Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18., гр.Исперих, 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На осемнадесети
февруари през 2020 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна Цонева
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 401 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно
производство по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Н.С., ЕГН-**********
*** против Наказателно постановление
№ 19-0275-000314 от 28.05.2019г. на Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ-гр.Исперих,
с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва:
- за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от същия закон - “Глоба” в размер на 10.00 (десет)
лева;
- за нарушение на
чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.2 от същия закон - “Глоба” в размер на 10.00 (десет)
лева;
- за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185
от същия закон - “Глоба” в размер на 20.00 (двадесет) лева и
- за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от същия закон - “Глоба” в размер на 200.00
(двеста) лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест)
месеца. Недоволен, жалбоподателят моли съда да бъде изменено НП като издадено в
разрез с материалния и процесуалния закон. Излага възражения основно срещу
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, което счита, че не е доказано от субективната
страна, а Наказателното постановление издадено в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, без да е установено виновно поведение на извършителя. Твърди, че не е
собственик на управлявания от него автомобил, а трето лице – Денка Ангелова
Георгиева, която не го уведомила за прекратената регистрация на автомобила.
Узнал за това обстоятелство едва при процесната проверка. Оспорва и нарушението
по чл.147, ал.1 от ЗДвП, като счита, че посочената разпоредба регламентира
задължение за собственика на автомобола, а не за ползвателя. Не била посочена и
датата на нарушението – кога е следвало да премине технически преглед
автомобила, с което обосновава основание за отмяна на НП в частта на
обсъжданото нарушение поради допуснато съществено и неотстранимо процесуално
нарушение, накърняващо правото му на защита. Това право било накърнено и поради
неяснота по кой ред е започнало административнонаказателното производство – по
чл.36, ал.1 или ал.2 от ЗАНН. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез
процесуалния си представител, доразвива доводите си срещу нарушението по
чл.147, ал.1 от ЗДвП, като счита, че след като автомобилът е бил с прекратена
регистрация, то същият не е подлежал и на технически преглед. Развива и доводи
за прилагането на чл.28 от ЗАНН поради маловажност на нарушенията, предвид, че
жалбоподателят е управлявал автомобила на кратко разстояние – твърди, че го
премествал от един негов имот в с.Хърсово до
друг негов имот в същото село, така и с оглед на обстоятелството, че не
е от системните нарушители на правилата за движение по пътищата.
За
въззиваемата страна – РУ-гр.Исперих към ОД на МВР-гр.Разград, не се явява
представител. С изпращане на жалбата по реда на чл.60 от ЗАНН ангажира писмено
становище жалбата да бъде оставена без последствия, а НП да бъде потвърдено. Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 19.03.2019г.,
в с.Хърсово, обл.Разградска, по ул.”Ал.Стамболийски”, в посока към с.Голям Извор,
управлявал товарен автомобил, марка „Фолксваген Кади”, с рег.№ ВТ 9462
КА – собственост на Денка Ангелова Георгиева, ЕГН-**********,
когато около 11.00 часа, до дом №
5 на посочената улица, бил спрян за проверка от служители на РУ-гр.Исперих към ОД на
МВР-гр.Разград – свидетелите мл.районен
инспектор Д.Н.Д., полицейски инспектор Й.М.Й., както и техния колега С.С.М.. Последните
осъществявали контрол по безопасността на движението по пътищата. При
проверката било установено, че водачът на автомобила не носи СУМПС
и Контролния талон към него; не носи полица за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за управланото превозно
средство, както и че управлява същото без да е преминало годишен технически
преглед. Въз основа на справка в системата на ТАИС КАТ чрез ОДЧ на
РУ-Исперих било установено, че регистрацията на проверявания автомобил е
служебно прекратена на 15.01.2018г. поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност" и на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Въз основа на горните констатиции на
водача-жалбоподател бил съставен АУАН № 258, бланков № 769230 от 19.03.2019г. за извършени нарушения на чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.3, чл.140, ал.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН с отбелязване, че има възражения, но без да
посочени конкретни такива.
