Р Е Ш
Е Н И Е
№
19 28.01.2020 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковския окръжен съд
Първи въззивен граждански състав
На петнадесети януари Две хиляди и двадесета година
В открито заседание,в състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета
Серафимова
2.Тодор
Хаджиев
Секретар:Д*Х*
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№884 по описа на съда за 2020год.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №341/31.07.2019г.,
постановено по гр.д.№14/2019г. Районен съд-Димитровград: ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Ж.С.Г. *** за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за целия период на работа в общ
размер на 3 600лв.,както следва-по 20 работни дни за 2010, 2011, 2012,
2013, 2014, 2015 година,по 600лв. на година,ведно със законната лихва,считано
от 04.01.2016г. до окончателното изплащане на сумите,като неоснователен и
недоказан; ОСЪЖДА Ж.С.Г. да заплати на „Ками“ООД-гр.Димитровград
сумата от 482лв.,представляващи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение ,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Недоволен от
така постановеното решение е останал въззивникът Ж. С* Г.,който чрез пълномощника си
адв.Недялка Маркова-АК-Хасково го обжалва в законоустановения срок с оплаквания
за неправилност.Твърди,че неправилно и в противоречие със събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд приел,че не следва да му се присъжда обезщетение по
чл.224 от КТ.Счита, че по делото имало представени доказателства,че в целия
период на работа в ответното дружество такъв платен годишен отпуск не е бил
ползван .В тази връзка твърди,че изследваните от експерта документи по
делото,представляващи молби за ползване на платен годишен отпуск били подписани от него,но този факт се
обяснява с обстоятелството,че тези молби били дадени за подпис с други документи.Счита,че работодателят следва
да му плати обезщетение за неползван отпуск по 20 дни за всяка една от
посочените години в исковата молба или по 600лв. годишно ,като за исковия
период общо 3 600лв.Претендира от въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение на РС-Димитровград и вместо него да постанови ново по
съществото на спора,с което да уважи изцяло предявените обективно съединени
искове.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна „Ками“ООД-гр.Димитровград,чрез
пълномощникът й адв.В.Т.-***,с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за
нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС-Димитровград, както и да присъди направените пред въззивната
инстанция разноски за заплащането на адвокатско възнаграждение.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане
на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната
съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Димитровград е бил сезиран с обективно съединени искове,съответно с правно с правно основание чл.224 от КТ за сумата в
размер на 3 600лв и с правно основание чл.86 от ЗЗД- законна лихва,считано от
04.01.2016г. до окончателното изплащане на претендираната главница.Исковете са
били предявени от ищеца Ж.С.Г. против ответника „Ками“ООД-гр.Димитровград.
Ищецът е твърдял,че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество
по силата на сключен трудов договор ,като е заемал длъжността „шофьор,товарен
автомобил/международни превози/“.Твърдял е също,че през
2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година не бил ползвал полагащият му се редовен платен годишен
отпуск -по 20 работни дни за всяка година ,а след прекратяване на трудовия
договор не му било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за посочените години.Претендирал е от
съда да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, на основание чл.224 ал.1
от КТ , в общ размер на 3 600лв.
,т.е. по 600лв. за 20 работни дни всяка
година,посочена в исковата молба.Ответникът е оспорил исковите претенции по
основание и размер,като е твърдял,че ищецът през всички посочени години в исковата
молба е ползвал полагащият му се редовен платен годишен отпуск ,поради което при
прекратяването на трудовия му договор работодателят
не дължи изплащането на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.
По делото е установено ,че в
периода от 25.09.2009г. до 04.01.2016г. ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответното
дружество „Ками“ООД-гр.Димитровград“.По силата на
установените трудови правоотношения ,въз основа на сключен трудов договор между
ищецът и дружеството ,за последното е възникнало задължението да му заплаща
възнаграждение за положения труд,като при прекратяване на трудовия договор работодателят е следвало да заплати при наличието на предпоставките за това и съответни
обезщетения по КТ. От заключението на назначеното вещо лице икономист и събраните писмени доказателства се
установява по несъмнен начин,че на ищеца са били изплатени всички полагащи му
се трудови възнаграждения,като в периода от 26.09.2009г. до 04.01.2016г. му са се полагали платен годишен отпуск от общо 140 дни,от които 125 дни по чл.155 от КТ и 15 дни по чл.156 от КТ. Използвания отпуск от ищеца по години е както
следва,а именно:2009г.-5 дни, 2010г.-20 дни, 2011г.-20 дни; 2012г.-20 дни;
2013г.-25 дни; 2014г. -25 дни и 2015г.-25 дни.При проверката си вещото лице е
установило също,че към всички заповеди на
за ползване на платен годишен отпуск от ищеца са подавани молби от него
за това ползване.Установило е също,че всички ведомости за работна
заплата,откъдето е видно и ползването и изплащането на платения отпуск ,са
подписани от ищеца.По делото е била назначена и съдебно-почеркова експертиза,от
която се установява,че всички предоставени за изследване на експерта молби за
ползване на отпуск от името на ищеца и платежни ведомости срещу името на ищеца са подписани от Ж.С.Г..
При така установената фактическа обстановка правилно и в съответствие с изискванията на материалния закон районният
съд е приел,че исковите претенции на ищеца по чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД са неоснователни,тъй като по
делото по категоричен и несъмнен начин е установено ,че през исковия период от време ищецът е ползвал изцяло
полагащият му се по КТ редовен платен годишен отпуск,поради което при
прекратяването на трудовото му правоотношение работодателят не му дължи
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. Съгласно
посочената разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск,правото за който не е погасено по давност,но очевидно в настоящият
случай ищецът е ползвал изцяло полагащият му се платен годишен отпуск,поради
което не му се дължи и претендираното в настоящето производство обезщетение.В подкрепа
на този извод е и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,от
което се установява,че ответното дружество няма задължения към ищеца ,поради
което и претенцията му по чл.224 ал.1 от КТ се явява напълно неоснователна.Не
без значение е и факта,че от заключението на съдебно-почерковата експертиза се
установява,че ищецът в исковия период от време е подавал молби за ползване на
отпуск,по които молби работодателят е разрешавал ползването на такъв и то в
размер,съгласно полагащия се по КТ.
Като е направил изводи в посочения
по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно,допустимо и
правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.При
инстанционната проверка на обжалваното решение въззивната инстанция не
констатира твърдените пороци в подадената срещу решенето на РС-Димитровград
въззивна жалба ,тъй като решението е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка,при задълбочена преценка на събраните по делото
доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,правилно е приложен материалния
закон и не са допуснати нарушения в съдопроизводствените правила.
Предвид неоснователността на
подадената въззивна жалба въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 420лв.,платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№341/31.07.2019г., постановено по гр.д.№14/2019г. на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА Ж.С.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „Ками“ООД , ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, ул.“Капитан
Петков войвода“ №1 5 ап.2 ,направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 420лв.-платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.