Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна 31.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№11005/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът В.Р.
при проверка на текущите си задължения в електронната страница на „Енерго-Про
Варна“ ЕООД е установил, че има задължение в размер на 403,07лв. за обект с абонатен №*****и клиентски №*****с адрес на
потребление: с. Приселци, ПИ 739. Ищецът посетил Център за обслужване на
клиенти, като при справка на гише му е разяснено от служители на ответното
дружество, че въз основа на проверка извършена от служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД и на баса КП му е начислена допълнителна сума в размер на 1777,81лв.
за периода от 08.03.2018г.- 01.06.2018г., за което е издадена фактура
№**********/06.06.2019г. и същия следва да заплати сумата в срок до
01.07.2019г.
Ищцовата
страна заявява,че не е манипулирала СТИ, и не е ползвала енергията, която й е
била начислена. Не е уведомявана, че ще бъде извършена проверка на електромера
измерващ изразходваната ел.енергия и не е присъствал на такава.
Горепосоченият
счита, че претенцията на ответното дружество е неоснователна. Всички действия
по определянето из числяването на
съответната сума са извършени едностранно, без присъствие и съгласие на ищеца
или негов представител.
Към
настоящия момент на ищеца не са представени данни и документи, от които да е
видно от кога и при какви обстоятелства е констатирано твърдяното неточно
измерване на потребяваната ел.енергия, на какво се дължи неправилното отчитане
и как е формирана претендираната сума.
Твърди се,
че до СТИ имат достъп само служители на ответното дружество и „Енерго-Про
Мрежи“АД , поради което вина за възможно неправилно отчитане или неотчитане на
СТИ могат да имат само те/арг.от чл.25,ал.2 от ОУ на договорите за пренос на
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“ АД/.
Ищецът сочи, че само служителите на ответното дружество биха могли да установят
нередности в работата на електромера и е тяхно задължение да предприемат
незабавно мерки по поправката му. Ищцовата страна счита,че за настъпилите вреди
, съгл.чл.50 ЗЗД следва да отговаря собственика на СТИ и лицето под чийто
надзор е, в случая – ответника.
Ищцовата
страна е изложила твърдения, според които основанието за начисляването на
процесната сума е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че на никога в
процесния обект не е имало потребление за такива големи суми в такъв кратък
период и единствения вариант да се натрупа такова потребление е СТИ да бъде
манипулирано от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, тъй като само те имат
достъп до него и разполагат със софтуер за дистанционно манипулиране на
показанията му.
Оспорва
начина, методиката и основанието на гореописаната фактура от 06.06.2019г. за
сумата от 1771,81лв., по което е начислена сумата по посочената партида.
Твърди, че всички начислени по партидата суми за периодични месечни сметки са
изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки,че доставчикът на ел.енергия не
е представил на ищеца конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по
реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване СТИ на процесния адрес.
Оспорва констативен
протокол, въз основа на който е начислена процесната сума, като сочи, че абонатът
или негов законен представител не е присъствал на проверката и ответната страна
следва да ангажира доказателства, че протоколът е съставен от компетентни лица,
оправомощени служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД, които да имат правомощия да извършват проверки и са надлежно
упълномощени от Министъра на икономиката и енергетиката или от Председателя на
ДКЕВР, да осъществяват подобни проверки съгласно чл.78,ал.1 вр. чл.80, ал.1 от
ЗЕ.
Ищцовата
страна намира за грубо нарушени тези правила от ответника и, че лицата
извършили проверката и съставили констативния протокол не са били оправомощени
за това. За да е законосъобразна проверката следва да е извършена от лица,
посочени в нормата на чл.38 от Закона за измерванията. Оправомощаването на лица
за проверка на СТИ се извършва чрез строга процедура, която ищецът е посочил.
Ищецът
заявява, че ответната страна следва да представи доказателства, в подкрепа на
които, да се затвърди законосъобразността и правилността на извършената
проверка и описаните констатации.
Оспорва
правното основание, на което електроснабдителното дружество се позовава, че
може да извършва коригиране на сметките за количество, пренесена ел.енергия, а
именно чрез КП, съдържащ излишно изброени реквизити при различните хипотези на
корекция определени в ПИКЕЕ.
