Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С Присъда 465/11.11.2009 г. по НОХД 491/2009 г. на ГОРС подсъдимите Ф. М. Ф., С. С. И. и М. А. М. са признати за виновни в това, че на 26 срещу 27.02.2009 г. в гр. Г. О., след предварителен сговор, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на технически средства, отнели с намерение противозаконно да присвоят от владението и без съгласието на законен представител на собственика „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр. С., „П. Г. О.” на стойност 1956,90 лева, като деянието извършено от подсъдимите Ф. Ф. и С. И. е при условията на опасен рецидив, а подсъдимият М. М. като непълнолетен и при условията на повторност, поради което: На основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 36 и 54 НК подсъдимият Ф. М. Ф. е осъден на три години „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване; На основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 36 и 54 НК подсъдимият С. С. И. е осъден на три години „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване; На основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 36 и 54 НК подсъдимият М. А. М. е осъден на осем месеца „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание на Ф. М. Ф. измежду наложените му наказания по НОХД 189/2009 г. на ГОРС, НОХД 169/2009 г. на ГОРС, НОХД 39/2009 г. на ГОРС, НОХД 191/2009 г. на ГОРС, НОХД 428/2009 г. на ГОРС и НОХД 696/2009 г. на ГОРС в размер на най-тежкото от тях, а именно една година и десет месеца „Лишаване от свобода”. На основание чл. 25, ал. 1, вр. ч. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Ф. М. Ф. е определено общо наказание измежду наложените му по НОХД 697/2009 г. на ГОРС и по настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях, а именно три години „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното наказание „Лишаване от свобода” по горните присъди. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание на подсъдимия С. С. И. измежду наложените му по НОХД 1199/2004 г. на ГОРС, НОХД 1165/2007 г. на ГОРС – „Обществено порицание”. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание на подсъдимия С. С. И. измежду наложените му по НОХД 541/2006 г. на ГОРС, НОХД 349/2007 г. на ГОРС и НОХД 775/2007 г. на ГОРС в размер на най-тежкото от тях, а именно „Пробация” състояща се от следните пробационни мерки: „Задължителни регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” за 1 година в размер на 150 часа. На основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединено наказанието „Обществено порицание” към определеното общо наказание. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание на подсъдимия С. С. И. измежду наложените му по НОХД 952/2007 г. на ГОРС, НОХД 1375/2007 г. на ГОРС, НОХД 761/2007 г. на ГОРС и НОХД 317/2007 г. на РС Сливница, в размер на три месеца „Лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание на подсъдимия С. С. И. измежду наложените му по НОХД 358/2008 г. на ГОРС, НОХД 1117/2008 г. на ГОРС и НОХД 7/2009 г. на ГОРС в размер на най-тежкото от тях, а именно една година „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание на подсъдимия С. С. И. измежду наложените му по НОХД 767/2008 г. на ГОРС и настоящата присъда, в размер на най-тежкото от тях, а именно три години „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното наказание „Лишаване от свобода” по горните присъди. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание на подсъдимия М. А. М. измежду наложените му по НОХД 1264/2007 г. на ГОРС, НОХД 834/2008 г. на ГОРС, НОХД 727/2007 г. на РС Левски, НОХД 143/2008 г. на ГОРС, НОХД 786/2008 г. на ГОРС, НОХД 767/2008 г. на ГОРС, НОХД 296/2009 г. на ГОРС, НОХД 448/2009 г. на ГОРС, НОХД 681/2008 г. на ГОРС и НОХД 462/2009 г. на ГОРС в размер на най-тежкото от тях, а именно една година „Лишаване от свобода”, което да се изтърпи отделно от наложеното му наказание от осем месеца „Лишаване от свобода” по настоящата присъда. На основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединено към определеното общо наказание от една година „Лишаване от свобода” наложените му наказания „Обществено порицание”. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачел времето, през което М. А. М. е бил задържан под стража от наложеното му наказание за изтърпяно наказание, считано от 13.10.2009 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД 834/2008 г. на ГОРС в размер на шест месеца „Лишаване от свобода”, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим в П. Д.. Подадена е въззивна жалба от адв. П. С. като защитник на подсъдимия С. С. И. против присъдата. Наведено е оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят заема становище, че не е извършил деянието, за което е обвинен. Моли да се отмени присъдата като се постанови друга такава, с която да бъде признат за невинен. Подадена е въззивна жалба лично от С. С. И. против присъдата. От съдържанието на същата следва да се направи извод, че се прави оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото. Жалбоподателят сочи, че е направил искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, същото не е уважено, като делото е разгледано по общия ред. Моли да се отмени присъдата, като делото се върне за ново разглеждане по реда на Глава ХХVІІ НПК. Подадена е въззивна жалба от Ф. М. Ф. против присъдата. Наведено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд, при определяне размера на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно тежкото му материално положение, съдействието му за разкриване на обективната истина, както и критичното му отношение към извършеното деяние. Моли да се измени присъдата в частта на наложеното наказание, като същото се намали с приложението на чл. 55 НК. В съдебно заседание подсъдимият М. А. М. се присъедини към жалбите на подсъдимите И. и Ф., като моли да се намали размерът на наложеното му наказание. Представителят на В. в съдебно заседание заема становище, че жалбите са неоснователни, като присъдата следва да се потвърди. Подсъдимият С. С. И. поддържа жалбата си като се прави алтернативно искане да се измени присъдата и се намали размерът на наложеното му наказание. Подсъдимият Ф. М. Ф. поддържа жалбата в съдебно заседание. Моли да се измени присъдата като се приложи разпоредбата на чл. 55 НК и се намали размерът на наложеното му наказание. Жалбоподателят М. А. М. поддържа искането си при присъединяване към жалбите на И. и Ф.. В правото си на последна дума жалбоподателят С. С. И. съжалява за извършеното деяние. В правото си на последна дума жалбоподателят Ф. М. Ф. моли за по-леко наказание. В правото си на последна дума жалбоподателят М. А. М. моли да се намали размерът на наложеното му наказание. Окръжният съд в качеството на въззивна инстанция като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 НПК прие за установено следното: Подадените въззивни жалби са основателни, но не по изложените в тях съображения. При извършената служебна проверка по реда на чл.314 ал.1 НПК въззивният съд констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и при постановяване на присъдата от първоинстанционния съд. От материалите по делото е видно, че е внесен обвинителен акт за извършено престъпление срещу подсъдимите С. С. И., Ф. М. Ф. и М. А. М.. На последния е посочен адрес за призоваване в гр.Г.О., ул.О.” № ... Подсъдимият М. е призован на посочения адрес за първото по делото заседание, насрочено за 25.06.2009г. с две призовки. На едната с дата на връчване 4.06.2009г. е отбелязано, че лицето е задържано в Г.О., а другата е връчена на 9.06.2009г. на получател, като има подпис без отбелязване на лицето, на което е връчена. На първото съдебно заседание на 25.06.2009г. подсъдимият Ф. се е явил, а подсъдимите И. и М. не са се явили, като в протокола е отразено, че вторият е нередовно призован, а третият е редовно призован. На основание чл.66 ал.1 НПК е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия М. в „Задържане под стража”. Препис от определението е изпратено на ОЗ ”Охрана” за изпълнение, без изходящ номер и дата. С разпореждане от 27.07.2009г. съдията- докладчик е пренасрочил делото за 17.09.2009г., като са изпратени призовки до страните, свидетелите и вещите лица. Изпратената призовка до подсъдимия М. е върната с отбелязване, че по сведения на съседи е напуснал адреса. С последващо разпореждане от 23.09.2009г. делото отново е пренасрочено за 8.10.2009г. Изпратената призовка да подсъдимия М. отново е върната с отбелязване, че лицето е напуснало адреса. С разпореждане от 30.09.2009г. на съдията-докладчик е изискана справка за постоянен и настоящ адрес на М. М. от ОД на МВР гр.В.Т.. На 7.10.2009г. е постъпил отговор, в който липсва постоянен адрес на лицето, като е посочен настоящ такъв в с.Б., Община В.Т.. На 8.10.2009г. е проведено съдебно заседание. В протокола е отбелязано, че подсъдимите И. и Ф. са редовно призовани и се явяват лично. Подсъдимият М. също е редовно призован, не се явява както и не е открит на посочения адрес. Явява се назначеният му служебен защитник. Съдът е приел, че въпреки отсъствието на М. М. не е налице процесуална пречка за разглеждане на делото в негово отсъствие, което няма да затрудни разкриването на обективната истина по делото. Даден е ход на делото и на съдебното следствие, проведени са разпити на свидетели и вещи лица. Делото е отложено за 11.11.2009г. На 13.10.2009г. жалбоподателят М. е задържан и настанен в П. Д. Б.. На 11.11.2009г. тримата подсъдими са доведени, като съдебното заседание е проведено в тяхно присъствие и на защитниците им. В протокола не е отразено подсъдимия да е запознат с извършените действия в предходното съдебно заседание, както и да е взел становище по събирането на доказателства в негово отсъствие. Съдебното следствие е продължило като са разпитани явилите се свидетели, както и са дадени обяснения от подсъдимите. Съдебното следствие е приключено, като е даден ход на съдебните прения и е постановена присъда. При проверка на същата се констатира, че при изписване фактическият състав на престъплението, за което тримата подсъдими са признати за виновни липсва обекта на посегателство. Не е посочен нито бланкетния израз „чужди движими вещи”, нито са изброени същите, така както са описани в обвинителния акт. При постановяване на присъдата са извършени множество групирания на предишни наказания, наложени на тримата подсъдими. Извършените деяния, за които са наложени наказания на подсъдимите за повечето от тях не са при условията на съвкупност с наложените наказания по атакуваната присъда. При така посочените процесуални действия, извършени при разглеждане на делото и при постановяване на присъдата от първоинстанционния съд се констатират допуснати нарушения на процесуалните правила. Подсъдимият М. е призован на адрес, посочен в обвинителния акт. Същият не е нито постоянен, нито настоящ такъв. Адресът, посочен в обвинителния акт не е отразен в информационната система данни на МВР. За първото по делото заседание на подсъдимия М. са изпратени две призовка. Едната е върната с отбелязване, че лицето е задържано в гр.Г.О., а другата е връчена на неизвестно лице. Поставен е подпис на получател без отбелязване качеството на лицето. Подсъдимият М. не се явил в съдебно заседание. Съдът е приел, че е редовно призован и не е посочил уважителна причина за неявяването си. Изменил е мярката му за неотклонение в „задържане под стража”. Препис от определение е изпратено за изпълнение на ОЗ „Охрана” без да бъде обявен за общо държавно издирване. Не са ясни съображения на първоинстанционния съд защо е приел, че подсъдимият М. е редовно призован. В първата призовка е посочено, че лицето е задържано, а във втората липсва отбелязване на качеството на лицето, получило и подписало призовката. Липсва отбелязване, че е връчена лично на адресата. От тук не може да се приеме, че законосъобразно е изменена мярката му за неотклонение. Препис от определението е изпратено за изпълнение, като липсва изходящ номер и дата, както и не е обявен за общо държавно издирване. Неколкократно са изпращани призовки на подсъдимия М. на посочения в обвинителния акт адрес. Същите са връщани с отбелязване, че лицето е напуснало адреса. Върху поредната с дата 30.09.2009г. е разпоредено изискване справка за адрес. От отговора е видно, че подсъдимият М. няма постоянен адрес, а само настоящ такъв в с.Б., Община В.Т.. От материалите по делото не се установява какви издирвателни мероприятие са предприети спрямо подсъдимия, както и не е призован на посочения настоящ адрес. Същият е издирен на 13.10.2009г. и настанен в П. Д.. В протокола от проведено съдебното заседание на 8.10.2009г. е отбелязано, че подсъдимият М. е редовно призован, не се явява, както и не е открит на посочения от него адрес. Съдът е приел, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в отсъствие на М., като това няма да затрудни разкриването на обективната истина. Извършени са процесуално следствени действия по събирането на доказателства. Следващото съдебно заседание е проведено с негово участие, като липсва отбелязване в протокола да е запознат с извършените действия по събирането на доказателства в негово отсъствие, както и липсва становището от него и адвоката му. Въззивният съд счита, че извършените действия при разглеждане на делото от първоинстанционния съд са довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия М.. От констатираните по-горе обс‗оятелства не може да се приеме, че същият е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, а от тук и че законосъобразно е изменена мярката му за неотклонение в „задържане под стража”. Не се установява какви действия са предприети по привеждането в изпълнение на определението. От една страна съдът изменя мярката му за неотклонение в „задържане под стража”, като не е ясен резултата от издирвателните мероприятия и същевременно започва разглеждане на делото при условията на задочно производство, съгласно чл.269 ал.3 НПК. Подсъдимият М. е обвинен за извършено тежко умишлено престъпление, като присъствието му е задължително в съдебно заседание /чл.269 ал.1 НПК/. Разглеждането на делото в негово отсъствие е възможно, когато това няма да попречи за разкриването на обективната истина и ако са налице основанията, посочени в т.1-3 на чл.269 ал.3 НПК. Липсват съображенията на първоинстанционния съд какви обстоятелства налагат започването на задочно разглеждане на делото по отношение на М.. Същият е издирен и арестуван 5 дни след проведеното съдебно заседание. Следващото такова е проведено в негово присъствие. Подсъдимият не е запознат с извършените процесуални действия в негово отсъствие, както и липсва в становище в тази насока, както от защитника му така и лично от него. При разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия М. е недопустимо провеждане на процедурата по глава 27 НПК. В тази насока е наведено оплакване от подсъдимия И. за нарушаване правата му, като е бил лишен от тази възможност. Посочените нарушения на процесуалните правила са съществени по своя характер. Същите са довели до ограничаване правата на подсъдимия М. и частично на подсъдимия И. и Ф.. Следва да се прибави и допуснатото нарушение при постановява на присъдата. Същата е постановена в нарушение на чл.305 ал.2 във вр. с чл.301 ал.1 т.1 и т.2 НПК, като липсва предметът на престъпление. Същият е елемент от обективната страна на фактическия му състав, за което подсъдимите са признати за виновни. Налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съгласно разпоредбата на чл.348 ал.3 т.1 НПК с оглед реализиране правото на защита на страните. Същото е довело до ограничаване на правата им. Същото не може да се отстрани от въззивната инстанция. Това налага отмяна на присъдата, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 335, ал.2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Присъда № 465/11.11.2009 г. по НОХД 491/2009г. по описа на Районен съд - град Г. О.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |