№ 163
гр. Велико Търново, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА П.
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500238 по описа за 2022 година
С Решение № 86/20.04.2022 год. по гр. д. № 414/2021 год. Ловешкият окръжен съд
отхвърлил предявените от Д. С. С. от гр. Троян, с настоящ адрес във Великобритания,
срещу Прокуратурата на Република България искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. първо във
вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, както
следва: 1/ пропуснати ползи от оставането му без работа поради отнемане на
свидетелството му за управление на МПС със ЗПАМ № 18-0359-000539/22.09.2018 год.
на РУ на МВР – Троян за периода 22.09.2018 год. - 01.11.2018 год. в размер на 16
614.46 лв.; 2/ пропуснати ползи в периода 28.11.2019 год. – 11.05.2020 год. в общ
размер 53 083 лв. от оставането му без работа поради отнемане на свидетелство за
управление на МПС № STOYA80111******, постановено със ЗПАМ № 18-0359-
000539 от РУ на МВР – Троян; 3/ пропуснати ползи в периода 02.11.2018 год. –
28.11.2019 год. в общ размер на 138 016 лв. от невъзможността да осъществява
предмета на търговска дейност на „Митака Транспорт лимитед“ ЕООД поради отнето
свидетелство за управление на МПС и 4/ пропуснати ползи за оставането му без работа
поради образуваното ДП № 289/2018 год. по описа на РУ на МВР-Троян (ПП
№966/2018 год. на РП – Троян).
Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. С. С.
обезщетения за: 1/ имуществени вреди, изразяващи се в разходи за самолетни билети,
направени във връзка с явяването му като обвиняем и подсъдим по НОХД № 118/2019
1
год. по описа на РС – Троян в общ размер 1 562.24 лв., ведно със законната лихва от
19.05.2021 год. до окончателното изплащане; 2/ имуществени вреди, представляващи
разход за платен адвокатски хонорар за процесуално представителство по ДП №
289/2018 год. по описа на РУ на МВР-Троян – 300 лв. и по НОХД № 118/2019 год. на
РС – Троян – 300 лв. – общо 600 лв., ведно със законната лихва от 19.05.2021 год. до
окончателното изплащане; 3/ неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му
обвинение, по което е оправдан с Присъда № 260001/25.02.2021 год. по НОХД №
225/2020 год. по описа на РС – Троян, за периода 22.09.2018 год. – 19.05.2021 год. в
размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва от 19.05.2021 год. до окончателното
изплащане, като за разликата до 54 093 лв. отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан.
Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. С. С. сумата 10
лв. внесена ДТ и 2 лв. разноски по съразмерност.
Въззивна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди по т. 1-4 от решението на
съда в общ размер 207 713 лв. и за неимуществени вреди за разликата над 4 000 лв. до
54 093 лв. (50 093 лв.), е подадена от ищеца Д. С. С. чрез пълномощника адв. И. Р..
Счита решението за неправилно в тези части и моли съда да го отмени, вместо което да
уважи исковете изцяло, така както са предявени, ведно със съответната законна лихва,
като присъди и направените разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез
пълномощника адв. Р.. Представени са писмени бележки.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответника
Прокуратурата на Република България чрез Прокурор в Окръжна прокуратура – Ловеч.
Решението на първоинстанционния съд е правилно, а жалбата – неоснователна. Моли
съда да я остави без уважение. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата
на Република България – прокурор Св. Ц. – прокурор в Апелативна прокуратура –
Велико Търново оспорва жалбата и поддържа доводите, изложени в писмения отговор.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Предмет на разглеждане са предявени от Д. С. С. искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му
заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер 209 875.70 лв. (след
допуснатото увеличение на иска) и за неимуществени вреди в размер на 54 093 лв.,
претърпени в резултат от подигнато срещу него обвинение по НОХД № 225/2020 г. по
описа на РС- Троян, по което той е бил оправдан с влязла в сила присъда. Върху
претендираните обезщетения се претендира и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до
2
окончателното изплащане.
Първостепенният съд е разграничил имуществените вреди, представляващи
пропуснати ползи, съобразявайки изложеното в исковата молба, както следва: 1/
пропуснати ползи от оставането му без работа поради отнемане на свидетелството му
за управление на МПС със ЗПАМ № 18-0359-000539/22.09.2018 год. на РУ на МВР –
Троян за периода 22.09.2018 год. - 01.11.2018 год. в размер на 16 614.46 лв.; 2/
пропуснати ползи в периода 28.11.2019 год. – 11.05.2020 год. вследствие оставането му
без работа поради отнемане на свидетелство за управление на МПС №
STOYA80111******, постановено със ЗПАМ № 18-0359-000539 от РУ на МВР – Троян
в размер на 53 083 лв., представляващи; 3/ пропуснати ползи в периода 02.11.2018 год.
– 28.11.2019 год., в резултат от невъзможността да осъществява предмета на търговска
дейност на „Митака Транспорт лимитед“ ЕООД поради отнето свидетелство за
управление на МПС в общ размер на 138 016 лв.; 4/ пропуснати ползи за оставането му
без работа поради образуваното ДП № 289/2018 год. по описа на РУ на МВР-Троян
(ПП №966/2018 год. на РП – Троян); 5/ разходи за самолетни билети, направени във
връзка с явяването му като обвиняем и подсъдим по НОХД № 118/2019 год. по описа
на РС – Троян в размер на 1 562.24 лв. и 6/ разход за платен адвокатски хонорар за
процесуално представителство по ДП № 289/2018 год. по описа на РУ на МВР-Троян и
по НОХД № 118/2019 год. на РС – Троян в размер на 600 лв.
В частта, с която исковете за обезщетения за имуществени вреди в размер на 1
562.24 лв. разходи на ищеца за самолетни билети, направени във връзка с явяването му
като обвиняем и подсъдим в наказателното производство (5/) и за имуществени вреди в
размер на 600 лв. разходи за адвокатски хонорар за процесуално представителство в
наказателното производство (6/), както и в частта, с която е уважен иска за
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 4 000 лв.,
ведно със съответната законна лихва, решението не е било обжалвано от ответника-
Прокуратурата на Република България и е влязло в сила.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
С Постановление от 15.11.2018 г. на ст. Разследващ полицай при ОД на МВР –
гр. Ловеч по ДП № 289/2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. Троян, предявено на
07.12.2018 г., ищецът Д. С. С. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК с мярка за неотклонение „подписка“. Срещу него е
внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД № 118/2019 г. по описа на РС- гр.
Троян. С Присъда № 4/28.01.2020 г. ищецът е признат за виновен в извършване на
деянието, за което му е било повдигнато обвинение и осъден на 1 год. лишаване от
свобода и глоба в размер на 1 000 лв. Изпълнението на наложеното наказание е
отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Ищецът е лишен и от правото да
управлява МПС за срок от 1 г. и 6 мес. Присъдата е отменена с Решение №
3
35/30.06.2020 год. на ЛОС по ВНОХД № 144/2020 г. и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. След връщане на делото в РС – гр. Троян е
образувано НОХД № 225/2020 г., по което, с Присъда № 260001/25.02.2021 г., влязла в
сила на 19.05.2021 г., ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение.
По делото е установено, че със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗПАМ) № 18-0359-000538/22.09.2018 год., издадена от
младши оперативен дежурен при РУ на МВР – Троян, на ищеца е наложена на осн. чл.
22 от ЗАНН принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“Б“ ЗДвП–
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни. Отнето е СРМПС №
8095669**** и регистрационните табели с номер MM15LJJ (Великобритания). Тази
заповед не е била обжалвана и е влязла в сила на 07.10.2018 г. Отменена е с Решение от
29.06.2020 год. на Началника на РУ на МВР – Троян, след като административното
производство е било възобновено.
Със Заповед за прилагане на ПАМ №18-0359-000539/22.09.2018 год., издадена
от младши оперативен дежурен при РУ на МВР – Троян, на ищеца е наложена на осн.
чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“Б“ ЗДвП–
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като е отнето Свидетелството за
управление на МПС STFYA80111******. Същото е върнато на ищеца на 11.05.2020 г.
(Писмо рег. № 906000-449/18.01.2022 г. на ОД на МВР – Ловеч.
Ищецът живее и работи във Великобритания. Към датата на задържането му е
бил в България при своите родители, заедно със семейството си.
От приложеното по НОХД 225/2020 г. по описа на РС – Троян удостоверение от
22.03.2019 г. се установява, че Д. С. С. е бил директор на „Митака транспорт Лимитед“
– дружество, учредено по Закона за дружествата 2006, регистрирано на 09.11.2016 г.
със седалище на офиса в Телфорд. По делото са представени 12 фактури, издадени в
периода 03.06.2018 г. – 19.08.2018 г. за извършени транспортни услуги от „Митака
транспорт Лимитед“ за М. М..
Видно от Сертификат за узаконяване на частна компания с ограничена
отговорност, на 16.06.2020 г. е регистрирано дружество JSD Transport Refrigeration Ltd
с място на бизнес Телфорд и директор Д. С. С.. В удостоверението е посочено, че
същият е подал оставка на 06.08.2021 г.
От писмо изх. № 481-1/19.01.2022 г. на НАП – ТД – Велико Търново, офис Ловеч
се установява, че за периода 22.09.2018 г. до 30.06.2020 г. няма данни за осигуряване на
Д. С. С. и за сключени трудови договори, няма подадени ГДД по чл. 50 ЗЗЗФЛ за
финансовата 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и няма данни за изплатени суми по чл. 73, ал. 1
ЗЗФЛ за периода 2018 г. – 2020 г.
Като свидетел е разпитан С. Д. С. – баща на ищеца. Отишъл при сина си на
4
22.09.2018 г., за да прибере колата и го видял посърнал до нея, треперел като лист.
Недоумявал какво се е случило. Не успял да замине за Великобритания и се наложило
да лъже работодателя си там, че в България има проблем с колата. Останал в
продължение на 40 дни. През това време страдал от това, че не може да тръгне със
семейството си, започнал да пуши много. Чакали да излязат резултатите от кръвните
проби. След това си тръгнал за Великобритания нервен, не знаел какво го очаква.
Постоянно поддържал контакти с родителите си в България, за да знае какво се случва.
Във Великобритания го питали къде му е колата. Това довело до емоционално
неразположение, защото се налагало да крие истината, в противен случай нямало да
може да работи . Когато си дошъл за следващото заседание, също бил неспокоен. Това
състояние продължава и сега, неспокоен е докато не приключат делата. От стрес –
според лекар - му излезли петна по лицето. Заради престоя в България нямало откъде
да вземе сумите, дължими за квартира във Великобритания – около 1 200 паунда и това
го притеснявало. Понеже колата му била без номера, 2-3 месеца ходел на работа във
Великобритания с такси. Закрил фирмата, защото не можел да работи без книжка. Той
е професионален шофьор и се осигурява сам. Работи към фирма, която осигурява
автомобили, товари и логистика. Това не са негови клиенти, а на фирмата, на която
предоставя транспортни услуги. Доскоро работел само той. Сега семейството му е
четиричленно.След случая в гр. Троян имало отдръпване на хората от сина му и от
семейството.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо.
В жалбата са изложени оплаквания, че съдът не е успял „да се ориентира“ в
сложната фактическа обстановка, като неправилно е разграничил имуществените
вреди по пункт 1/ и 4/ от диспозитива, които всъщност следва да се разгледат като една
претенция. Така въведените оплаквания касаят допустимостта на решението,
доколкото задължават съда да се произнесе по предявения иск, предмет на разглеждане
в исковото производство. Съдът намира, че първостепенният съд се е произнесъл по
така предявения от ищцата иск за обезщетение за имуществени вреди, поради което не
са налице основанията по чл. 270, ал. 3 ГПК за обезсилване на решението. Макар и
непрецизно да е разделил претенцията за пропуснати ползи по пункт 1/ и 3/ от
диспозитива, съдът е разгледал предявения иск за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи в общ размер 209 875.70 лв., както следва: 1/ за периода 22.09.2018
год. - 01.11.2018 год. в размер на 16 614.46 лв. от оставането му без работа поради
образувано ДП; 2/ за периода 28.11.2019 год. – 11.05.2020 год. в размер на 53 083 лв.
вследствие оставането му без работа поради отнемане на свидетелство за управление
на МПС № STOYA80111******, постановено със ЗПАМ № 18-0359-000539 от РУ на
5
МВР – Троян; 3/ за периода 02.11.2018 год. – 28.11.2019 год. в общ размер на 138 016
лв. в резултат от невъзможността да осъществява предмета на търговска дейност на
„Митака Транспорт лимитед“ ЕООД поради отнето свидетелство за управление на
МПС. В останалата част - за обезщетението за имуществени вреди, представляващи
разходи за самолетни билети и за платен адвокатски хонорар в наказателното
производство, решението е влязло в сила и не е предмет на въззивното производство.
Въззивният съд намира, че решението е и правилно.
Настоящата инстанция споделя извода, направен от първостепенния съд, че в
случая са налице основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на Държавата за вредите, причинени на ищеца от повдигнатото срещу него незаконно
обвинение, по което той е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 225/2020
г. по описа на РС - Троян. Предвид частичното влизане в сила на решението, пред
настоящата инстанция е спорен въпросът за претърпените от ищеца вреди, така както
се претендират – имуществени (за разликата над 2 162.24 лв. до 209 875.70 лв.) и
неимуществени (за разликата над 4 000 лв. до 54 093 лв.).
По отношение на претенцията за сумата 16 614.46 лв., представляващи
пропуснати ползи за периода 22.09.2018 год. - 01.11.2018 год. от оставането му без
работа:
Твърденията в исковата молба, в уточнението в съдебно заседание на 10.01.2022
г. и в писмените бележки е, че за този период от 22.09.2018 г., когато е бил задържан в
България до 01.11.2018 г., когато е отпътувал от страната за Великобритания, ищецът е
останал без работа и доходи. Бил лишен от правото да работи поради образуваното ДП
и отнемането на СУМПС, в резултат на което е било невъзможно да се върне и да
работи във Великобритания.
Съдът приема, че в тази част претенцията е неоснователна и недоказана.
Действително, в процесния период ищецът е останал в България и се е върнал във
Великобритания едва в началото на м. ноември 2018 г. През този период обаче той не
е бил привлечен като обвиняем (това е станало с постановление от 15.11.2018 г., което
му е било предявено на 07.12.2018 г.). През този период по отношение на ищеца не е
била взета мярка за неотклонение (тя е взета на 07.12.2018 г., видно от
постановлението). С оглед на това, не може да се приеме, че оставането му в страната и
невъзможността да получава в този период доходи от работата си във Великобритания,
се намират в пряка причинна връзка с образуваното ДП. Както свидетелства в
показанията си Стелян С. – баща на ищеца, в този период от около 40 дена чакали
резултата от кръвната проба и притесненията били кога ще се получи този резултат и
какъв ще бъде той.
На следващо място, свидетелството на ищеца за управление на МПС е било
отнето от органите на МВР. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
6
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б."а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. След като
свидетелството за управление не е отнето по досъдебното производство, отговорността
на Прокуратурата на Република България за репариране на вредите, представляващи
пропуснати ползи от оставането му без работа поради отнето свидетелство за
управление на МПС, не може да бъде ангажирана. В случая следва да бъдат съобразени
и целите при прилагане на ПАМ. Съгласно чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, което означава, че
целта при прилагането им е различна от тази на мерките за процесуална принуда в
наказателното производство. С оглед на това, настоящата инстанция изцяло споделя
извода на първостепенния съд, че Прокуратурата на република България не може да
носи отговорност на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за вредите, причинени от действия
на други органи, в случая от тези на МВР при прилагане на ПАМ.
Отделно от това, както е посочил и окръжният съд, по делото няма данни
принудителната административна мярка – временно отнемане на СУМПС, наложена
със Заповед №18-0359-000539/22.09.2018 год. да е била отменена като
незаконосъобразна (отменена е другата мярка, наложена със ЗПАМ № 18-0359-
000538/22.09.2018 год.).
По отношение на претенцията за сумата 53 083 лв., представляваща пропуснати
ползи за периода 28.11.2019 год. – 11.05.2020 год. вследствие оставането му без работа
поради отнемане на свидетелство за управление на МПС № STOYA80111******,
постановено със ЗПАМ № 18-0359-000539 от РУ на МВР – Троян:
Според твърденията в исковата молба в края на м. ноември 2019 г. ищецът се
върнал в България със семейството си, тъй като, поради отнетото СУМПС, не могъл да
работи в транспортната си фирма във Великобритания и дейността на самата фирма
била прекратена.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
развивал дейност във Великобритания чрез регистрирано търговско дружество. Не е
доказано, обаче, че невъзможността за реализиране на доходи от тази търговска
дейност в процесния период е пряка последица от действията на Прокуратурата на
република България по образуваното срещу него наказателно производство. Както е
посочено по-горе, отнемането на свидетелството за управление на МПС е постановено
със заповед на прилагане на ПАМ от органите на МВР, поради което отговорността на
Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за причинените на ищеца вреди,
представляващи пропуснати ползи от невъзможността да работи чрез транспортната си
фирма, не може да бъде ангажирана. Обстоятелството, че с първата присъда по НОХД
7
№ 118/2019 г. по описа на РС-Троян той е бил признат за виновен, като е било
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г. и 6 м., не
може да обоснове различен извод, тъй като присъдата е била обжалвана и отменена от
въззивната инстанция с решение по ВНОХД № 144/2020 г. по описа на ЛОС, т. е.
наказанието не е било изпълнявано.
Отделно от това, следва да се посочи, че по делото не са представени
доказателства за получаваните от ищеца доходи чрез развиваната от него дейност.
Представените фактури установяват получени от търговското дружество
възнаграждения за извършени транспортни услуги, но не и за дохода на самия ищец
като собственик на капитала на дружеството. Данните за получаваните от него доходи
от работата му във Великобритания са нееднозначни и противоречиви, съответно –
размерът на личния му доход не е установен по безспорен начин (според свидетеля С.
ищецът е самоосигуряващ се; работи към фирма, която осигурява автомобили, товари
и логистика; той предоставя транспортни услуги на клиенти на тази фирма).
По отношение на претенцията за сумата в общ размер на 138 016 лв.,
представляващи пропуснати ползи за периода 02.11.2018 год. – 28.11.2019 год. заради
невъзможността да осъществява предмета на търговска дейност на „Митака Транспорт
лимитед“ ЕООД поради отнето свидетелство за управление на МПС.
Относими за тази претенция са посочените по-горе съображения, а именно:
свидетелството за управление на МПС не е било отнето в наказателното производство,
съответно - недоказана е причинната връзка между повдигнатото срещу ищеца
обвинение, по което той е бил оправдан с влязла в сила присъда, и твърдяните да са
настъпили вреди, т. е. не са налице основанията по чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на Прокуратурата. Отделно от това, както е посочено по-
горе, ищецът не е доказал настъпването на имуществените вреди, представляващи
пропуснати ползи, в претендирания размер от 138 016 лв., въпреки че
доказателствената тежест пада върху него.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер
от 54 093 лв.:
Въззивният съд намира, че присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконното
обвинение, в размер на 4 000 лв. е напълно адекватно да репарира доказаните вреди и
няма основания за определяне на друг, по-висок размер.
Съдът е отчел негативното отражение на образуваното наказателно
производство върху личния живот на ищеца. Името му е било дискредитирано в
обществото, чувствал е неудобство и срам в обичайния социален кръг на общуване.
Изпитвал е притеснения и безпокойство за работата си във Великобритания, за
8
издръжката на семейството си, въобще – за бъдещето си. Преживените страдания са
оценими и с чисто житейски критерии и съдът приема за доказани негативните
последици от незаконното обвинение, настъпили в живота на ищеца. Присъденият от
първостепенния съд размер на обезщетението обаче е достатъчен да възмезди тези
негативни преживявания, последица от повдигнатото обвинение.
По-висок размер на обезщетението е необоснован, с оглед конкретните
обстоятелства, установени по делото. Наказателното производство срещу ищеца е
продължило около 2 г. и 5 месеца (от предявяване на обвинението до влизане в сила на
оправдателната присъда), т. е. в разумни срокове. През този период спрямо ищеца е
била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и същата не е била
променяна в по-тежка. Следва да се отбележи, че отнемането на СУМПС и
прекратяване на регистрацията на МПС са извършени въз основа на издадени заповеди
за прилагане на ПАМ и негативните последици от тези действия, включително и
неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат от невъзможността да
управлява своя автомобил, не следва да бъдат обезщетени от Прокуратурата на
Република България на осн. чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, както е аргументирано по-горе в
мотивите. Отделно от това, тези вреди са трудно разграничими от вредите, настъпили в
резултат от самото наказателно производство. По делото не е установено влошаване на
здравословното състояние на ищеца като последица от преживените притеснения и
безпокойство. През целия период на воденото наказателно дело той не е бил ограничен
в придвижването си, като е имал възможността да напуска територията на страната и
да се връща във Великобритания. Не е бил лишен и от възможността да работи и да
получава доходи за издръжка на семейството си, доколкото притежаването на
свидетелство за управление на МПС не е задължително условие за това.
С оглед на всичко изложено по-горе, решението в обжалваните части, с които са
отхвърлени предявените срещу Прокуратурата на Република България искове по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи за разликата над 2 162.24 лв. до 209 875.70 лв. (за
сумата 207 713.46 лв.) и обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4 000
лв. до 54 093 лв. (за сумата 50 093 лв.), ведно със законната лихва върху тях от
19.05.2021 г. до окончателното изплащане, се явява правилен и законосъобразен
съдебен акт. Като такъв той следва да бъде потвърден.
При този изход на спора съдът не присъжда разноски.
Водим от това и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86/20.04.2022 год. на Окръжен съд – Ловеч по гр.
9
д. № 414/2021 год. по описа на същия съд в обжалваните части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10