Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
град Горна
Оряховица, 15.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове :
……………………………
……………………………
при участието на секретаря Милена Димитрова и в
присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдията Николова
гр. дело № 836 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Трудов спор – предявен е иск за отмяна на дисциплинарно
наказание „забележка” с правно основание чл.357,ал.1 от КТ.
Ищцата Р.К.К. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощник – адвокат И.Т.М. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че спрямо
нея, на длъжност ,,учител професионално направление” в СУ ,,Св. Климент
Охридски” - с. Камен, е издадена Заповед № 829/15.04.2019г. от директора Т.К.,
по силата на която и на осн. чл.259,ал.1 от ЗПУО, чл.195, чл.187,т.10 от КТ във
вр. с чл.47,ал.2,т.2.26 от Правилника за дейността на СУ ,,Св. Климент
Охридски” - с. Камен, чл.5,ал.1,т.5, чл.27,ал.1, чл.28, чл.29, чл.30, чл.32 и
чл.47 от Етичния кодекс на училищата общност за учебната 2018/2019г., й е
наложено дисциплинарно наказание по чл.188,т.1 от КТ, а именно ,,забележка”.
Счита така издадената заповед за изцяло незаконосъобразна поради опорочаване на
дисциплинарната процедура и липса на каквото и да било нарушение на трудовите
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, извършено от страна
на наказаното лице. Посочва, че К. е учител в СУ ,,Св. Климент Охридски” - с.
Камен, въз основа на сключен между нея и образователната институция трудов
договор № 1342/02.09.2013г., на основание чл.68,ал.1,т.1 от КТ вр. чл.70,ал.1
от КТ, като същата е постъпила на работа на 04.09.2013г., и на тази дата е била
и запозната с надлежно връчената й длъжностна характеристика за длъжността мл.
учител. Счита, че в конкретния случай заповедта привидно отговаря на законовите
изисквания, но в същата не е посочено какво точно нарушение на трудовата
дисциплина е извършила ищцата, кое свое задължение не е изпълнила виновно и
къде е регламентирано то. Заявява, че в процесната заповед за наложено
дисциплинарно наказание липсва фактическо основание, тъй като нарушението не е
описано с неговите съществени белези от обективна страна. Твърди, че изложеното
в заповедта съставлява субективно съждение на работодателя относно поведение на
ищцата. Спори, че ако става дума за уронване престижа на учебното заведение, то
правната квалификация би следвало да бъде т.8 на чл.187 от КТ, но такава липсва
като правно основание на процесната заповед. Посочва, че в случая ответникът е
спазил разпоредбата на чл.193,ал.1 КТ, но за друго трудово нарушение, а не за
процесното, доколкото в самото искане за обяснения по чл.193,ал.1 от КТ се сочи
нарушение на чл.53 от Етичния кодекс във връзка с ,,премълчаване на инцидента
от 22.02.2019 г.”, т.е. искат се обяснения защо не е информирала прекия
ръководител /директорът на СУ ,,Св. Климент Охридски”/, но не и обяснения защо К.
не се е въздържала от действия, уронващи престижа и достойнството на колега и
на самото учебно заведение. Счита, че когато в искането по чл.193 КТ и в
заповедта по чл.195 КТ работодателят е посочил деянията, но без достатъчно
индивидуализиращи ги белези, тогава изобщо не е спазена процедурата по чл.193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е мотивирана
/Решение № 109 от 13.08.2018г. по гр. д. № 3323/2017г. на ВКС,
Моли съда да отмени
дисциплинарното наказание ,,Забележка”, наложено на ищцата Р.К.К. със Заповед №
829/15.04.2019 г. на директора на СУ ,,Св. Климент Охридски” - с. Камен, Община
Стражица, като незаконосъобразно, както и да осъди ответника да заплати
сторените в производството разноски в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, ищцата Р.К.,
чрез пълномощника си – адв. И.М. от ВТАК, поддържа предявения иск. Излага съображения
в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
Ответникът
СУ „Свети
Климент Охридски” с ЕИК *********, с адрес : село Камен, общ. Стражица, ул.
„Никола Вапцаров” № 2, представлявано от директора Т.К., чрез пълномощник –
адв. Г.К. от ВТАК, депозира писмен отговор
на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че предявеният иск за
отмяна на наложеното дисциплинарно наказание ,,забележка”, макар и допустим, е
неоснователен. Посочва, че на 02.09.2013г. между СУ ,,Св. Климент Охридски” с.
Камен и Р.К.К. е възникнало валидно трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 1342/02.09.2013г., като ищцата е назначена на длъжност „Младши учител
теоретично обучение в гимназиален етап”, изменяно по взаимно съгласие чрез
сключването на редица допълнителни споразумения за изменение на трудовото й
правоотношение. Заявява, че основните задължения, включени в заеманата от
ищцата длъжност, са й вменени чрез връчената й длъжностна характеристика от
04.09.2013г., като на същата дата е била запозната с Етичния кодекс на
работещите с деца, който й е бил връчен лично срещу подпис. Посочва, че със
Заповед № 829/15.04.2019 г. на Директора на СУ ,,Св. Климент Охридски” с.
Камен, издадена на основание чл.259,ал.1 от Закона за предучилищното и училищно
образование (ЗПУО) и чл.195 от КТ, на ищцата е наложеното дисциплинарно
наказание ,,забележка” по чл.188,т.1 от КТ за извършено нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187,т.10 от КТ във връзка с чл.47,ал.2,т.2.26. от ПД на СУ
,,Св. Климент Охридски” с. Камен за учебната 2018/2019г., чл.5,ал.1,т.5, чл.27,ал.1,
чл.28, чл.29, чл.30, чл.32 и чл.47 от Етичния кодекс на училищната общност за
учебната 2018/2019г. на СУ ,,Св. Климент Охридски” с. Камен. Твърди, че в
настоящия случай дисциплинарната процедура е спазена, а наказанието е наложено
от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма - с мотивирана
Заповед № 829/15.04.2019г., в която подробно са посочени нарушителя,
извършеното дисциплинарно нарушение - с ясно и точно описание на същото и кога
то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Заявява, че Правилникът за дейността на училището за учебната 2018/2019г. на СУ
,,Св. Климент Охридски” с. Камен е приет на заседание на Педагогическия съвет с
Протокол № 19/12.09.2018 г. и утвърден със Заповед № 1328/12.09.2018г. на
Директора на СУ ,,Св. Климент Охридски” с. Камен, с който г-жа К. е запозната.
Твърди, че съгласно чл.47,ал.2,т.2.26. от ПД на училището за учебната
2018/2019г., педагогическите специалисти имат задължение да познават и спазват
Етичния кодекс на общността, като същото задължение е вменено и при
постъпването на работа на ищцата Р.К. през 2013г. чрез връчената й на
04.09.2013 г. длъжностна характеристика /, в която в Раздел III. изрично е предвидено, че учителят е длъжен да ,,...съблюдава
професионалната и колегиална етика”/. Оспорва твърденията, че в ПД на СУ „Св.
Климент Охридски” с. Камен за учебната 2018/2019г. ,, ...липсват конкретни
задължения за служителите връзка с осъществяваната трудова дейност, които да се
отнасят до комуникацията между колегите и взаимоотношенията между тях”.
Заявява, че заповедта за дисциплинарно наказание в случая е достатъчно
обоснована с позоваването й само на чл.186 от КТ, доколкото в нея е посочено
конкретното неизпълнение на трудовите задължения, което е описано както от
фактическа, така и от правна страна. Счита, че Заповедта съдържа и всички
останали реквизити, предвидени в закона - данни за нарушителя, кога е извършено
нарушението, наказанието и законният текст, въз основа на който то се налага.
Твърди, че безспорно със своите действия ищцата К. е извършила дисциплинарно
нарушение на чл.187,т.10 от КТ, представляващо неизпълнение на вменените й
задължения по чл.47,ал.2,т.2.26 от ПД на училището за учебната 2018/2019 г. на
СУ ,,Св. Климент Охридски” с. Камен, неспазвайки и Етичния кодекс на общността,
като не се е въздържала от действия, които уронват престижа и достойнството на
колега, съответно училището. Счита, че по този начин е извършено и нарушение на
функционалните задължения по длъжностна характеристика - задължение от Раздел III от длъжностната характеристика за заеманата
длъжност „Младши учител” (понастоящем ,,учител” съгл. § 27 от ПЗР на ЗПУО).
Сочи, че в издадената Заповед № 829/15.04.2019г. извършеното дисциплинарно
нарушение е посочено с ясно и точно описание на същото и кога то е извършено, а
именно - словесен скандал, станал на 22.02.2019г. между ищцата и Л.М в
училищната стая, при който М. избутала от училищната стая К., която стояла на вратата
и затворила след нея, след което К. подала сигнал на спешен телефонен номер 112
с причина „недопускане до работното й място”. Счита, че извършеното от ищцата
нарушение на трудовата дисциплина е формално нарушение, т.к. не се изисква
настъпването на някакъв неблагоприятен резултат, и е съставомерно, независимо
от формата на вината - умисъл или небрежност. Счита, че същото представлява
несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение, т.к. ищцата К.
не е положила усилия да преустанови възникналия конфликт, както не е опитала да
запази спокойствие и да контролира поведението си, както и да потърси
съдействие от прекия си ръководител. Твърди, че ищцата К. е нарушила и
разпоредбите на чл.29, чл.30 и чл.32 от Етичният кодекс. Счита, че
дисциплинарната процедура е спазена, като при избора на дисциплинарното
наказание работодателя е съобразил критериите по чл.189 от КТ - тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
ищцата, като е избрал да наложи най-лекото ,,забележка”. Сочи, че стандартите
за етично поведение на работещите с деца в сферата на образованието са високи,
изискващи опазването на моралните ценности и принципи, а нарушаването на тези
задължения при изпълнение на учителската професия съставлява изключително тежко
дисциплинарно нарушение (в т. см. Решение № 324 от 06.01.2017 г. по гр. д. №
2302/2016 г. на ВКС). Поради това счита, че извършеното от ищцата деяние,
изразяващо се в нарушение на етичните правила в училищната общност,
представлява и дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната й
отговорност. Твърди, че при оценка поведението на ищцата са взети предвид
формата на вината, мотивите за извършване на деянието, факта дали осъзнава
неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, като
видно от обясненията на същата от 20.03.2019г., тя не счита, че е извършила
дисциплинарно нарушение. Твърди, че работодателят е отчел и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението : по време на работа в присъствието на други
учители в учителската стая, както и допълнителни обстоятелства, които също са
от значение в случая с оглед особеното място на училище и ролята на самите
учители в обществото, като е преценил конкретните условия и обстановка в
предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение, както и
отражение, което е оказала постъпката на ищцата върху останалите служители. Излага
подробни съображения.
Моли съда да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения от Р.К. срещу СУ ,,Св. Климент Охридски”
с. Камен иск за отмяна на дисциплинарното наказание ,,забележка”, наложено със
Заповед № 829/15.04.2019г. на директора на СУ ,,Св. Климент Охридски” с. Камен,
както и да осъди ищцата да заплати на ответника всички направени деловодни и
съдебни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Г.К. от ВТАК,
поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск. Излага
съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
Съдът е
приел за безспорни
по делото фактите, че страните се
намират в трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях
трудов договор № 1342/02.09.2013г. и допълнителни споразумения към него, по
силата на които Р.К. К. заема длъжността ,,учител професионално направление” в
СУ „Свети Климент Охридски” село Камен, община Стражица. Тези факти се потвърждават и от
всички писмени доказателства, съдържащи се в ЛТД на ищцата, видно от които
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.325,ал.1,т.1 от КТ, със Заповед № 1209/26.06.2019г. на директора на СУ
«Св.Климент Охридски» с. Камен, считано от 01.07.2019г.
Безспорни в случая са и фактите, че на
22.02.2019г. ищцата реално е изпълнявала длъжността ,,учител професионално
направление” в СУ „Свети Климент Охридски” село Камен, община Стражица, като по
време на работа между нея и Л.М. – учител в същото училище, е възникнал
конфликт, в хода на който ищцата К. е реализирала телефонно обаждане на телефон
112.
Видно от приетите писмени
доказателства - уведомление с изх. № 354/22.02.2019г. от директора на СУ ,,Св. Климент
Охридски” до Етичната комисия, ведно с Протокол вх. № 695/22.02.2019г. от
проведен разговор с учители във връзка с подадения сигнал на тел.112 от инж. Р.
К. /листи 107-112 от делото/, директорът на ответното училище е уведомила председателя на Етичната
комисия при СУ „Св.Кл.Охридски” с. Камен, че на 22.02.2019г. е получила сигнал
от дежурен полицейски служител за подаден от ищцата сигнал на тел. 112 с
оплакване за недопускането й до работното й място, както становищата на
участниците и свидетелите на кофликта, вписани в горепосочения протокол.
Със Заповед № 632/22.02.2019г. /л.113
от делото/, директорът на СУ ,,Св. Климент Охридски” с. Камен е изискал от
Етичната комисия, чиито членове са определени поименно, да извърши служебна
проверка във връзка с подаден сигнал на тел.112 от ищцата К. на 22.02.2019г.,
както и да издаде решение до 01.03.2019г.
Видно от приетите писмени
доказателства /листи 114 – 120 от делото/, с доклад вх. № 712/01.03.2019г.,
председателят на Етичната комисия при СУ ,,Св. Климент Охридски” с. Камен, е
депозирал становище на комисията, описано в Протокол № 4/26.02.2019г., според
което в конфликта между Р.К. и Л.М. комисията установява нарушение на
чл.5,ал.1,т.5, чл.27, чл.28, чл.29, чл.30, чл.32, чл.46,т.1 и т.2 и чл.47 от Етичния
кодекс на училището.
Против становището на Етичната комисия е депозирано заявление вх.- №
710/28.02.2019г. от ищцата К. с искане за анулиране на съставения протокол и
насрочване на второ заседание, както и е постъпило писмено възражение от Л.М. с
вх. № 711/28.02.2019г.
С писмо изх. № 377/05.03.2019г.
/л.121 от делото/, директорът на СУ ,,Св. Климент Охридски” с. Камен е изискал от Етичната
комисия да му представи мотивирано становище по чл.59 от Етичния кодекс,
последното – представено с изх. № 393/07.03.2019г. /л.123 от делото/.
Видно от приложените писмени
доказателства - протокол № 5/07.03.2019г. от заседание на Етичната комисия при
СУ ,,Св. Климент Охридски” с. Камен и приложени към него показания на
заинтересованите страни и свидетелите по казуса /листи 124-126 от делото/, след
разглеждане на депозираните от Р.К. и от Л.М. писмени заявления и изслушването
на тези две страни, както и оттегляне на депозираните от тях възражения срещу
комисията, етичната комисия е преценила, че е налице помирение между двете
колеги и в този случай не е наложително да им бъде наложено дисциплинарно
наказание.
С писмо изх. № 453/18.03.2019г., получено от ищцата на 18.03.2019г.
/л.128 от делото/, директорът на СУ ,,Св. Климент Охридски” с. Камен е изискал от ищцата К. да депозира писмени обяснения на
основание чл.193,ал.1 от КТ в срок от 3 дни от получаването на писмото, относно
всички обстоятелства по случая, станал на 22.02.2019г. между нея и Л.М..
С вх. № 803/20.03.2019г., ищцата
е депозирала до директора на СУ ,,Св. Климент Охридски” с. Камен писмени обяснения /л.129 от
делото/, в които е заявила, че по никакъв начин не е нарушила каквито и да било
нармативни актове, уреждащи статута и функциите, произтичащи от длъжността,
която заема.
Съдът е
приел за безспорни по настоящото дело фактите, че със Заповед №
829/15.04.2019г., издадена от директора на
СУ „Свети Климент Охридски” село Камен, община Стражица, на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка”, на основание на осн. чл.259,ал.1
от ЗПУО, чл.195, чл.187,т.10 от КТ във вр. с чл.47,ал.2,т.2.26 от Правилника за
дейността на СУ ,,Св. Климент Охридски” - с. Камен, чл.5,ал.1,т.5, чл.27,ал.1,
чл.28, чл.29, чл.30, чл.32 и чл.47 от Етичния кодекс на училищата общност за
учебната 2018/2019г.
Видно
от показанията на свидетеля Г.Г. /бивш колега на ищцата/, в началото на
2018/2019 учебна година г-жа К. сложила нея и ищцата в комисията за
изработване на „Етичния кодекс” - свидетелката като председател на синдикалната
организация на КНСБ, а К. - като председател на Синдикална организация
„Подкрепа”; третият член на комисията бил г-жа К.. Свидетелката установява, че
тогава имали „Етичен кодекс”, а те били комисия за неговата актуализация. Видно
от показанията на св. Г., тя дала предложения за изменения на „Етичния кодекс”
и ги изпратила по имейлите на г-жа К. и г-жа К., а след това се събрали трите,
„Етичния кодекс” се прочел на глас от директорката и всяка една си казала
мнението, но нямало възражения от г-жа К.. Свидетелката пояснява, че в стария
Етичен кодекс добавили някои неща, защото в училището имало голямо неуважение
между колегите; добавили член, свързан с колегиалността между учителите, и
който да защитава авторитета на учителя. Свидетелката Г. заявява, че част от
измененията били в чл.53, в раздел IV-ти, но не помни точно кой член се
добавил за взаимоотношения между колегите; имало и един член за това, че ако
някой колега се почувства засегнат и авторитета му е уронен, директорката има
право сама да извика етичната комисия, защото има колеги, които се страхували
да се оплачат от такова неетично поведение на колега. Видно от показанията на
св. Г., изключително напрегнато е между колегите, работи се под напрежение; предприемани
са мерки – разговаряно е с тези колеги, но полза - никаква. Свидетелката
посочва, че по-късно било свикано Общо събрание, на което г-жа К. прочела
„Етичния кодекс” пред всички учители и служители, нямало възражения към него; К.
присъствала на събранието, като и тя не изразила някакво несъгласие.
Предвид установената по делото
фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно основание чл.357,ал.1 от КТ се явява допустим, тъй като е предявен в законоустановения едномесечен срок,
визиран в чл.358,ал.1,т.1 от КТ, от връчването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание “забележка” на ищеца, а заедно с това за ищцата е
налице правен интерес от предявяването му.
Съдът
приема, че разгледан по същество, искът се явява неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен със законните последици от това.
Тежестта на доказване по този иск се
носи от работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който
възниква правото му да наложи дисциплинарно наказание "забележка".
След като прецени приетите по делото писмени доказателства, описани по-горе, съдът счита, че при налагане на дисциплинарното наказание “забележка” в настоящия случай работодателят е спазил изискванията за провеждане на дисциплинарното производство, установени в разпоредбата на чл.193,ал.1 от КТ, като с писмо, връчено на К. на 18.03.2019г., директорът на СУ „Св.Кл.Охридски” с.Камен е поискал от ищцата писмени обяснения във връзка с констатирани по отношение нарушения на трудовата дисциплина, извършени на 22.02.2019г. при участието й в инцидент с Л.М. – учител по английски език. Наред с това, ответникът - работодател е приел дадените от ищцата-служител писмени обяснения с вх. № 803 от 20.03.2019г., като е взел предвид и е обсъдил същите, видно от мотивите на атакуваната Заповед № 829/15.04.2019г. Неоснователни се явяват възраженията на ищцовата страна, че писмените обяснения са изискани от работодателя за друго трудово нарушение, а не за това, за което е санкционирана ищцата. Видно от писмо изх. № 453/18.03.2019г., в същото ясно и подробно работодателят е изложил описание на инцидента, по повод на който е предприето дисциплинарното производство, посочени са данни за допуснати нарушения на чл.53 от Етичния кодекс на училищната общност, за неизпълнение на задължения по чл.219,ал.2,т.3 от ЗПУО и за неизпълнения на други задължения, произтичащи от дл.характеристика и от Етичния кодекс, пояснено е на ищцата, че за същите може да бъде носена дисциплинарна отговорност и е поискано да изложи всички обстоятелства по случая. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че писмо изх. № 453/18.03.2019г. съдържа ясни и подробни данни за какви нарушения на трудовата дисциплина работодателят предприема провеждане на дисциплинарно производство. Наред с това разпоредбата на чл.193,ал.1 от КТ се счита за изпълнена, ако от препращащи в заповедта и познати на ищеца документи може да се установи, че същият е разбрал за какви нарушения се искат обяснения, и ако обясненията са снети преди налагане на дисциплинарното наказание, какъвто е и процесният случай, като не е необходимо спазване на определена процедура. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 232 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2011 г., III г.о., ГК, постановено в производство по чл.290 ГПК, и др.
Съдът
счита също, че Заповед № 829/15.04.2019г., издадена от директора на СУ „Св. Кл.
Охридски” с. Камен, с която е наложено дисциплинарното наказание “забележка” в
настоящия случай, е издадена от работодателя в предвидената от закона писмена
форма и отговаря на изискванията, установени чл.195,ал.1 от КТ относно нейното
съдържание. В разпоредбата на чл.195,ал.1 от КТ законодателят е визирал
изискванията към съдържанието на заповедта, като са посочени задължителните
реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да
съдържа : сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението, вида на
наказанието и правното му основание.
Видно от Заповед № 829/15.04.2019г.,
издадена от директора на СУ „Св. Кл. Охридски” с. Камен, същата съдържа всички
задължителни реквизити съгласно изискванията на чл.195,ал.1 от КТ : в заповедта
са посочени пълни сведения за нарушителя – служител, посочени са мястото и времето на извършване на
нарушенията на трудовата дисциплина от ищцата. Настоящият съдебен състав
приема, че в случая заповедта съдържа и подробни сведения относно конкретните
нарушения на трудовата дисциплина, описани с обективните и субективните им
признаци : „При извършената проверка е установявено по безспорен начин, че
служителката Р.К.К., на длъжност: учител професионално направление в СУ ,,Св.
Климент Охридски” с. Камен, на 22.03.2019 г. около 07.40 часа, в СУ ,,Св.
Климент Охридски” с. Камен, се скарала в учителската стая със служителката Л.Н.
М. преди започване на учебните часове, и след като била избутана от нея, от
прага на учителската стая подава сигнал на спешен телефонен номер 112 с причина
,,недопускане до работното й място”. От така установените факти е видно, че
служителката Р.К. не е положила усилия да преустанови възникналия конфликт,
като не е опитала да запази спокойствие и да контролира поведението си, както и
да потьрсила съдействие от прекия си ръководител. Със своите действия
служителката Р.К. е извършила дисциплинарно нарушение по чл.187,т.10 от КТ,
представляващо неизпълнение на вменените й задължения по чл.47,ал.2,т.2.26. от
Правилника за дейноспа на училището за учебната 2018/2019 година на СУ ,,Св.
Климент Охридски” - с. Камен, а именно : педагогическият специалист не е спазил
Етичния кодекс на общността, като не се въздържала от действия, които уронват
престижа и достойнството на колега, съответно и на училището. По този начин е
извършено и нарушение на функционалните задьлжения по длъжностната
характеристика на Р.К., която е задължена да съблюдава професионалната и
колегиалната етика, което представлява нарушение на трудовата дисциплина, за
което следва да се наложи дисциплинарно наказание”. При тези факти,
неоснователно е възражението на ищцата, че в заповедта липсва описание на
нарушението, по смисъла на чл.195,ал.1 от КТ, тъй като в атакуваната заповед
ясно, точно, конкретно и обстоятелствено са посочени и описани нарушенията,
извършени от ищцата К., задълженията, които тя не е изпълниля, и нормите, които
ги регламентират.
Според чл.219,ал.2,т.3 от Закона за предучилищното и училищното образование, педагогическите специалисти имат задължения да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни. Съгласно раздел III „Професионална и колегиална етика” от длъжностната характеристика за длъжността младши учител, с която ищцата е запозната на 04.09.2013г., учителят е длъжен да съблюдава професионалната и колегиалната етика, да опазва доброто име на училището пред учениците, родителите и институциите, като не разпространява зловредни слухове, касаещи дейността на СУ „Св.Кл.Охридски”. Според правилото на чл.42,ал.2,т.2.26 от Правилника за дейността на СУ „Св.Климент Охридски” с. Камен за учебната 2018-2019г., утвърден със заповед № 1328 от 12.09.2018г., педагогическите специалисти имат задължението да познават и да спазват Етичния кодекс на общността.
Фактите,
че на 22.02.2019г.
ищцата е била на работа като „учител професионално направление” в СУ „Св.Кл.Охридски” с. Камен, като около 7.40 часа, след възникнал словесен
конфликт между К. и Л.М. – учител по английски език, и след като ищцата била
избутана извън учителската стая от М., К. позвънила на телефон 112 с оплакване
за «недопускане до работното й място», не се спори от ищцовата страна и се установяват от
ангажираните от двете страни многобройни писмени доказателства, приети по
делото и цитирани по-горе.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира за доказано осъществяването на описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяния от ищцата. Противно на възраженията на ищцата, описаните в Заповед № 829/15.04.2019г. деяния, те представляват нарушения на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.10 от КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Приетите писмени и гласни доказателства обосновават категоричен извод, че в случая ищцата, при изпълнение на служебните си задължения като учител в СУ „Св.Кл.Охридски” с. Камен, в учителската стая на училището е участвала активно в словесен конфликт и скандал с друг учител и неин колега – Л.М., без да направи опит да контролира поведението си, да преустанови участието си в конфликта и/или да потърси съдействие от директора на училището, вместо което К. е позвънила на телефона за спешни повиквания № 112 и е поискала съдействие поради „недопускането й до работното й място”. Посочените деяния, осъществени от ищцата чрез действия /конфронтиране и скандал с колега, позвъняване на спешен телефон 112/ и чрез бездействия /непредприемане на никакви действия за преустановяване на конфликта, непотърсване на съдействие от прекия ръководител за осигуряване на съдействие и разрешаване на инцидента/, се забраняват от Етичния кодекс на училищната общност в СУ „Св.Кл.Охридски” с. Камен, приет от ОС с протокол № 6/12.09.2018г. и утвърден от директора на училището, а именно : чл.27,ал.1, съгласно който в отношенията си с колегите всеки член на училищната общност трябва да проявава уважение и коректност и не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност; чл.28, според който, в случай, че противоречията между колеги не могат да бъдат разрешени от самите тях, те следва да търсят съдействието на непосредствения ръководител; чл.47, въвеждащ правилото всеки член на училищната общност да не участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на училището; чл.29, който предвижда, че членовете на училищната общност трябва да дават пример на останалите със своето лично поведение и чувство на отговорност; чл.30, съгласно който следва да изгражда и поддържа отношения на уважение, доверие, сътрудничество и колегиалност, чл.32, според който всеки член на училищната общност следва да работи за утвръждаване на собствения си и на колегите авторитет, като се въздаржат от действия, които биха уронили престижа на професията и колегите си; чл.5,ал.1,т.5, съгласно който служителите в СУ са длъжни да не накърняват престижа на училището, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот. Съгласно чл.47,ал.2,т.2.26 от Правилника за дейността на училището за учебната 2018г.-2019г., приет на заседание на ПС с протокол № 19/12.09.2018г. и утвърден от директора, с който ищцата безспорно е запозната /Заповед № 1328/12.09.2018г. и списък към нея/, педагогическите специалисти са длъжни да познават и да спазват Етичния кодекс. Предвид изложеното, макар в случая да не се доказва ищцата умишлено, с цел да накърни правата и достойноството на свой колега и да накърни авторитета на училището и на училищната общност, да е участвата в скандала с Л.М. и да е позвънила на тел.112, то безспорно се установява по делото, че тя е нарушила вменените й в чл.219,ал.2,т.3 от ЗПУО, в раздел III от длъжностната й характеристика, в чл.47,ал.2,т.2.26 от Правилника за дейността на СУ и в Етичния кодекс на училищната общност задължения, като съставите на нарушенията, допуснати от нея, не са обусловени от наличието на умисъл, нито изискват настъпването на определен неблагоприятен резултат.
Необосновано се явява и твърдението
на ищцовата страна, че в случая ищцата не е извършила горепосоченото нарушение
и че от заповедта не става за какво конкретно нарушение е санкционирана с
атакуваното от нея дисциплинарно наказание, защото от приетите по делото
многобройни писмени доказателства, цитирани по-горе, в т.ч. и тези,
удостоверяващи извършената проверка по случая, събиране на писмени и гласни
доказателства от директора на СУ и изискването на становище от етичната комисия
при ответното училище, се установява по несъмнен начин, че на 22.02.2019г., в
сградата на СУ „Св.Кл.Охридски” с. Камен, знаейки, че като учител и член на
училищната общност на това училище е длъжна да зачита правата и достойнството
на другите нейни членове /чл.219,ал.2,т.3 от ЗПУО/, да съблюдава професионалната
и колегиална етика /дл.характеристика/, да не накърнява престижа на училището,
със своето лично поведение и чувство на отговорност да дава пример на
останалите и пр. /Етичен кодекс/, ищцата е следвало да положи всички възможни
усилия да не участва в словесен сблъсък и размяната на обидни думи и реплики с
друг учител /Л.М./, както и незабавно да потърси съдействие от прекия си ръководител,
а не да участва активно в скандал в присъствието на други членове на училищната
общност, а още по-малко да търси съдействие на националния телефон 112, с което
е направила инцидента достояние на широк кръг от хора и на други институции - извън
училищната общност.
Предвид изложеното, съдът приема за доказано от страна на работодателя, че ищцата, в качеството си на учител в ответното училище, на 22.02.2019г. е извършила описаното в атакуваната от нея заповед дисциплинарно нарушение, съставляващо неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, по смисъла на чл.187,ал.1,т.10 от КТ. При тези факти, съгласно задължителната за съдилищата практика, установена от ВКС, обективирана в Решение № 476/04.04.2012г. по гр. д. № 1413/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 346/23.07.2010г. по гр. д. № 468/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 99 по гр. д. № 389/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение по гр. д. № 210/2009г., Решение по гр. д. № 1629/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 746 по гр.дело № 119/2010г. на ВКС, III г.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, при преценка законността на дисциплинарното наказание, съдът счита за установено от заповед № 829/15.04.2019г. вида на дисциплинарните нарушения от техните обективни и субективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, като с оглед събраните по делото доказателства същите установяват и фактическите състави на визираните в мотивите нарушения.
Съгласно чл.189,ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но и значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението – пълно или частично, а също обективните и субективни характеристики на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, настъпили ли са неблагоприятни последици за работодателя, както и поведението на работника или служителя. В този смисъл е и установената от ВКС задължителна практика /
Решение № 133/23.04.2015г. на ВКС по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., ГК, и др./. С оглед цитираната съдебна практика по приложението на чл.189,ал.1 от КТ, съдът намира за установено, че в случая неизпълнението е пълно и е осъществено от служител – педагог и член на училищна общност, който следва да покрива високи стандарти на морално-етично поведение предвид заеманата учителска длъжност, както и сам да дава личен пример за достойно и етично поведение. Изложеното дотук налага извод, че в случая е доказано наличието на дисциплинарни нарушения и работодателят е имал основание да наложи дисциплинарно наказание. По отношение на съразмерността му следва да се има предвид длъжността на ищеца, която е свързана с отношения на доверие във връзка с обучение, възпитание и осигуряване на личен пример за децата, обучавани в СУ, предоставено й от обществото и училището, и др.; формата на вината – небрежност; липсата на критично отношение към извършеното от страна на служителя К., която твърди и в съдебното производство изпълнение на трудовите си задължения и недопускане на дисциплинарни нарушения по време на трудовото й правоотношение с ответното училище. Поради това, съдът счита, че наложеното дисциплинарно наказание "забележка" е правилно определено и съответства по тежест на извършените нарушения. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на ищцовата страна, че при определяне вида на наложеното дисциплинарното наказание "забележка" работодателят не е спазил принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, установен в разпоредбата на чл.189,ал.1 КТ.
Поради това, съдът приема, че
ответникът-работодател законосъобразно, в изпълнение на изискванията,
установени в чл.193,ал.1 от КТ и чл.195 от КТ, при законосъобразно провеждане
на изискуемото от закона дисциплинарно производство за установяване
извършването на нарушения на трудовата дисциплина, мотивирано е вменил на ищцата
К. осъществяването на дисциплинарни нарушения по чл.187,ал.1,т.10 от КТ във вр.
чл.219,ал.2,т.3
от ЗПУО, раздел III от длъжностната й
характеристика, чл.47,ал.2,т.2.26 от Правилника за дейността на СУ и чл.5,ал.1,т.5,
чл.27,ал.1, чл.28, чл.29, чл.30, чл.32 и чл.47 от Етичния кодекс на училищната
общност, и
законосъобразно е санкционирал същата с най-лекото дисциплинарно наказание „забележка”.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че дисциплинарното
наказание „забележка”, наложено на ищцата със Заповед № 829/15.04.2019г., издадена от директора
на СУ „Свети
Климент Охридски” село Камен, се явява законосъобразно. В този смисъл,
предявеният от иск с правно основание чл.357,ал.1 от КТ се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените от него разноски в настоящото съдебно производство за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.357,ал.1
от КТ, предявен от Р.К.К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника й – адвокат И.Т.М.
от ВТАК, със съдебен адрес ***, офис 3, против СУ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” с
ЕИК *********, с адрес : село Камен, общ. Стражица, ул. „Никола Вапцаров” № 2,
представлявано от директора Т.К., за отмяна като незаконно на дисциплинарното наказание
„Забележка”, наложено й със Заповед № 829/15.04.2019г., издадена от директора на
СУ „Свети
Климент Охридски” село Камен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.К.К. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ
„СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” с ЕИК *********, с адрес : село Камен, общ.
Стражица, ул. „Никола Вапцаров” № 2, представлявано от директора Т.К., СУМАТА от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направените от ответника
разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………..