По случая била образува полицейска преписка №
275р-5408/2019г. по описа на РУ на МВР-гр.Исперих, в хода на която са събрани
данни, че процесният товарен автомобил, марка „Фолксваген Кади”, с рег.№ ВТ 9462
КА, е собственост на Денка Ангелова Георгиева, ЕГН-**********
от гр.Свищов, която била уведомена на 07.01.2018г. с Писмо № 48012/08.12.2017г.
от Сектор „ПП” при ОД на МВР-гр.Велико Търново за прекратената регистрация на
автомобила й, извършена при условията на чл.143, ал.10 от ЗДвП поради
уведомление от Гаранционен фонд за липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Според снетите сведения на жалбоподателя С.Н.С., той
не знаел за прекратената регистрация на автомобила. В деня на извършената му проверка
премествал автомобила от имота си в с.Хърсово, на ул.”Христо Ботев” № 10 до
имота си в същото село, на ул.”Иван Вазов” № 16. Имал намерение да бракува
автомобила и да го разглоби за части. При проверката разбрал за прекратената
регистрация на автомобила.
Въз основа на горните данни материалите по полицейската
преписка са изпратени на РП-гр.Исперих с мнение за образуване на Досъдебно
производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК срещу водача на
автомобила. В РП-гр.Исперих е образувана преписка вх.№ 378/2019г., приключила с
Постановление от 22.05.2019г. за отказ да се образува наказателно производство
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2
от НК. В мотивите е обсъдено, че става въпрос за умишлено престъпление и от
субективна страна предполага знание и предприемане на целенасочени действия от
страна на дееца за нарушаване на правовия ред, докато за ползвателя на
процесния автомобил С.Н.С. не било известно обстоятелствато, че управляваният
от него автомобил е с прекратена регистрация. Прокурорската преписка е
прекратена и Постановлението изпратено на Начланика на РУ на МВР-гр.Исперих за
приключване на административнонаказателната преписка по съставения АУАН.
При горните обстоятелства и въз основа на АУАН последвало издаване на обжалваното Наказателно постановление №
19-0275-000314 от 28.05.2019г. на Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград,
РУ-гр.Исперих, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания,
както следва:
- на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 10.00 (десет)
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон, за това, че не носи
СУМПС от съответната категория и Контролния талон към него;
- на основание
чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП - “Глоба” в
размер на 10.00 (десет) лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от същия закон
за това, че не носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите за МПС, което управлява;
- на основание
чл.185 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 20.00 (двадесет) лева за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП за това, че управлява ППС, което не е представено на
технически преглед и
- на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП - “Глоба”
в размер на 200.00 (двеста) лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 (шест) месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това, че управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Разпитаните по делото свидетели –
полицейски служители Д.Н.Д. и Й.М.Й., потвърждават пред съда фактическите
констатации, описани горе, тъй като са били свидетели при установяване на
нарушенията и са подписали съставения на жалбоподателя АУАН. В подкрепа на
възприетата фактическа обстановка са и представените по делото материали по
образуваните полицейска преписка № 275р-5408/2019г.
по описа на РУ на МВР-гр.Исперих и прокурорска преписка вх.№ 378/2019г.
на РП-гр.Исперих.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е в определения от закона
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
акт.
Разгледана по същество е
основателна.
Възражението на жалбоподателя за
накърняване на правото му на защита поради неяснота
по кой ред е започнало административнонаказателното производство – по чл.36,
ал.1 или ал.2 от ЗАНН, не може да бъде споделено. Налице е съставен на същия АУАН
№ 258, бланков № 769230 от 19.03.2019г., с което е
поставено началото на административнонаказателно производство, като се счита
образувано още от деня на извършената му проверка, при условията на чл.36, ал.1
от ЗАНН. Това обстоятелство не се променя от факта, че в хода на образуваното
вече административнонаказателно производство, материалите по него са били
изпратени на Районна прокуратура-гр.Исперих с мнение за извършено престъпление
от общ характер и от произнесеното впоследствие по образуваната прокурорска
преписка Постановление за отказ да се образува
наказателно производство, като материалите са върнати на Начланика на РУ на
МВР-гр.Исперих за приключване на административнонаказателната преписка по
съставения АУАН. Различна би била хипотезата, ако на жалбоподателя изобщо не е
съставен АУАН и за деянието е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, но
процесният случай изобщо не е такъв, за да се обсъжда хипотезата на чл.36, ал.2
от ЗАНН.