Ищецът на
основание чл.17, ал.2 ГПК прави възражение, че Правилата за измерване на
количеството ел.енергия, обн.,ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., са незаконосъобразен
адм.акт , тъй като към публикувания проект за ПИКЕЕ не са били публикувани
доклад, и мотиви, което представлява нарушение на чл.28, ал.2 и ал.3 от ЗНА, а
също и чл.26, ал.1 от ЗНА.
Сочи, че
при приемането на ПИКЕЕ са допуснати съществени процесуални нарушения като са
представени аргументи за същото.
Твърди, че
дори да се приеме, че ПИКЕЕ са законосъобразни, съставеният КП не отговаря на
изискванията изрично посочени в чл.47 и чл.48 ПИКЕЕ, поради което същият е
негоден да удостовери фактите отразени в него. Твърди също, че корекцията за
сметка е извършена не съгласно ПИКЕЕ, а по силата на чл.19, т.7 от ОУ на
„Енерго-Про Мрежи“АД.
На следващо
място в ОУ за пренос на ел.енергия е регламентирано правото на „Енерго-Про
Мрежи“ АД да извършва проверки на СТИ, на целостта и функционалността им и на
свързващите ги ел.инсталации, както и задължението на ползвателите да не
променят схемата на свързване на съоръженията, да не преустройват, ремонтират
или заменят елементите на СТИ, да не снемат самоволно или повреждат СТИ, знак,
пломба или др. контролно приспособление, поставени от лица на
електроснабдителното предприятие. В чл.25 ал.1 от същите общи условия е уредена
хипотезата на констатиране на несъответствия при проверката на СТИ, както и
хипотезите, при които се коригират справките и количеството на пренесена
ел.енергия при неизмерване/ неточно измерване. Аналогична е и разпоредбата на чл.45 от ПИКЕЕ, доколкото
същата не противоречи на цитираните по-горе разпоредби от ОУ на ДПЕЕМ-когато
при проверка по реда на чл.41 от ПИКЕЕ/от компетентни лица/ се установи грешка
над допустимата, съгласно Наредбата за СТИ, които подлежат на метрологичен
контрол и приложението към настоящите правила, неправилно и неточно измерване
или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка,
количеството ел.енергия се определя съгласно процедура определена в договорите
с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора в разпределителната мрежа.
Съгласно
чл.25, ал.2 от ОУ на ДПЕЕМ, СТИ и таблата или шкафовете, където те са
разположени, са собственост на ответното дружество, като то поставя върху тях
приспособления или знаци за ограничаване на достъпа, а съгл. чл.18 от ПИКЕЕ,СТИ
трябва да са защитени чрез пароли, ключове, пломби или др устройства, които не
позволяват нерегламентиран достъп до тях. При това положение в тежест на
ответника е да докаже осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от
страна на ищеца.
Ищцовата
страна твърди, че ОУ на „Е.П.“ АД и „Енерго-Про Мрежи“ АД от 2014г. не са влезли
в сила по отношение на потребителя.
Решенията
на КЕВР, с които са отменени ОУ на „ЕОН България Продажби“ АД и „Е.ОН България
Мрежи“ АД и са одобрени ОУ на „Енерго-Про Мрежи“ АД и „Енерго Про Продажби“ са
отменени с окончателни решения на ВАС. Следователно между страните са в сила
старите ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби“ ЕАД и „Е.ОН България Мрежи“ АД,
одобрени от ДКЕВР/КЕВР сега/ от 2009г.
Твърди се,
че ответникът следва да докаже, че начисленото количество ел.енергия е
доставено на ищеца, поради което той дължи заплащането й. Сочи се, че
ел.енергията е движима вещ и в тази връзка се подчинява на общите правила за
договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба-съотвено
купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока.
Ищецът моли
съдът да призове страните на съд и след като се убеди в основателността на
претенцията да постанови решение, с което да признаете със сила на присъдено
нещо, че В.С.Р. с ЕГН:********** не
дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК:*********, сумата в размер на 1771,81лв., начислена за
периода 08.03.2018г. – 01.06.2018г. общо за 86 дни, представляваща корекция на
сметка,а не реално доставена и потребена енергия за горепосочения обект, и да
осъди ответника да му заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски
и адвокатски хонорар.
Ответникът
в дадения срок по чл.131 от ГПК е изразил становище по спора в отговор на
исковата молба.
Ответната
страна счита иска за допустим, но неоснователен.
Ответникът
сочи, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално
право-предмет на отрицателния установителен иск, а именно вземането на „Е.П.“
АД към ищеца за потребена ел.енергия на стойност 1771.81лв, конкретизирано по
размер с фактура №**********/06.06.2019г.
Последният
твърди, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена
ел.енергия от абоната в размер на 9524 кВТч, и се дължи от ищеца на основание
чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200,ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Не се
оспорва, че между ищцата и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на доставяна от ответното
дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка за
изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес.
Ответната
страна е представила възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават.
I.Разпоредбата
на ОУ има обвързваща сила между страните.
Сочи се,че
ОУ на „Енерго-Про Мрежи“ АД/ с ново наименование „Е.С.“ АД/ и „Е.П.“ АД са
годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни
предприятия на основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Обвързващото им действие е
последица от следните ЮФ:
1.Същите са
съставени, а след това одобрени по надлежния ред от ДКЕВР,съгласно
чл.21,ал.1,т.4 от ЗЕ,чл.89,ал.1 вр. с чл.94,ал.3 от Наредбата за лицензиране на
дейностите в енергетиката, ОУ са издадени на основание чл.98а от ЗЕ.
2.Публикувани
са, съгласно изискването на чл.98а в един централен и в един местен
всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.
3.Липсва
допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл.98а, ал.5 от ЗЕ
и чл.93, ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,резултат
от изразено несъгласие на потребителя с ОУ чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление за други специални условия в 30-дневен
срок от влизането им в сила.
4.Приетите
и одобрените по съответния ред ОУ са задължителни за ползвателя на основание
чл. 98, ал.4 от ЗЕ.
II.Налице е
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия.
1.Ищецът и
ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за
пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД.
2.Сочи се,
че ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения, като осигурява
непрекъснато необходимо количество енергия в описания в ИМ обект.
3.На
01.06.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта
на ищеца от служители на „ЕРП Север“, в присъствието на двама свидетели. Твърди
се, че дружеството няма вменено по закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик.
Сочи се, че
дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на §1, т.34б, б. „а“
от ДР на ЗЕ и собственик на СТИ според чл.116, ал.6 от ЗЕ и съобразно ПИКЕЕ има
право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. На последните се извършват първоначална и
последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към
него. Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на
потреблението на ел.енергия от абоната.
4.За
извършената проверка е съставен КП №1104455/01.06.2018Г. При проверката са извършени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има
показания в размер на 9524кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 001084 кВТч, в
регистър 1.8.2 -002742 кВТч, в скрит регистър 1.8.3.-009524 кВТч, в скрит
регистър 1.8.4.-000000 кВТч,а в сумарен регистър 1.8.0-013351 кВТч. Потребената
ел.енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е
отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер е демонтиран и заменен с
нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба.
Извършената
проверка на електромер с фабр. №1114021262137765, на неговата цялост и
функционалност, притежава съответната юридическа стойност.
5.Експертизата
е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел-Русе. За извършената експертиза е
съставен КП, съгласно който „При софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3-
0009524,397 kWh, която не
е визуализирана на дисплея.
Сочи се, че
КП е официален свидетелстващ документ, който съгл. чл.179, ал.1 от ГПК се
ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
6.На
05.06.2019г. „ЕРП Север“ АД съставя Становище за начисляване на ел.енергия и
конкретизира размера на оспореното вземане.
Съгласно
чл.50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата
ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества
ел.енергия при установяване на несъответствие между данните за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не
по-дълъг от една година назад. Този тип вмешателство има за цел част от
консумираната енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на
електромера.
Твърди се,
че при ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи
натрупване на ел.енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само
със специализиран софтуер,с който инкасаторите не разполагат.
Ответникът
сочи, че процесният електромер е еднофазен статичен и двутарифен, видно и от
приложеното копие на констативен протокол от БИМ.Същият електромер отчита по
две тарифи, като на абоната е предоставена възможност за контрол на показанията
и по двете тарифи.
7.На
06.06.2019г. ответното дружество издава описаната фактура, с което е определена
цената на реално консумирана ел.енергия, натрупана в скрития регистър, а именно
1771.81лв.
8.С писма
от „Е.С.“ АД и от „Енерго-Продажби“ АД уведомява абоната за извършената
проверка, съставен КП и издадената фактура.
Ответната
страна, сочи, че въпреки, че е извършена корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ,
ел.енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена
от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на
чл.200 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената, на
веща, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на
ел.енергия.
В случай,
че счете за неприложим чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, ответното
дружество, моли съда да отхвърли иска на основание чл.183 ЗЗД, доколкото в
случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от абоната по силата на
установена облигация между страните. Посочил е Решение №150/26.06.2019г.
постановено по гр.д. №4160/2018г. по описа на ВКС, III г.о.
Ответникът
моли съда, след преценка на фактите и обстоятелствата по делото да постанови
решение, с което отхвърля предявения от ищеца иск като неоноснователен и
недоказан.
Моли и за
присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение.
Съдът
приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.124 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от
констативен протокол №1104455/1.06.2018г., фактура №**********/6.06.2019г., констативен
протокол от БИМ №1002/3.06.2019г., 2бр. писма на ответника до ищеца от
6.06.2019г. и 7.06.2019г. с обратни разписки, възражение на ищцата, справка за
потреблението към 24.07.2019г., извлечение за фактури и плащания към 23.07.2019г.,
протокол №0081652/18.12.2013г. и СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск
освобождава ищцата от носенето на
доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че
той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея положителни
факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест в конкретния
случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищцата е
потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума
законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че
претендираната сума е за количество ел.енергия, което е действително доставено
до абоната.
Не се спори
и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от
ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.
Съгласно
представената по делото фактура №**********/6.06.2019г. (л.30), е начислена
корекция въз основа на корекция в размер на 1 771.81лв., за обект находящ
се на адрес в с.Приселци, Обл.Варна, УПИ ХVІІІ, с титуляр ищеца. За изготвяне
на фактурата и извършване на начисленито ответникът се е позовал на
констатациите направени при проверка и отразени в Констативен протокол №1104455/1.06.2018г.,
в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо
консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на проверката
е установено, че СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в регистър
който не е видим при регулярните проверки за отчитане на ползваната ел.енергия.
Съгласно
представения констативен протокол от БИМ РО Русе в СТИ отчитащо ползваната на
адреса ел.енергия е била извършевна софтуерна намеса довела до отчитане на част
от ползваната ел.енергия в скрит регистър на устройството отчитана като тарифа
Т3, която не е видима при регулярно четене на данните му.
Въпреки
изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е
доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията
е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила
на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната
цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение
№717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г. липсват обаче безспорни
доказателства за това от кой момент е започнало начисляването на ползваната
ел.енергия в скрития регистър на тарифа Т3 на СТИ, а това от своя страна води
до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да
се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род
корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е
налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до
неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на
Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи
на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
Що се
отнася до начислената сума за възстановяване на ел.захранване, то при извода,
че ответника не е имал право да претендира сумата за корекция последният не е бил
в правото си да прекъсва ел.захранването на имота и съответно да иска суми за
възстановяването му.
Следва да
се има предвид, че макар вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде
извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране, то
настоящия случай не е такъв. Водно от вписванията в констативния протокол на
„ЕРП Север“ АД СТИ с №1114 0212 6243 7765 е именно сваленото и изпратено за
изследване в БИМ, като това устроиство е монтирано на 18.12.2013г. и е
невъзможно да се установи от който момент и в кой период от тази дата се е
начислила енергията в тарифа Т3.
По
изложените съображения следва да се приеме, ЧЕ ответникът не е доказал при
условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените
искове следва да бъдат уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски възлизащи на 430.87лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Е.П.“ АД, *** Тауърс Г и ищеца В.С.Р. ЕГН**********
***, че ищецът не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 4 759.02лв.
начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес: *****,
начислена като корекция по сметката му за периода от 8.03.2018г. до 1.06.2018г.
за клиентски №*****и абонатен №**********, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***
Тауърс Г да заплати на В.С.Р. ЕГН********** *** сумата от 430.87лв.,
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: