РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Б.град, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20231210101679 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Б. Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***** против *****, представлявана от М. Г. - и.д. Изпълнителен директор, с адрес:
гр. *****.
Иска се от съда да постанови съдебно решение, по силата на което да бъде обявена за
недействителна, на основание чл. 74, ал. 4 от КТ, клаузата в Допълнително споразумение №
БЛ- 72/11.11.2022 г., с която е въведен срок за изпитване от 6 месеца; да бъде признато за
незаконно уволнението, извършено със Заповед 83/26.05.2023 г. на главния секретар на
***** и да бъде отменена като незаконосъобразна посочената Заповед; да бъде възстановен
ищецът на длъжността, която заемал преди прекратяване на трудовото му правоотношение;
да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 8 454
лв. /по 1 409 лв. месечно/.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са в трудови правоотношения от
2011 г., като ищецът заемал длъжността „Главен специалист” в ДРСЗ Б.град. Със Заповед №
83/26.05.2023 г. на главния секретар на *****, на основание чл. 71 ал. 1 КТ, трудовото му
правоотношение било прекратено, считано от 29.05.2023г. Сочи се, че процесната Заповед е
незаконосъобразна, тъй като е издадена от лице, което не разполага с работодателска
компетентност. Основният и единствен трудов договор, който ищецът сключил с ответника,
бил с № БЛ18/11.07.2021 г., към който било подписано допълнително споразумение № БЛ-
72/П.П.2022 г., с включена клауза за срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Излага се, че тази клауза е недействителна поради противоречие със закона - чл. 70 ал. 5 КТ
във вр. с чл. 74 КТ. Заявява се, че въпреки разликата в наименованията на двете длъжности,
заемани от ищеца до 11.11.2022 г. и след това, функциите му се припокривали, като за
работата и по двете длъжности боравел с едни и същи документи и едни и същи нормативни
актове. Поради това се поддържа, че не са били налице предпоставките възможностите на
ищеца да бъдат проверявани и в Договора му да бъде включвана клауза със срок за
изпитване. Предвид това, ищецът твърди, че клаузата от трудовия му договор, с която е
определен „срок за изпитване“, е недействителна, поради противоречие със закона, и
предвид това прекратяването на трудовия му договор, на основание чл. 71 КТ, е незаконно
поради злоупотреба с право и представлява основание за отмяна на атакуваната заповед.
1
Излага се, че в рамките на повече от година преди подписване на допълнителното
споразумение, отношенията между ищеца и представляващи Агенцията по заетостта, били
изключително влошени, като работодателят по всякакъв начин целял прекратяване на
трудовите правоотношения с ищеца. Целяло се ищецът да бъде въведен в неизпълнение на
трудовите си задължения, с цел дисциплинарно уволнение, което наложило Д. месеци наред
да работи извън работно време, включително и в почивни дни. Едновременно с това по
отношение на ищеца бил осъществяван ежедневен психически тормоз, с цел същият да бъде
принуден да напусне сам. Освен поради злоупотреба с право, се сочи, че клаузата, с която е
определен срок на изпитване е недействителна и поради заобикаляне на закона. Излага се
още, че процесната заповед е издадена извън шестмесечния срок, посочен като срок за
изпитване в полза на работодателя, което на самостоятелно основание я прави
незаконосъобразна. Твърди се и че заповедта е антидатирана. Поддържа се, че след
прекратяването на трудовото му правоотношение ищецът е останал без работа, поради което
ответникът, на основание чл. 344, ал. 1 т. З КТ, във вр. с чл. 225 ал. 1 КТ, му дължи
обезщетение, считано от 29.05.2023 г. -датата на прекратяване на трудовото правоотношение
според заповедта, при евентуалност - считано от 12.06.2023г. - датата на прекратяване на
правоотношението според декларираните от работодателя данни в НАП, в общ размер на 8
454 лв.