Относно констатираните нарушения, за
първите две от тях по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирано на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от същия
закон и по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.1,
т.2 от закона, от страна на
жалбоподателя липсват
конкретно развити възражения, но с оглед задължението на съда за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление, следва обсъждането им.
Нарушението
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е безспорно и
категорично доказано. Става въпрос за формално нарушение, което се счита за довършено
в момента, в който се проявят обективно съставомерните белези на изпълнителното
деяние, очертано в съответната законова разпоредба. Ирелевантно е
обстоятелството дали деянието е извършено умишлено или не, както и дали от
извършването му са настъпили вредни последици или такива не са настъпили. Водачът не е представил на
проверяващите органи СУМПС за съответната категория и Контролния талон към него, с
което жалбаподателят ангажира и административнонаказателната си отговорност по
чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП. Административното наказание е точно
фикксирано по размер и не подлежи на промяна – „Глоба“ в размер на 10.00
(десет) лева.
Не е същото положение по отношение
на второто установено нарушение по
чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.1, т.2 от закона, за което, с оглед на цитираната санкционираща
разпореба съдът счита, че липсва пълно фактическо описание на нарушението. В
случая липсват констатации относно обстоятелството дали водачът е изпълнил задължението си по чл.100, ал.3 от ЗДвП – да е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно
средство валиден стикер на
знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и да носи контролен талон към знака, като поставеният от него стикер
е валиден към датата на установяване на нарушението. Тези обстоятелства според закона са обуславящи за
ангажиране отговорността на
жалбоподатела по чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП, но изобщо не са установени
от контролните органи – нито в АУАН, нито в обжалваното НП.
Такава непълнота в описанието на
нарушението съдът констатира и по отношение на установеното нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба "Регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства,
с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи". Както в АУАН, така и в
обжалваното Наказателно постановление, това нарушение е описано съвсем декларативно – управлява МПС без годишен технически преглед (ГТП). Няма посочен срок, съответното крайната дата, на която е следвало да бъде
представен автомобилът на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност, няма посочени данни за самото МПС, предвид, че за различните категории е
регламентирана различна периодичност на техническите прегледи (арг. от чл.2 и
чл.29 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства и
чл.147, ал.3 от ЗДвП).
Нормата на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН изисква в текста на НП да се опишат в пълнота
обстоятелствата, на които се основава нарушението. След като на лицето се
вменява, че управлява автомобил, непредставен в срок за технически преглед, от
фактическа страна е било задължително да се посочи до кога е следвало
конкретният автомобил да се представи за преглед. Направеното в жалбата възражение в този смисъл е
основателно. Не е ясно за коя година е описаното нарушение. АНО е приел, че нарушението
е извършено на 19.03.2019
г., без да има каквито и да било факти кога за последно процесният автомобил е
бил представен за технически преглед и дали към процесната дата е имало
задължение да бъде представен за такъв преглед, за да се прецени към датата,
приета за дата на извършване на нарушението, нарушени ли са били разпоредбите
на ЗДвП. На практика жалбоподателят е в невъзможност в настоящото производство да обори тезата на
наказващия орган, че автомобилът не е представен в срок за технически преглед,
тъй като такъв срок изобщо не е посочен в мотивите на Наказателното постановление.
Въз
основа на горното съдът приема, че по отношение на обсъжданите две нарушения - по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, санкционирано на основание
чл.183, ал.1, т.2 от закона и по чл.147, ал.1 от ЗДвП е налице съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство,
което е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като за
жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата,
при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че
са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно
ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се
установяват едва в съдебно заседание,
тъй като същите императивно следва да фигурират в НП.
