О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил,31.05.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи май
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. №61 по описа за 2021г. на КнОС, за да
се произнесе взе предвид :
Производството
е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано
е по възражение по чл.423, ал.1 ГПК , подадено от Р.М.С. с ЕГН ********** ***,
общ. Дупница, обл. Кюстендил, **,
действаща чрез процесуалния представител адв. Ю.Д., със съдебен адрес ***, във връзка с издадена
против длъжницата заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.03.2017 г. по ч.гр.д.№404/2017 г. по описа на РС – Дупница.
Депозираното
възражение се мотивира с обстоятелството, че длъжницата не е надлежно уведомена
за издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Пояснява се, че за
издадената заповед узнала на 01.02.2021 г. когато й било връчено съобщение за
образувано изпълнително дело №20207420400575 по описа на *** и район на действие Окръжен съд –
Кюстендил. В съобщението, с което била връчена заповедта за изпълнение, било
отразено, че същата се връчва на 21.03.2017 г. на ** – дъщеря на адресата. В тази връзка
длъжницата С. пояснява, че няма дъщеря с такова име, като и че на посочената
дата тя и дъщеря й били извън пределите на Р. България, в подкрепа на което
представя два броя удостоверения, издадени от ОД на МВР гр. Кюстендил и
удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено от Община Сапарева
баня.
Иска
се да бъде прието възражението срещу процесната заповед, поради нередовното й
връчване и лишаване от възможността за оспорването й, както и да бъде спряно
изпълнението на същата. Претендират се съдебни разноски за производството.
По
повод депозираното възражение е постъпил отговор от заявителя – „**, чрез който се навеждат доводи за
недопустимост, евентуално неоснователност на възражението. Възразява срещу
искането на длъжницата за присъждане на разноски в производството.
Съдът, след като
съобрази доводите на страните и приложимия закон, приема за установено
следното:
По допустимостта на производството:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 404/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница по
заявление на кредитора „Булпойнт 2015“ ЕООД е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.03.2017 г. срещу Р.М.С. за
описаните в заявлението суми.
Твърди
се от длъжницата С., че за издадената срещу нея заповед за изпълнение узнала с
получаването на съобщение за образувано изпълнително дело, като видно от
разписка за връчване, съобщението е било връчено на длъжницата на 29.01.2021
г. Възражението е депозирано на
16.02.2021 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. Същото е подадено от
лице, сочено като длъжник в издадената заповед за изпълнение. Сезиран е
надлежен родово и местно компетентен съд, с оглед на което съдът приема, че
производството по чл. 423 от ГПК е допустимо.
По
същество на искането за приемане на възражението в хипотезата на чл.423, ал.1,
т.1 от ГПК:
Оспорваната
заповед за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 от ГПК, с оглед на което
връчването й на длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал.3 от ГПК. Начините на връчване на съобщения и други
книжа в рамките на съдебното производство са посочени в чл. 43 от ГПК.
Видно
от данните по ч.гр.д. № 404/2017 г. по описа на ДнРС, заповедта за изпълнение е била
изпратена за връчване на посочения от кредитора адрес на длъжницата Р.М.С.,***.
На върнатия отрязък на съобщението е отразено от длъжностното лице по връчване
на призовки и съобщения, че същото е връчено на Виолина С. – дъщеря. При това
положение съдът е приел, че заповедта за изпълнение следва да се счита връчена
и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
Към
възражението длъжницата С. представя удостоверение за семейно положение,
съпруга и деца, издадено от Община Сапарева баня, в което е отразено, че същата
има дъщеря с имена ***. От
приложеното удостоверение рег.№348000 1233/11.02.2021 г. от ОД на МВР гр.
Кюстендил се установява, че лицето **т ** на
17.06.2016 г. в 04.54 ч. е излязла от Р България през ГКПП Аерогара София, а на
31.12.2017 г. в 13.28 ч. е влязла в Р България през ГКПП Аерогара София.
При
така установеното съставът на въззивния съд намира, че в конкретния случай не
може да се приеме, че е осъществено редовно връчване по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Съображенията в тази насока са следните:
Съобразно
обективираните в разписката за връчването й данни, съдебният състав приема, че не
са спазени установените в ГПК правила при връчване. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ГПК съобщението се връчва лично или чрез друго лице. Връчителят удостоверява с
подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с
връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено
съобщението, след като изисква от него удостоверяване на самоличността му чрез
представяне на документ за самоличност /чл. 44, ал. 1 от ГПК/. Съгласно нормата
на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено
лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на
адреса, или е работник, служител или работодател на адреса. Лицето, чрез което
става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде
съобщението на адресата. В разписката, удостоверяваща връчването в случая
липсва отбелязване на извършените от длъжностното лице действия във връзка с
връчването, а именно посочване на конкретните факти обосновали необходимостта
от връчване чрез друго лице - че връчителят не е намерил адресата, дали и каква
информация е събрал за него, включително и релевантните за приложението на чл.
46 от ГПК обстоятелства. Доколкото липсва конкретизация на посочените обстоятелства
и с оглед представените с възражението доказателства, се установява една
процесуална несигурност относно качеството на лицето, на което е връчено
процесното съобщение за издадената заповед за изпълнение.
На
това основание, ОС - Кюстендил приема, че в конкретния случай връчването е
извършено в нарушение правилата на чл. 44 и чл. 46 от ГПК. Налице е ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение по смисъла чл.423, ал. 1, т. 1 от ГПК,
доколкото при връчването не са спазени установените в ГПК правила, поради което
възражението на Р.С. следва да бъде прието.
Делото
следва да се върне на РС - Дупница, като на основание чл. 423, ал. 4 от ГПК
разглеждането на делото следва да продължи с указания по чл.415, ал. 1 от ГПК.
По
разноските за настоящото производство:
Производството
по реда на чл. 423 от ГПК има извънреден характер и се основава на изрично и изчерпателно
изброени в закона предпоставки, касаещи възможността на длъжника да узнае за
издадената срещу него заповед за изпълнение, съответно да оспори обективираното
в нея вземане. Повдигнатият пред въззивния съд спор има процесуалноправен
характер и определението, с което се приема подаденото възражение, не разрешава
материалноправния спор, респективно не приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК
(освен в хипотезата на чл. 423, ал.
3 във вр. с чл. 411, ал.
2, т. 3 и 4 ГПК,
каквато настоящата не е).
В
конкретния случай приемането на възражението поражда правните последици на
подадено възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, като заповедното производство следва да продължи с указания
до заявителя за предявяване на иск за установяване съществуването на оспореното
вземане и компетентен да се произнесе по отговорността за разноските в
заповедното производство, включително извършените такива в настоящия процес, е
заповедният съд в хипотезата на чл. 415, ал.
2 ГПК (при обезсилване на заповедта за изпълнение), или исковият съд
при разрешаване на материалноправния спор в производството по реда на чл. 422 ГПК.
В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
По тези съображения съдът намира,
че разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.
Мотивиран
от изложеното , Кюстендилският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение на длъжника Р.М.С. , ЕГН **********,
срещу издадена против нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 09.03.2017 г. по ч.гр.д.№404/2017 г. по описа на Районен съд –
Дупница.
СПИРА изпълнението на заповед от 09.03.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 404/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница чрез
спиране на изпълнението по изпълнително дело № **
по описа на **
с район на действие района на
Окръжен съд – Кюстендил, на основание чл. 423, ал.
3 ГПК.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на
***, с район на действие – Окръжен съд
Кюстендил- за сведение
ВРЪЩА делото
на Районен съд - Дупница за даване указания на заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК;
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.