Копие от исковата молба е връчено на ответната страна, която в срока и условията на
чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск, като
неоснователен.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск, на първо място като
недопустим и на следващо, като неоснователен. Твърди се, че исковата молба е предявена
след изтичането на законоустановения двумесечен срок, визиран в чл. 358 от КТ. Излага се,
че трудовото Правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № 83/26.05.2023 г. на
главния секретар на *****, на основание чл.71, ал.1 от КТ, която му е връчена на 12.06.2023
г. В заповедта било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от
29.05.2023 г., но поради факта, че ищецът не се е явил на работа на тази дата, поради
ползването на отпуск за временна неработоспособност, директорът на ДРСЗ - Б.град не е
успял да му връчи заповедта. Ищецът се явил на работа на 12.06.2023 г. и бил извикан с цел
връчване на заповедта, но същият отказал да я приеме и подпише. Предвид това, пред двама
свидетели директорът на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ Б.град, прочел
заповедта на ищеца, като му обяснил подробно причините и основанието, на което е
прекратено трудовото му правоотношение, както и че от 12.06.2023 г. трудовото му
правоотношение ще се счита за прекратено. На гърба на Заповедта било отбелязано, че
ищецът отказва да подпише заповедта, като бил съставен Протокол за удостоверяване на
връчването пред двама свидетели, видно от който заповедта е връчена пред двама свидетели
на 12.06.2023 г. в 9 часа и 15 минути, в заседателната зала, етаж 4 на ДРСЗ - Б.град. Поради
това се твърди, че ищецът е следвало да упражни правото си на иск в срок до 12.08.2023 г. и
доколкото исковата молба е предявена на 17.08.2023г., то искът следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност.
По отношение клаузата, с която е въведен срок за изпитване, се твърди, че двете
длъжности, които изпълнявал ищецът, съвместявали съвсем различни задължения, коренно
различна насоченост и естество на работа, за които са нужни съответно и различни
компетентности. Оспорват се твърденията на ищеца, че ежедневно са му били поставяни
задачи, които са били неизпълними в рамките на работното време, както и че месеци наред
му се е налагало да работи извън работно време. Твърди се, че Заповедта, с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, е издадена в срока на изпитване, като на
14.06.2023 г., в законоустановения срок от страна на *****, е подадено уведомление по чл.
62, от КТ пред НАП.
2
Предвид разпоредбите на чл. 310, т. 1 от ГПК настоящото производство е разгледано
по реда на глава 25 ГПК - БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
След проверка редовността и допустимостта на предявените претенции, както и
другите искания и възражения на страните, съдът се е произнесъл с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата /чл. 312, ал.1, т.4 ГПК/, които са
относими, необходими и допустими, и по аргумент от същата разпоредба във връзка с чл.
146 от ГПК, е направил доклад по делото, както и е напътил страните към спогодба като им
е разяснил другите способи за доброволно уреждане на спора.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез пълномощник поддържа исковете и
моли съда да ги уважи.
Ответникът *****, редовно уведомени, не се явява законен представител, представлява
се от юрисконсулт Величкова, която поддържа направеното възражение за недопустимост на
предявения иск, тъй като е предявен след изтичане на законоопределения двумесечен срок
визиран в чл. 358 КТ и се иска отхвърляне на предявените искове.
С протоколно определение от 22.11.2023 година съдът е пиел за съвместно разглеждане
в настоящото производство предявения в същото открито съдебно заседание инцидентен
установителен иск, депозиран от ищеца В. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
против ответника *****, представляван от М. Г., и.д. Изпълнителен директор, г*****, с
искане да бъде обявена за недействителна, на основание чл. 74, ал. 4 от Кодекса на труда,
клаузата на допълнително споразумение № 15 от 03.02.2023 година, сключено между ищеца
и ответника, с която на основание чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, е въведен срок за
изпитване от 6 /шест/ месеца, считано от 14.11.2022 година и е връчил по реда на чл. 131 от
ГПК, препис от предявения инцидентен установителен иск на процесуалния представител на
ответника.
С протоколно определение от 25.03.2024 година, съдът е допълнил изготвения по
делото ДОКЛАД, обективиран в Разпореждане № 2129 от 10.10.2023 година с предявения и
приетия за разглеждане в предходното открито съдебно заседание инцидентен
установителен иск, предявен от ищеца срещу ответника, както следва :
В исковата молба по ИУИ се твърди, че ищеца работи при ответника от 2011 година
като последно е заемал длъжността „главен специалист“, а работното му място е било в
ДРЗС - Б.град, където обичайно е полагал труд по трудово правоотношение. Сочи се че със
Заповед № 83 от 26.05.23 година на Главен секретар на ***** на основание чл. 71, ал. 1 от
КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 29.05.2023 година. Навежда се че
в заповедта не е посочено кой трудов договор или кое допълнително споразумение към него
се прекратява. Навежда се, че цитираната клауза, с която е въведен срок за изпитване в
допълнително споразумение № 15 от 03.02.2023 година към трудовия договор е
недействителна, поради противоречие със Закона, и по-конкретно: твърди се, че с
оспореното допълнително споразумение ищецът е преместен на длъжност от един сектор
„Посреднически услуги“ в сектор на отдел „Услуги по заетостта“ сектор „Програми, мерки,
квалификация и контрол“. Твърди се, че допълнително споразумение към трудовия договор е
подписано на 03.02.2023 година, от който момент следвало да се приеме, че е заета
длъжността, а срокът за изпитване за посочената длъжност според точка 3 от
Допълнителното споразумение започвал да тече със задна дата от 14.11.2022 година. Сочи
се, че е недопустимо срокът за изпитване да тече от момент, който предхожда назначаването
на тази длъжност така, както е процедирано с Допълнителното споразумение от дата
03.02.2023 година, поради това се настоява,че клаузата със срок за изпитване посочена в
точка 3 от Допълнително споразумение № 15 от 03.02.2023 година е недействителна като
противоречаща на закона. Твърди се, че в случая не е имало необходимост от проверка на
възможностите на ищеца за изпълнение на работата по посочената длъжност, а оттам и
включването на клауза със срок за изпитване, тъй като твърди, че е работил със същите
3
работодатели, не са му възлагани функции, за които работодателят да не е бил наясно с
възможностите му, което представлява пречка по чл.70, ал. 3 от КТ за сключване на клауза
със срок за изпитване, тъй като не било наложително проверка на годността му да изпълнява
длъжността. Навежда се, че с посочената клауза не се е целяло в действителност да бъде
проверена годността му за изпълняваната работа, а прекратяването на трудовия договор на
основание чл. 71 от КТ представлявало злоупотреба с право на основание чл. 8 ал. 1 от КТ.
Твърди се, че в рамките на повече от година преди сключване на Допълнителното
споразумение към Трудов договор № БЛ 71 от 11.11.2022 година, както и непосредствено
след това отношенията между ищеца и представляващият ***** били изключително
влошени, като по всякакъв начин работодателят целял прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца. Ежедневно му били възлагани задачи с определени срокове за
изпълнение или неизпълними в рамките на работното време. Целта била същия да бъде
въведен в неизпълнение на трудовите си задължения, с цел дисциплинарното му уволнение.
Сочи се, че въпреки това не е допуснато нарушение на трудовата дисциплина и в цялата си
практика ищецът нямал нито едно наложено дисциплинарно наказани Твърди се, че
действията на работодателя били насочени към това да бъде принуден да напусне
доброволно, като последица бил преместен от един сектор в друг, без наличие на никаква
необходимост, което било извършено с Допълнително споразумение № 15 от 03.02.2023
година. Твърди се, че клаузата за изпитване в посоченото Допълнително споразумение е
имала за цел единствено последващото уволнение на ищеца по облекчен за работодателя
ред, включително и с промени в името на длъжността и функциите, което да постави ищеца
в невидение относно правоотношението, което на практика се прекратява. В този случай
освен злоупотреба с право било налице и заобикаляне на закона. По изложените
съображения до съда е отправено искане да обяви за недействителна, на основание чл. 74,
ал. 4 от КТ клаузата в Допълнително споразумение № 15 от 03.02.2023 година, сключено
между ищеца и Агенцията по заетостта, с която клауза на основание чл.70, ал. 1 от КТ е
въведен срок за изпитване от 6 /шест/ месеца, считано от 14.11.2022 година. В отговора,
предявеният инцидентен установителен иск се оспорва като неоснователен. Преповтарят се
изложените в отговора на исковата молба фактически твърдения, а именно: Твърди се
отново, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед № 83 от 26.05.2023
година на главния секретар на ***** на основание чл. 71, ал. 1 от КТ Твърди се, че същата е
връчена на ищеца на 12.06.2023 година, когато ищецът бил извикан в заседателната зала на
ДРЗС - Б.град, но същият отказал да приеме и подпише заповедта, което било удостоверено
с подписите на двама свидетели в съставен протокол, в който е удостоверено връчването на
заповедта при отказ. Съответно се твърди, че датата на прекратяване на трудовото
правоотношение е именно дата 12.06.2023 година, тъй като това е датата на която Заповедта
реално е достигнала до знанието на ищеца. Оспорват се като неоснователни доводите за
недействителност на клаузата за изпитване посочена в Допълнителното споразумение № 15
от 03.02.2023 година подписано от Главния секретар на *****. Сочи се, че трудовите
правоотношения с ищеца са уредени със сключването на Трудов договор № БЛ 36 от
15.12.2015 година, като същия е бил назначен на длъжността “Професионален трудов
консултант“ по процедура „Подобряване качеството и ефективността на публичните услуги
за уязвимите групи на пазара на труда и работодателите“, считано от 15.12.2015 година.
Впоследствие било сключено Допълнително споразумение с № БЛ-72/11.11.2022 година към
Трудов договор № БЛ-36/15.12.2015 година, с което същият е преназначен от длъжност
„Професионален трудов консултант“ по процедура „Подобряване качеството и
ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазара на труда и
работодателите“ на длъжност „Главен специалист“ в отдел „Услуги по заетостта“, сектор
„Посреднически услуги“. Твърди се, че впоследствие между страните по взаимно съгласие е
сключено Допълнително споразумение № БЛ-15/03.02.2023 година, с което е променен
единствено сектора, в който ищецът Д. ще изпълнява трудовите си задължения. Твърди се, че
4
видно от Допълнително споразумение към Трудов договор с № БЛ-15 от 03.02.2023 година
се касае за изменение на трудовото правоотношение на ищеца отнасящо се до промяната на
сектора на заеманата от него вече длъжност „Главен специалист“. Настоява се, че всички
останали клаузи, включени в Допълнително споразумение от 11.11.2022 година са останали
непроменени, поради което и с Допълнителното споразумение от 03.02.2023 година не се е
целяло промяна на срока за изпитване, нито включването на нов срок, защото точка 3 е
непроменена и е идентична с клаузата на точка 3 от Допълнително споразумение от
11.11.2023 година, т.е. не било налице изменение или определяне на нов изпитателен срок,
заради това и същият е посочен със задна дата – датата, посочена в Допълнително
споразумение от 11.11.2022 година. Твърди се, че двете трудови правоотношения,
възникнали по силата на трудовия договор от 15.12.2015 година и на Допълнително
споразумение от 11.11.2022 година се отнасяли до различни длъжности, а именно
„професионален трудов консултант“ и „главен специалист“. Трудовото му правоотношение
било основно променено, тъй като ищеца преминавал от срочен трудов договор, сключен по
проект на Оперативна програма в основен щат в държавната администрация, поради което и
по двете длъжности, задълженията, които следвало да изпълнява служителят били напълно
различни. Оспорва се твърдението, че ищецът от назначаването му на длъжността „главен
специалист“ е полагал труд след работно време, включително и в почивни дни. Твърди се, че
промяната в сектора е резултат от подадено от самия ищец заявление, с което той е изразил
желание и съгласие да бъде преместен в друг сектор на отдел „Услуги по заетостта“. По
изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявеният ИУИ иск като
неоснователен и недоказан. Предявеният инцидентен установителен иск е с правно
основание чл. 74, ал. 4 вр. чл. 70, ал. 5 вр. чл. 71 и вр. чл. 8 от Кодекса на труда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със заповед № 83/26.05.2023г. на главен секретар Н. Ж. на основание чл. 71, ал. 1 КТ,
във връзка с Възлагана заповед № РД-11-00-5 от 03.01.2023 година на Изпълнителния
директор на ***** е прекратено трудовото праовоотношение, считано от 29.05.2023 година с
В. Б. Д., ЕГН **********, на длъжност „главен специалист“, отдел „Услуги по заетостта“ по
инициатива на работодател в срока на изпитване.
По делото са приети множество писмени доказателства, в това число цялото ЛТД на
ищеца.
По делото са разпитани свидетели Н. И. и М. С..
От ответната страна по делото е направено възражение за погасяване по давност на
предявените искове. В тази връзка съдът съобрази следното :
Исковете по трудови спорове се предявяват в сроковете, визирани в разпоредбата на
чл. 358 от КТ. Сроковете по чл. 358 от КТ са давностни, а не преклузивни, поради което
съдът не следи служебно за спазването им и ги съобразява само при релевирано от
ответника възражение, каквото в случая е налице. Изтичането на давностния срок по чл. 358
от КТ погасява правото на иск и е основание за неговото отхвърляне. Става въпрос за
специална давност, по-кратка от общата давност по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.2 КТ давностният срок за предявяването на искове, отнасящи
се до прекратяване на трудовото правоотношение и защитата на работниците или
служителите срещу незаконните уволнения, е двумесечен, като към тези искове се отнасят
трите иска: по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - исковете за отмяна на уволнението и за
възстановяване на предишната работа. Срокът за предявяване на иска тече от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, съгл. чл. 358, ал. 2, т. 1 от КТ. В случая
трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 83/26.05.2023г.,
считано от 29.05.2023г. Видно от отбелязването върху заповедта /л. 36 от делото/ е, че
„служителят отказва да подпише връчената му пред двама свидетели Заповед, като
5
предварително бе запознат с нейното съдържание. За отказа се състави и подписа от
свидетели протокол със съответните мотиви от г-н В. Д.“. От приложения по делото на л. 40
протокол от 12.06.2023 година е видно, че в 09:15 часа на същата дата, в заседателна зала, ет.
4 на ДРСБ - Б.град г-жа Ст. П. – Директор на ДРСЗ - Б.град е пристъпила към връчване на
Заповед № 83/26.05.2023 година на Главния секретар на *****, на основание чл. 71, ал. 1 КТ,
по инициатива на работодателя в срока на изпитване за прекратяване на трудовото
правоотношение с г-н В. Б. Д. - главен специалист, отдел „Услуги по заетостта“, сектор
„Програми, мерки, квалификация и контрол“ в Дирекция „Регионална служба по заетостта“
Б.град. Отразено е в протокола, че г-н В. Д. е отказал да подпише заповедта с мотива „Няма
нищо да подпиша, гледайте си работата!“. Г-н Д. е напуснал сградата на ДРСЗ - Б.град,
зачертавайки името си в присъствената книга на ДРСЗ - Б.град, в която е отразил идването
си на работа на 12.06.2023 година в 08:52 часа. Отразено е, че връчването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение било удостоверено с подпис на двама свидетели
– П. И. Т. – началник отдел „УЗ - ДРСЗ“ Б.град и А. К. П. - старши експерт, УП, ДРСЗ -
Б.град, в присъствието на Ст. П., Директор ОРСЗ - Б.град.
Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или
служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможността заповедта да бъде
връчена на работника или служителя работодателя му я праща с препоръчително писмо с
обратна разписка – чл. 195, ал. 2 КТ. Изброяването в разпоредбата на чл.195, ал.2 от КТ, на
начините на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е
изчерпателно. Няма законова пречка заповедта да се връчи и по друг начин като единствено
релевантно е да се установи факта на узнаването – в случая достигането на волеизявлението
на работодателя за налагане на наказание до ищеца. Релевантно в разглежданата хипотеза е
да се установи дали и от кой момент на наказани работник е довело до знанието
съдържанието на заповедта. И това е така, тъй като според чл. 195, ал. 3 КТ
дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на
работник или служителя или от деня на нейното получаване.
В настоящото производство се установи от ангажираните по делото писмени
доказателства, а именно отразеното върху заповедта и изготвения протокол от 12.06.2023
година е, че заповедта е стигнала до знанието на ищеца, същият е запознат със
съдържанието на заповедта, но отказал да я подпише. Това обстоятелство е удостоверено по
надлежния ред с подпис на двама свидетели. Нежеланието на ищеца да се оформи
връчването по надлежния ред представлява недобросъвестно поведение, от което той не
може да черпи права. От изложеното следва, че на дата 12.06.2023 година, отбелязана върху
заповедта е момент, който следва да се приеме за начало на срока по чл.358 от КТ. От страна
на ищеца е представена оспорената заповед, от която е видно, че на 16.06.2023 година
заповедта му е връчена, но само за сведение, поради което съдът не приема, че това е датата
на връчване на заповедта и от която тече срока по чл. 358 КТ. Исковата молба, с която са
предявени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, е депозирана в съда на 17.08.2023 г, т. е.
пет дена след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Поради това
възражението за изтекла погасителна давност се явява основателно, а претенциите на ищеца
да бъде признато уволнението за незаконно и да се отмени Заповед № 83/26.05.2023г., с оглед
сезирането на съда с тези искания след двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, което не
позволява да се реши спора по същество, следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ давността е
тригодишна (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ), което означава, че претенцията на ищеца по отношение
на този иск не е погасена по давност, поради което следва да се разгледа по същество. Този
иск предпоставя незаконно уволнение. Следователно прекратяването на трудовото
правоотношение трябва да е признато за незаконно и заповедта за това трябва да е била
отменена като незаконна. Следва ищецът да докаже и втората предпоставка за уважаването
6
на иска, а именно, че е останал без работа поради незаконното уволнение, както и че е
налице причинна връзка между двете. В настоящия случай не се доказа незаконосъобразност
на прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и *****, тъй като исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се явяват неоснователни като погасени по давност, което не
позволява на съда да обсъжда по същество законността на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. При това положение съдът не може да приема за доказана и
претенцията на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което и този
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, в тази насока следва да бъде
отхвърлен и предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 от
Кодекса на труда.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски. В случая от ответника се
претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от
ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
като при определянето му съдът взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
извършените от юрисконсулта процесуални действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***** против *****,
представлявана от М. Г. - и.д. Изпълнителен директор, с адрес: гр. *****, искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ да бъде признато за незаконно уволнението, извършено
със Заповед № 83/26.05.2023г. на главния секретар на *****; да бъде отменена посочената
Заповед и да бъде възстановен В. Б. Д. на длъжността, която заемал преди прекратяване на
трудовото му правоотношение - „Главен специалист“ в отдел „Услуги по заетостта“ в ДРЗ -
Б.град, като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***** против *****,
представлявана от М. Г. - и.д. Изпълнителен директор, с адрес: гр. *****, иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ за осъждане работодателя да заплати
обезщетение в размер на 8 454 лв. /по 1 409 лв. месечно/, за времето, през което е останал
без работа, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***** против *****,
представлявана от М. Г. - и.д. Изпълнителен директор, с адрес : гр. *****, инцидентен
установителен иск, с който се иска да бъде обявена за недействителна, на основание чл. 74,
ал. 4 от Кодекса на труда, клаузата на допълнително споразумение № 15 от 03.02.2023
година, сключено между ищеца и ответника, с която на основание чл. 70, ал. 1 от Кодекса на
труда, е въведен срок за изпитване от 6 /шест/ месеца, считано от 14.11.2022 година, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на *****,
представлявана от М. Г. - и.д. Изпълнителен директор, с адрес: гр. *****, сумата от 150,00
лева /сто и петдесет лева/, направени по делото разноски за юристконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Б.град в двуседмичен срок, считано
7
от посочената на страните дата съобразно чл. 315, ал. 2 от ГПК - 25.07.2024г.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
8