По отношение на останалите
възражения на жалбоподателя срещу нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, касаещи
нарушение на материалния закон – също са основателни. Въпреки противоречивата
съдебна практика по въпроса чия е административнонаказателната отговорност при
нарушение по цитираната разпоредба, то в настоящия срлучай съдът приема, че
жалбоподателят С.Н.С. не може да бъде извършител на така вмененото му нарушение. Това е така, защото
обсъжданата законова разпоредба не представлява
задължително правило за поведение, подлежащо на санкциониране по
административнонаказателен ред. Буквалния текст регламентира, че регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Същата не вменява конкретно
задължение на определено лице, а регламентира, че описаните в него ППС подлежат
на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Задължително поведение, свързано с непредставяне
в определения срок на превозно средство за технически преглед е регламентирано конкретно в чл.181, т.1 от ЗДвП, но
същото касае единствено неговия собственик, а не и лицето което го управлява в
случай, че е различно от собственика, какъвто се явява и процесния случай по отношение на жалбоподателя–водач. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач
на МПС, на което той не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът приема, че е недопустимо на
същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП. Единственото нарушение, което може да бъде отнесено към конкретните факти, като извършено от водач на МПС, което не е негова собственост и е
свързано с управлението на ППС, което не е преминало задължителен технически
преглед, е нарушението на чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП,
а именно неносенето на документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за
проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че моторното превозно
средство, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване. Такова нарушение обаче на жалбоподателя С.Н.С. не
е вменено във вина и не е санкциониран за такова.
Следва да бъде споделено и другото
възражение на жалбоподателя по отношение на това нарушение, свързано с
регистрацията на управлявания автомобил. Както беше обсъдено по-горе, изискванията на цитираната
разпоредба се отнасят за МПС, които са надлежно регистрирани. Установените по
делото фактически обстоятелства категорично изясниха, че към момента на
процесната проверка от 19.03.2019г., регистрацията на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил, марка „Фолксваген Кади”, с рег.№ ВТ 9462 КА, е била служебно прекратена на 15.01.2018г., поради
което към датата на проверката – 19.03.2019г. същият не е бил надлежно
регистриран. Предвид това, по отношение на този автомобил и към посочената дата
не е било налице изискването на чл.147,
ал.1 от ЗДвП, което налага извода за незаконосъобразно санкциониране
на жалбопадателя за нарушение на посочената норма.
Обсъденото горе налага извода, че е доказано
последното вменено на жалбоподателя нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
доколкото по безспорен и категоричен начин се установи, че в деня на проверката той е управлявал
автомобил, който е бил с прекратена регистрация при условията на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба и чл.18, т.2 във вр. с
чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането
(КЗ), че няма сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което се уведомява собственика на пътното превозно средство. Тази
служебно прекратена регистрация се възстановява също служебно при предоставени
данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал.6 от КЗ или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
По делото безспорно се установи, че
за прекратената регистрация на процесния автомобила, неговият собственик Денка
Ангелова Георгиева е била надлежно уведомена още на 07.01.2018г. и към момента
на проверката – 19.03.2019г. не е била служебно възстановена при обсъдените
горе обстоятелства, което е достатъчно основание да се счита, че и
жалбоподателят, като водач на автомобила към 19.03.2019г., е знаел за горните
обстоятелства. Принципно узнаването от собственика
на горните обстоятелства не е елемент от фактическия
състав по прекратяването на регистрацията на МПС, тъй като описаните последици настъпват по
силата на закона - при достигане на
информацията до компетентния
орган, че застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не е сключена. Това е така, защото собственикът на МПС е носител на
задължението за сключване на договор за гражданска застраховка, поради което е
длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението
на това му задължение. Същото важи и за всеки
правоспособен водач на МПС, какъвто е жалбоподатеилят,
който е длъжен да познава приложимите в случая разпоредбите на чл.140, ал.1 и чл.143, ал.10 от ЗДвП, съответно следвало е да съобрази поведението си с регламентираните
в тях законови изисквания. Този извод се
извежда и от анализа на санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, предвиждаща
административнонаказателно санкциониране не само за собственика на
нерегистрирано по надлежния ред МПС, а за всеки водач, който управлява такова.
За последния, изобщо не е налице законово изискване за уведомяване за служебно
прекратената регистрация, което законодателно разрешение е логично с оглед
невъзможността да се предвиди изначално на кого ще предостави собственикът
притежаваното от него превозно средство, но въпреки това субект на нарушението
по цитираната разпоредба може да бъде всеки водач на МПС,
което не е надлежно регистрирано.
В този смисъл съдът приема за
неоснователни доводите по жалбата, че процесното нарушение не е доказано от
субективна страна, като неправилно незнанието за прекратената регистрация се
интерпретира като липса на вина. При все, че задължението за уведомяване за
прекратената регистрация е към собственика на ППС, което е направено и няма как
да се извърши по отношение на всеки потенциален водач на същото превозно
средство. Процесното административно нарушение може да бъде осъществено
както умишлено, така и по непредпазливост, какъвто е настоящият случай. Това
следва от разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, регламентираща, че
административните нарушения се осъществяват и при двете форми на вината.
Изключение от това правило е предвидено в чл.7,
ал.1 от ЗАНН, според която правна норма непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Такава изрична разпоредба, която
да изключва административнонаказателната отговорност на лицата при
непредпазливо осъществяване на нарушението по чл.140, ал.1 във вр. с чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП, не е предвидена от законодателя.
Съобразно
нормата на чл.11 от ЗАНН,
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
Съобразно цитираната препращаща норма, приложима се явява нормата на чл.14, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
съобразно която, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат
към състава на престъплението (в случая
административното нарушение), изключва
непредпазливостта относно това престъпление
(административно нарушение), когато самото незнание
на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, съдът приема, че жалбоподателя дори
да не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него
автомобил, е бил длъжен и е могъл да
узнае този факт, предвид, че собственикът на автомобила, който му го е
продаставил за управление е знаел за прекратената регистрация.
Въз основа на горното съдът приема,
че обсъжданото нарушение
е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна, като ангажира отговорността на жалбоподателя.
Наложените му за това нарушение административни наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, са определени от административнонаказващия орган съобразно
правилата на чл.27 от ЗАНН,
като са в установения от закона минимален размер, съобразно санкционната разпоредба на
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Според съда, обсъжданото нарушение
не може да бъде определено като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото
нарушението не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на
държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, като следва да
се отчете и характера на регулираните обществени отношения, свързани с
безопасността на участниците в движението, а нарушението е типично за вида си. Тези обстоятелства са обсъдени от АНО в обжалваното НП, като са взеи
предвид и установените данните за личността на нарушителя, предвид приложената
по преписката Справка за нарушите/водач.
Въз основа на всичко гореизложено, обжалваното НП следва да бъде
частично потвърдено, като законосъобразно, по отношение на обсъдените горе
нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирано
на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от същия закон и за нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175,
ал.3, предл.1 от закона. Респ., следва да бъде отменено по отношение на
останалите нарушения по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, санкционирано на
основание чл.183, ал.1, т.2 от закона и по чл.147, ал.1 от ЗДвП,
санкционирано на основание чл.185 от ЗДвП,
поради обсъдените допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Воден от
изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0275-000314 от 28.05.2019г. на Началник Група към ОД на
МВР-гр.Разград, РУ-гр.Исперих, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя С.Н.С., ЕГН-**********
***, са наложени административни наказания, както следва:
- за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от същия закон - “Глоба” в размер на 10.00 (десет)
лева и
- за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от същия закон - “Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0275-000314 от 28.05.2019г. на Началник
Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ-гр.Исперих, В ЧАСТТА, с която на
жалбоподателя С.Н.С., ЕГН-********** ***, са наложени административни наказания,
както следва:
- за нарушение на
чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.2 от същия закон - “Глоба” в размер на 10.00 (десет)
лева и
- за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185
от същия закон - “Глоба” в размер на 20.00 (двадесет) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Разградски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: