Р Е Ш Е Н И Е
№………./……….. 2020 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, след открито заседание, проведено на
първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.В.
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НАСУФ
ИСМАЛ – МЛ.С.
при секретар Цветелина Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 362 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на Община Варна против решение № 5474 от 06.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 3981 по описа за
2019 г. на Районен съд - Варна, деветнадесети състав, с което е прието за
установено в отношенията между П.Т.Д., М.П.Д. и В.П.Д. ***, представлявана от
кмета Иван Портних, че Община Варна не е собственик на 322 кв.м идеални части
от поземлен имот с идентификатор 10135.2522.592 по кадастралната карта /КК/ на
град Варна, одобрена със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, изменена със заповед № КД-14-03-852 от 29.03.201З г. на
началника на СГКК - Варна, с адрес в град В. - местност „А.", с площ от 1
322 кв.м, номер по предходен план 128, при съседи: имоти с идентификатори
10135.2522.9559; 10135.2522.593; 10135.2522.591; 10135.2522.581;
10135.2522.580; 10135.2522.579; 10135.2522.572, на основание член 124 от ГПК; както и е осъдена Община Варна да
заплати на П.Т.Д., М.П.Д. и В.П.Д. сумата от 1 197 лева, представляваща реализирани пред първата инстанция
разноски за държавни такси, депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва
се, че първоинстанционният съд не е съобразил доказаните по делото факти, че
имотът попада в земеделска територия до момента на влизане в сила на решението
на Общински съвет – Варна за създаването на селищно образование /СО/ „А.“. Сочи
се, че след прекратяване правото на собственост с влизане в сила на ЗСПЗЗ и
вписването на неидентифициран собственик, общината е придобила правото на
собственост върху процесния имот на основание член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ.
Добавя се, че на ищците не е било предоставено право на ползване върху тази
част от имота, респективно не е проведена процедура по закупуването му. Поради
това се смята, че районният съд е приложил неправилно материалния закон.
Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
Въззиваемата страна е
депозирала отговор по подадената въззивна жалба в срока предвиден в член 263, алинея
1 от ГПК. В него излага становище за неоснователност на въззивната жалба,
споделяйки мотивите на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция всяка от страните поддържа становището си.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се
излага, че на 24.03.1993 г. ищцата П.Т.Д. и наследодателят им - П. В.Д., починал
на 15.02.2019 г. - придобили чрез покупко–продажба правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ лозе, цялото с площ по документ за собственост от
1 000 кв.м, а по скица - от 1 300 кв.м, находящо се в землището на град
В. - местност „Б." /А./, в зона за задоволяване на здравни и курортни
нужди, включено в парцел LVIII-128, квартал 9, при съседи: С.Ч., С.С., И.П.и
път; на 17.06.1996 г. П. В.Д. и П.Т.Д. дарили на М.П.Д. и В.П.Д. равни части /по
500/1000 идеални части/ от същия имот; понастоящем имотът представлява поземлен
имот /ПИ/ с идентификатор 10135.2522.592 по кадастралната карта /КК/ на град Варна,
одобрена със заповед със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение със заповед № КД-14-03-852 от 29.03.201З
г. на началника на СГКК - Варна, с адрес в град В., местност „А.", с площ
от 1 322 кв.м, с номер по предходен план 128, при съседи: имоти с
идентификатори 10135.2522.9559; 10135.2522.593; 10135.2522.591; 10135.2522.581;
10135.2522.580; 10135.2522.579; 10135.2522.572; от момента, в който придобили
собствеността, спокойно явно и необезпокоявано осъществявали в продължение на
повече от двадесет години, владение и върху останалата част от него - тази с
площ от 322 кв.м; през цялото това време от 1993 г. до предявяване на иска го
обработвали, засявали в него трайни насаждения, оградили го, електрифицирали и
водоснабдили; през 1993 г. било издадено от Община Варна разрешение за строеж
за сезонна постройка, а през 2003 г. и разрешение за изработване на ПУП-ПЗ; през
годините общината издавала скици за имота, в който същият бил посочван с площ
от 1 300 кв.м; през 2006 г., след като от Община Варна издали необходимите
разрешения, ищците изградили двуетажна жилищна постройка, за която общината
издала удостоверение № 71 от 07.04.2006 г. за въвеждане в експлоатация на
строеж; владението върху процесните 322 кв.м осъществявали непрекъснато в
продължение на повече от двадесет години, явно и спокойно, необезпокоявано от
никого, като в течение на периода никой не заявявал претенции за собственост
към имота и не оспорвал владението им, имотът никога не бил внасян в ТКЗС, не
бил държавен или общински, не бил предоставян за ползване на други лица и не
подлежал на реституция; от момента, в който придобили собствеността по всички
планове до настоящия момент, имотът не бил променял границите си; през 2004 г.
във връзка с възникнал между ищците и собствениците на съседен поземлен имот
спор относно местоположението на границата между двата имота, ищците предявили
иск, по който било образувано гр.д.№ 4420/2004 г. по описа на ВРС; тъй като
нямали документ за собственост за процесните 322 кв.м, през 2016 г. ищците
решили да се снабдят с такъв чрез извършване на обстоятелствена проверка,
поради което и в началото на 2016 г. подали декларация по член 14 от ЗМДТ, с
която декларирали 322 кв.м като придобити по давност и внесли по сметката на
Община Варна местен данък; през месец април 2016 г. получили съобщение от СГКК -
Варна, че е започнато административно производство по подадено от Община Варна
заявление № 01-87368 от 24.03.2016 г., с което се искало нанасяне на настъпили
промени в КРНИ за собственият им недвижим имот с идентификатор 10135.2522.592;
въпреки направените възражения през месец май 2016 г., получили уведомление от
СГКК за това, че на основание член 53, точка З от ЗКИР била извършена промяна
на КРНИ, състоящо се в дописване на Община Варна, като собственик на 322/1322
идеални части от собствения им недвижим имот с идентификатор 10135.2522.592; Община
Варна съставила акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 8872 от 14.03.2016
г., вписан в Службата по вписванията - Варна с № 33, том XIII, дв.вх.peг.№ 5095,
дело № 2665 от 16.03.2016 r., с който на основание член 2, алинея 1, точка 7 от
ЗОС били актувани процесните идеални части от имота; съставяйки АОЧС Община
Варна оспорвала правото им на собственост върху имота, поради което възниквал
правен интерес от предявяването на настоящия иск.
В срока по член 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ оспорване изцяло на насочения
срещу него иск по същество като неоснователен. Твърди, че съгласно член 5, алинея
3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ актът за общинска собственост няма
правопораждащо действие, а представлявал официален писмен документ, тъй като дейността
по актуване на имотите има вътрешно-служебен характер и не засяга права или
законни интереси на отделни граждани или организации; собствеността на Община
Варна върху процесния имот не възниква и не се погасява от тях; АОС няма
конститутивно действие, не представлява правопораждащ юридически факт по
отношение правото на собственост на общината, а единствено удостоверява
възникването, изменението и погасяването на това право; няма правно значение
моментът на съставянето на АОС, тъй като Община Варна е придобила правото на
собственост върху имот с идентификатор 10135.2522.592 по силата на закона; процесният
имот попада в територия по § 4, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която в пълна
степен са приложими правилата на специалните ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ; с решение № 322-4
от 29.05.2000 г. на общинския съвет е одобрен околовръстния полигон на селищно
образувание местност „А." в землището на град Варна /територия по § 4, алинея
2 от ПЗР на ЗСПЗЗ/; от момента на влизане в сила на решението на Общински съвет
- Варна, респективно на създаването на селищно образувание „Виница-север",
земята е загубила земеделския си характер, съответно същата не съставлявала
земя по член 19 от ЗСПЗЗ; за територията на местност „А." има одобрен план
за новообразуваните имоти /ПНИ/, съгласно заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006
г. на Областния управител на област с административен център – Варна; имотът
подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ с оглед липсата на
доказателства да е придобит по реда и при условията на § 4а и следващи от ПЗР
на ЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, че по отношение на този имот е
налице хипотезата на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ; по отношение на процесния имот
е била проведена процедура по изменение на ПНИ, започнала по искане на П.Т.Д. и
П. В.Д., изразяващо се в промяна, с която ПИ 592 станал с площ от 1 321,93 кв.м,
като от тази площ, собствени на В.П.Д. са 500 кв.м идеални части, собствени на
Марин П.Д. са 500 кв.м идеални части, а останалите 322 кв.м идеални части са предмет
на АЧОС № 8872 от 14.03.2016 г., защото няма издадена заповед за възстановяване
или придобиване право на собственост, няма данни за закупуване на части от
имота от ползвател, липсват правни основания ищците да се легитимират като
собственици; видно е от представеното копие на извадка от ПУП-ПУР на СО „А.",
че 93 кв.м от имота попадат в улична регулация, което е отразено и в АЧОС;
доколкото процесният имот е общинска собственост, то по отношение на него е
приложим въведения с § 1 от ЗД на ЗС мораториум, съгласно който до 31.12.2022 г.
давността спира да тече и следователно ищците не са придобили имота на
основание давностно владение с начало на владението от 1986 г. до предявяване
на иска.
Предявеният иск е отрицателен
установителен с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК. Всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника - тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС,
постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищците
в конкретния случай се обуславя от наведеното в исковата молба твърдение, че
същите са станали собственици на процесния имот въз основа на осъществявано от
тях давностно владение от 1986 г., с което заявяват
самостоятелни права върху имота.
В
производството по предявения отрицателен установителен иск ищците следва да
докажат фактите, от които произтича правният им интерес, а ответникът следва да
установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: че процесният имот е бил придобит от общината на
соченото основание – по силата на закона на основание член 25, алинея 1 от
ЗСПЗЗ.
Видно от нотариален акт /НА/ № 83, том XII, дело № 5239 от
22.12.1983 г., Х.Т.Д.със съгласието на съпругата си А.А.Д.е дарил на сина си Т.Х.Д.собствения
си недвижим имот – лозе, находящо се в землището на село К., местност „А.“ с
площ 1 000 кв.м при граници: С.Ч., С.С., И.П.и път.
От своя страна с НА № 129, том XII, дело № 4023 от 12.10.1988 г. Т.Х.Д.е
дарил на брат си К.Х.Д.½ идеална част от лозе, находящо се в землището
на село К., местност „А.“ с площ 1 000 кв.м при граници: С.Ч., С.С., И.П.и
път.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 127, том IX,
дело № 2348 от 24.03.1993 г., Т.и К.Х.Д.са продали на П.Т.Д. и П. В.Д.
собствения си недвижим имот: лозе, находящо се в землището на местност „Б.“,
включено в парцел 128, с площ 1 000 кв.м при граници: С.Ч., С.С., И.П.и
път.
Видно от НА № 98, том XXIV д.6487 от 17.06.1996г. П.Т.Д. и П. В.Д.
даряват на синовете си В.П.Д. и М.П.Д. равни части – по 500/1000 идеални части
- от лозе, находящо се в землището на местност „Б.“ /“А.“/, включено в
планоснимачен № 128, цялото с площ 1 000 кв.м при граници: имоти
планоснимачни №№ 156, 157, 129-А, 129,125,127.
П. В.Д. е починал на 15.02.2019 г. и е оставил за свои наследници П.Т.Д.
– съпруга -, В.П.Д. и М. П.Д. – синове.
От удостоверение за данъчна оценка изх.№ ********** от 06.03.2019 г.
се установява, че частта от имот, находящ се в град Варна, местност „А.“ с идентификатор
№ 10135.2522.592 с площ 322 кв.м е записана в данъчната служба на М.П.Д., В.П.Д.
и П.Т.Д..
Ответникът е представил пълната
административна преписка по издаването на АЧОС № 8872 от 14.03.2016 г., като видно
от същата на основание член 2, алинея 1, точка 7 от ЗОС е актуван имот от
322/1322 кв.м идеални части от недвижим имот, представляващ част от поземлен
имот с идентификатор № 10135.2522.592, находящ се в град В., СО „А.“, целият с
площ 1 322 кв.м, при съседи: 10135.2522.9559, 10135.2522.593, 10135.2522.591,
10135.2522.581, 10135.2522.580, 10135.2522.579, 10135.2522.9572.
От заключението
на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза
е установено следното: процесният ПИ с идентификатор 10135.2522.592 е идентичен с ПИ № 128 по кадастралния
план /КП/ от 1977 г., като от комбинирания цифров модел между КП от 1977 г. и
КК е ведно, че източната и западна граници на имота попадат в ПИ № 128; регулационните
граници на имота не са променяни за периода от 24.03.1993 г. до момента;
изчислена графично площта на имота по КП от 1977 г. е 1 462 кв.м; площта на
имота е променена на 1 322 кв.м след изменението на КК със заповед № КД-14-03-852
от 29.03.2013 г. на началника на СГКК - Варна въз основа на решение № 1951 от 26.07.2006
г. на ВРС и изменението на имота в ПНИ на СО “А.“; в разписния лист към КП от
1977 г. за собственици на ПИ № 128 са записани Х.Т.Д.с НА № 189 от 24.12.1965 г.,
Т.Х.Д.и К.Х.Д.с НА №129 от 1988 г.; в кадастралния регистър към ПНИ за ПИ с
идентификатор 10135.2522.592 за собственици са записани П.Т.Д. и П. В.Д. с НА №
127 от 24.03.1993 г., а в регистъра към КК - П.Т.Д. и П. В.Д. с НА № 127 от 24.03.1993
г. и В.П.Д. и М. П.Д. с НА № 98 от 17.07.1996
г.; ПНИ за СО „А.“ е одобрен със заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 г.; преди
колективизацията територията, в която попада имота, е земеделска, но от
извършените справки в архивите не се установява имотът да е бил включен в ТКЗС
или ДЗС, да е бил държавна собственост; няма данни същият да е предоставян по
реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е провеждано производство по трансформиране на
правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не
е провеждана реституционна процедура, не е заявяван за възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, по отношение на него няма издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ;
имотът не представлява земя по смисъла на член 19 от ЗСПЗЗ; от извършения оглед
е установено, че имотът е застроен с двуетажна масивна сграда и ограден.
В
показанията си свидетелят С.З.пояснява, че познава П. и П.Д. от 1996 г., тъй
като били комшии в местността, където и той е купил имот, а те 2-3 години
по-рано купили своето място и започнали да строят. По негови твърдения всичко в
местността е купено от частни лица. Известно му е, че ищците са имали
недоразумение с оградата и техен съсед, като впоследствие са решили този
проблем.
Свидетелката П.З.заявява, че познава ищците, тъй като са съседи по
вила. Тя живеела там от 1998 г., а те били 2-3 години по–рано, като и тя, и те
закупили имотите от други предходни собственици. Твърди, че в този район няма
парцели по постановления и не знае тези имоти да са били внасяни в ТКЗС.
Известно и е, че ищците водили дело за навлязла в имота им ограда от другия
съсед, което впоследствие спечелили.
След
като прецени всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
настоящият състав на съда намира, че Община Варна не е доказала безспорно при
условията на пълно и главно доказване, че е придобила процесната част от имота
на посоченото от нея придобивно основание. В АЧОС е вписано, че ответникът е
придобил правото на собственост върху процесния имот еx lege съгласно член 2,
алинея 1, точка 7 от ЗОС, тоест съгласно твърденията - по друг начин, определен в закон.
Цитираната в АЧОС разпоредба не установява конкретен придобивен способ, а само
сочи начините, в резултат на които общината може да придобие права на
собственост - сделка, давност или по друг начин, определен със закон. В
отговора на исковата молба ответникът се позовава на разпоредбата на член 25,
алинея 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделските имоти, които не
принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска
собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване /земи по член 10 от
ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както
и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а
и § 4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на член 25,
алинея 1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на член 19 от
ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по член 25,
алинея 1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона,
следователно общината следва да установи, че процесният имот има земеделски
характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен. Установено
е по делото посредством заключението на вещото лице по приетата СТЕ, че имотът
се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не се установява имотът да е бил
включен в ТКЗС или ДЗС, да е бил държавна собственост; няма данни същият да е
предоставян по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е провеждано производство по
трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, не е провеждана реституционна процедура, не е заявяван за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, по отношение на него няма издадена заповед по
§ 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ; имотът не представлява земя по смисъла на член 19 от
ЗСПЗЗ. Като се има предвид изложеното,
то общината не може да го придобие на основание член 25 от
ЗСПЗЗ.
Така
нареченият "остатъчен фонд" на земеделската земя по член 19 от
ЗСПЗЗ се формира след приключване процедурата по възстановяване
собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти - физически
и юридически лица, държавата и общините. Физическите лица заявяват правата си
върху земеделските земи по реда и начина предвиден в член 11 и
следващи от ЗСПЗЗ. Служебно задължение за общинските служби по
земеделие и гори е да установят земеделските земи от държавният и общинският
поземлен фонд. При наличието на законовите изисквания и съгласно член 45,
алинея 2 от ППЗСПЗЗ те вземат решение за възстановяване правото на
собственост на общините в съществуващи или възстановими стари реални граници
или с план за земеразделяне. Всички останали земеделски земи, които не
принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост
по силата на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ. Именно по отношение на тези земи
мораториумът, наложен от § 1 от ЗИД на ЗС за придобиването им по давност, е приложим.
Доколкото обаче настоящият състав на въззивния съд достигна до извод, че
процесният имот не попада в кръга, очертан от приложното поле на член 25,
алинея 1 от ЗСПЗЗ, то е безпредметно да се обсъжда въпросът за мораториума.
Поради идентичните крайни
изводи, до които достигна въззивният съд, атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от
ГПК на въззиваемитея следва да бъдат присъдени сторените от тях пред настоящата
инстанция разноски, които съгласно представения списък по член 80 от ГПК са в
размер на 700 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДВА решение № 5474 от 06.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 3981 по описа за
2019 г. на Районен съд - Варна, деветнадесети състав.
ОСЪЖДА Община Варна БУЛСТАТ *********,
представлявана от кмета Иван Портних, с адрес в град Варна - бул. "Осми приморски полк № 43 да заплати на П.Т.Д. ЕГН **********,
М.П.Д. ЕГН **********, двамата с адрес *** и В.П.Д. ЕГН ********** с адрес
*** сумата от 700
/седемстотин/ лева, представляваща реализирани съдебно-деловодни
разноски пред
въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 1 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.