ГПК. Молителят е напуснал както [държава], така и Турция, за да отиде в Германия, което е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на статут на бежанец.

Следва да се акцентира и върху изявленията на г-н Р. Д. Н., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал Турция, а Сирия – заради войната. Не се доказва по делото, че са предприети спрямо него действия за включване във военните действия там. Прави впечатление и, че неговото семейство продължава да живее в Сирия. С оглед твърдението на молителя, че няма намерения за завръщане в [държава], вкл. и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Липсват данни по делото, че закрилата срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, съгласно чл. 8, ал. 7 ЗУБ. Отделно от това, не се установява част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо Р. Д. Н. като изброените в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил осъждан в страната си по произход, /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история подлежи на изследване с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е изрично в оспорения акт, че към момента е налице вътрешен въоръжен конфликт в страната по произход, като следва да се допълни, че той се характеризира с високо ниво на насилие и тежки нарушения на правата на човека /вж. и представената по делото справки от 01.07.2024 г. и от 23.08.2024 г. относно Сирийска арабска република/. Установява се от органа наличието на реална опасност от тежки посегателства спрямо г-н НАЗИХ, поради което и завръщането му в [държава] не било подходящо за него с оглед физическата му безопасност, като следва да се допълни, че с оглед данните по делото няма друга част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ /“липсва възможност за вътрешно разселване поради обхвата на въоръжения конфликт в родината му“/.

Правилно административният орган е приел за установени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила, като с оглед разпределената доказателства тежест молителят е следвало да представи доказателства, удостоверяващи твърдяното в хода на интервюто и посочено в регистрационния лист, че брат му е в Германия от три години и му е предоставена международна закрила. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

4. Следва да бъде посочено, че лицето твърди да е дошло в Република България от Турция, където е живяло само около 2 месеца, но от органа не е изследвана възможността същото да се ползва със закрила от друга държава, доколкото съгласно утвърдената съдебна практика Турция попада в обхвата на понятието „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 Д. З..

Предвид това съдът не намира за необходимо да излага съображения следвало ли е да се приеме Турция като „трета сигурна държава“ спрямо молителя, тъй като недопустимо ще мотивира оспорения акт, ограничавайки възможността на лицето да се защити по отношение на твърдения, факти и обстоятелства, изложени за първи път в хода на съдебното производство.

5. Доколкото се доказа, че в територията на държавата по произход са застрашени животът или свободата на чужденеца и същият би бил изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, следствие от въоръжения конфликт, за него е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, обективирано и в оспореното решение.

6. Въпреки това органът не е уважил искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ по чл. 75, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а го е отхвърлил, приемайки, че с действията си – лицето било в неизвестност, същото е показало незаинтересованост от изхода на образуваното производство.

За да се достигне до този извод, административният орган е обосновал в оспореното решение наличието на хипотезата на член 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.

Нормата на член 28, § 1 от цитираната Директива предвижда: „когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган смята молбата за неоснователна след подходящото ѝ разглеждане по същество в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС я отхвърля“.

По смисъла на същата норма „държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14—17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства; б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол“.

В конкретния случай административният орган е приел, че е налице предпоставката на цитираната буква „б.“, тъй като Р. Д. Н. бил напуснал без разрешение мястото, където е настанен да живее, което било видно от Докладна записка с вх. № 988 от 31.07.2024 г. на ТЦ – с. Пъстрогор, и не били известни обстоятелства, които са били извън неговия контрол и които са му попречили да стори това по установения ред.

Директива 2013/32/ЕС, на която се е позовал административният орган, безспорно е транспонирана в националното ни законодателство (Допълнителна разпоредба § 36 от ЗИД на ЗУБ, ДВ бр. 101 от 2015 г.), като ЗУБ е приведен в съответствие с нея и това не е спорен по делото правен въпрос. Т. Д. 2013/32/ЕС, законодателят е приел чл. 15, ал. 1 ЗУБ.

В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУБ са посочени изрично хипотезите, при които производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, а именно - когато:

1. след надлежно поканване чужденецът не се яви на интервю и в продължение на 30 дни не посочи обективни причини за неявяването си;

2. чужденецът два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него;

3. чужденецът промени адреса си, без да уведоми Държавната агенция за бежанците и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това;

4. три или повече пъти чужденецът отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба;

5. чужденецът оттегли молбата си за международна закрила;

6. чужденецът има предоставена международна закрила в друга държава - членка на Европейския съюз;

7. чужденецът получи убежище от президента;

8. чужденецът почине;

9. по отношение на чужденеца има влязло в сила решение по чл. 67в, ал. 1, т. 1, с което е разрешено прехвърлянето му в друга държава - членка на Европейския съюз.

С разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗУБ са посочени изключенията, при които производството не се прекратява, а молбата за международна закрила се разглежда по реда на чл. 75 от ЗУБ, а именно - при наличие на достатъчно доказателства за нейната неоснователност в някой от случаите по чл. 15, ал. 1, т. 1 – т. 5 ЗУБ. Т.е. от тълкуването на цитираните разпоредби се обуславя извод, че когато са налице достатъчно доказателства за неоснователността на жалбата в случаите по чл. 15, ал. 1, т. 1 – т. 5 ЗУБ производството не се прекратява, а молбата за предоставяне на международна закрила се разглежда по същество. В конкретния казус е точно обратното – не са налице достатъчно доказателства за неоснователността на жалбата, напротив – органът изрично е посочил, че за установени се приемат предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, т.е. дори и да се касае за случай по чл. 15, ал. 1, т. 1 – т. 5 ЗУБ производството е следвало да бъде прекратено, а – не органът да се произнася с решение по чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ.

Съобразявайки се установилата се съдебна практика на Административен съд – Хасково по сходни дела, настоящият съдебен състав следва да допълни, че видно от цитираните по-горе норми, българският законодател е възприел, че в хипотезата, предвидена в буква „б.“ на член 28, § 1 от Директива 2013/32/ЕС, т.е. в случай, когато кандидатът напусне без разрешение мястото, където живее (в който случай може да съществува сериозно основание да се счита, че негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея), то производството следва да бъде прекратено, а молбата за международна закрила може да бъде разгледана по същество само при наличие на достатъчно доказателства за нейната неоснователност. Следователно след като в случая ответникът е считал, че от страна на жалбоподателя е налице оттегляне на молбата му за закрила чрез конклудентни действия, то той е следвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с нарочен акт, с които отказва хуманитарен статут на кандидата. Дори да се приеме, че административният орган може да се позове пряко на член 28, § 1, буква „б.“ от Директивата, същият отново не е имал основание само въз основа на факта, че молителят е напуснал адреса на ТЦ – с. Пъстрогор, да приложи предвидената в последната норма фикция, че е налице негласно оттеглена молба за закрила или негласен отказ от нея, тъй като решение за отхвърляне на молбата при наличието на това обстоятелство може да се вземе само ако органът счита, че същата е неоснователна.

В случая, както бе отбелязано по-горе, органът е възприел молбата на Р. Д. Н. в частта й за предоставяне на хуманитарен статут за основателна, но не е изяснил в пълнота въпроса дали кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. Твърди се, че към датата на издаване на оспореното решение той е бил в неизвестност, като са събрани доказателства, че в хода на производството му е било разрешено да напусне определената му зоната за движение и да пътува с крайна цел София. Безспорно е също, че решението е връчено лично на адресата си и същият е депозирал жалбата срещу него, по която е и образувано настоящото съдебно производство. Безспорно е също, че след депозиране на жалбата, а и преди провеждане на открито съдебно заседание, на жалбоподателя е било разрешавано да напусне определената му зоната за движение и да пътува с крайна цел София. Във всички посочени случаи той собственоръчно е поставял подписа си – при настаняването му в ТЦ – Пъстрогор след завръщането му на 14.08.2024 г., при подаване на молби за издаване на разрешение за напускане на определената му зона за движение, при връчване на решението и депозиране на жалбата ведно с молбата за предоставяне на правна помощ. Отделно от това, лицето само веднъж е било в неизвестност, като в останалите случаи е получило разрешение за напускането си на ТЦ – с. Пъстрогор и се е завръщало. Също така в нито един от документите по преписката не се съдържа предупреждение какви са последиците при напускане без разрешение на зоната за движение, съответно – при неизвестност, относно производството по молбата за предоставяне на международна закрила. В представената по делото административна преписка по издаване на обжалвания акт не се съдържат писмени документи, от които да е видно към датата на издаване на оспореното решение /13 дни след издаване на докладна записка от 31.07.2024 г./ жалбоподателят да е бил търсен от административния орган на мястото, на което живее, и по какъв начин е установено, че към този момент той не пребивава в ТЦ – с. Пъстрогор.

Всички тези факти и обстоятелства, настъпили преди и след издаване на оспореното решение, следва да бъдат съобразени от настоящия съдебен състав по смисъла на чл. 142 АПК, който не споделя съображенията на органа за отказ да бъде предоставен хуманитарен статут, тъй като не се установява по безспорен начин, че молителят се е дезинтересирал от образуваното по негова молба за предоставяне на международна закрила административно производство.

Заключение: оспореното решение в частта, с която е отказан хуманитарен статут, подлежи на отмяна, като преписката следва да бъде изпратен за ново произнасяне от административния орган. В останалата част жалбата на Р. Д. Н. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При разглеждане на молбата в частта, с която се иска предоставяне на хуманитарен статут, административният орган дължи анализ на актуалната обстановка в С. а. република, предвид характера, интензитета и териториалния обхват на проблемите, които съществуват там, социално-икономическите проблеми, както и рисковете, дължащи се на географското й местоположение, като се съберат достатъчно доказателства относно въоръжения конфликт, както и относно други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ /недостиг на храна, вода, лекарства, съществено засягащи здравето и живота на лицата, липсата на трудова заетост/, вкл. и от кандидата, и съобразявайки бежанската му история и обстоятелството, че семейството му се намира в страната по произход [държава], и се изследва възможността да бъде предоставен хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, вкл. като се извърши преценка за силата на степента на безогледно насилие съгласно цитираното Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, както и дали закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗУБ, както и конкретно - да прецени може ли да се ползва жалбоподателят от закрилата на ВКБООН /предвид представената справка от 23.08.2024 г./ в контекста на последните събития и обстановката в държавата на произход, съответно – представлява ли Турция „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 Д. З..

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 8590/13.08.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет В ЧАСТТА, с която на Р. Д. Н., роден на [дата]., гражданин на С., се отказва предоставянето на хуманитарен статут.

 

ИЗПРАЩА преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците за вземане на решение по молбата от 17.06.2024 г. за предоставяне на хуманитарен статут на Р. Д. Н., роден на [дата]., [държава], в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с него.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Д. Н., роден на [дата]., [държава], против Решение № 8590/13.08.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, В ЧАСТТА, с която на същия се отказва предоставянето на статут на бежанец.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.