№ 111
гр. Смолян, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Петров
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Николай Петров Административно
наказателно дело № 20235440200289 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от управителя – *, депозирана чрез
адв. *, със съдебен адрес: адрес: * против Наказателно постановление №
*/03.11.2022г. на Изпълнителния директор на *, с което на дружеството –
жалбоподател, за нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“, и Заповед № РД-* от 25.10.2021г./обн., ДВ, бр. 93 от
2021г./ за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2022 г. и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че в НП не са посочени
обстоятелствата, при които е извършено съответното нарушение, съгласно
чл.42, т.4 ЗАНН. На самостоятелно основание се излагат аргументи, че
деянието следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Моли се за отмяна на атакуваното НП и присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание пред въззивния съд,
дружеството – жалбоподател – редовно призовано, представлява се от адв. *,
която поддържа депозираната жалба.
Ответникът по жалбата - Изпълнителния директор на * - редовно
призован, представлява се от юрисконсулт *, който поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище.
1
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На първо място делото се разглежда повторно от РС-Смолян, след
като делото е върнато за разглевдане от нов състав.Настоящия състав
установи същата фактическа обстановка като предходния, а именно:
Видно от застрахователна полица № */08.10.2021г., жалбоподателят
„*“ ЕООД имал сключен договор за групова задължителна застраховка
„трудова залопополука“ със застрахователя „*“ АД. Съгласно сключения
договор между страните договор, за риск „трудова злополука“ били
застраховани 66 лица, работещи при дружеството – жалбоподател, които били
посочени в приложения към полицата списък на застрахованите лица, /на л.
16 от делото/, не фигурира лицето *. На датите 6.08.2022г., 18.08.2022г. и
1.09.2022 г., свидетелите - И. Ч. - гл. инспектор и Е. Д. - директор на
Дирекция "*" – гр. Смолян, извършили проверка по спазване разпоредбите на
Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
както и на подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане на
дружеството – жалбоподател - „*" ЕООД. Причина за извършване на
проверката била допусната на 06.08.2022г. злополука с лицето *, назначен при
жалбоподателя на длъжност „работник, повърхностна обработка на дърво“, по
силата на сключен трудов договор № 401/15.09.2020г. В хода на извършената
проверка на 06.08.2022г. по работни места, в интервала от 13:00 часа до 15:00
часа в обект на контрол: гатерен цех в *, стопанисван от дружеството –
жалбоподател и при проверка по документи на 01.09.2022г. в офиса на
Дирекция „*" гр. Смолян, било установено, че жалбоподателят, в качеството
си на работодател, не е застраховал към датата на проверката по работни
места – 06.08.2022г, за своя сметка, за риска „трудова злополука" лицето *, с
ЕГН: **********, изпълняващ длъжността „общ работник", който извършва
работа в дейност на предприятието, принадлежаща към икономическа
дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната
(Ктт за код по НКИД - код „16" по КИД равен на 1,79, при среден за страната
Ктт=0.64). Резултатите от проверката били обективирани в протокол за
извършена проверка № */01.09.2022г., препис от който бил връчен на
управителя на „*“ ЕООД. Видно от представения по делото Добавък № 1 към
застрахователна полица № */08.10.2021г., на 19.08.2022г. лицето * е било
включено в списъка на застрахованите лица за сметка на работодателя „*“
ЕООД /на л. 17 от делото/. Свидетелят И. Ч. – главен инспектор при
Дирекция „*“ – гр. Смолян преценил, че дружеството – жалбоподател е
извършило нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“ и Заповед № РД-* от 25.10.2021г./обн., ДВ, бр. 93 от
2021г./ за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2022 г. За така констатираното нарушение, на
20.09.2022г. свидетелят И. Ч., в присъствието на свидетелите Е. Д. и Р. * – *
2
съставил срещу дружеството Акт за установяване на административно
нарушение с № 21-*/20.09.2022г. АУАН бил съставен в хипотезата на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН в отсъствие на управителя на дружеството. Въз основа на
посочения АУАН, на 03.11.2022г., в кръга на правомощията си,
Изпълнителният директор на * издал атакуваното Наказателно постановление
№ * от 03.11.2022г., с което на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда, на дружеството е наложено административно наказание
"имуществена санкция " в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.
2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работници и
служители за риска трудова злополука и Заповед № РД-* от 25.10.2021г./обн.,
ДВ, бр. 93 от 2021г./ за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2022 г.
Така възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка
се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни
и писмени доказателства – показанията на свидетелите И. Ч., Е. Д. и Р. * – *,
които съдът кредитира като обективни, логични и последователни, както и
приложените към делото писмени доказателства - протокол за извършена
проверка */01.09.2022 г., покана за съставяне на АУАН с № */02.09.2022 г. до
„*“ ЕООД, ведно с разписка за връчването й, декларация от *, справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № */15.09.2020
г., полица за групова застраховка - задължителна трудова злополука, списък
застраховки на „*“ ЕООД месец септември 2021 г., добавък № 1 към полица
№ */08.10.2021 г., списък застраховки на „*“ ЕООД към 18.08.22 г., акт № 21-
* за установяване на административно нарушение, писмо изх. №
22080971/20.09.2022 г. за съставени АУАН, известие за доставяне, съобщение
на основание чл. 416, ал. 3 КТ, наказателно постановление № 21-* от
03.11.2022 г., писмо за изпратени 4 бр. наказателни постановления до „*“
ЕООД от 08.11.2022 г., ведно с известие за доставянето им, пощенски плик с
клеймо от 28.11.2022 г., както и представената в днешно съдебно заседание
извадка от сайта на *. Изброените доказателства са логични,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата
от въззивната инстанция фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради
фактическите си изводи въз основа на същите.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, макар и не поради изложените в нея съображения:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от наказващия орган АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. Въпреки горното съдът намира, че в
3
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.3 от
ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, датата и мястото на извършване на
нарушението са съществени реквизити както на АУАН, така и на НП и
представляват елементи, които пряко касаят индивидуализацията на
нарушението, като последното следва да бъде описано пълно, точно и ясно,
като бъдат посочени и обстоятелствата, при които същото е извършено.
На първо място по идентичен казус се е произнесъл Административен
съд-Смолян видно от представеното от адв.* съдебно решение.В същото
прието че необсъждането в НП дали случаят е маловажен са е явява
самостоятелно основание за отмяна на НП.Настоящия състав споделя този
извод на състава на Административен съд-Смолян и също счита, че само на
това основание НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.Същевременно настоящия състав също споделя извода на
предходния, че датата на нарушението не е датата на проверката.Това е датата
когато е възникнало основание за застраховане на работника, а именно
заповедта на Министерство на труда или започване на работа на работника.
Дори да се приеме, че няма процесуални нарушения според съда
деянието остава недоказано поради следното.Наказващия орган не е изяснил
какви точно трудови функции е имал работника.Това се потвърди и от
разпита на актосъставителя, който не можа да си спомни дали е изискал
длъжностна характеристика на работника *.По преписката такава също не е
представена.Априори да се приеме, че след като работи в предприятие чиято
основна дейност налага задължително застрахаване на работниците всеки
работник следва да се застрахова е незаконосъобразно.Това би наложило
застраховка на счетоводители и юрисконсулти, чиято работна среда не налага
задължително застраховане.
Поради наличието на процесуални нарушения в хода на производството
и недоказаност на нарушението наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
При този изход на спора разноски се дължат на жалбоподателя за
защитник, който следва да бъдат присъдени, както за предходното
разглеждане на делото, така и за настоящото.По първото дело 534/2022г. на
РС-Смолян за защита са платени 240лева, а по настоящото 360лева.Двете
възнаграждения са под минимума в наредбата и се дължат изцяло, поради
което * следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподатля общо 600лева за
разноски.
Водим от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */03.11.2022г. на
Изпълнителния директор на *, с което на дружеството – жалбоподател, за
4
нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, и
Заповед № РД-* от 25.10.2021г./обн., ДВ, бр. 93 от 2021г./ за определяне на
Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022 г. и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА * да заплати на „*“ ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от управителя – * сумата от 600
/шестстотин/ лева с ДДС, представляваща направени от дружеството –
жалбоподател разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Смолян в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5